ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16
гр. Варна , 23.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена К. Недева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20213001000163 по описа за 2021 година
Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. т. д. № 163/2021 г. по описа
на Апелативен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 267 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „ВГ-4“ ЕООД, чрез адв. Р.М., против Решение №
260260 от 02.10.2020 г., постановено по т. д. № 1974/2019 г. по описа на Варненския
окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за осъждане
на „Енерго – Про Продажби“ АД да заплати сумата от 141 595.69 лв. с ДДС,
представляваща дължима и незаплатена преференциална цена за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ „ВГ-10“ и „ВГ-11“,
през м. октомври 2016 г., обективирана в дебитно известие № 115/30.11.2016 г. към
фактура № 114/14.11.2016 г., дължима по силата на Договор за изкупуване №
86/11.06.2009 г.; сумата от 41 819.09 лв. обезщетение за забава за периода 01.01.2017 г.
– 02.12.2019 г.; сумата от 103 698.12 лв. с ДДС, представляваща дължима и
незаплатена преференциална цена за изкупуване на ел. енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ, през м. ноември 2016 г., обективирана във фактура №
116/30.11.2016 г., дължима по силата на Договор за изкупуване № 86/11.06.2009 г. и
сумата от 30 619.64 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 01.01.2017 г.
– 02.12.2019 г., ведно със законната лихва върху посочените суми за главница от датата
на предявяване на иска – 02.12.2019 г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 79, ал.
1
1 от ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. от ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението, като постановено в
противоречие на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение
на съдопроизводствените правила, като не е взел предвид наличието на преюдициален
спор относно законосъобразността на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на Комисията
за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ и не е спрял производството по делото. Сочи,
че с Решение № 6355 от 29.10.2019 г., постановено по адм. Д. № 4422/2019 г. по описа
на Административен съд – София град /АССГ/, Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на
КЕВР е обявено за нищожно. Предвид това, че решението на АСГГ е обжалвано пред
Върховния административен съд на Република България /ВАС/ и същото не е влязло в
законна сила, моли настоящата съдебна инстанция производство да бъде спряно до
окончателното произнасяне на ВАС относно законосъобразността на Решение № СП-5
от 28.03.2019 г. на
КЕВР. Намира за неправилен и необоснован извода на първоинстанционния съд, че по
отношение на ищеца са приложими само преференциалните цени по т. 8 от Решение №
Ц-10 /2011 г. на КЕВР до достигане на 2 250 часа работа на централата, като излага
подробни аргументи в тази насока. Въззивникът твърди, че не са съобразени в
решението на съда правните последици на влязло в сила Решение № 3312 от 04.03.2020
г. по адм. дело № 14112/2018 г. на Върховния административен съд на Република
България, с което е отменен раздел втори, т. 2.7 и т. 2.8 на Решение № СП-1 от
31.07.2015 г. за определяне на нетно специфично производство на ел. енергия /НСПЕ/.
Излага твърдения, че ищецът може да попада под двете групи прозиводители на ел.
енергия, работещи в рамките на една календарна година, а именно до и над 2 250
пълни ефективни часа, като в тази насока са и уговорките между страните. Излага
подробни доводи, че първоинстанционният съд е следвало да се произнесе по реда на
чл. 17 от ГПК относно валидността на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР. На
следващо място сочи, че отказът за плащане от страна на ответника се дължи
единствено поради становището на „Национална елетрическа компания“ ЕАД /НЕК/,
което въззивникът намира за неотносимо. Моли за отмяна на решението. Претендира
заплащането на разноски.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от „Енерго - Про
Продажби“ АД, чрез адв. А.Т., в който се излагат доводи за неоснователността на
въззивната жалба. Инвокират се подробни аргументи за приетата от страна на
първоинстанционния съд фактическа обстановка по спора. За правилни намира
мотивите на съда за приложимост на разпоредбите на новия ЗЕВИ, в сила от
2
24.07.2015 г., по отношение на заварените правоотношения по договорите за
изкупуване на ел. енергия. Сочи, че след отмяната на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г.
на КЕВР по т. 1.7, с Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР е установено, считано от
31.07.2015 г., НСПЕ в размер на 2 000 kWh, въз основа на което е определена
преференциална цена за вятърни ел. централи, работещи до 2 250 часа по т. 8 от
Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР във вр. с Решение № Ц-13 от 28.06.2006 г.
Съобразно сключения договор за изкупуване на ел. енергия между страните, счита за
безспороно установено, че за конкретната ВяЕЦ е относима именно т. 8 от Решение №
Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР, в подкрепа на което сочи и начина на остойностяване от
ищеца. Твърди, че ответникът е заплатил количествата ел. енергия за двата месеца,
надхвърлящи НСП от 2 000 kWh за излишък и че не е налице спор относно размера на
цената за излишък. Намира, че обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното
изпълнение, поради което Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР подлежи на
изпълнение и е приложимо в отношенията между страните. Не счита за преюдициално
административното производство по обжалване на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на
КЕВР. Инвокира доводи за неоснователност на оплакването за допуснато нарушение
на процесуалните правила, чрез неосъществен от съда инцидентен съдебен контрол на
валидността на Решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР на основание чл. 17, ал. 2 от
ГПК. Излага подробни аргументи относно правилното прилагане на нормата на чл. 31,
ал. 5 от ЗЕВИ. Моли за потвърждаване на решението. Претендира заплащането на
разноски.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
третото лице помагач на ответника - „Национална елетрическа компания“ ЕАД, чрез
юрисконсулт М.А., в който се сочат аргументи за правилността на
първоинстанционното решение. Твърди, че критерият за определяне на количеството
енергия, подлежащо на изкупуване по преференциални цени е служил като база за
определяне размера на вече действалите през предходния период 2011-2015 г.
преференциални цени, определени с Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР,
приложимо в случая за отношенията между страните. Сочи, че след отмяната на т. 1.7
от Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР е постановено Решение № СП-5 от
28.03.2019 г. на КЕВР, с което е установено, считано от 31.07.2015 г., НСПЕ в размер
на 2 000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни ел.
централи, работещи до 2 250 часа по т. 8 от Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР
във вр. с Решение № Ц-13 от 28.06.2006 г. Излага доводи, че на основание чл. 13, ал. 9
от ЗЕ, обжалването на решенията на КЕВР не спира тяхното изпълнение. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира заплащането на
разноски.
3
Няма доказателствени искания.
По отношение на искането за спиране на настоящото производство, направено
от въззивника, съдът намира следното:
Доколкото обжалването на решенията, постановени от КЕВР не спира тяхното
изпълнение съобразно нормата на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ и в този смисъл Решение № СП-5
от 28.03.2019 г. на КЕВР подлежи на изпълнение, то съдът не счита, че са налице
предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на в.т.д. № 163/2021г. по
описа на Апелативен съд – Варна.
НАСРОЧВА производството в о. с. з. на 26.05.2021 г. от 13:45 часа.
УКАЗВА на въззивника „ВГ-4” ЕООД в срок до о. с. з. да посочи банкова сметка
или друг начин на плащане, на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4