Р Е Ш Е Н И Е
№ 260951 / 12.8.2021г.
гр. Перник, 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в
открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юли през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
05870
по описа на
съда за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43, чрез юрк. К.А.,***, ЕИК
*********, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. И. Рилски” № 1, иск с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца сумата 592,34 лв. /петстотин деветдесет и два лева и тридесет и четири
стотинки/, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение в размер на сумата 577,34 лв. и извършени ликвидационни разноски в
размер на 15,00 лв. по щета № **********/18.03.2020 г., въз основа на договор
за застраховка „Каско на МПС”, сключен със застрахователна полица № *****за
причинени на л.а. „Мерцедес“, с рег. № *****, щети от ПТП, настъпило на
12.03.2020 г. в района на кв. „Калкас“, гр. Перник, вследствие преминаване през
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.07.2020
г., до окончателното изплащане. Претендират се и сторените по делото разноски.
В исковата молба се излага, че по отношение на лек автомобил л.а.
„Мерцедес“, с рег. № *****, собственост
на К. В.К., е сключен договор за застраховка „Каско на МПС” със застрахователна
полица № *****Твърди се, че на 12.03.2020 г., в срока на действие на договора,
настъпило ПТП, като автомобилът, движейки се в своята лента по пътното платно в
кв. „Калкас“, гр. Перник, преминал през необезопасена дупка на пътното платно,
в резултат на което му били причинени щети. Твърди се, че в ищцовото дружество
е заведена претенция под № **********/18.03.2020 г. за изплащане на
застрахователно обезщетение по посочената полица и след извършен оглед и оценка
било изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата 577,34 лв. и
извършени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. Сочи, че пътят, на който
е настъпило ПТП е общински, поради което на основание чл. 19, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 31 от ЗДвП ответникът е длъжен да осъществява дейностите по управлението и
поддържането му, да го стопанисва и поддържа в изправно състояние. С оглед
изложеното, с изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в
правата на застрахования и има вземане срещу ответника за поправянето на
щетите. С регресна покана ищецът поканил ответника да възстанови процесната
сума, но претенцията не била удовлетворена. По изложените съображения се моли
за уважаване на предявения иск, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, и
присъждане на сторените разноски за производството.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от
ответника, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.
Възразява, че не е налице виновно действие или бездействие от страна на
служители на Община Перник, нито причинна връзка между такова поведение и
увреждането. Оспорва уврежданията да настъпили по описания в исковата молба
начин. Възразява, че водачът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, според която при избиране скоростта на движението трябва да се съобразят
атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и превозното
средство, превозния товар, характера и интензивността на движението, като
водачът е длъжен да направи всичко възможно, за да намали скоростта или да спре
превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението.
Твърди, че при наличие на ПТП водачът е следвало да бъде подложен на проба за
алкохол съгласно Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. Отделно от това счита, че
щетите следва да бъдат определени по метода на средните пазарни цени, което не
е сторено. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените
искове и присъждане на сторените разноски за производството.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно, а и от представената полица № *****се установява, че по
отношение на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *****, е сключен договор за
застраховка „Каско” и с ищцовото дружество със срок на действие от 02.04.2019
г. – 02.04.2020 г., при общи условия за застраховка „Каско на МПС“, представени
по делото.
Съгласно Протокол за ПТП № 1728018 на МВР, съставен на 12.03.2020 г. след
посещение на място от органите на полицията, „Мерцедес“ с рег. № *****,
управляван от К.К.В., при движение в кв. „Калкас“ е навлязъл в необозначена
дупка на пътното платно с размери 1м/60/15 см., при което на автомобила са
нанесени щети на предна лява гума и алуминиева джанта.
От приложените по делото свидетелство за регистрация част II се установява,
че собственик на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***** е К. В.К..
Въз основа на уведомление и декларация от К.В.К. за причинени щети на лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № *****, е заведена щета № **********/18.03.2020 г.
при ищцовото дружество.
Съгласно извършения опис на претенциите от 18.03.2020 г. е налице увреждане
на носач на преден мост, щанга кормилен лост, гума и джанта лята предна лява.
Въз основа на извършена от служители на ответника експертиза и доклад по
щетата е определено обезщетение в размер на сумата 577,34 лв. и 10,00 лв. –
ликвидационни разходи, което обезщетение е заплатено от ищцовото дружество на К. В.К. с преводно нареждане от 15.04.2020 г.
С регресна покана изх.№ 246-337/2/14.05.2020 г. е отправено искане от ищеца
до Община Перник за възстановяване на сумата 577,34 лв. - изплатено обезщетение,
и сумата 10,00 лв. - ликвидационни разноски по щетата, получена от ответника на
18.05.2020 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.
От показанията на свидетеля К.К.В., без дела и родство със страните, се
установява, че през 2020 г. участвал в ПТП, като на около 400 м. от КАТ в
посока кв. „Калкас” преминал с автомобила през необозначена дупка на пътното
платно. Движил се с около 50 км/ч. в тъмната част на денонощието. Заявява, че
дупката се намирала в неговата част на платното за движение, към лявата част на
маркировката и за да не се удари с приближаващия отсреща автомобил, навлязъл в
дупката с лявата част на автомобила си, в резултат на което била срязана лява
гума, изкривила се джантата и били нанесени щети на окачването на автомобила. Мястото
било посетено от полицейските органи.
В производството по делото са събрани специални знания чрез заключението на
вещото лице инж. Е.З. по назначената САвтЕ. Според вещото лице в причинна
връзка с настъпилото ПТП е единствено увреждането на джантата, разходите за
материали и труд за възстановяването на която възлизат на 43,10 лв., а размерът
на разноските по щетата за определяне на стойността на нанесените щети възлиза
на 15,00 лв. Заключението на експерта е, че преминаването през дупката не е
причина за увреждането на преден ляв носач, ляв кормилен накрайник и предна лява
гума.
Заключението е оспорено от ищцовото дружество, по чието искане е допусната
повторна САвтЕ с вещи лица инж. В.Л. и инж. М.И.. Според експертите вследствие
на ПТП са увредени джантата, гумата и кормилният накрайник, разходите за
материалите и труда за възстановяването на които възлизат на 132,70 лв.
Посочват, че от снимковия материал не може да се установи увреждането на
кормилния накрайник, като в открито съдебно заседание поясняват, че го приемат
за увреден, тъй като е възможно при при преминаване през дупка с посочените
размери да излезе нагоре, което може да се установи само при оглед на
автомобила, какъвто е извършен от експерти след ПТП. В открито съдебно
заседание вещите лица поясняват още, че разходите за подмяна на накрайника
възлизат на сумата 15,00 лв. за материали и 4,80 лв. за труд, а разходите за
джантата са приети като за джанта втора употреба, тъй като не се предлагат нови
от същия вид. За труда е взета предвид цена 12,00 лв. на час, а не посоченият в
Наредба № 24, тъй като реално сервизната дейност в града е на по-високи цени.
Заключението е оспорено от ответника.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните,
приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ.
По делото е безспорно, което се потвърждава и от събраните писмени
доказателства, че по отношение на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *****, е
сключен договор за застраховка „Каско” и с ищцовото дружество със срок на
действие от 02.04.2019 г. – 02.04.2020 г., по който на собственика на
автомобила е изплатено застрахователното обезщетение в размер на сумата 577,34
лв. за щети от настъпило на 12.03.2012 г. ПТП.
По възражението на ответника, че пътно-транспортното
произшествие не е настъпило по описания в исковата молба начин, съдът намира
следното:
По делото е представен протокол за ПТП, издаден от
служебно лице, което в кръга на официалната му удостоверителна власт е посочило
участниците в ПТП, датата, мястото и начина на настъпването му. Съгласно трайната
съдебна практика /Решение № 227 от 12.02.2014 г. по т.д. № 769/2012 г. на ВКС,
I т.о., Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. На ВКС, I т.о и
др./ протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в
него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за
механизма на ПТП. В случая протоколът е съставен след посещение на органите на
МВР на място, което обвързва съда с удостоверения в документа механизъм на
осъществяване на ПТП, който се потвърждава и от показанията на разпитания по
делото свидетел. С оглед изложеното, съдът приема за установено, че на 12.03.2020
г. в кв. „Калкас“ е настъпило ПТП вследствие преминаване на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ***** през
необозначена и необезопасена дупка на пътното платно.
Съгласно чл.
30 от Закона за пътищата, задълженията по поддържането на
републиканските пътища са разпределени между Агенция пътна инфраструктура и
общините в зависимост от това дали пътят е в границите на урбанизираната
територия или извън нея, като това става по взаимна договореност между тях, при
условия и по ред, уредени в ППЗП.
С оглед установеното по делото, че ПТП е настъпило на пътен участък,
попадащ в границите на населеното място на гр. Перник, следва, че ответникът
отговаря за причинените щети вследствие неизпълнение на задължението си за
поддържане в изправност на процесния пътен участък.
По въпроса за причинените от ПТП щети и техния размер съдът намира
следното:
От отразеното в Протокола за ПТП, че вследствие на ПТП на автомобила са
нанесени щети на предна лява гума и алуминиева джанта, и поясненията, дадени от
вещите лица И. и Л., че вследствие на преминаването на автомобила през дупка с
посочените размери е възможно да настъпят посочените в протокола за ПТП
увреждания, както и увреждане на накрайника /а не на цялата кормилна щанга/, което
може да се установи само при оглед на автомобила, съдът възприема заключението
на вещите лица по повторната САвтЕ, че вследствие на ПТП са увредени предна
лява гума, джанта и накрайник, а не изводът на вещото лице Е.З., че увреждането
на гумата и накрайника не са в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Като
съобрази трайната практика на ВКС в решение № 52/08.07.2010г. по т.д.№
652/2009г. на ВКС, 1-во т.о.; решение № 109/14.11.2011г. по т.д.№ 870/2010 г.
на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС, т.о. и решение №
165/24.09.2013г. по т.д.№ 469/2012г. на ВКС, т.о., настоящият състав счита, че
при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие
съгласно чл. 208 от КЗ /отм./, като ползва заключение на вещо лице,
без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. на
КНФ. Размерът на реалната стойност на вредата следва да се
определи по пазарни цени, тъй като обезщетението се дължи по действителна
стойност на увреденото имущество. За такава се смята стойността, срещу която
вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е. по пазарната му
стойност. Предвид поясненията, дадени от
вещите лица, че при определяне на разходите за материали и труд за
възстановяване на щетите са взети предвид именно пазарните цени на труда и на вещи
от същия вид и качество, съдът приема, че стойността на обезщетението възлиза
на посочената от вещите лица по повторната САвтЕ сума 132,70 лв.
Тъй като застрахователят е възстановил вредите на увредения има право да
иска от причинителя им това, което е платил, както и ликвидационни разноски по
щетата в размер на обичайния за този вид дейност, възлизащи на сумата 15,00 лв.,
в която част заключението на вещото лице Е.З. не е оспорено от страните.
Възраженията на ответника, че причина за настъпилите щети е несъобразената
скорост на водача на увредения автомобил, както и че не са налице виновни
действия или бездействия на негови служители, не се подкрепят от
доказателствата по делото, поради което съдът намира същите за неоснователни.
С оглед изложеното, съдът приема предявеният иск за основателен за сумата
147,70 лв., включваща застрахователно обезщетение в размер на сумата 132,70 лв.
и ликвидационни разноски в размер на сумата 15,00 лв., до който размер следва
да бъде уважен, и отхвърлен за разликата над сумата 147,70 лв. до пълния
предявен размер 592,34 лв.
Като правоувеличаваща последица от уважаване на иска следва да бъде уважено
и искането за присъждане на законна лихва забава от датата подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.07.2020 г., до
окончателното й плащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора
право на разноски се поражда и за двете страни - за ищеца, съобразно уважената
част от исковете, а за ответника – съобразно отхвърлената, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Съобразно представения
списък и доказателства за извършването им, съдът приема, че ищецът е сторил
разноски в размер на 50,00 лв. – държавна такса, 200,00 лв. – депозит за
първоначалната САвтЕ, 400,00 лв. – депозит за повторната САвтЕ /тъй като в този
размер е изплатеното окончателно възнаграждение на вещите лица, а за сумата
200,00 лв., представляваща разлика между внесения депозит и изплатеното
възнаграждение, страната може да поиска възстановяването му/ и сумата 100,00 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 25 от НЗПП. Т.е. общо сторените разноски за производството по делото са 750,00
лв., от които съобразно уважената част от исковете следва да му бъде присъдена
сумата 187,01 лв.
Съобразно представения
списък за извършени разноски, ответникът претендира юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лв., на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 от НЗПП. С оглед изложеното, съобразно отхвърлената
част на исковете, на ответника следва да бъде присъдена сумата 75,06 лв. –
разноски за производството по делото.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, пл. „Св. И. Рилски” № 1, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб” № 43, сумата 147,70 лв. /сто четиридесет и седем лева и
седемдесет стотинки/, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение в размер на сумата 132,70 лв. и извършени
ликвидационни разноски в размер на сумата 15,00 лв. по щета №
**********/18.03.2020 г., въз основа на договор за застраховка „Каско на МПС”,
сключен със застрахователна полица № *****за причинени на л.а. „Мерцедес“, с
рег. № *****, щети от ПТП, настъпило на 12.03.2020 г. в района на кв. „Калкас“,
гр. Перник, вследствие преминаване през необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
28.07.2020 г., до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
над 147,70 лв. до пълния предявен размер 592,34 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник,
пл. „Св. И. Рилски” № 1, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб” № 43, сумата 187,01 лв. /сто осемдесет и
седем лева и една стотинки/, представляваща разноски за производството по
делото.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб” № 43, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ПЕРНИК, ЕИК *********, с адрес: гр. Перник, пл. „Св. И. Рилски” № 1, сумата 75,06 лв. /седемдесет и пет
лева и шест стотинки/ – разноски за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.