Р Е Ш Е Н И Е
Номер
1108, 15.11.2023 г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС,
ХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 16.10.2023г., в
следния състав:
СЪДИЯ :
ЙОВКА БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 210 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищец в
производството е И.С.Т., а ответник – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГД“ИН“). Ищецът твърди, че изтърпявал наказание лишаване от
свобода в затвора в град Бургас и през целия месец април 2022г. бил поставен в
неблагоприятни условия, изразяващи се в следното :
1/Липса
на достатъчно жилищна площ – настанен бил в обща килия с още две лица.
Площадката за престой на открито също била с размери по – малки от
регламентираните.
2/Не
било обособено помещение за готвене. Така лишените от свобода били лишени от
възможността сами да си приготвят храната.
3/Храната
не отговаряла на таблицата, утвърдена от министъра на правосъдието – била с лошо
качество и с намалено количество. Не се покривали и изискванията за
калорийност. Липсвали пресни плодове и зеленчуци. Работещите ощетявали лишените
от свобода, като им сипвали по – малки порции и така извършвали злоупотреби.
Било забранено получаване на храна както в колет, така и по време на свиждане.
В съдебно заседание ищецът уточни, че след хранене веднага получавал стомашни
болки и киселини. В менюто липсвали достатъчно пресни плодове и зеленчуци.
4/Асортиментите
в лавката били ограничени по вид и на завишени цени. Цените били с около 20-25
% по – високи от тези в магазините „Билла“ и „Кауфланд“, „Лидъл“ и пр.
5/Била
отнета възможността за закупуване на дрехи, тъй като на територията на затвора
не се предлагали такива стоки. Било забранено получаване на дрехи в колет.
Понякога се налагало да взема дрехи от друг задържан.
6/През
зимния сезон парното работело само по два часа на ден и температурата била
ниска – около 10 градуса.
7/Площта
на прозорците била 0.5 кв.м. и било невъзможно навлизане на достатъчно дневна
светлина. Между 22:00 часа и 06:00 часа електрическото осветление се
изключвало. Малката площ на прозорците правела невъзможно проветряването в
необходимата степен. В съдебно заседание ищецът уточни, че светлина в килията
на втория етаж – килия № 223, влизала само сутрин, понеже изложението било
източно. В килията на третия етаж, т.е. килия № 325, светлият отвор на
прозореца бил 41-41см, стъклата били мръсни, оплетени в паяжини и с метални
решетки отвън, което допълнително препятствало навлизане на слънчева светлина.
8/Медицинското
обслужване не отговаряло на законовите изисквания : Имало лекар само във
вторник и четвъртък от 07:30 часа до 10:00 часа и достъпът до него не бил
гарантиран дори и в случаите на предварително записване. През почивните дни
нямало дежурен лекар. Зъболекар въобще нямало. Медицинският персонал се държал
грубо към лишените от свобода. През месец ноември 2022г. на ищеца било изписано
определено лекарство, което ищецът платил със собствените си пари, но
лекарството не му било доставено. В съдебно заседание ищецът уточни, че не си
спомня да е имал през 2022г. здравословни проблеми.
9/На
ищеца не били предоставени условия за двигателна активност : нямало спортни
уреди на площадка № 2, а площадка № 1 била с по – малки размери от нормативно
установените. На площадка № 1 имало спортни уреди, където обаче престоят на
ищеца бил само половин час на ден. В затвора нямало плувен басейн. В съдебно
заседание ищецът уточни, че бил активен спортист, преди да влезе в затвора и му
липсвала физическа активност. На площадката имало само лост и успоредка.
Отскоро функционирала фитнес зала и тъй като ищецът бил загубил спортна форма,
се контузил.
10/Били
ограничени контактите на ищеца с външния свят в степен, несъразмерна с
необходимата : Не се позволявало да ползва компютър и интернет, радио и
телевизия. Забранено било да носи радио със себе си по време на пътуване.
Писмата и колетите, адресирани от лишените от свобода, се губели. Липсата на
електричество през нощта препятствала ищеца да чете книги, да слуша радио или
да гледа телевизия. Телефонни разговори било възможно да се провеждат само чрез
стационарен телефон на завишени цени. Липсвали принтер и копирна машина, което
затруднявало комуникацията на ищеца със съдилищата. Свижданията били ограничени
до два пъти месечно. В съдебно заседание ищецът уточни, че на него не му идвали
често на свиждане, тъй като близките му били от град Харманли. Конкретно през
исковия период нямал свиждане.
11/Безпричинно
се използвали помощни средства : при конвоиране извън затвора се поставяли
белезници и се извършвал обиск. В съдебно заседание ищецът уточни, че не си
спомня дали през месец април 2022г. е бил конвоиран извън затвора.
12/В
килиите нямало течаща топла вода. В баните имало топла вода за къпане само два
пъти седмично, а трябвало да има възможност лишените от свобода да се къпят
всеки един или през ден. Липсвали смесителни батерии в баните, което често
водело до внезапно потичане на вряла вода и съответно до изгаряния.
13/Килиите
и санитарните помещения били в лошо състояние : мазилката се ронела и имало
паднали фаянсови плочки. По стените имало следи от убити кръвосмучещи насекоми.
В съдебно заседание ищецът уточни, че ремонт на килиите не бил правен, откакто
бил извършен основният ремонт на затвора.
14/Гъмжало
от хлебарки и дървеници, които разнасяли зарази и създавали дискомфорт у
лишените от свобода. В съдебно заседание ищецът уточни, че за една седмица
изчистил хиляди паразити. Задържаните се събуждали от ухапванията и ставали
през нощта, за да ги разпъждат. От обезпаразитяването нямало никакъв ефект.
15/Килиите
били обзаведени със стари и повредени мебели, а дюшеците и одеялата били
изпокъсани и пълни с паразити.
16/Чаршафите
и одеялата не се изпирали редовно.
17/Нивото
на шума било постоянно високо – поради липса на сигнализация лишените от
свобода викали на глас охраната. Така се нарушавало правото на спокойно
пребиваване и почивка. В съдебно заседание ищецът уточни, че се налага да
блъска по вратата, за да извика надзирателя. Всеки от задържаните така подавал
сигнал до надзирателя и се вдигал голям шум.
Твърди
се, че изброените действия/бездействия били такива по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, с
които ищецът бил подложен на унизително отношение, принизено било човешкото му
достойнство, у него били предизвикани чувства на изолация, незащитеност и
незачитане на законните му права. Посочените действия/бездействия довели до
увеличаване на отрицателните последици от задържането и били несъответни на
регламентираните от закона цели.
Ищецът
моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата 1300.00 лева, представляващи обезщетение от претърпените от него
неимуществени вреди.
В срока
по чл.131 от ГПК ответникът, чрез пълномощник, е подал отговор срещу исковата
молба, в която предявеният иск се оспорва като неоснователен. Противопоставят
доводи и възражения срещу всеки от пунктовете от исковата молба. Оспорва се да
са били осъществени описаните действия / бездействия, респ. тяхната
противоправност. Оспорва да е настъпила неблагоприятна промяна и въздействието
ù върху ищеца да са с такъв интензитет, че да могат да се квалифицират
действията / бездействията като изтезания, жестоко, нечовешко или унизително
отношение към ищеца. Тази преценка следва да се направи както с оглед
установените факти, така от гледна точка на времевия период, за който се
претендират вредите. Прави се искане за отхвърляне на предявения иск. Заявена е
претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа
на наведените в исковата молба фактически твърдения, очертаващи рамките на
спора, съдът квалифицира иска по чл.284 от ЗИНЗС.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се
представлява от назначения по реда на ЗПП адвокат М.М. ***. Ищецът и
процесуалният му представител поддържат предявения иск и молят съда да го
уважи.
Ответникът ГДИН се представлява по пълномощие от старши
юрисконсулт Милен Георгиев, който поддържа отговора срещу исковата молба и
направените с него възражения и оспорвания.
За ОП Бургас се явяват прокурор Мирослав Илиев и прокурор
Соня Петрова, които оспорват предявения иск и молят за отхвърлянето му.
В срока по чл.149, ал.3 от ГПК адвокат М. представя
писмени бележки, в които развива подробни съображения по съществото на спора.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
Ищецът е постъпил в Затвора в град Бургас на 20.04.2021г.
и оттогава е настанен във Втора зона за повишена сигурност. Налагани са му
наказания. Не е награждаван.
Според утвърден на 27.03.2022г. график за разпределение
на времето на лицата, настанени във Втора зона за сигурност, е предвидено време
за хигиенизиране на спалните помещения, и два
пъти по 1 час престой на открито с възможност за ползване на
лавката/параклиса. За баня са предвидени понеделник и четвъртък. Във вторник се
предава за изпиране дрехи/бельо. „Скайп свиждане“ е в петък. Посещенията при
фризьор и в библиотеката са предвидени за вторник преди обед. Свиждането е всяка
първа и трета събота от 09:00 до 12:00 часа - лист 67.
От справката, изготвена на 24.04.2023г. от инсп. ІV
степен „СДВР“ инсп. Петър Леков – листи 58-61, и от представените от ответника
писмени доказателства се установява, че през месец април 2022г. ищецът е
обитавал две помещения във Втора зона за повишена сигурност:
За периода от 01.04. до 21.04.2022г. бил настанен заедно
с друг задържан в помещение № 223 с обитаема площ 11.72 кв.м. Към помещението
имало изграден отделен санитарен възел с площ 1.17 кв.м. с денонощен достъп до
тоалетна и течаща вода.
За периода от 21.04. до 30.04.2022г. бил настанен заедно
с друг задържан в помещение № 325 с площ 18.76 кв.м. Към помещението имало
изграден отделен санитарен възел с площ 1.17 кв.м. с денонощен достъп до тоалетна
и течаща вода.
И двете спални помещения били обзаведени с
отделни легла, спални принадлежности, железни шкафове за съхранение на лични
вещи, отоплителни и осветителни тела. Имало извод за включване към кабелна
телевизия. Във всяко от помещенията били монтирани 4 броя лед осветителни тела.
Обзавеждането било от 2017г. и оттогава не се водела статистика на ремонтите.
Преди ищецът да бъде настанен в помещение №
325, бил извършен частичен ремонт за отстраняване на нарушена цялост на стената
– листи 153-154.
Представено е писмо, според което през 2018г.
на Затвор Бургас били разпределени 350 дюшеци, а на 02.02.2022г. от Затвора в
град Ловеч били приети 30 броя дюшеци. На 10.07.2018г. били приети 1000 одеяла,
а на 12.10.2021г. – 500 броя чаршафи и 250 броя калъфки за възглавници (листи
115-122).
Помещенията се отоплявали от радиатор – част от парната инсталация
на затвора, захранвана от природен газ. За този период нямало
прекъсване на топлоподаването. Всички врати и прозорци били отремонтирани преди
началото на зимния сезон. Не се съхранявали данни за среднодневната температура
в помещенията по време на отоплителния сезон.
В
помещение № 223 има две двойки прозорци с по две напълно отваряеми крила с два
отделни стъклопакета при всяко крило. Светлата част на всяко от крилата е с
размери 0.55/0.55 см. В помещение № 325 има три двойки прозорци с по две
напълно отваряеми крила с два отделни стъклопакета при всяко крило. Светлата
част на отделното крило е 0.55/0.55 см – справка на лист 220. Лишените от
свобода сами следвало да преценяват кога да си отварят прозорците.
Подовите
настилки били от мрамор (в коридорите) и от фаянсови плочки (в санитарните
помещения). Поддържането на хигиена в спалните помещения било задължение на
лишените от свобода. Задържаните се редували по график да почистват общите
помещения с почистващи препарати, осигурени от затвора – лист 68. Задържаните
можели да си закупуват препарати, според желанията си.
Със
Заповед № 1-1811/21.04.2022г. Главният директор на ГДИН утвърдил Таблица № 6 за
полагащите се перилни, миещи и дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи
в местата за лишаване от свобода за един месец. Според утвърдената таблица, на
един лишен от свобода мъж се полагат 200гр. тоалетен сапун за къпане и миене,
250гр. обикновен сапун за пране, 400гр. прах за пране – листи 221-223.
Състоянието на обзавеждането – легла, дюшеци,
спално бельо и одеяла, се поддържало в необходимата функционална пригодност и
при необходимост се предприемали мерки за подобряване на състоянието на
наличния инвентар. Дюшеците и възглавниците се подменяли, а спалното бельо и
одеялата се изпирали в пералнята на затвора. Представен е седмичен график за
пране и изкърпване. В забележка под графика е посочено, че за пране се приема
само спално бельо и работно облекло, а пране на дрехи по медицински причини се
извършва само с разрешение на директора на медицинския център и на мл. експерт
„ФЛКР“ – лист 72.
Представена е Таблица № 3, утвърдена от
Министъра на правосъдието на 23.03.2006г., според която на всеки лишен от свобода
се полагат следните спални принадлежности : една възглавница 45/70см с 4 години
срок на ползване, един дюшек със срок на ползване 4 години, две одеяла със срок
на ползване 4 години, четири чаршафа 150/200см със срок на ползване 2 години и
две калъфки 50/72см със срок на ползване 1 година – лист 244.
Тъй като ищецът бил разпределен в зона с повишена сигурност,
нямало обособени кухненски помещения. Фурна и котлон били сред вещите,
разрешени за ползване. От друга страна, в посочената зона електрическата инсталация
не била предвидена за захранване на кухненски уреди с висока консумация.
Между и ДЗЗД „Фаворит
мениджмънт“ бил сключен договор за дезинсекция и дератизация на сградите на ГД
„ИН“ – листи 123-135. В затвора в град
Бургас осем пъти годишно се извършвала дезинсекция и два пъти – дератизация.
Графиците стриктно се спазвали, вкл. и за 2022г.
За процесния период площта на затвора била обработена два пъти с препарати, за
което били съставени протоколи на 25.03.2022г. (лист 136) и на 19.05.2022г.
(лист 242). Посочени са наименованията на ползваните
препарати.
С оглед
осигуряване на осем часа сън на лишените от свобода (чл.84, ал.2, т.2 от ЗИНЗС), електрическото захранване се изключвало за времето от 22:30ч. до 06:00
ч. През този времеви период било невъзможно да се ползват електрически уреди, в
т.ч. радио.
На
втори и трети етаж, където е разположена ІІ зона за сигурност, не била
изградена звукова или светлинна инсталация за връзка на задържаните с надзорния
състав.
Достъпът
до интернет и компютър не бил разрешен, с цел осигуряване на сигурността и
предвид изричната забрана на чл.97, т.3 от ЗИНЗС. Разрешените форми на
комуникация били писмена кореспонденция, телефонни разговори, както и лични
свиждания. С оглед епидемичната обстановка по време на Ковид, със заповед от
02.04.2020г. били разрешени връзките по скайп по утвърден график – лист 73.
Принтерът не бил сред вещите, разрешени за ползване от задържаните.
Имало
две места, до които бил осигурен достъп на всеки от задържаните по час и
половина на ден, съобразно график. Зоните били с достатъчна площ и съоръжения –
пейки, фитнес уреди, тенис маса, спортна площадка. Площта на място „А“ е 371
кв.м., а на място „Б“ – 440 кв.м. Представен е график за престой на открито,
утвърден на 22.07.2020г. – лист 69.
Храната
в затвора била съобразена като количество и качество с Таблица №1, Надбавка „А“
и Таблица № 2 – заменителна таблица, съгласувани с министъра на
здравеопазването, с министъра на финансите и утвърдени от министъра на
правосъдието (листи 80-86). Дневната хранителна дажба съдържала 2622 калории
(±200 калории), а седмичната – не по-малко от 18354 кал. Храната била
разнообразна и съобразена с годишните сезони. В менюто се включвали поне една
от следните групи храни : зърнени храни; зеленчуци, респ. зеленчукови консерви;
пресни плодове; мляко и млечни продукти; богати на белтъци храни (птиче месо,
яйца, бобови храни); риба като основно ястие. За количеството на храната се
следяло при получаването ù, в присъствие на надзорник и на главния
готвач.
Представено
е менюто за месец април 2022г., утвърдено по седмици, от което се установява,
че са спазени изискванията за калорийност на храната (листи 87-114).
Търговската
дейност се осъществявала от държавно предприятие „Фонд затворно дело“. В
търговските обекти се предлагали различни хранителни/нехранителни продукти,
които задържаните можело да купуват с лични средства. Представени са списъци с
наличните в лавката стоки към 01.04.2022г., към 07.04.2022г, към 14.04.2022г.,
към 21.04.2022г. и към 30.04.2022г. с посочване на тяхната единична цена –
листи 224-239. Прегледът на списъците сочи, че през месец април 2022г. са били
предлагани следните видове стоки : тоалетни принадлежности (сапун, шампоан,
паста за зъби, самобръсначка, тоалетна хартия и др), перилни препарати, пакетирани
хранителни продукти (вафли, шоколади, бисквити, колбаси, млечни продукти,
хлебни и тестени изделия), напитки (кафе, чай, сокове, минерална вода),
подправки, вкл. оцет и олио, консерви, домакински пособия (кофи, гъби),
канцеларски пособия (хартия, пощенски пликове и пр), фонокарти 25 и 100
импулса, както и тютюневи изделия.
Със
Заповед № ЛС-04-746 / 08.12.2021г. на Министъра на правосъдието, в сила от
01.01.2022г., бил утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и
хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или
на определените за целта места лишените от свобода.
Според
т.І, §5, лишените от свобода могат да държат в спалното помещение телевизор с
размер на екрана до 19 инча, който не поддържа безжична комуникация, както и
портативен радиоприемник и аудиоплеър, при положение че са закупени от лавката.
В т.І,
§6 са посочени личните вещи, които лишените от свобода могат да държат в
спалното помещение – до два броя панталони и шапки (зимни и летни), пуловер или
жилетка, пликове, листи, пощенски картички, марки, химикали, моливи, лична
кореспонденция, учебници, ученически принадлежности, списания, вестници, книги.
В точка
І, §7 са изброени хранителните продукти, които могат да се държат в спалното
помещение, като всички те трябва да са били закупени от лавката – трайни
тестени и захарни изделия във фабрична опаковка; кафе, чай, какао, безалкохолни
напитки, сокове и минерална вода; захар на кристали до 1 кг, захарин, мед; сухи
бульони, супи и инстантни храни; ядки; хранителни добавки.
В точка
ІІ от заповедта са изброени хранителните продукти, които могат да се държат в
специално определени от администрацията места – трайни месни продукти във
фабрична опаковка (без полуфабрикати и в сурово състояние; малотрайни колбаси,
закупени от лавката; млечни продукти – кашкавал, сирене, извара, масло, кисело
и прясно мляко, сладолед – всички закупени от лавката); яйца, закупени от
лавката; консерви (без стъклена опаковка), закупени от лавката; плодове и
зеленчуци; олио, оцет, зехтин, маргарин, сол и други подправки, всички закупени
от лавката; кетчуп и горчица, закупени от лавката.
Според
точка ІІІ, §3, котлон, малка фурна, тенджера, тиган и тава за общо ползване се
съхраняват с специално определени помещения и се ползват по ред, определен от
началника на затвора.
Била
утвърдена процедура, която се спазвала и не били отчетена върната предназначена
до ищеца лична кореспонденция. Получаване на колетни пратки, съдържащи
хранителни продукти, било забранено.
Свиждането
се осъществявало два пъти на месец по график.
Било
осигурено къпане два пъти седмично, съобразно графика на подаване на топла вода
– докладна записка от 19.10.2020г. на лист 74. Спирателните кранове и смесители
за топла и студена вода се намирали в специално обособени места и се
контролирали от служителите на Затвора, без лишените от свобода да имат достъп
по тях.
Посещението
в медицинския център се извършвало по график – лист 70. Настанените във ІІ
зона, между които и ищецът, се приемали от д-р Гичева всеки вторник и четвъртък
от 07:30ч. до 10:00ч. При констатиране на спешни състояния се оказвала спешна
медицинска помощ. Посещението при дентален специалист се осъществявало по
график след предварително записване – лист 71.
Били
утвърдени правила, според които по време на транспортиране на задържани лица се
поставят белезници. При излизане и влизане на задържаните се извършвал обиск.
Представен
е договор, изх. № 1-6464-45/01.03.2022г. на МП, сключен между Държавно
предприятие „Фонд Затворно дело“, възложител, и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, изпълнител, по силата на който изпълнителят поел задължение да
достави на възложителя фонокарти, работещи в апарати тип „Мобика“, монтирани в
местата за лишаване от свобода, за провеждане на телефонни разговори на
територията на Р България и извън нея – листи 245-255.
В
съдебно заседание, проведено на 17.07.2023г., съдът разпита като свидетели Т.Й.
и Й.С., изтърпяващи наказание лишаване от свобода в Затвора в град Бургас, вкл.
и през месец април 2022г.
Свидетелят Й. сочи, че заедно с ищеца обитавали килия 222
през месец април 2022г. Съдът приема, че свидетелят допусна грешка при
посочване на номера на килията, коректният номер на която е 223. Свидетелят
уточни, че условията във всички килии били относително еднакви, като килиите на
третия етаж били по – ужасни и от тези на втория етаж. Леглата в килиите били
ръждясали, с провиснали/стърчащи железа. Дюшеците били в окаяно състояние.
Обзавеждането се изчерпвало с легла, една фиксирана маса с подвижни седалки, по
един малък шкаф за всеки от обитателите, три-четири рафтчета. По стените имало
размазани хлебарки и дървеници. Не можело да се спи, заради насекомите.
Дървениците се развъждали в старите дюшеци. Миризмата в килиите била неприятна.
Свидетелят отрече да е бил извършван някакъв ремонт.
По време на къпане водата била или вряла, или ледено
студена и я пускали за около 10-15 мин, без лишеният от свобода да може сам да
контролира температурата на водата. Свидетелят не може да съобщи дали ищецът е
получавал изгаряния от врялата вода, но пък посочи, че той самият бил попарен и
дори имал записан час при лекар.
Свидетелят уточни, че ако лишеният от свобода си осигури
телевизор, може да го включи към кабелната телевизия.
В килия 223 прозорците били недостатъчно големи, за да
влиза светлина и чист въздух, освен това отсреща имало сграда, която
засенчвала. От външната страна имало защитна мрежа и решетки, ограничаващи
притока на чист въздух. През зимата килиите не били достатъчно добре отоплени,
поради което трябвало да се обличат с дебели дрехи.
Свидетелят се изказа критично за качеството на храната и
заяви, че получава киселини от храната, която била много мазна, особено
вечерята. Менюто било еднотипно. В затвора нямало отредено помещение с
телевизор, нито имало възможност да се ползва компютър с интернет. Онлайн среща
с близки била разрешена по скайп за 15 мин. Свидетелят заяви, че близките на
ищеца нито са му идвали на свиждане, нито са му изпращали колети. Имал един
приятел от Нидерландия, който от време на време му изпращал пари.
Свидетелят обясни, че денонощно се блъска и вика, за да
дойде надзирател, което през нощта смущава съня и почивката на останалите.
Свидетелят уточни, че при желание на лишения от свобода надзирателят може да
светне електричеството и през нощта. Ключът за лампата бил извън килията и
лишеният от свобода нямал достъп до него. Когато обаче искал да се изгаси
електричеството, трябвало да започне за блъска и вика, за да дойде надзирателят
и така да обезпокои останалите или да спи на светло.
Цените в лавката били много високи и непосилни за
задържаните, които нямат доходи. Дрехи не се предлагали в лавката. Цените на
картите за телефон също били много високи. Ищецът нямал възможност да пазарува
от лавката и да купува карти, затова свидетелят често му услужвал било с пари,
било с карта.
Свидетелят Й.С. също бил съжителствал в една килия с
ищеца, но в период, различен от исковия. Отрече ищецът да излиза редовно на
карето и да ползва фитнес уредите. Обратно на твърденията на свидетеля Й., този
свидетел заяви, че през зимата в килиите става много горещо. Свидетелят сочи
кои конкретно лишени от свобода са били изгорени от врялата вода в банята.
Свидетелят обясни, че вечерта преди съдебно заседание, в което беше разпитан, се будил три пъти от блъскането. В останалата
им част показанията на този свидетел се припокриват с показанията на свидетеля Й..
Гореизложените факти съдът установи след анализ и оценка
на доказателствената съвкуност. Писмените доказателства съдът кредитира с оглед
доказателствената сила, която им придава ГПК. Съдът кредитира в цялост
показанията и на двамата разпитани по делото свидетели, които като цяло са
логични, последователни и непререкаеми с останалите доказателства. Съдът не
обсъжда и изключва от доказателствената маса тези доказателства, които са
неотносими към спора и посредством които не се установяват подлежащи на
доказване факти и връзки между факти – молба от 12.10.2022г. от ищеца за
закупуване на лекарства (листи 62-66), график за посещение на библиотеката
(лист 155), както и представените в съдебно заседание, проведено на
16.10.2023г., от страна на ищеца доказателства, приложени на листи 263-276,
представляващи преписи от етикети на продукти, касови бележки и изготвена в
табличен вид справка, наименована „Средни цени и купени количества хранителни
стоки средно на домакинство“ за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи :
Предявеният иск е правна квалификация чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
според който държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения на чл.3.
Според чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража
не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, а според ал.2, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Искът е процесуално допустим, тъй като е предявен от
легитимирано за това лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода, и срещу
надлежен ответник – ГДИН, която, според чл.12 от ЗИНЗС е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху
дейността на местата за лишаване от свобода. В исковата молба са изложени
твърдения за бездействия от страна на органи в системата на ГДИН, изразяващи се
в пребиваването на ищеца в описаните в исковата молба условия, допълнително
уточнени в първото по делото съдебно заседание. Тези твърдения обосновават
правния интерес за ищеца да предяви иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Посочените по – горе разпоредби са доразвитие на забраната,
установена в чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи (Конвенцията) забрана никой да не бъде подлаган на изтезания или
нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Конвенцията е ратифицирана със закон,
приет от НС на 31 юли 1992 г., и е част от вътрешното право.
Критерии кога определено действие / бездействие може да се
третира като изтезание, жестоко, нечовешко или унизително отношение, са
изработени както в съдебната практика на съдилищата в Р България, така и в
редица решения на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), които следва да
се съобразяват при прилагане на националната правна рамка : Решение от 27.01.2015 г. по
делото на Нешков и други срещу България; Решение от 8.07.2014 г. по делото на Харакчиев и Толумов срещу България;
Решение от 26.10.2000 г. по делото
Кудла срещу Полша; Решение от
7.02.2008 г. по делото на Костадинов срещу България; Решение от 6.03.2008 г. по делото Гавазов
срещу България; Решение от
18.01.2005 г. по делото на Кехайов срещу България, както и много други.
В решенията си ЕСПЧ сочи, че чл.3 от Конвенцията охранява една от
най-фундаменталните ценности на демократичното общество, като забранява по абсолютен начин
изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, независимо от
обстоятелствата и поведението на жертвата.
Малтретирането следва да достигне една минимална степен на
суровост, за да попадне в приложното поле на чл 3.
Оценката на този минимум е относителна и зависи от всички обстоятелства по
делото, например характер и контекст на третирането, начин и метод на
осъществяването му, продължителност, физически или душевни последици, а в някои
случаи и пол, възраст и здравословно състояние на жертвата - § 91 от Решение от 26.10.2000 г. по делото Кудла
срещу Полша.
Пак в същото решение в § 92 е казано, че дадено третиране е
"нечовешко", защото, наред с друго, то е било предумишлено, било е
прилагано с часове без прекъсване и е причинило телесна повреда, силно
физическо или душевно страдание. Третирането е "унизително", защото е
било от естество да породи у жертвите чувства на страх, силна болка и
малоценност, способни да ги унижат и лишат от стойност. От друга страна, ЕСПЧ
последователно е подчертавал, че страданието и унижението трябва във всички
случаи да надхвърлят неизбежния елемент на страдание или унижение, свързани с
определена форма на законосъобразно отнасяне или наказване.
Не може да се твърди, че изпълнението на наказанието
лишаване от свобода самò по себе си повдига въпрос по чл. 3 от
Конвенцията, но държавата следва да
гарантира, че лицето е задържано при условия, съвместими с неговото човешко
достойнство, че начинът и методът на изпълнение на мярката не го подлагат на
стрес или изпитание, чиято сила надвишава неизбежната степен на страдание,
присъща на задържането, и че, като се имат предвид практическите изисквания на
лишаването от свобода, неговото здраве и благосъстояние са адекватно
гарантирани - § 94 от Решение от
26.10.2000 г. по делото Кудла срещу Полша.
ЕСПЧ е установил обективни критерии, по които преценява
относимостта към чл.3 от
Конвенцията на условията на задържане на лицата: размер на
помещението за задържане и средната площ, с която разполага едно лице; броя на
другите обитатели; общата продължителност на задържането; престоя в помещението
за задържане; начина на удовлетворяване на естествените нужди; хигиената;
климатичните условия; възможността за прекарване на част от времето на открито; възможността за
свиждания с близки и други контакти с външния свят; достъпа до естествена
светлина; вентилацията и шума в помещенията за задържане; храната; физически и
психически ефекти върху задържания, пола, възрастта и здравословното му
състояние. Изследването на конкретните условия по посочените показатели има за
цел да установи въздействието на същите върху личността на задържаното лице.
Относно стандарта на доказване : В §45 от Решението от
07.02.2008г. по делото на Костадинов срещу България е разяснено, че твърденията на ищеца за недобросъвестно третиране трябва да бъдат подкрепени със
съответните доказателства. Когато извършва оценка на доказателствата, съдът като цяло прилага стандарта за доказване "извън всякакво
съмнение". Въпреки това, такъв тип доказателство може да бъде извлечен от
съвместното съществуване на достатъчно силни, ясни и непротиворечиви улики или
от презумпции за факти в подобен смисъл, които не са опровергани (също и Salman срещу Турция [GC], № 21986/93, § 100, ЕСПЧ 2000 VII, и
Федотов срещу Русия, № 5140/02, § 59, 25 октомври 2005 г.). В Решението от 27.01.2015 г. по делото на Нешков и други срещу България е указано, че тежестта на
доказване, наложена на ищеца, следва да не бъде прекомерна. Макар и
затворниците да могат да бъдат задължени да посочат в самото начало достатъчно
доказателства в подкрепа на тяхното искане, а именно доказателства, до които
имат достъп, като напр. подробно описание на разглежданите условия, свидетелски
показания или жалби до и отговори от затворническите власти или контролни
органи, след това, опровержението на твърденията се пада в тежест на властите. Процесуалните
правила за разглеждане на искове за обезщетение трябва да съответстват на
принципа на справедливостта, уреден в чл.6 §1 от Конвенцията, включително
изискването за разумен срок, а правилата, уреждащи разходите, не трябва да са в
прекалена тежест на затворника, в случаите, когато неговият/нейният иск е
основателен. На последно място, от ищците не следва да се изисква да установят
дали конкретни длъжностни лица са ангажирани в неправомерно поведение. Лошите
условия на задържане не са непременно резултат от неизпълнението на
задълженията на отделните служители, а обикновено са плод на по-широко обхватни
фактори. Липсата на
ресурси не може по принцип да оправдае условия на задържане, които са толкова
лоши, че съставляват третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията, и е
задължение на договарящите държави да организират своите пенитенциарни системи
по начин, който гарантира спазването на тази разпоредба, независимо от
финансовите и логистични трудности. Когато оплакването е по чл. 3 от
Конвенцията, съдът, който разглежда делото, трябва да направи
преглед на твърдяните действия или бездействията и дали съответното поведение е
прекомерно и е довело до нарушение на този член,
съобразно принципите и стандартите, установени от ЕСПЧ в неговата практика. За да може едно вътрешно правно
средство за защита по отношение на условията на задържане, да бъде ефективно,
органът или съдът, който отговаря за случая, трябва да го разгледа, в
съответствие с приложимите принципи, установени в съдебната практика на Съда по
чл.3 от Конвенцията. Констатацията, че условията не отговарят на изискванията на чл.3
от Конвенцията дава основание да се направи предположение, че са причинили
неимуществени вреди на пострадалия човек. Вътрешните правила и практика,
регулиращи функционирането на средството за защита, трябва по-скоро да отразяват
съществуването на тази презумпция, а не присъждането на компенсация да зависи
от умението на жалбоподателя да докаже, чрез доказателства, наличието на
неимуществени вреди под формата на емоционална травма.
В разпоредбата на чл.284,
ал.5 от ЗИНСЗ е въведена оборима презумпция за настъпване на неимуществени
вреди в случаите на ал.1 на същия член. С оглед
гореизложеното, на доказване подлежат условията, при които ищецът изтърпява
наказание лишаване от свобода, че тези условия са в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС
и чл.3 от Конвенцията, че ищецът е претърпял неимуществени вреди (които се
предполагат до доказване на противното), причинната връзка между вредите и
неблагоприятните условия.
По всяко от фактическите твърдения съдът се
произнася, както следва:
По точка 1 : По делото беше установено, че и
в двете килии - №№ 223 и 325, ищецът е разполагал с жилищна площ, надвишаваща 4
кв.м., съобразно изискването на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, която площ се приема за
минимално необходима в решенията на ЕСПЧ, цитирани по – горе и в много други,
следователно не са налице условията на чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 от Конвенцията.
По точка 9 : По делото са посочени размерите
на двете площадки за престой на открито. Лишените от свобода се извеждат навън
по един част преди обед и половин час след обед в съответствие с чл.276, ал.2
от ППЗИНЗС. В българското законодателство липсват конкретно разписани параметри
на местата за отдих на открито, поради което този довод следва да се обсъди и
интерпретира в съответствие с приетото в Решението по делото на Нешков и други
срещу България, където се казва, че „упражненията на открито са основен гарант на благополучието на затворниците и че на всички тях,
без изключение, се позволява най-малко един час упражнения на открито, за
предпочитане като част от по-широка програма на дейности извън килията. Тези
стандарти също казват, че за упражненията на открито трябва да бъде осигурено
достатъчно пространство и, когато е възможно, да предоставят подслон при
студено време. Физическите характеристики на външните съоръжения за
упражнения също имат значение. Например двор за упражнения, който е само два
квадратни метра по-голям от килията, заобиколен е от стени с височина от три
метра и има отвор към небето, покрит с метални пръти и дебела мрежа, не
предлага на затворниците подходящи възможности за почивка и възстановяване“. Фактологията по настоящото дело не разкрива такава
специфика. Размерите на площадките са 371 кв.м. едната и 440 кв.м. другата,
като една от тях е оборудвана с фитнес уреди. Площта на двете площадки,
продължителността на престоя навън и наличието на уреди за физически упражнения
в никакъв случай не могат да се приемат за неблагоприятно условие по смисъла на
чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Освен това, този лишен от свобода, който желае да тича,
може да поиска да му бъде разрешено да упражнява и по – интензивна физическа
активност. Впрочем, свидетелят С. отрече ищецът да ползва често фитнес уредите
и монтираните на площадката уреди да са му били недостатъчни. Липсата на плувен
басейн в затвора не може да бъде оценена като обстоятелство по чл.3 от ЗИНЗС.
Би било похвално да бъде изграден басейн на територията на затвора, така че
лишените от свобода да могат да плуват и така да разнообразяват физическите
активности.
По точка 7 се твърди липса на достатъчна
светлина и възможност за проветрение, поради малките размери на прозорците. По
делото са налични размерите на прозорците в двете обитавани от ищеца килии за
процесния период. Пак в Решението по делото на Н. и други срещу България се
казва, че много е важно да се предостави на затворниците
безпрепятствен и достатъчен достъп до естествена светлина и свеж въздух в
килиите им. Установи се, че на прозореца на килия
№ 325 е монтирана отвън метална мрежа и решетки, които безспорно препятстват
донякъде притока на светлина и свеж въздух, но килията нито е била пренаселена
(обитавана е от двама съкилийници), нито е била малка по площ, за да се приеме,
че влизащите въздух и светлина са били недостатъчни. Периодът, в който ищецът е пребивавал в тази
килия е кратък – 10 дни, затова сам по себе си не може да се приеме за
правнорелевантен. Впрочем, същите разсъждения следва да се отнесат и към
прозорците на килия № 223.
По точка 6 се твърдят ниски температури в килиите, тъй
като парното се пускало един час сутринта. Показанията на двамата свидетели са
противоречиви – свидетелят Й. твърди, че било студено и трябвало да си обличат
дебели дрехи, а свидетелят С. – че било много топло и задушно. От страна на
ответника е отговорено, че не се води и пази статистика за температурата в
помещенията. Доколкото е обективно невъзможно да се установи каква е била
температурата в двете килии през месец април 2022г., съдът приема, че
топлоподаването се е извършвало регулярно. Тъй като исковият период е месец
2022г., когато настъпва пролетта и температурите се повишават, не е мислимо в
килиите да е било толкова студено, че условията да се оценят като
неблагоприятни. Прегледът на интернет сайтове, съхраняващи архивни данни за
времето, сочи, че през месец април 2022г. са били измерени температури,
надвишаващи обичайните.
В точка 14 се твърди постоянно нашествие на
хлебарки, дървеници и мишки. Тези твърдения се потвърждават в цялост от
показанията и на двамата разпитани по делото свидетели, които еднозначно
заявиха, че независимо от обработката на помещенията с препарати, насекомите и
гризачите не биват унищожени, дори ставали повече. В Решението по делото на
Нешков и други срещу България се указва на затворническите власти да се справят с този проблем
чрез осигуряване на адекватни дезинфекционни съоръжения, почистващи продукти,
както и редовно обезпаразитяване и проверки на килиите, по-специално на
спалното бельо, дюшеците и пространствата, използвани за съхранение на храна. По делото е представен сключен и действащ към месец април
2022г. договор за дезинсекция и дератизация, както и доказателства за
изпълнението му. Очевидно обаче, че проблемът не е разрешен, въпреки третиране
с препарати. Сключването на такъв договор не освобождава ответника от ответника
от отговорност спрямо трети лица, тъй като договорите имат относително действие, т.е. само между страните, и
не се разпростират и спрямо трети лица освен в изрично установени случаи,
какъвто настоящият не е. При положение че по делото е установено наличие на
хлебарки и дървеници из целия
затвор, то ответникът, като страна по договорите, е в правото си да предяви претенции
към изпълнителните по договорите, но не и да противопоставя тези възражения срещу ищеца.
„Съжителството“ на ищеца с хлебарки и дървеници е по характер такова обстоятелство, което
да породи именно чувства на страх, незащитеност или малоценност и това е така,
защото той, поради
естеството на положението си, не е в състояние сам да управлява и контролира
собственото си поведение и да въздейства на заобикалящата го среда, съобразно
неговите предпочитания, нужди и желания, а е длъжен да понася ограниченията,
наложени му по силата на осъждането.
По силата на необорената презумпция на
чл.284, ал.5 от ЗИНЗС съдът приема, че на ищеца са причинени неимуществени
вреди от наличието на хлебарки, дървеници и мишки в обитаваните от него килии,
и тези вреди следва да бъдат обезвъзмездени по делото.
В точки 13, 15 и 16 се твърди окаяно
състояние на килиите и санитарното помещение, както и на мебелировката и на
предоставения от затвора постелъчен инвентар, който не се изпирал редовно.
Твърденията са за изхабено и амортизирано обзавеждане, за напукана и порутена с
времето мазилка, покрити с кървави следи стени, останали от убити дървеници и
хлебарки. Тези твърдения се подкрепят от показанията и на двамата разпитани по
делото свидетели Й. и С.. Твърденията по този пункт корелират с приетото в предходния
пункт за наличие на хлебарки и дървеници в сградата на затвора. Няма данни да е
бил нарушен утвърденият график за изпиране на спалното бельо. Последният
основен ремонт е извършен през 2017г.,
т.е. преди шест години, а след това са правени инцидентни ремонти, вкл. и на
килия № 325. Съдът не приема, че състоянието на килиите и на обзавеждането е
такова, че да надхвърлят неизбежния елемент на страдание
или унижение, поради което твърденията
по този пункт не са правнорелевантни за определяне на обезщетението.
По пункт 12 се твърди вероятност от изгаряне
с вряла вода по време на къпане. Невъзможността лишените от свобода сами да
контролират температурата на водата в банята е довела до множество изгаряния,
вкл. и такива, налагащи оказване на медицинска помощ. Отивайки в банята,
лишените от свобода са поставени в неизвестност и в тревожно очакване дали ще
се къпят с подходящо топла вода, ще бъдат изгорени с вряла вода или ще ги
полеят с ледена вода. Освен това, по време на къпането, те трябва да изперат с
топла вода и дрехите си, тъй като в килиите има студена, но не и топла вода.
Продължителността на банята е около 10 мин. За делото е без значение е дали
ищецът през месец април 2022г. е бил полят в банята с вряла/ледена вода. От
значение е неговото опасение да бъде попарен с вряла вода, заставайки под душа
и през цялото време, докато се къпе, да е в тревожно очакване как ще се смени
температурата на водата. В този смисъл е налице бездействие на затворническата
администрация да осигури на лишените от свобода оптимални условия за къпане от
гледна точка на температурата на водата. Описаното бездействие поражда чувство на страх и незащитеност и е от характер да причини
както физическо, така и психическо страдание в резултат на нечовешко и
унизително отношение. Не
е такова обаче твърдяното в исковата молба бездействие да осигури на ищеца
всекидневно къпане или поне през ден. Според чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, на
лишените от свобода се осигурява къпане всеки ден, при възможност, но най –
малко два пъти седмично. Спазен е минималният стандарт, установен в закона,
поради което съдът не може да приеме, че къпането два пъти седмично
представлява жестоко, нечовешко или унизително отношение.
По пункт 17 се твърдят високи нива на шум
през нощта, поради липса на сигнална инсталация във Втора зона на
сигурност. Задължение за наличие на сигнална система е установено в Европейските правила за затворите, които
представляват препоръки на Комитета на министрите към държавите-членки на
Съвета на Европа по отношение на минималните стандарти, които следва да се
прилагат в затворите. Европейските правила за затворите от 1987 г. (включени
като приложение към Препоръка No. R (87) 3) са приети на 12 февруари 1987 г. На
11 януари 2006 г. Комитетът на министрите, като отбелязва, че Правилата от 1987
г. "трябва да бъдат съществено изменени и актуализирани, за да се отразят
промените, които [са] настъпили в наказателната политика, практиката на
издаване на присъди и цялостното управление на затворите в Европа",
приемат Препоръка Rec(2006)2 относно Европейските правила за затворите. Новата
версия от 2006 г. на правилата е включена като приложение към тази Препоръка. Според Част ІІ от Правилата, във всички помещения, където затворниците живеят,
работят или се събират, трябва да има сигнална система, чрез която
затворниците да могат да установяват незабавна връзка с персонала на затвор. Не се спори, че във Втора зона за сигурност такава
система липсва и както съдът описа по – горе, лишените от свобода трябва да
блъскат по вратите и да викат, за да извикат надзирателя и да му поставят
някакъв проблем – най-вече по повод електричеството през нощта. Викането и
блъскането нарушава почивката и нощния сън на лишените от свобода и то по
няколко пъти на нощ в пряко нарушение на чл.84, ал.1, т.2 от ЗИНЗС, според
който лишените от свобода имат право на непрекъснато
време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие.
Бездействието на ответника да инсталира сигнална система е породило у ищеца
чувство на незащитеност. Особеностите на сградата и твърдяната обективна
невъзможност за инсталиране на такава система не е обстоятелство, което да
освободи ответника от отговорност, тъй като е задължение на договарящите държави да организират своите
пенитенциарни системи по начин, който гарантира спазването на тази разпоредба,
независимо от финансовите и логистични трудности, както е разяснил ЕСПЧ.
Изложените в предходния абзац съображения пряко отричат
твърденията на ищеца, че електричеството се изключвало между 22:00 и 06:00 часа
и така му се отнемала възможността да чете книга, да гледа телевизия, да слуша
радио. Установи се, че включването на електричеството в конкретната килия
зависи от желанието на лишения от свобода.
По пункт 3 от исковата молба относно некачествена и
недостатъчна храна : В описаните в предходния пункт Европейски правила за
затворите е установен регламент и относно храната : На затворниците се осигурява питателна храна, като се
взема предвид тяхната възраст, здравословно и физическо състояние, религия,
културни разбирания и естество на работа. Изискванията
към питателна храна, в т. ч. и минималното ù енергийно и белтъчно
съдържание, се определя от националното законодателство. Храната
се приготвя и поднася при хигиенни условия. Затворниците
се хранят три пъти на ден - на разумни интервали между тях.
Нормата от националното право е тази на
чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, според която лишените от свобода имат право на безплатна
храна, достатъчна по химически и калориен
състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с
министъра на здравеопазването и министъра на финансите. В изпълнение на посочената разпоредба са утвърдени
таблиците за калорийния състав на храната. Прегледът на утвърденото за месец април
2022г. меню не сочи на отклонение на утвърдените стандарти за калорийност и
разнообразие. Липсват и други емпирични данни, които да са индиция, че в този
период се е сервирала некачествена храна или в недостатъчно количество, в
резултат на което ищецът да е имал някакви здравословни проблеми или да е
загубил тегло. Ищецът отрече през този период да е имал някакви здравословни
проблеми, което негово твърдение е в пряка връзка и с твърденията по пункт 8 за
недобре организирано здравно обслужване. Щом през процесния период ищецът не е
потърсил по някакъв повод здравна помощ, то няма и как да се приеме, че е
претърпял вреди в резултат на някакви проблеми при обслужването от медицински
специалисти, дори и такива проблеми да са налице. За пълнота на изложението,
съдът намира твърденията по този пункт за изцяло голословни и декларативни.
Във връзка със съображенията в предходния абзац следва да
бъдат обсъдени и твърденията по пункт 2 за бездействие на затворническата
администрация да осигури помещение за готвене. Този проблем би бил правнозначим
само ако се приеме, че осигуряваната храна е дотолкова некачествена, че е
вредна / опасна за консумация от лишените от свобода, респ. изключително
недостатъчна, че се налага те сами да приготвят храната си, за да избегнат
различни усложнения на здравето, ако консумират само предлаганата им храна.
Такива данни по делото липсват. Съдът не може да приеме, че липсата на
възможност за самостоятелно приготвяне на храна представлява третиране по чл.3
от ЗИНЗС и така е уронено човешкото
достойнство на ищеца или у него е породено чувство на страх, незащитеност
или малоценност. Вярно е, че със заповедта
от 08.12.2021г. котлон, малка фурна, тенджера, тиган, тава са сред вещите,
които могат да се ползват по ред, определен от началника на съответния затвор.
Очевидно е, че тези вещи са предназначени за приготвяне на храна. Липсват обаче
представени по делото специални правила за Затвора в град Бургас как тези вещи
да се ползват от лишените от свобода и на кои места. Силно препоръчително е да
се утвърдят такива правила, за да може тези лишени от свобода, които желаят и
имат такава възможност, да приготвят храна, според техните собствени вкусови
предпочитания и желания.
По пункт 5 се твърди невъзможност ищецът да получава
дрехи в колет или да ги закупи в лавката, по причина че там не се предлагат
дрехи. Според чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС, лишените от свобода, които нямат
собствени дрехи и обувки, имат право
на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици,
утвърдени от министъра на правосъдието. Относно
разрешените вид и количество лични дрехи е важима заповедта от 08.12.2021г. И
по този пункт съдът няма как да приеме, че липсата на възможност за получаване
на дрехи в колет представлява третиране по чл.3 от ЗИНЗС и така да е уронено човешкото достойнство на ищеца или у него да е породено чувство на страх, незащитеност
или малоценност, още повече че двамата свидетели
заявиха, че близките на ищеца нито му идват на свиждане, нито му изпращат
колети.
По пункт 4 – относно завишени цени в лавката : Както
съдът посочи по – горе, не ответникът, а Държавно
предприятие „Фонд Затворно дело“ е
възложител и организатор на тази дейност, която не е административна, а
стопанска и не може да е правопораждащ факт за ангажиране на деликтната
отговорност на ответника.
Изцяло неоснователни са твърденията по пункт 11 за използване помощни средства и
необосновано извършване на обиск, тъй като ищецът не твърди да е бил поставен в
унизително положение, като спрямо него са били използвани помощни
средства/извършван обиск.
По последния пункт, касаещ ограничени контакти затова
защото не му било предоставено ползване на компютър с интернет, липса на радио
и/или телевизия, вкл. и пренос по време
на пътуване, губене на пратки/кореспонденция, провеждане на телефонни
разговори, липса на принтер и копирна машина.
Според чл.74 от ППЗИНЗС, администрацията
на затвора съдейства активно на лишените от свобода за поддържане и съхраняване
на семейните връзки и контакти с външния свят - свиждания, кореспонденция и телефонни разговори, като осигурява
подходящи условия за това.
За затворническата администрация липса задължение да
осигурят на лишените от свобода безплатно ползване на компютър, интернет,
принтер, копирна машина. Такова задължение не е установено нито в българското
законодателство, нито в Европейските правила за затворите, нито е коментирано в
някои от решенията на ЕСПЧ, в смисъл че невъзможността да се ползва компютър с
интернет е нарушение на чл.3 от Конвенцията. Нещо повече, в заповедта от
08.12.2021г. изрично е посочено, че телевизорът, който лишеният може да ползва,
не следва да е с безжична комуникация.
Ищецът нито твърди, нито се установява, че през месец
април 2022г. е бил конвоиран и е желаел да носи със себе си радио, което да му
е отказано от затворническата администрация. Същото се отнася и до твърдението,
че се губели пратки/колети.
За затворническата администрация не е установено
задължение да осигурява на лишените от свобода телевизионни и радиоприемници.
На лишените от свобода е дадена възможност да закупят тези вещи от лавката,
като във всяка килия е осигурена възможност за включване към кабелна телевизия.
Според чл.79 от ППЗИНЗС, лишените от свобода провеждат
телефонни разговори за своя сметка чрез телефонен апарат от доставчик на телефонни
услуги, като по изключение, с разрешение на началника на затвора, може да се
предостави безвъзмезден достъп до служебен телефон във връзка с тежки семейни
проблеми или спешни правни повиквания. Следователно, за затворническата
администрация липсва задължение да предостави на лишения от свобода безплатно
ползване на телефон, освен в два изрично посочени случаи, каквито ищецът не
твърди.
Не се установява ищецът да е понесъл
твърдените от него емоционални страдания в степен над неизбежното ниво на страдание,
присъщо на наказанието лишаване от свобода, в резултат на това, че не е имал
безплатен достъп до описаните от него средства за комуникация.
Относно твърдението за невъзможност да
получава колетни пратки с дрехи и храна : Според чл.86,
ал.1, т.4 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат
право на кореспонденция, а според
ал.4, по време на свижданията
лишените от свобода могат да получават храни и предмети, които имат право да
ползват и държат при себе си, което, съгласно
чл. 82
от ППЗИНЗС, се определят със заповед на
министъра на правосъдието. Именно в изпълнение на
тази разпоредба е издадена заповедта от 08.12.2021г. Извънредна
хранителна пратка се разрешава като награда, при ползване на свиждане или
домашен отпуск. За новогодишните, коледните и великденските празници, както и
за празниците на регистрираните в Република България религиозни общности,
обявени с решение на Министерския съвет за календарната година, лишените от
свобода имат право да получат по една допълнителна хранителна пратка. Лишените
от свобода чужди граждани - осъдени, подсъдими и обвиняеми, могат да получават
и колетни пратки по пощата от чужбина с храни и предмети, които имат право да
ползват и държат при себе си. Следователно, ищецът,
който е български гражданин, има право да
получава колетни пратки (храни и предмети) само по време на свиждане, като
индивидуална награда или за определени официални или религиозни празници.
Получаването на колетни пратки по пощата е допустимо
тогава когато лишеният от свобода да е чужд гражданин и
пратката е изпратена от подател, намиращ се извън пределите на Република
България. От изложената правна регламентация
явства, че невъзможността ищецът да получа колетни пратки с храни и дрехи по
пощата е в съответствие с обективно действащото право и тази невъзможност не
може да се оцени като третиране по чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 от Конвенцията.
Предвид установяванията за допуснато нарушение на чл.3 от Конвенцията и чл.3 от ЗИНЗС по отношение на някои от
компонентите на материално – битовите условия в затвора, на основание чл.284,
ал.5 от ЗИНЗС съдът приема, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които
следва да бъде обезвъзмездени с пари. При определяне на дължимото и при
съобразяване с правилото на чл.284, ал.2 от ЗИНС съдът следва да вземе предвид кумулативното въздействие върху
лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. Периодът, за който се търси обезвреда, е
относително кратък – само месец. Кратката продължителността на времето, през
което ищецът е бил подложен на неблагоприятните условия, съчетани с липсата на
конкретни данни за поражения върху физическото и психическото му здраве,
обосновава определяне на обезщетение в размер на 200.00 лева, до която сума
предявеният иск се явява основателен, а за разликата до пълния му предявен
размер 1300.00 лева подлежи на отхвърляне. За да определи размера на
обезщетението, съдът съобрази размерите, които присъжда ЕСПЧ по сходни случаи, така
и съдилищата в Република България, в частност АдмС Бургас.
Претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна, тъй като съдът уважи частично предявения иск, в който случай в
полза на ответника не се присъждат разноски по аргумент от чл.286, ал.3 от ЗИНЗС.
Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд
Бургас, ХХІІІ-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.285,
ал.1 вр. чл.3 от ЗИНЗС Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ град София
да заплати на И.С.Т., ЕГН **********, постоянен адрес *** 27-Б-1-6, изтърпява
наказание в Затвора в град Бургас, сумата 200.00 (двеста) лева, представляващи
обезщетение за претърпени за периода от 01.04.2022г. до 30.04.2022г.
неимуществени вреди от преживяно унизително и нечовешно отношение по време на
изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора в град Бургас, заради
наличие на хлебарки, дървеници и мишки в обитаваните от него килии, постоянен
шум, вкл. през нощта, и непредвидима
температура на водата по време на къпане, като иска до пълния му предявен
размер 1300.00 лева отхвърля.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд
Бургас с 14-дневен срок от съобщаването му.
С Ъ Д И Я :