О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
гр. Шумен 18.11.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд- Шумен в публично заседание на шести октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: Кремена Борисова
при
секретаря Ив.Велчева, като разгледа докладваното
от съдията адм.д. № 181 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл.156 и сл. от ДОПК във вр. с чл.131 и сл. от ДОПК ,образувано
по подадена жалба от Н.К.П. с ЕГН **********,чрез пълномощника му и процесуален
представител-адв.С..С. със съдебен адрес *** против мълчалив отказ на
Изпълнителния директор на НАП-София да се произнесе по жалба с
вх.№11848#7/13.12.2019год. по описа на НАП-офис Шумен
срещу писма
с изх.№24-26-55#2/15.10.2019год.
и с изх.№24-26-60#1/03.12.2019год.,и
двете по описа на ЦУ на НАП,подписани от зам.изпълнителния директор на НАП.
В жалбата се релевират
доводи, че не е налице произнасяне в законоустановения срок
на административния орган по депозираната жалба срещу гореупоменатите
писма,както и че така постановеният мълчалив отказ е незаконосъобразен,с оглед
на което и по изложените доводи се отправя искане за отмяна на мълчаливия отказ
на изпълнителния директор на НАП да се произнесе по депозираната жалба против
гореупоменати писма във връзка с искане на жалбоподателя за възстановяване на
дължими суми,ведно с лихвите.Претендират се и сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание, за оспорващият се явява процесуален представител-адв.С. от
ШАК, който поддържа жалбата.
Ответникът- Изпълнителен директор на НАП-София
,чрез процесуалния си представител-гл.Юрисконсулт М.оспорва жалбата,като излага
аргументи по неоснователност на същата. В депозирано чрез процесуалния му
представител-гл.юр.М. писмено становище с рег.№ДА-01-1420/11.06.2020год. по
описа на ШАдмС ответникът застъпва становище ,че жалбата на оспорващия срещу
мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП е процесуално недопустима,а по
същество-неоснователна.В писменото становище ответникът сочи, че жалбата е във
връзка с искане на жалбоподателя за възлагане на проверка за възстановяване на
незаконосъобразно прихванати според него суми, в каквато връзка и по повод на
подаденото от П. искане са изпратени писма с изх.№24-26-55#2 от 15.10.2019г. и
писмо с изх.№24-26-60#1/03.12.2019г. на зам.изпълнителния директор на НАП, в
които са изложени съображения, че не са налице основания за образуване на
производство. Горецитираните писма нямат характер на индивидуален
административен акт, което обуславя невъзможността за обжалването им, с оглед
констативния им характер. Същите имали само уведомителен характер и като такива
не подлежат на обжалване. ОС.ен това в
писменото становище се излага, че извършените действия по приложение на данъчни
облекчения, определяне на данъчна основа и данък за възстановяване подлежат на
данъчен контрол чрез ревизии и проверки, извършени от органи по приходите по
реда на чл. 110 от ДОПК. В тази връзка жалбоподателят бил уведомен, че относно
претендираните за възстановяване суми са били извършени множество проверки и
ревизии на основание чл. 129 от ДОПК, при които са установени всички факти и
обстоятелства във връзка с изискуемите задължения или надвнесени суми от
жалбоподателя, които съответно са прихванати или възстановени. Същите
съставлявали стабилни данъчни актове, влезли в законна сила, постановени по
възстановяване или прихващане на суми, част от които била сумата, претендирана
в настоящия казус. След като е прието, че претендираните суми са прихванати и
възстановени, това означавало, че не може да се възлага нова проверка по
прихващане и възстановяване. По изложените съображения ответникът отправя
искане за оставяне на жалбата без разглеждане като недопустима, а в условията
на алтернативност, същата да бъде отхвърлена като неоснователна.Отправя искане
за присъждане на разноски,съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300лв и в условията на евентуалност при преценка на жалбата за
основателна,прави възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия
адвокатско възнаграждение,с оглед сложността на делото.
Съдът, като взе предвид разпоредбата
на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите
и изразените становища на страните, прие за установено следното:
Видно от материалите по
административната преписка,на 11.09.2019год. оспорващият Н.К.П. е сезирал Изпълнителния директор на НАП-гр.София с
искане за възстановяване
на сума в размер на 287.42лв.,ведно със законната лихва по Справка за извършено
приспадане на ДДС вх.№2700-1235564/11.02.2016год. и за възстановяване на сума в
размер на 621.61лв.,ведно със законната лихва по Справка за извършено
приспадане на ДДС вх.№2700-1284043/09.03.2017год.Искането е подадено до изпълнителния
директор на НАП-София чрез офис на ТД на НАП-Варна,офис Шумен и в същото се
иска възлагане на независим квалифициран орган от ЦУ на НАП ,да извърши
проверка,въз основа на която да му възстанови горните суми,ведно със законните
лихви за забава,считано съответно от 13.03.2016г. и от 28.09.2017год. до
окончателното изплащане на сумите.Към искането си оспорващият е приложил
2бр.справки с гореупоменати номера,справки за законните
лихви,решение№23/10.01.2017г. по А.д.№1857/2016г. на АдмС-Варна и Протокол от
27.01.2017г. за допълване на съдебно решение и банкова сметка ***.
С писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019год. ,подписано от зам.изпълнителния
директор на НАП-София П. е уведомен,че от началото на 2016год. ,в качеството му
на търговец е бил субект на шест проверки за прихващане или
възстановяване,четири проверки за установяване на факти и една ревизия от
органите по приходите при дирекция „Контрол“ от различни офиси при ТД на
НАП-Варна.При една от проверките е обжалван
АПВ№П-03002718002593-004-001/17.01.2018год. и Директорът на
Дирекция“ОДОП“-Варна е издал решение за оставяне жалбата без разглеждане№44/18.04.2018г.,а
всички останали извършени контролни производства не били оспорени и обжалвани
по реда и в срока по ДОПК и не съществували данни да са били оспорени
констатациите и изводите на органите по приходите в издадените от тях
приключващи документи.Досежно искането за възстановяване на сума в размер на
287.42лв.,декларирана в СД по реда на ЗДДС с вх.№2700-1235564/11.02.2019г. ведно
със законната лихва е възложена и извършена проверка по прихващане или
възстановяване /ППВ/ по реда на чл.92 ал.1 от ЗДДС,приключила с
АПВ№П-03-002716027191-004-001/01.03.2016г.С АПВ от данъка за възстановяване в
размер на 316.99лв. е било прихванато задължение за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ по
подадена ГДД по реда на чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№274391600037902/12.02.2016г. и
след извършеното прихващане не е налице остатък за възстановяване.Досежно
искането за възстановяване на сума в размер на 621.61рв.,декларирана в СД по
ЗДДС с вх.№2700-1284034:09.03.2017год.,ведно със законната лихва е възложена и
извършена ППВ по реда на чл.92 ал.1 от ЗДДС,приключила с
АПВ№П-030027117040644-004-001/28.03.2017год.С АПВ от данъка за възстановяване в
размер на 11 459.34лв.е прихванато задължение за годишен и авансов данък
по ЗДДФЛ на ЕТ и лихви по подадена ГДД по реда на чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№
274391600037902/12.02.2016г. в общ размер на 856.77лв. и след извършеното
прихващане,остатъкът от 10 602.57лв. бил ефективно възстановен.След
приключена данъчна ревизия за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
финансова 2012г. с издаден РА№Р-03002717002735-091-001/12.09.2017г.,връчен по
надлежния ред на 19.09.2017г. са установени размерът на дължимия данък,внесените
и прихванати суми,както и дължими за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ.По
молба на оспорващия е издаден РА за
поправка№П-03002717165793-003-001/25.09.2017г.,връчен на 26.09.2017г.,с който
ефективно на оспорващия били възстановени надвнесени лихви в общ размер на
260.59лв.Няма данни за обжалване на РА.С оглед всичко гореизложено,административният
орган заключил,че не са налице подлежащи на възстановяване суми,сочени в
искането,поради което не е налице основание за образуване на производство за
възстановяване на сумите.Писмо изх.№24-26-55#2/15.10.2019год. ,подписано от
зам.изпълнителния директор на НАП-София,видно от прил. на л.22 заверено копие на пощенски плик , било доставено чрез
куриерска фирма на посочения от П. в искането адрес за кореспонденция-пощенска
кутия 62 гр.Шумен 9700 на адв.С. –пълномощник, чрез куриерска
фирма на 17.10.2019год.
На 17.10.2019год. с вх.№11848#2 по описа на ТД на НАП-Варна офис Шумен от П. е
била подадена жалба срещу мълчалив отказ по искане вх.№11848/11.09.2019год.
подадено чрез офис Шумен, с молба за отмяна на мълчаливия отказ по подаденото
искане за възстановяване на суми.Във връзка с подадената жалба,с уведомително
писмо с изх.№24-26-60#1/03.12.2019год.,подписано
от зам.изпълнителния директор на НАП Н.П. е уведомен чрез адвоката си-С..С.,че
експерти от Дирекция „Контрол“ при ЦУ на НАП са извършили проверка по искане с
вх.№11848/11.09.2019год.,във връзка с което на оспорващия е изпратен подробен
отговор с изх.№24-26-55#2/15.10.2019г.,съдържащ
информация с кои актове за прихващане и /или възстановяване са прихванати
задължения от претендираните в искането суми за възстановяване.В писмото е
упоменато още,че от подлежащите на възстановяване суми са били прихванати
задължения за авансов данък по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ,подадени през 2016 и
2017г. и датите на надлежно връчените актове.Повторно е възпроизведено част от
съдържанието на предходното писмо,че не са налице подлежащи на възстановяване
суми и няма основание за образуване на производство. Писмо изх.№
24-26-60#1/03.12.2019год.
,подписано от зам.изпълнителния директор на НАП-София,видно от прил. на л.24
заверено копие на пощенски плик , било
доставено чрез куриерска фирма на посочения от П. в искането адрес за кореспонденция-пощенска
кутия 62 гр.Шумен 9700 на адв.С. –пълномощник,
чрез куриерска фирма на 04.12.2019год.
Недоволен от гореупоменатите две писма на
зам.изпълнителния директор на НАП-София,на 13.12.2019год. Н.П. ги обжалвал пред
изпълнителния директор на НАП-София с жалба с вх.№11848#7
от с.д. ,като отправил искане за отмяна на оспорените писма и възлагане на
производство по реда на чл.129 от ДОПК по искане за възстановяване на суми с
вх.№11848/11.09.2019год.
С настоящата жалба с вх.№11848#9/09.03.2020год. по описа на ТД на НАП-Варна офис
Шумен Н.П. обжалва постановения от Изпълнителния директор на НАП-София мълчалив
отказ да се произнесе по жалба с вх.№11848#7/13.12.2019год.
По делото е била допусната и назначена
съдебно-икономическа експертиза,заключението на вещото лице по която е прието
от съда и страните без възражения,като обективно и компетентно дадено и
приобщено към доказателствения материал по делото.От заключението на вещото
лице по СИЕ,кредитирана от съда с доверие с оглед пълната й кореспонденция със
съвкупния доказателствен материал по делото се установи,,както следва:
С РА№Р-03002717002735-091-001/12.09.2017г.
и Ревизионен акт за поправката му № П-03002717165793-003-001/25.09.2017г. (лист
92-95 и 99-105 от делото) е извършена ревизия на Н.К.П. с регистрация като ЕТ „НЕДИА – Н.П.” по ЗДДФЛ
на ЕТ за 2012г.
В Ревизионният акт е установено:
За 2012г. ревизираното лице е подало
декларация по реда на чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 2743913001033971/12.03.2013г. с
декларирани:
• Данък върху годишна данъчна основа в
размер на 5105,65лв.,
• Преотстъпен данък в размер на 3063,39
лв.
• Дължим годишен данък в размер на 2042,00
лв., внесен до 01.05.2013г.
Поради неизпълнение на условията на чл.189б
от ЗКПО за преотстъпване на корпоративния данък (инвестиране на преотстъпения
данък до края на 2013г.) лицето е внесло преотстъпения данък в размер на
3063,39лв. в републиканския бюджет на 07.02.2014г.
Във връзка с извършвана проверка, от ЗЛ е
подадена коригираща декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№
274391600037902/02.12.2016г. с деклариран данък върху годишната данъчна основа
за доходите от стопанска дейност като ЕТ в размер на 5105,65 лв., внесен както
следва:
• До 01.05.2013г. в размер на 2042,00 лв.
• Внесен данък на 07.02.2014г. – 3063,36
лв.
За периода 01.05.2013г. – 28.03.2016г. върху
сумата от 3063,36лв. е начислена от Програмния продукт СУП на НАП лихва в
размер на 596,77 лв.
ОС.ен това, в РА е установено, че с АПВ №
П-03002717040644-004-001/28.03.2017г. е извършено прихващане на лихвата в
размер на 596,77 лв. с ДДС за възстановяване за периода м.12.2016г.- м.02.2017г.
Извършеното прихващане с АПВ е обжалвано от ЗЛ. В изпълнение на Решение №
23/10.01.2017г. и Решение 91/27.01.2017г. на Административен съд Варна
обработената от Програмния продукт СУП на НАП
коригираща декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 274391600037902/02.12.2016г.
със задължение 3063,00 лв. и съответните лихви е анулирана.
С Ревизионен акт №
Р-03002717002735-091-001/12.09.2017г. за отчетната 2012г, са определени
следните данъчни задължения по ЗДДФЛ:
• Данък върху годишна данъчна основа в
размер на 5105,65лв.,
• Дължим годишен данък в размер на
5105,65лв., внесен както следва:
-
До 01.05.2013г. в размер на 2042,00 лв.
-
Внесен данък на 07.02.2014г. – 3063,36 лв.
• Начислена лихва на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесени в срок суми в размер на
3063,00 лв. за периода от 01.05.2013г. до 07.02.2014г. – 241,29лв.(част от
прихванатата с АПВ сума от 596,77 лв.)
• Във връзка с установеното по-горе,
сумата от 355,48 лв. (355,48лв. = 596,77лв. – 241,29лв.) се явява недължимо
събрана от НАП, поради което в РА е установено, че подлежи на връщане, ведно
със законна лихва на основание чл.129 от ДОПК. Лихвата е в размер на 15,50 лв. и се дължи за периода от 09.04.2017г.
(когато изтича 30-дневния срок за възстановяване, съгласно чл.92, ал.1, т.4 от ЗДДС) до 12.09.2017г. (датата на РА).
С Ревизионен акт за поправката му №
П-03002717165793-003-001/25.09.2017г. за отчетната 2012г, са прихванати дължими
към 12.09.2017г. данъчни задължения на ЗЛ – лихви по ГДД за 2016г. в размер на
70,46 лв., лихви за ЗО в размер на 0,43 лв. и ЗО за м.08.2017г. в размер на
24,00лв.(въпреки, че падежът на вноската за ЗО не е настъпил – дължима е след
25.09.2017г.). След РА за поправка на РА, остава сума за възстановяване –
260,59 лв. (260,59лв. = 355,48лв. – 70,46лв.- 0,43лв.- 24,00лв.) и още лихва в
размер на 15,50 лв.
В счетоводството на жалбоподателя за 2012г.
преотстъпения данък в размер на 3063,39лв. е начислен по К-т сметка 111”Общи
резерви”, според изискванията на Закона за счетоводството и ЗКПО. Внесеният
деклариран с ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ данък в размер на 2042,26 лв. е осчетоводен
на 14.03.2013г., като е дебитирана с-ка 452”Разчети за данък върху печалбата”,
срещу кредитиране на счетоводна сметка 503”Банка”. Довнесеният данък за 2012г.
в размер на 3063,39лв., (поради неизпълнени условия за преотстъпване – липса на
инвестиране) е осчетоводен на 07.02.2014г., като е дебитирана с-ка 111”Общи
резерви”, срещу кредитиране на счетоводна сметка 503”Банка”.
Приложение
№1 – Дневник на с-ка 452”Разчети за данък върху печалбата” от 01.01.2012г. до
31.12.2019г.
Приложение
№2 – Дневник на с-ка 111”Общи резерви” от 01.01.2012г. до 31.12.2019г.
Установеното от органите на НАП в Ревизионен
акт № Р-03002717002735-091-001/12.09.2017г. и Ревизионен акт за поправката му №
П-03002717165793-003-001/25.09.2017г. (лист 92-95 и 99-105 от делото) по
отношение на довнесения данък за 2012г. на 07.02.2014г. – 3063,39 лв. (поради
липса на изпълнени условия за преотстъпване на данък за 2012г. по реда на
ЗКПО), съответстващо на направените от търговеца счетоводни запиС.ания, не
кореспондира с данните от данъчната сметка на жалбоподателя, водена от НАП чрез
Програмен продукт СУП. По данни от този програмен продукт, сумата от 3063,39
лв. е внесена на 07.02.2014г. от търговеца в Единната банкова сметка (***и) към
Републикански бюджет и съществувала до началото на м.03.2014г. Тъй като към
този момент не е имало създадено задължение за довнасяне на преотстъпения данък
за 2012г. в размер на 3063,00 лева (в подадената през 2013г. ГДД за 2012г. този
данък е деклариран като „преотстъпен”, т.е. не е дължим и към 07.02.2014г. не е
било установено с Ревизионен акт, че ЗЛ няма право на преотстъпване на КД в
размер на 3063,00, т.е. този данък все още не е дължим), внесената в Единната
банкова сметка ***,39 остава неразпределена, надвнесена, и с нея се покриват
нововъзникнали след датата на внасянето й задължения за ДОО, ЗО и Данък доход
през 2014г., 2015г. и 2016г.
Вещото лице е отбелязало, че ЗЛ е плащало
към НАП всички дължими месечни вноски за осигуровки и за годишни данъци, при
което плащаните суми са оставали надвнесени и е пояснило принципа на работа на
Програмния продукт на НАП ,а именно-при наличие на останала надвнесена сума от
предишни плащания, след деклариране на ново данъчно/осигурително задължение,
сумата на това задължение се покрива веднага с наличната надвнесена сума,
независимо, че падежът на задължението не е настъпил и, че за нововъзникналото
задължение е внесена съответстващата му сума в срок.При наличие на декларирана
сума за данъци, независимо, че падежната дата не е настъпила, всяко постъпило
плащане се отнася чрез Програмен продукт СУП към най-рано декларираното
задължение, което води и до начисляване на лихви на ДЗЛ, без такива да са реално
дължими.
С АПВ №
П-03002716027191-004-001/01.03.2016г. (лист 83-85 от делото) е установено
следното:
Проверяван период: 01.11.2015г. –
31.01.2016г.
В резултат от декларираните от ДЗЛ данни се
формира процедура по приспадане по чл.92, ал.1 от ЗДДС за периода 01.11.2015г. – 31.01.2016г. Процедурата по
приспадане възниква по отношение на деклариран със СД по ЗДДС с вх.№
27001226802/08.12.2015г. ДДС за възстановяване в размер на 108,24 лв. за
данъчен период м.11.2015г. Налице е основание данъка за възстановяване по
чл.88, ал.3 от ЗДДС да се приспада по реда на чл.92, ал.1, т.2 от ЗДДС от
дължимия данък за внасяне, ако има такъв,посочен в СД по ЗДДС в следващите два
поредни данъчни периода.
За данъчен период м.12.2015г. със СД по ЗДДС
вх.№ 27001231164/12.01.2016г. ДЗЛ декларира ДДС за възстановяване в размер на
174,59 лева. Съгласно чл.92, ал.1, т.2 от ЗДДС, ДДС за възстановяване за този
данъчен период участва в процедура по приспадане, възникнала по отношение на
декларирания ДДС за възстановяване за данъчен период м.11.2015г.
За данъчен период м.01.2016г. със СД по ЗДДС
вх.№ 27001235564/12.02.2016г. ДЗЛ декларира ДДС за възстановяване в размер на
36,14 лева. Съгласно чл.92, ал.1, т.2 от ЗДДС, ДДС за възстановяване за този
данъчен период участва в процедура по приспадане, възникнала по отношение на
декларирания ДДС за възстановяване за данъчен период м.11.2015г., като с
подаването на СД по ЗДДС вх.№ 27001235564/12.02.2016г. приключва двумесечната
процедура по приспадане.
След извършена проверка и с оглед
гореустановеното, подлежащия ДДС за възстановяване общо в размер на 318,97 лв.
е прихванат за годишен данък по ЗДДФЛ за 2012г. по подадената коригираща
данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 274391600037902/02.12.2016г. и не е
възстановен на жалбоподателя.
Предвид направените констатации в Ревизионен
акт № Р-03002717002735-091-001/12.09.2017г. и Ревизионен акт за поправката му №
П-03002717165793-003-001/25.09.2017г. (лист 92-95 и 99-105 от делото), че
преотстъпения данък за 2012г. в размер на 3063,39лв. е внесен на 07.02.2014г.,
и че подадената коригираща данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№
274391600037902/02.12.2016г. е анулирана, сумата
от 318,97 лв. – ДДС за възстановяване по приключила процедура за периода
м.11.2015 – м.01.2016г. подлежи на възстановяване. Лихвата за периода от
14.03.2016г. (30-дневен срок от подаване на последната за периода СД) до датата
на заключението 28.09.2020г., изчислена върху сумата от 318,97лв. възлиза на
147,97 лв.
С АПВ № П-03002717040644-004-001/28.03.2017г.
(лист 87-89 от делото) е установено следното:
Проверяван период: 01.12.2016г. –
28.02.2017г.
В резултат от декларираните от ДЗЛ данни се
формира процедура по приспадане по чл.92, ал.1 от ЗДДС за периода 01.12.2016г. – 28.02.2017г. Процедурата по
приспадане възниква по отношение на деклариран със СД по ЗДДС с вх.№
27001275542/05.01.2017г. ДДС за възстановяване в размер на 10527,73 лв. за
данъчен период м.12.2016г. Налице е основание данъка за възстановяване по
чл.88, ал.3 от ЗДДС да се приспада по реда на чл.92, ал.1, т.2 от ЗДДС от
дължимия данък за внасяне, ако има такъв,посочен в СД по ЗДДС в следващите два
поредни данъчни периода.
За данъчен период м.01.2017г. със СД по ЗДДС
вх.№ 27001280100/08.02.2017г. ДЗЛ декларира нулев резултат.
За данъчен период м.02.2017г. със СД по ЗДДС
вх.№ 27001284034/09.03.2017г. ДЗЛ декларира ДДС за възстановяване в размер на
931,61 лева. Съгласно чл.92, ал.1, т.2 от ЗДДС, ДДС за възстановяване за този
данъчен период участва в процедура по приспадане, възникнала по отношение на
декларирания ДДС за възстановяване за данъчен период м.12.2016г., като с
подаването на СД по ЗДДС вх.№ 27001284034/09.03.2017г. приключва двумесечната
процедура по приспадане.
След извършена проверка и с оглед
гореустановеното, част от подлежащия ДДС за възстановяване – сума в размер на
856,77 лв. от общо установения ДДС за възстановяване в размер на 11459,34 лв. е
прихваната за годишен данък по ЗДДФЛ за 2012г. по подадената коригираща данъчна
декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№ 274391600037902/02.12.2016г. и не е
възстановен на жалбоподателя. Невъзстановената сума от 856,77 лв. е прихваната
за: 260,00 лв. – главница данък доход за 2012г. и 596,77 лв. – лихва върху неС.оевременно
внесен Данък доход за 2012г. – изчислена от 01.01.2012г. (?) до
28.03.2016г.(?).
Предвид направените констатации в Ревизионен
акт № Р-03002717002735-091-001/12.09.2017г. и Ревизионен акт за поправката му №
П-03002717165793-003-001/25.09.2017г. (лист 92-95 и 99-105 от делото), че
преотстъпения данък за 2012г. в размер на 3063,39лв. е внесен на 07.02.2014г.,
и че подадената коригираща данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№
274391600037902/02.12.2016г. е анулирана, сумата
от 856,77 лв. – част от ДДС за възстановяване по приключила процедура за периода
м.12.2016 – м.02.2017г. подлежи на възстановяване. Лихвата за периода от
09.04.2017г. (30-дневен срок от подаване на последната за периода СД) до датата
на заключението 28.09.2020г. изчислена върху сумата от 856,77 лв. възлиза на
302,01 лв.
При
така установените факти въз основа на представените доказателства съдът намира
следното от правна страна:
Предмет на осъществявания съдебен контрол
е постановения от Изпълнителния директор на НАП-София мълчалив отказ да се
произнесе по жалба с вх.№11848#7/13.12.2019год. по описа на НАП-офис Шумен срещу
писма с изх.№24-26-55#2/15.10.2019год. и с изх.№24-26-60#1/03.12.2019год.,и
двете по описа на ЦУ на НАП,подписани от зам.изпълнителния директор на НАП.
Жалбата ,макар и подадена от надлежна
страна с правен интерес от обжалването и в законоустановения срок по чл.149
ал.2 от АПК е процесуално недопустима,
като подадена срещу акт неподлежащ на
съдебен контрол,поради следните съображения:
Досежно срочността на жалбата,съгласно
разпоредбата на чл.58 ал.1 от АПК,непроизнасянето на административния орган в
определения законов срок се смята за мълчалив отказ,който според разпоредбата
на чл.149 ал.2 от АПК може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на
срока,в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.От друга
страна,за да е налице мълчалив отказ по смисъла на горепосочената правна норма
е необходимо установяване от една страна
на задължение за произнасяне на органа чрез съответен административен акт и от друга-бездействие на органа в
срока,предвиден в чл.57 ал.1 от АПК,или в специален закон.Следователно,
законовата фикция на чл.58 ал.1 от АПК е приложима при непроизнасяне на органа
в срок по въпрос,по който същият има предписани правомощия да се
произнесе,какъвто не се явява настоящия
случай.
Процесуалният ред за прихващане и
възстановяване на суми, е регламентиран в глава шестнадесета р-л I от ДОПК,в разпоредбите на чл.128 и сл. от ДОПК.Съгласно разпоредбата на чл.129 ал.1 от ДОПК прихващането или
възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или
писмено искане на лицето,каквато е настоящата хипотеза,доколкото органът е бил
сезиран с искане вх.№11848/11.09.2019год. по описа на ТД на НАП-Варна офис
Шумен от лицето Н.П. за възстановяване на суми по 2бр.справки за извършено
приспадане на ДДС.Съгласно чл.129 ал.3 от ДОПК,след постъпване на искането се
извършва проверка или ревизия,като в първата хипотеза в 30-дневен срок от
постъпване на искането се издава Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/,с
който се уважава искането /изцяло или частично/ или се постановява отказ за възстановяване
или прихващане изцяло или частично на поисканите суми.Изборът на способ за
установяване дължимостта или недължимостта на претендираните от лицето суми е
изцяло в правомощията на органа по приходите. Според разпоредбата на чл.131
ал.1 от ДОПК непроизнасянето в срок по искане за издаване на АПВ се смята за
мълчалив отказ.Съгласно чл.129 ал.7 и чл.131 ал.2 от ДОПК отказите за
прихващане и възстановяване-изрични и мълчаливи,подлежат на обжалване по реда
за обжалване на ревизионните актове,следователно по реда на чл.152 и сл. от ДОПК.Според чл.152 ал.1 и ал.2 от ДОПК, РА,а в случая изричният или мълчалив
отказ за възстановяване на суми ,може да се обжалва изцяло или в отделни негови
части в 14-дневен срок от връчването му,респективно мълчаливият отказ в
14-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне на органа по приходите,като
решаващ орган е съответният директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП.С оглед разпоредбата на чл.152
ал.2 от ДОПК във вр. с чл.129 ал.1 от ДОПК,компетентен да се произнесе по жалба
срещу изричен или мълчалив отказ за прихващане и възстановяване е съответният директор на Дирекция „ОДОП“ при
ЦУ на НАП,който според същата разпоредба се явява и решаващият орган.Съобразно
разпоредбата на чл.155 ал.1 и ал.2 от ДОПК решаващият орган разглежда жалбата
по същество и се произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане срока
по чл.146,като същият може да потвърди,измени ,отмени изцяло или отчасти отказа
на органа по приходите в обжалваната част.От
посочената нормативна разпоредба следва,че предвиденият в ДОПК административен
ред за обжалване пред компетентния решаващ орган е задължителен и е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване съобразно
разпоредбата на чл.156 от ДОПК.
В конкретния случай,видно от материалите по
административната преписка,органът е бил сезиран с искане с
вх.№11848/11.09.2019год. по описа на ТД на НАП-Варна,офис Шумен по реда на
чл.129 ал.1 от ДОПК за възстановяване на суми,макар и неправилно адресирано до
Изпълнителния директор на НАП-София.На 15.10.2019год.,с писмо с изх.№24-26-55#2,подписано от зам.изпълнителния директор на НАП
подалият искането Н.П. е бил уведомен за извършената по повод искането
проверка,при която е констатирано,че досежно искането за възстановяване на сума
в размер на 287.42лв.,декларирана в СД по реда на ЗДДС с
вх.№2700-1235564/11.02.2019г. ведно със законната лихва е възложена и извършена
проверка по прихващане или възстановяване /ППВ/ по реда на чл.92 ал.1 от ЗДДС,приключила
с АПВ№П-03-002716027191-004-001/01.03.2016г.С АПВ от данъка за възстановяване в
размер на 316.99лв. е било прихванато задължение за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ по
подадена ГДД по реда на чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№274391600037902/12.02.2016г. и
след извършеното прихващане не е налице остатък за възстановяване.Досежно
искането за възстановяване на сума в размер на 621.61рв.,декларирана в СД по
ЗДДС с вх.№2700-1284034:09.03.2017год.,ведно със законната лихва е възложена и
извършена ППВ по реда на чл.92 ал.1 от ЗДДС,приключила с
АПВ№П-030027117040644-004-001/28.03.2017год.С АПВ от данъка за възстановяване в
размер на 11 459.34лв.е прихванато задължение за годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ и лихви по подадена ГДД по реда на чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№
274391600037902/12.02.2016г. в общ размер на 856.77лв. и след извършеното
прихващане,остатъкът от 10 602.57лв. бил ефективно възстановен.След приключена
данъчна ревизия за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за финансова 2012г. с
издаден РА№Р-03002717002735-091-001/12.09.2017г.,връчен по надлежния ред на
19.09.2017г. са установени размерът на дължимия данък,внесените и прихванати
суми,както и дължими за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ.По молба на
оспорващия е издаден РА за поправка№П-03002717165793-003-001/25.09.2017г.,връчен
на 26.09.2017г.,с който ефективно на оспорващия били възстановени надвнесени
лихви в общ размер на 260.59лв.Няма данни за обжалване на РА.С оглед всичко
гореизложено,административният орган заключил,че не са налице подлежащи на
възстановяване суми,сочени в искането,поради което не е налице основание за
образуване на производство за възстановяване на сумите.
Съдът,в настоящия състав не споделя
релевирания от ответната страна довод за недопустимост на жалбата с
аргумента,че цитираното писмо имало само уведомителен характер във връзка с
приключило административно производство в компетентната териториална дирекция и
като такова не съставлява подлежащ на административен и съдебен контрол
индивидуален административен акт.Съдът,,в настоящия съдебен състав счита,че
изводимо от съдържанието на цитираното писмо ,макар и постановено не в законоустановената
форма /АПВ/,същото на практика обективира и носи белезите на постановен от
органа изричен отказ за възстановяване на суми по реда на чл.129 от ДОПК,с
който се засягат правата и законните интереси на подалия искането за
възстановяване на суми Н.П..За разлика от него,изпратеното впоследствие до П.
писмо с изх.№24-26-60#1/03.12.2019год.
по повод подадена жалба срещу мълчалив отказ по искане с
вх.№11848/11.09.2019год.,с оглед съдържанието на същото, подписано от зам.изпълнителния
директор на НАП действително има само уведомителен характер за вече
постановения от органа изричен отказ в предходното писмо и съдържанието на
същото,с оглед на което не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21 от АПК.Съдът в настоящия съдебен състав обаче споделя
релевираният от ответната страна довод,че изпълнителният директор на НАП-София
не е решаващ орган при обжалване на актовете по реда на глава осемнадесета от
ДОПК / такъв според вече цитираната разпоредба на чл.152 ал.2 от ДОПК е
съответният директор на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП/,с оглед на което за него
не съществува предвидено със закон задължение да се произнесе по подадената по
административен ред жалба с вх.№11848#7/13.12.2019год. срещу писма с изх.№24-26-55#2/15.10.2019год.
и с изх.№24-26-60#1/03.12.2019год.,и двете по описа на ЦУ на НАП,подписани от
зам.изпълнителния директор на НАП,поради в случая не е налице твърдения от
оспорващия формиран от органа мълчалив отказ .
С оглед на гореизложеното депозираната
жалба срещу мълчалив отказ на Изпълнителния директор на НАП-София се явява процесуално недопустима по смисъла на
чл.159 т.1 от АПК поради липса на подлежащ на оспорване административен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.161 ал.1 от ДОПК,в полза на ответната страна следва
да се присъдят направените по делото разноски,съставляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв.
Воден от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението
си от 06.10.2010год. за приключване на съдебното дирене и даване ход по
съществото на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалба от Н.К.П.
с ЕГН **********,чрез пълномощника му и процесуален представител-адв.С..С. със
съдебен адрес *** против мълчалив отказ на Изпълнителния директор на НАП-София
да се произнесе по жалба с вх.№11848#7/13.12.2019год. по описа на НАП-офис
Шумен срещу писма с изх.№24-26-55#2/15.10.2019год. и с
изх.№24-26-60#1/03.12.2019год.,и двете по описа на ЦУ на НАП,подписани от
зам.изпълнителния директор на НАП.
ПРЕКРАТЯВА производството
по А.д.№181/2020год. по описа на Административен съд-Шумен.
ОСЪЖДА
Н.К.П. с
ЕГН **********,*** –чрез адв.С.С. да
заплати на Национална агенция по приходите-гр.София разноски по делото в размер на 300лв..
Определението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на РБългария в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните по реда на чл.138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: