№ 27
гр. Елена, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на тридесети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пейо Ив. Приходков
при участието на секретаря Светлана В. Пашова
като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Гражданско дело №
20204130100297 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК – иск
за съществуване на вземане.
Постъпила е искова молба от „БНП П.П.Ф.“ С.А. гр. П., Ф.,
представлявано от Д.Л., чрез „БНП П.П.Ф. С.А., клон България“ КТЧ, гр. С.,
представлявано от Д.Т.Д., против С. Е. Ч. от с. Р., общ. З.. В същата са
изложени обстоятелствата, на които се основа предявеният иск.
Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че в полза на „БНП П.П.Ф.“ С.А. чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон България
съществува вземане по договор САRD – 15436596, обективирано в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
31/2020 г. по описа на Районен съд – Елена, а именно: 2004.59 лева – главница
по договора за кредит, 358.16 лева – възнаградителна лихва, начислена върху
главницата за периода от 01.02.2019 г. до 07.05.2019 г., 108.46 лева –
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.03.2019 г. до
19.01.2020 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Моли се в полза на „БНП П.П.Ф.“ С.А. чрез „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон
България да бъдат присъдени направените по ч. гр. д. № 31/2020 г. по описа
1
на Районен съд – Елена разноски, както и разноските за настоящото съдебно
производство, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
При условията на евентуалност, в случай, че така предявеният
установителен иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита, преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, ищецът моли да се приеме, че е предявен
осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от
същия на ответната страна.
С молба-уточнение ищецът е направил следните уточнения, а именно: 1.
Законен представител на ищеца „БНП П.П.Ф.“ е Л.Д., роден на ** *** **** г.
в гр. Б., адрес бул. „Р.“ № 5, Л.В. *****, Ф.; 2. С подадената искова молба
съдът е сезиран с искане да бъде признато за установено по реда на чл. 422
ГПК, че в полза на ищеца съществува вземането му по договор за кредит
САRD-15436596, сключен със С. Е. Ч., обективирано в издадената по ч. гр. д.
№ 31/2020 г. по описа на Районен съд – Елена заповед № 64/12.03.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК; 3. Във връзка с дадените
от съда указания уточнява, че ищецът не поддържа предявения при условията
на евентуалност осъдителен иск, доколкото не е налице правен интерес от
предявяването на същия.
С определение № 2/06.01.2021 г. по гр. д. № 297/2020 г. по описа на РС
– Елена е върната искова молба рег. № 2908/19.10.2020 г. на ЕлРС, подадена
от ищеца „БНП П.П.Ф.” (С. А.) АД, рег. № 542 097 902 на ТФР на П., Ф., със
седалище и адрес на управление Република Ф., гр. П. 75009, бул. „О.” № 1,
представлявано от генералния директор – управител Д.Л., чрез „БНП П.П.Ф.
С.А., клон България” КЧТ, гр. С., представлявано от Д.Т.Д., чрез
пълномощника юрисконсулт Н.А.М., в частта й, в която в условията на
евентуалност са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД; Прекратено е
производството по гр. д. № 297/2020 г. по описа на Районен съд – Елена само
в частта, в която с искова молба рег. № 2908/19.10.2020 г. на ЕлРС, подадена
от ищеца „БНП П.П.Ф.” (С. А.) АД, рег. № 542 097 902 на ТФР на П., Ф., със
седалище и адрес на управление Република Ф., гр. П. 75009, бул. „О.” № 1,
представлявано от генералния директор – управител Д.Л., чрез „БНП П.П.Ф.
С.А., клон България” КЧТ, гр. С., представлявано от Д.Т.Д., чрез
2
пълномощника юрисконсулт Н.А.М., в условията на евентуалност са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД във вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба
от страна на ответника С. Е. Ч. чрез назначения особен представител адв. М.
С. Г. от ВТАК. В същия взема становище, че предявеният иск е допустим.
Адв. Г. оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан, за което
излага съображения. Прави възражения срещу иска, за което излага
аргументи. Моли да се отхвърли предявеният иск като неоснователен и
недоказан.
В съдебно заседание ищецът „БНП П.П.Ф.“ С.А. гр. П., Ф., чрез „БНП
П.П.Ф. С.А., клон България“ КТЧ, гр. С., не се представлява. Същият
представя писмена молба, с която поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът не се явява. Същият се представлява от
назначения особен представител адв. М. С. Г. от ВТАК, която поддържа
подадения отговор на исковата молба. Моли да се отхвърли предявеният иск
като неоснователен и недоказан.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становището на страните, прие за установено следното:
По делото е представен е Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-14642812/28.03.2017 г., сключен между „БНП П.П.Ф.“
ЕАД гр. С. и С. Е. Ч. от с. Р., общ. З.. Съгласно чл. 12 от договора кредиторът
може да предостави на кредитополучателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит до 10000 лева. Посочено е, че кредиторът ще издаде и
достави картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението на
задълженията по договора за кредит на кредитополучателя. Уговорено е, че
всички задължения свързани с ползването на кредитната карта ще възникнат
след активирането от кредитополучателя на издадената кредитна карта.
Съгласно чл. 15 договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен,
като срокът на валидност на кредитната карта се определя от кредитора и е
различен от срока на договора за револвиращ потребителски кредит.
Кредитният лимит на картата бил едностранно определен от кредитора, а за
ползването на кредитния лимит кредитополучателят следвало да заплаща
3
годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит за срока на
ползването му.
По делото е представено и Приложение към договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS-14642812, CARD-15436596, съгласно който
кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на
1000 лева, издава кредитна карта MasterCatd при лихвен процент 35% и
годишен процент на разходите 44.90%. В чл.13 е уговорено, че месечните
погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на
извлечението най-малко в минимален размер съгласно тарифа. В нея е
посочено, че при усвоен кредитен лимит 0.00 – 1000.00 лева минималната
погасителна вноска е 60 лева, а 1000.01 – 2000.00 лева минималната
погасителна вноска е в размер на 120лева, и т.н.
Приложена е товарителница с бар код 919111715436596 на „МиБМ
Експрес“ ООД, от която се установява, че до ответника е изпратена пратка,
съдържаща „документи“ и че същата е получена от С. Е. Ч. на 28.11.2017 г. В
нея липсва подпис за получател.
Приложено е и месечно извлечение по кредитна карта с отчетен период
16.05.2019 г. – 14.06.2019 г., касаещо използван кредитен лимит 2362.75 лв.,
минимална сума за плащане 1020.00 лв. и срок за плащане 01.07.2019 г.
С покана от 05.07.2019 г., за която няма данни да е получена от С. Е. Ч.,
последният е поканена в седемдневен срок, считано от получаване на
настоящото уведомление, да заплати дължащата се по сключен револвиращ
кредит сума в размер на 2363.87 лева, от които 2004.59 лева главница, 358.16
лева договорна лихва и 1.12 лева обезщетение за забава.
От така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Уважаването на предявения иск по чл. 422 от ГПК предпоставя да бъде
установено по делото наличието на валидно облигационно отношение между
С. Е. Ч. и „БНП П.П.Ф.“ С.А. гр. П., Ф., по което последното е изпълнило
задълженията си за предоставяне на уговорената сума на ответника точно,
наличието на възникнало в полза на „БНП П.П.Ф.“ С.А. гр. П., Ф. изискуемо
вземане срещу ответника за заплащане на претендираните суми на соченото
основание, размера на дължимата от ответника сума за главница, забавата на
4
ответника да изпълни задълженията си по договора в срок.
Ищецът претендира вземане по договор, който с оглед на това, че
ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК,
както и по смисъла на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП, съставлява договор за
потребителски кредит. Предвид на това за него важат всички императивни
изисквания по този нормативен акт, заедно с правилата на Закона за защита
на потребителите. Съгласно чл. 10 от ЗПК този вид договори се сключват в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи от договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка една от страните. Ал. 3 на чл. 10 изрично определя, че ал. 1 се прилага
за всички изменения и допълнения към сключения договор, които се
подписват от двете страни по договора, с изключение на случаите, когато
договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент
едностранно от кредитора. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 27 договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа подписи на
страните.
Тъй като съдът е длъжен служебно да провери действителността на
договора, доколкото се касае за нищожност, която се извежда от неговия вид
и съдържание, то и без позоваване на такива от страна на потребителя ще
следва да бъде проверено дали не са нарушени тези норми. В този смисъл е
решение № 23/07.07.2016 г., постановено по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС.
В случая е видно, че в подписания между страните договор от
28.03.2017 г., в частта относно отпускане на револвиращ кредит и издаване на
кредитна карта, а именно клаузите от т. 12 до т. 21 включително, липсва
конкретно посочване на елементите от същественото съдържание на този вид
договори. В него не е посочен конкретно общия размер на отпуснатия кредит,
лихвения процент на кредита, ГПР по кредита, дължимите такси, размер на
минимална месечна вноска и т.н., каквото е изискването по Закона за
потребителския кредит. Тези детайли се съдържат в приложението по т. 21 от
договора, което е подписано единствено от кредитора и доколкото върху него
липсва подпис на кредитополучателя, то се счита че последният не е изявявал
насрещна воля за приемането им. В т. 14 от подписания между страните
договор от 28.03.2017 г. е предвидено, че чрез въвеждането на ПИН ще се
5
потвърждава от кредитополучателя извършване на трансакции, но не се
следва да се тълкува като съгласие за приемане на неизвестни към датата на
подписване на договора условия за предоставяне на кредит. Към момента на
подписване на договора приложението не е било изготвено, поради което
ответникът не може да се счита обвързан от него. Неподписването на
предложението води до неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 27 от ЗПК
и влече след себе си липсата на съвпадащи между страните волеизявления по
съществените елементи от състава на договора за револвиращ кредит. Оттук
и следва, че не е налице договорна обвързаност между страните при
условията и параметрите, посочени в Приложението към договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-14642812, CARD-15436596 и
ищецът не може да претендира изпълнение по нея, респективно последиците
от неизпълнението.
Изследвайки съдържанието на договора сключен между страните по
делото, съдът намира, че потребителският договор е недействителен, поради
неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК. В процесния договор са посочени като абсолютни стойности лихвения
процент по заема и ГПР, първият 35%, а вторият 44.90%, без да е изрично
разписана методиката на формиране на годишния лихвен процент на
разходите по кредита.
Съгласно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. дължими на последните за сключване
на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Следователно, в посочената величина следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение.
В процесния договор за кредит такава яснота липсва относно
посочените по-горе обстоятелства. Посочен е лихвен процент по заема
/фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези
стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е
6
величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на
методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен
от законовия е недопустимо. По този начин, съставните елементи, както бе
посочено по-горе, остават неизвестни и на практика се създават предпоставки
кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.
Липсва яснота и относно това какво се включва в общите разходи за
потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата към заема освен
лихвения процент са предвидени и такси за администриране на просрочени
вноски, месечни такси за обслужване, такси за теглене на пари в брой от
банкомат, за справки за разполагаем лимит в банкомат. Предвид на това, не
би могло да се заключи, че тези разходи са включени при формиране на ГПР,
нито че същите са изключени.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато договорът за кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то същият е недействителен. В
този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и
лихви или други разходи по кредита – чл. 23 от ЗПК.
В случая чистата стойност на кредита би се дължала при наличие на
действителен договор за револвиращ потребителски кредит, какъвто не се
доказва по делото. Ето защо, предявеният иск за установяване на
съществуването на парични вземания, произтичащи от договорна връзка
между страните, породена от договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-
15436596/27.11.2017 г., материализиран в договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № PLUS-14642812/28.03.2017 г. и приложение към договор
за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-14642812, CARD-15436596
от дата 28.03.2017 г., се явява неоснователен и недоказан. Като такъв същият
следва да се отхвърли.
При този изход на делото на ищеца не се следва присъждане на
разноски.
Водим от изложените съображения, Районният съд
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.
1 от ГПК, предявен от „БНП П.П.Ф.” (С. А.) АД, рег. № 542 097 902 на ТФР
на П., Ф., със седалище и адрес на управление Република Ф., гр. П. 75009, бул.
„О.” № 1, представлявано от генералния директор – управител Д.Л., чрез
„БНП П.П.Ф. С.А., клон България” КЧТ, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр. С., район „М.“, ж. к. „М. 4“, Б.П. С., бл. 14,
представляван от Д.Т.Д., против С. Е. Ч. с ЕГН ********** от с. Р. № 17,
общ. З., за приемане за установено по отношение на С. Е. Ч. с ЕГН
********** от с. Р. № 17, общ. З., че дължи на „БНП П.П.Ф.” (С. А.) АД, рег.
№ 542 097 902 на ТФР на П., Ф., със седалище и адрес на управление
Република Ф., гр. П. 75009, бул. „О.” № 1, представлявано от генералния
директор – управител Д.Л., чрез „БНП П.П.Ф. С.А., клон България” КЧТ,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С., район „М.“, ж. к.
„М. 4“, Б.П. С., бл. 14 представляван от Д.Т.Д., сумата 2004.59 лв. (две
хиляди и четири лева и 59 стотинки) – главница, представляваща дължима по
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-15436596/27.11.2017 г., материализиран
в договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-
14642812/28.03.2017 г. и приложение към договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № PLUS-14642812, CARD-15436596 от дата 28.03.2017 г.,
сумата 358.16 лв. (триста петдесет и осем лева и 16 стотинки),
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.02.2019 г. до
07.05.2019 г., сумата 108.46 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 01.03.2019 г. до 19.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 2004.59 лв., считано от 03.02.2020 г. до окончателното й изплащане, по
Заповед № 64/12.03.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, издадена по ЧГрД № 31/2020 г. по описа на Районен съд – Елена,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
8