№ 3694
гр. *, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110123204 по описа за 2024 година
„**“ ЕАД е предявило срещу Р. К. С. установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия
и мораторна лихва, както следва: 495,79 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 05.2020 г. – 04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.01.2024 г. до окончателното
изплащане, 98,40 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 22.12.2023 г., 22,68 лева
– сума за дялово разпределение за периода 11.2020 г. – 04.2022 г., ведно със законната лихва
от 09.01.2024 г. до окончателното изплащане и 5,57 лева – мораторна лихва за периода
15.01.2021 г. – 22.12.2023 г., за топлоснабден имот в гр. *, ж. к. „** аб. № 189874, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1630/2024 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот. Излага, че в това качество
се явява и клиент на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила на 10.07.2016 г.,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове,
както и наличието на облигационно отношение между страните. Релевира възражение за
изтекла 3-годишна погасителна давност за част от предявените вземания.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот,
ищецът е представил Заповед от 22.01.1997 г., с която на семейството на ответника се
определя в обезщетение ап. 4 в гр. *, ж. к. „**, както и справка от АВ, от която е видно, че е
била наложена възбрана върху ¼ ид. част от имот в гр. *, ж. к. „** собственост на ответника.
С оглед на това съдът намира, че по силата на закона между ответника като потребител и
топлопреносното предприятие е възникнало правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни общи условия по отношение обект с абонатен № 189874, без
да е необходимо изричното им приемане. С оглед изложеното съдът намира, че ответникът
притежава по 1/4 ид. част от процесния имот, съответно е отговорен до този размер за
задълженията за доставена топлинна енергия.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2020 г. – 04.2022 г. е 495,79 лева,
мораторната лихва за периода 15.09.2021 г. – 22.12.2023 г. е в размер на 98,40 лева,
стойността на сумата за дялово разпределение за периода 11.2020 г. – 04.2022 г. е 22,68 лева,
мораторната лихва за периода 15.01.2021 г. – 22.12.2023 г. е 5,57 лева.
Ответникът с отговора на исковата молба упражняват правата си по чл. 120 ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
2
ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ
потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително
определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия
падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат
съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск, респ. заявление за издаване на заповед за изпълнение на 09.01.2024 г. В
този смисъл и вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е
непогасено за месечните вноски с падеж след 09.01.2021 г. или обхваща претендираните в
настоящото производство суми за цена на топлинна енергия за периода 09.01.2021 г. –
30.04.2022 г. По тези съображения възражението за погасяване по давност на вземанията е
основателно за периода 01.05.2020 г. – 08.01.2021 г. Така размерът на уважения главен иск,
определен на основание чл. 162 ГПК, за 1/4 ид. част, притежавани от ответника, е 81,43 лева.
Сумата за дялово разпределение, която се дължи от ответника, определена на основание чл.
162 ГПК, е в размер на 3,72 лева.
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в
сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава,
че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск в размер, определен на
основание чл. 162 ГПК, за сумата от 16,16 лева. Мораторната лихва върху главницата за
дялово разпределение, определена на основание чл. 162 ГПК, е в размер на 0,92 лева.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от предявените искове в
размер на 16,42 лева от общо направени разноски в размер на 50 лева - държавни такси в
3
исковото и заповедното производства, като претендира юрисконсултско възнаграждение,
което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева. Претендира се
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника при условията
на чл. 38, ал. 1 ЗА в размер на 400 лева, от които съразмерно отхвърлената част от
предявените искове на адвоката следва да бъдат присъдени 346,55 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „**” ЕАД, ЕИК ** срещу Р. К.
С., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Р. К. С. дължи на „**” ЕАД на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 81,43 лева –
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 09.01.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 09.01.2024 г. до окончателното изплащане, 16,16 лева – мораторна лихва
за периода 15.09.2021 г. – 22.12.2023 г., 3,72 лева – сума за дялово разпределение за периода
09.01.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.01.2024 г. до окончателното
изплащане и 0,92 лева – мораторна лихва за периода 15.01.2021 г. – 22.12.2023 г., за
топлоснабден имот в гр. *, ж. к. „** аб. № 189874, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 1630/2024 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете над
сумата 81,43 лева до пълния претендиран размер от 495,79 лева и за периода 01.05.2020 г. –
08.01.2021 г., над сумата 16,16 лева до пълния претендиран размер от 98,40 лева, над сумата
3,72 лева до пълния претендиран размер от 22,68 лева и за периода 01.11.2020 г. – 08.01.2021
г. и над сумата 0,92 лева до пълния претендиран размер от 5,57 лева.
ОСЪЖДА Р. К. С., ЕГН **********, да заплати на „**” ЕАД, ЕИК ** на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 16,42 лева - разноски за исковото и заповедното производства.
ОСЪЖДА „**” ЕАД, ЕИК ** да заплати на адв. К. П. Г.-Белчева, личен №
**********, на основание чл. 38, ал. 1 ЗА сумата от 346,55 лева - адвокатско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „**” ЕООД като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4