№ 224
гр. С.З., 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Ил. Уруков
при участието на секретаря Павлина Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Гражданско дело №
20215500101497 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.62,ал.2 от СК /2009г./ във вр. с
чл.61 и сл. от СК/2009г./. и във връзка с чл.104, т.1 от ГПК/2008г./.
Постъпила е Искова молба от пълнолетният ищец И.Е. живущ
понастоящем в Р.К. против двамата ответници Д. Н. Д., и П. И.Е. И двамата от
гр.С.З., за които твърди, че за него и детето П. И.Е. ЕГН **********
съществувал правен интерес да се заведе настоящия иск, за да се установи , че
той ищеца И.Е. не му е баща, с което да се признаете за установено, че не е
биологичен баща на детето П. И.Е., ведно с всички законни последици от
това.
С Д. Н. Д. се запознали през 2009г. в Р.К.. На 09.11.2009 год. в ***
сключили граждански брак. От брака си имали родено едно дете - Н. И.Е.,
роден на ***, ЕГН: **********. Впоследствие отношенията между тях се
влошили и през 2017г. се разделили и Д. и синът им Н. се завърнал в Б.. От
тогава не са се виждали с Д. и поддържали връзка само по телефона. След
като се убедили, че брака им е напълно разстроен решили и да се разведат. Д.
нямала възможност да дойде в К., поради което той подал молба в съда за
развод.
На 21.03.2018г. Семейният съд в Л. по искова молба 108/17г. постановил
1
решение с което издал разпореждане, с което се прекратява брака на И.Е. и Д.
Н. Д. поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка.
През месец май 2021г. отишъл до Общината в Н. във връзка с някои
документи за сина ни Н.. Тогава с изненада узнал, че освен Н. И.Е. на негово
име има още едно дете - П. И.Е., роден на *** ЕГН: ********** с майка Д. Н.
Д..
Веднага се свързал с Д. Н. Д. за да разбере какво се е случило. Д.
потвърдила, че има дете П., но то не е негов син, Същата му обяснила, че при
раждането на П. изрично е посочила кой е бащата, но той е бил записан на
неговото име от съответните власти. Основанието за това е била разпоредбата
на чл.61 ал.1 от Семейният кодекс, тъй като не са били изтекли триста дни от
прекратяването на брака им. Формално от датата на прекратяване на брака ни
- 21.03.2018г., до раждането на детето П. - *** са изтекли 282 дни, т.е. само 18
дни преди изтичането на законовия срок. Фактически те с Д. били разделени
повече от година и половина преди да се роди П., при това тя си била в Б., а
той- в К.. Реално не съществувала дори и теоретична възможност той да е
баща на детето П.. В разговорите им с Д. също заявил, че нямал никакви
претенции към него по този въпрос и също иска детето да се води на
биологичният му баща.
Счита, че е в интерес най - вече на детето П. да бъде установен
действителният му произход и да има възможност да познава и израсне с
истинския си баща.
Също така намира, че и той има правен интерес от установяването на
факта, че не е бащата на детето П., тъй като в противен случай е изправен
пред многобройни морални и административни трудности. ;
На основание гореизложеното моли да се постанови решение, с което да
признаете за установено в отношенията между И.Е., роден на *** , Д. Н. Д.,
ЕГН; *** и П. И.Е., ЕГН; **********, че детето П. И.Е., ЕГН: **********,
родено на *** за което е издадено Удостоверение за раждане № **********,
въз основа на съставен Акт за раждане № 2664/31.12.2018г. от Община С.З. не
е заченато и не произхожда от ищеца И.Е., роден на ***. на основание чл.62
ал.2 вр. чл.61 ал.1 пр.2 от Семейният кодекс.
Моли, да се постанови да се направят и съответните отбелязвания в акта
за раждане на детето П. И.Е. с ЕГН **********.
2
За осъществяване на процесуалното представителство и във връзка с
постъпилата в ОС-С.З. след 01.03.2008г. Искова молба, на основание чл.29,
ал.2, изр.1 и 2 във връзка с чл.131 и сл. от новия ГПК/2008г./, и с оглед
избягване на евентуални противоречия между страните по делото, и с оглед
връчването по надлежния ред на препис от Исковата молба и всички
приложения към нея за сочения МАЛОЛЕТЕН втори ответник П. И.Е., съдът
намира, че не се налага назначаването на особен представител на малолетния
ответник, тъй като такъв негов представител се явява първата ответница,
която се явява и негова майка и законен представител на този втори
малолетен ответник.
Следователно съдът намира, че предявеният иск се явява процесуално
допустим, родово и местно подсъден на Окръжен съд гр.С.З., налице е
посочен надлежен законен представител на малолетния ответник П. И.Е., а
именно неговата майка Д. Н. Д., ЕГН; *** от гр. С.З., която е и негов
надлежен законен представител на малолетния втори ответник по делото.
С Разпореждане под № 108 от 13.08.2021 год. съдът е ИЗПРАТИЛ
преписи от исковата молба заедно с всички приложения към нея, на първата
ответница Д. Н. Д., ЕГН; ***, както и на малолетния ответник по делото П.
И.Е. ЕГН ********** с даването на указания до ответниците ако желаят да
подадат писмен отговор в 1-месечен срок от връчването на Определението,
със задължителното съдържание на отговора по чл.131, ал.2 и ал.3, и по
чл.132-133 от ГПК, и с предупреждението за евентуалните последици от
неподаването на отговора или неупражняването на правата, както и
ползването на правна помощ, ако имат необходимост и право на това.
Следователно съдът намира, че предявеният иск се явява процесуално
допустим, родово и местно подсъден на Окръжен съд гр.С.З..
По делото е проведена процедурата по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ за
размяната на книжа /молбата и всички приложения към нея/.
В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./ има постъпил
писмен отговор на Исковата молба от първия ответник по делото Д. Н. Д.,
ЕГН; *** с поС.ен адрес гр. *** на исковата молба по гр.д. № 1497/2021 г. по
описа на ОС С.З., VI-ти съставна Окръжен съд С.З. съдия: Уруков
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДОПУСТИМОСТТА И ОСНОВАТЕЛНОСТТА
НА ИСКА:
3
Счита, че иска е допустим и е основателен. Основанията й за това са
следните:
Във връзка с исковата молба на И.Е., от нейно име и като майка и законен
представител на П. И.Е., ЕГН: ********** дава следният отговор:
С И.Е. сключили граждански брак в Р.К. на 09.11.2009г. От брака си
имали родено едно дете - Н. И.Е., роден на ***, ЕГН: **********. През 2017г.
се разделили и тя и Н. се завърнали в Б.. От тогава не са се виждали с И..
Поддържали връзка само по телефона. На 21.03.2018г. по искова молба,
подадена от И.Е. Семейният съд в Л. издаде разпореждане с което е
прекратил брака им. Тя нямала възможност да присъства, така че делото се
гледало без нея.
Тъй като с И. се били разделили, в Б. имала връзка с друг мъж. От тази
връзка на *** се роди синът й П.. При раждането на детето изрично поискала
в акта за раждане да бъде вписан биологичният му баща. Било минало много
време от раздялата и развода им с И. и не мислела, че ще има проблем.
Отказали й с мотива, че от датата на развода са изминали не изискуемите от
закона 300 дни, а само 282 т.е. само с 18 дни по - малко. Поради тази причина
П. бил записан като дете на И.Е..
Не знаела какво да направи, а и нямала възможност да води дела. Не
предполагала, че И. може да има трудности по този повод, тъй като той бил в
К.. През месец май 2021г. И. й се обадил и й обяснил, че са възникнали
трудностите в Общината в Н. и я попитал наистина ли има дете, което се води
на негово име, негово ли е и изобщо какво се е случило. Обяснила му как
стоят нещата и че нямала никакви претенции към него, тъй като не е
биологичен баща на П..
На основание гореизложеното намирала, че исковата молба на И.Е. е
основателна. Тя също била искала да се реши този въпрос, за да може детето
П. да заздрави връзката си с биологичният му баща.
Действително твърди в отговора си, че ищеца не е биологичния баща на
детето П.. Но тъй като след развода не са минали 300 дни, в акта за раждане е
записан бившия й съпруга Е..
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Не се противопоставя, приложените с исковата молба, писмени
4
документи, да бъдат приети като доказателства по делото, тъй като са
допустими и относими към спора по делото.
В предвид на написаното по горе и оглед признанието на иска от нейна
страна, моли съда да постановите решение, с което да признаете за
установено, че бившият й съпругът И.Е. не е биологичен баща на детето П.
И.Е. ЕГН **********. Не представя писмени доказателства и не прави
доказателствени искания. Не се противопоставя да бъдат допуснати до разпит
поисканите в исковата молба свидетели, от които ще се ползва и тя.
В законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК /2008г./ има постъпил
писмен отговор на Исковата молба от МАЛОЛЕТНИЯ втори ответник П. И.Е.
чрез неговата майка и законен представител Д. Н. Д. от гр. С.З. на исковата
молба по гр.д. № 1497/21г. по описа на Окръжен съд С.З., VI-ти състав на
Окръжен съд С.З., с който взема становище по иска, че същият иск е
основателен. Подробните съображения са изложени и в писмения отговор на
майката и първа ответница Д. Н. Д., ЕГН; ***.
След като се запозна с изложеното в Исковата молба, с представените от
ищеца писмени доказателства с Исковата молба по делото и с наличието на
други негови искания за събиране на нови доказателства, а именно на гласни
доказателства- разпит на 2 бр. свидетели, както и с НЕНАЛИЧИЕТО на
възражения по същество, и като взе предвид приложимите по случая
материално-правни и процесуални норми, съдът счита, че предявеният иск е
редовен и допустим съгласно чл.140, ал.1 и ал.3, изр.1 от ГПК/2008г./.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА СЪДЪТ ВЪЗПРИЕ СЛЕДНОТО:
Съгласно разпоредбата на чл.62. ал.(1) (Доп. – ДВ, бр. 103 от 2020 г. )
Съпругът на майката може да оспори, че е баща на детето, като докаже, че то
не е могло да бъде заченато от него. Този иск може да бъде предявен до
изтичането на една година от узнаване на раждането. Ако обстоятелствата,
опровергаващи бащинството, са узнати по-късно по независещи от ищеца
причини, искът може да бъде предявен до изтичане на една година от
узнаване на тези обстоятелства, но не по-късно от навършване на пълнолетие
на детето. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето.“.
По отношение на ищеца по делото безспорно не е изтекъл
регламентирания в горецитираната правна норма едногодишен преклузивен
давностен срок, в който същият има правната възможност да предяви иска си
5
за ОСПОРВАНЕТО на бащинство спрямо ответниците по делото. Това
обстоятелство се доказва по несъмнен начин от представените към исковата
молба доказателства.
Съдът счита, че така предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е
изцяло в съответствие с императивната норма на чл.62, ал.1, предложение
първо от СК, тъй като съгласно въпросния законов текст Този иск може да
бъде предявен до изтичането на една година от узнаване на раждането.
След като се запозна с изложеното в Исковата молба, с представените от
ищеца писмени доказателства с Исковата молба по делото и с наличието на
други негови искания за събиране на нови доказателства, а именно на гласни
доказателства- разпит на 2 бр. свидетели, както и с липсата на възражения по
същество, и като взе предвид приложимите по случая материално-правни и
процесуални норми, съдът счита, че предявеният иск е редовен и допустим
съгласно чл.140, ал.1 и ал.3, изр.1 от ГПК/2008г./.
Първият ответник Д. Н. Д., редовно призована, лично се явява в съдебно
заседание и заявява че изцяло признава иска и моли същият да се уважи.
Депозирала е и писмен отговор, с който заявява, че признава иска с
посоченото правно основание и го счита за основателен. Категорично заявява,
че ищецът не е биологичен баща на детето, и че всички обстоятелства и факти
описани в исковата молба са верни. Поддържа изцяло писмения си отговор.
Детето П. И.Е., чрез законния си представител и негова майка – Д. Н. Д.,
изразява становище, че следва да се уважи предявения иск, тъй като в интерес
на детето е да живее с биологичния си баща, който от събраните по делото
доказателства е установено, че не е ищеца И.Е..
Заинтересованата страна Дирекция “Социално подпомагане”- гр.С.З.,
редовно и своевременно призовани, не изпраща представител. Представят
“Социален доклад”, в който изразяват становище, че следва да се уважи
предявения иск.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните,
намери за установено следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане на Община С.З. е
видно, че като майка на детето П. И.Е., роден на *** ЕГН: ********** е
6
записана Д. Н. Д., а в графата баща е записан ищеца И.Е.. С оглед на тези
обстоятелства за ищеца се поражда правен интерес от предявяване на иска в
законоустановения срок.
По делото не се спори, че ищеца И.Е. и ответника Д. Н. Д. се запознали
през 2009г. в Р.К.. На 09.11.2009 год. в *** са сключили граждански брак. От
брака си имали родено едно дете - Н. И.Е., роден на ***, ЕГН: **********.
Впоследствие отношенията между тях се влошили и през 2017г. се разделили
и Д. и синът им Н. се завърнали в Б.. От тогава не са се виждали с Д. и
поддържали връзка само по телефона. След като се убедили, че брака им е
напълно разстроен решили и да се разведат. Д. нямала възможност да дойде в
К., поради което той подал молба в съда за развод.
На 21.03.2018г. Семейният съд в Л. по искова молба 108/17г. е
постановил решение с което издал разпореждане, с което се прекратява брака
на И.Е. и Д. Н. Д. поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачната
връзка. Също така не се спори между страните по делото, че през месец май
2021г. ищецът отишъл до Общината в Н. във връзка с някои документи за
сина им Н.. Тогава с изненада узнал, че освен Н. И.Е. на негово име има още
едно дете - П. И.Е., роден на *** ЕГН: ********** с майка Д. Н. Д..
По делото е безспорно установено също така, че през последните години
по време на гражданския брак първата ответница Д. не е поддържала никакви
връзки със съпруга си и ищец Е. и е живеела на съпружески начала с друго
лице от мъжки пол. Тези обстоятелства се установяват както от признанията
на страните, както и от свидетелските показания на допуснатите до разпит
свидетели С.М. и Н.Д..
Видно от показанията на свидетеля С.М. В началото на 2018 г. м.01 се
запознали с Д.. П. се родил на *** Нямал сведение да е ходила Д. в К. при И..
Той е бащата на детето П.. От м.12.2017г. живеели заедно с Д. на семейни
начала, в едно жилище в ***. Той също полагал грижите за детето. Лицето Е.
лично не познава.
От показанията на СВИДЕТЕЛЯТ Н.Д. – майка на първата ответница се
установява, че Д. и И. живели около 12 г. заедно. През 2018 г. Д. била вече в
Б., но мисли, че още от 2017г. е в страната. С мозъчен инфаркт е и точни дати
не помни. Детето П. е нейн внук. С.М. е баща на детето П.. Той живеел с
нейната дъщеря на семейни начала от доста време. Към близо три години
7
сигурно живеели заедно. Познава лицето И.Е., той е първият съпруг на
нейната дъщеря. Не може да каже точно датата до кога са живели заедно,
може би до 2017г. След това тя си била в Б.. Тя преди това била в К.. През
2017 г. се върнала в Б.. Не може точно да си спомни кога се запознала със С..
За детето П. се грижат бащата и майката. Живеят заедно. Другата баба го
водила на градинка, таткото, майката си го вземали. Посещавали градинката
на военните в С.З., но не знае как се казва. Таткото много се грижил за него.
Мисли, че Д. през това време дори не се е чувала с И., не е ходила и в К..
Съдът счита, че предявения иск по чл.62, ал.2 от СК/2009г./ е
основателен и доказан, тъй като в хода на съдебното производство от
събраните по делото писмени и гласни доказателства и признаването на
исковете от ответниците се установи, че детето П. не е заченато от ищеца
И.Е. и майката Д. Н. Д., като детето е родено по време на брака на същите.
Водим от горните мотиви и на основание чл.62, ал.2 във вр. с чл.61, ал.1,
пр.2 от СК и вр. с чл.15, ал.1 от ЗГрР и във вр. с чл.104, т.1 от ГПК/2008г./,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Е., роден на ***. в ***, живущ
понастоящем в Р.К. с адрес ***. не е биологичен баща на детето П. И.Е.,
роден на *** в гр. С.З., ЕГН: ********** с майка Д. Н. Д. с ЕГН **********
от ***
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-седмичен срок, който за всички
страни тече от датата на връчването на Решението, чрез ОС-С.З. пред АС-
Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
8