Р Е
Ш Е Н
И Е № 298
Гр.
Сливен, 26.06.19г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, ІІІ-ти
наказателен състав, в публично заседание на шести юни през 2019 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ДИМОВА
при секретаря И.Ж., като разгледа докладваното от
председателя АНД № 578 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по повод жалба на З.К.Д., ЕГН **********,
против НП на Началник РУ на МВР-гр.
Сливен, с което на жалбоподателя на основание чл. 264 ал.1 от ЗМВР е наложена
глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 264 ал.1 от ЗМВР.
Жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Изпраща процесуален представител, който моли за отмяна
на НП.
В с.з. органа,
издал обжалваното наказателно постановление не изпраща свой представител.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
На 06.05.2018 г.
около 06:00 ч. в гр. Сливен, бул. „Цар Освободител” до Винарна „Печ”, след отдадено законно
полицейско разпореждане, изразяващо се в това да представи документ за
самоличност, да престане да отправя обидни думи и заплахи за саморазправа към
клиентите на заведение „Галакси”, жалбоподателят не го изпълнил,поради което
АНО е приел,че е налице съзнателно пречене на полицейските органи да
изпълняват задълженият си по служба
Въз основа на
горепосочената констатация му е съставен АУАН и НП като административно-
наказващия орган е приел, че е нарушил чл. чл. 264 ал.1 от ЗМВР и му е наложил глоба
в размер на 500 лева.
Така установеното
от фактическа страна е несъмнено. Доказва се по безспорен начин от
свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели И.К.И. и В. М.В. - служители в РПУ-Сливен ,които съдът кредитира изцяло както
и от писмените доказателства по делото приобщени по съответния
процесуален ред.Кредитира показанията на св. Д. -
брат на жалбоподателя, в основната им главна част като изключва същите в частта
, в която твърди,че брат му е предоставил лична карта , тъй като в тази им част
са противоречиви на останалите свидетелски показания.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото, съдът направи следните
правни изводи:
НП е процесуално законосъобразно ,но
е налице материална незаконосъобразност изразяваща се в следното.
Както в акта, така и в наказателното
постановление, както е необходимо по закон, е описано датата
и мястото, където е извършено нарушението , обстоятелствата, при, които е
извършено и доказателствата, които го потвърждават. При посочване
на законовите разпоредби, които са били нарушени,обаче
АНО неправилно посочил ,че с деянието си жалбоподателя е осъществил състава на нарушение по чл.264,ал. 1 от ЗДП. Съгласно
разпоредбата на този текст от ЗДП " Който противозаконно пречи на орган на МВР
да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако
извършеното не съставлява престъпление.".
По делото е безспорно установено ,че на посочената дата жалбоподателят
е получил устно полицейско
предупреждение от униформено лице от състава на МВР ,отправено му по надлежния
ред , което не е изпълнил . Както в акта за установяване на административно
нарушение така и в наказателното постановление е описано даденото от
полицейския орган разпореждане към лицето З.Д.: „да представи документ за самоличност, да престане
да отправя обидни думи, заплахи за саморазправа към клиентите на заведение
„Галакси“ и да се прибере в дома си. Същият не е изпълнил сочените
разпореждания ,поради което е бил задържан .
Общата
разпоредба на член 64, ал.1 от ЗМВР установява изискване на разпорежданията в писмена
форма. Издаването на разпореждания от полицейските органи в устна форма или
чрез конклудентни действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се
отнася, е предвидено в разпоредбата на чл.64, ал.2 ЗМВР наред с писмената
форма, като законът поставя за тях допълнителни изисквания. Устното
разпореждане предполага невъзможност за издаването му в писмен вид, съгласно
разпоредбата на член 64, ал.2 ЗМВР. В конкретната хипотеза, предвид
установените обстоятелства, изискващи незабавна реакция от органите на реда,
съдът намира, че устно даденото разпореждане е съобразено с разпоредбата на
чл.64, ал.2, предл.първо ЗМВР. Безспорно
даденото от полицейския служител разпореждане към З.Д., което е било
задължително за него, при действието на императивната разпоредба на на чл.64, ал.4 ЗМВР, не е изпълнено, той не е предал
документ за самоличност и не е престанал да отправя обидни думи и заплахи. Разпореждането за предоставяне на лична
карта било дадено категорично и по недвусмислен начин, респективно възприето от
нарушителя. Независимо от това, същият отказал да го изпълни и се държал афектирано и арогатно с полицейските
служители. В
конкретния казус е налице явно
неизпълнение на законово разпореждане издадено устно от надлежен орган на
властта – полицейски служител отправено по надлежния ред от униформено
лице полицай при РПУ-Сливен при изпълнение на служебните
му задължения ,което не налага извършване на очевидно за жалбоподателя
престъпление или нарушение
Предвид горното ,съдът счита ,че
деянието следва да се квалифицира по чл 257, ал 1 от ЗМВР, а не по чл. 264 ,ал. 1 от ЗМВР ,поради
което НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 2181/18.05.2018
г. на Началника на РУ-МВР-гр. Сливен, с което на З.К.Д., ЕГН **********,***, на основание чл. 264 ал.1 от ЗМВР е
наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 264 ал.1 от ЗМВР като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд-гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :