РЕШЕНИЕ
№ 1355
гр. Велико Търново, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МИРЕЛА ЧИПОВА Гражданско дело №
20234110100449 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „Енерго-Про Продажби“ АД,
подадена чрез пълномощника му юрисконсулт М., против П. Ц. П., с която по реда на
чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 913,93 лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатена електрическа енергия по
фактури, издадени в периода 15.03.2022 г. – 15.07.2022 г. за обект на потребление с
абонатен № **********, находящ се на адрес ***, по клиентски № **********, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
26.09.2022 г., до окончателното плащане, както и сумата от 30,91 лв. - мораторна лихва
за периода от падежа на всяка една от фактурите до 26.08.2022 г., за които суми е била
издадена Заповед № 925 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
27.09.2022 г. по ч.гр.д. № 2387 по описа на РС – Велико Търново за 2022 г. В исковата
молба се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество с клиентски №
********** във връзка с продажба на електрическа енергия за обект на потребление,
заведен с абонатен № **********, находящ се на адрес: ***. Поддържа се, че
отношенията между страните се регламентират от ОУ, приети на основание чл. 98а ЗЕ
и одобрени от КЕВР, като съгласно чл. 17, т. 2 от приложимите ОУ потребителят се
задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в
сроковете и начина, определени в тях. Изтъква се още, че сроковете за плащане са
регламентирани в чл. 26 от ОУ, като според ал. 6 от същия член потребителят се счита
за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените
срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера
на задължението, поради което и потребителят изпада в забава след настъпване на
падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за
1
заплащане на дължимите суми. Твърди се, че съгласно чл. 38 от ОУ потребителят,
който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължимите суми, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Посочва се,
че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е имал неплатени задължения за процесния обект и период в общ размер от
944,84 лв., от които 913,93 лв. – главница, и 30,91 лв. – мораторна лихва.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника П.
Ц. П., подаден чрез назначения му по делото особен представител адв. адв. Ш. от
ВТАК, с който се взема становище по предявените искове. Ответникът оспорва
наведените в исковата молба твърдения. Оспорва доставката на електричество за
периода м. февруари – м. март 2022 г., като счита, че претендираната сума за
посочения период е произволно определена и не се дължи. Поддържа, че мораторна
лихва не се дължи, тъй като не са му връчвани съобщения за начислено електричество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
От приложеното ч.гр.д. № 2387 по описа на РС – Велико Търново за 2022 г. се
установява, че въз основа на подадено от ищцовото дружество заявление против
ответника е издадена Заповед № 925 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 27.09.2022 г. за вземанията, предмет на настоящото дело. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като същевременно с
това връчителят е събрал данни, че същият не живее на адреса, поради което с
разпореждане на съда от 03.01.2023 г. на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на
заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си по реда
на чл. 422 ГПК. Съобщението с дадените указания е връчено на заявителя на
12.01.2023 г., а настоящата искова молба е подадена на 09.02.2023 г.
По делото са приобщени Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго – Про Продажби“ АД, които са одобрени от ДКЕВР с
Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 г. Видно е от представените извлечения от вестници,
че същите са били публикувани по реда на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ.
Представено по делото е и заявление № 4819401/23.04.2018 г. за продажба на
електрическа енергия от „Енерго – Про Продажби“ АД при Общи условия, подадено от
ищеца П. Ц. П., с което същият е заявил желанието си снабдяване с електрическа
енергия за битови нужди на съществуващ обект с абонатен № **********.
От представените фактура №№ ********** от 15.03.2022 г., ********** от
15.04.2022 г., ********** от 16.05.2022 г., ********** от 15.06.2022 г. и ********** от
15.07.2022 г., извлечение за фактури и плащания за период към 12.01.2023 г. справка за
потреблението към 16.01.2023 г. и извлечение от сметка към 26.08.2022 г. се
установява, че за периода 02.02.2022 г. – 01.07.2022 г. ищцовото дружество е
начислило на ответника суми за потребена в процесния имот електрическа енергия в
общ размер, възлизащ на 913,93 лв.
По делото е приобщено заключението по изслушаната съдебнотехническа
експертиза, от което се установява, че електрическата енергия в обект за потребление с
абонатен № ********** за процесния период е отчитана с многофазен статичен
електромер тип AMS B1B № 1127021703980887. Същият е произведен през 2017 г. и е
2
със знак а съответствие CE/M17 1781. Монтиран е за измерване на потребената
електроенергия в посочения обект, находящ се в с. *** на 01.05.2018 г., и е в
метрологична годност до 2023 г. Номиналната пропускателна способност на
присъедителните съоръжения, захранващи абоната с електроенергия за 1 ден при 24-
часово дневно ползване е 331 квтч, като според експерта е възможно количествата
електроенергия, отразени в справката за консумирана електроенергия, да бъдат
потребени в обекта за съответния отчетен период. Киловатите електроенергия,
отразени в тази справка, съответстват на фактурираните, като същите са начислени по
редовен отчет. В заключението се сочи още, че е възможно с процесния електромер да
бъдат отчетени количествата електрическа енергия, посочени в справката.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявените по реда на чл. 422 ГПК искове са процесуално допустими и
подлежат на разглеждане по същество, тъй като са предявени в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК при
събрани данни, че същият не живее на известните му по делото адреси. Налице е пълен
идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези,
предмет на настоящото производство.
За основателността на заявената главна искова претенция ищцовото дружество
следва да докаже, че за процесния период между страните е било налице валидно
облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия при ОУ, че
ответникът е имал качеството на потребител на електрическа енергия за битови нужди,
че процесният обект на потребление е бил присъединен към електропреносната мрежа,
че реално е доставил на ответника в този обект посочените в приложените към
исковата молба фактури количества електрическа енергия, както и размера на
претендираното вземане.
Според настоящия състав на съда анализът на събраните по делото
доказателства налага извод за наличието на елементите от фактическия състав,
обуславящ основателност на претенцията на ищеца за заплащане на цената за
консумираната в процесния обект на потребление електрическа енергия за периода
02.02.2022 г. – 01.07.2022 г.
Между страните не се спори, че ищцовото дружество в качеството си на краен
снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия при ОУ на потребители,
присъединени км електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“
АД. Видно е от представените фактури, справка за потреблението и извлечение от
сметка, че за процесния обект и период на ответника е открита партида при ищеца. По
делото е приобщено и подадено и подписано лично от ответника П. Ц. П. заявление за
продажба на елетрическа енергия № 4819401/23.04.2018 г. за битови нужди. От
посочените писмени доказателства, преценени в тяхната съвкупност, се установи, че за
исковия период ответникът е имал качеството на потребител на електрическа енергия
за битови нужди. Гореизложеното обосновава извода, че между страните по делото е
съществувало валидно облигационно отношение по договор за доставка на
електрическа енергия, сключен при ОУ.
Като потребител на електрическа енергия ответникът дължи заплащането на
цената за доставената в процесния обект електрическа енергия. Вярно е, че
представените от ищеца фактури, справка за потреблението и извлечение от сметка
3
имат характеристиката на частни свидетелстващи документи, но същите, ценени
заедно с приобщеното заключение по изслушаната съдебнотехническа експертиза,
доказват факта на консумиране на електрическа енергия за исковия период. По делото
се установи, че през този период енергията е отчитана с електромер, който е бил в
метрологична годност. От заключението на вещото лице се установи още, че е
възможно количествата електроенергия, отразени в справката за консумирана
електроенергия, да бъдат потребени в обекта за съответния отчетен период, както и че
същите са били начислявани по редовен отчет. От друга страна, по делото не се
наведени конкретни твърдения и не са приложени доказателства, че процесният
електромер е имал техническа неизправност, водеща до неправилно отчитане на
потребяваната енергия, или че отчитането на показанията на същия не е извършвано
надлежно. Действително за периода 02.02.2022 г. – 01.03.2022 г. е отчетено значително
по-голямо количество електрическа енергия, но това обстоятелство само по себе си не
може да обоснове извод, че същото не е било реално доставено в имота.
Предвид горното, съдът намира, че ответникът по делото дължи на ищцовото
дружество стойността на доставената в имота електрическа енергия по фактури,
издадени в периода 15.03.2022 г. – 15.07.2022 г. Няма спор по делото, че дължимите
суми по тези фактури не са платени в сроковете и по начина, определен в ОУ. Ето защо
и с оглед основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният такъв по
чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода, считано от падежа на всяка фактура до 26.08.2022 г. Изчислено по реда на чл.
162 ГПК, същото възлиза на сумата от 30,91 лв. Във връзка с наведените в отговора
доводи за недължимост на мораторната лихва следва да се отбележи, че с оглед
предвиденото в ОУ на ищеца (чл. 17, т. 2, вр. чл. 26) и правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД
ответникът е изпаднал в забава с изтичане на срока за изпълнение, без да е необходимо
да бъде допълнително канен и уведомяван.
По изложените съображения предявените по делото по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени в цялост.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищцовото дружество, като в негова полза следва да бъдат присъдени сторените в хода
на заповедното производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лв.
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., както и сторените в настоящото
исково производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 75 лв., депозит
за вещо лице в размер на 200 лв., депозит за особен представител в размер на 300 лв. и
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, в размер на
100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. Ц. П.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, дължи на „Енерго-Про Продажби“, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 913,93 лв. (деветстотин и тринадесет лева и
деветдесет и три стотинки) – главница, представляваща стойността на незаплатена
електрическа енергия по фактури, издадени в периода 15.03.2022 г. – 15.07.2022 г. за
4
обект на потребление с абонатен № **********, находящ се на адрес ***, по
клиентски № **********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 26.09.2022 г., до окончателното плащане, както и сумата от
30,91 лв. (тридесет лева и деветдесет и една стотинки) - мораторна лихва за периода от
падежа на всяка една от фактурите до 26.08.2022 г., за които суми е била издадена
Заповед № 925 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.09.2022 г.
по ч.гр.д. № 2387 по описа на РС – Велико Търново за 2022 г.
ОСЪЖДА П. Ц. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на
„Енерго-Про Продажби“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, сумата от 75 лв.
(седемдесет и пет лева) – сторени в хода на заповедното производство разноски, и
сумата от 675 лв. (шестстотин седемдесет и пет лева) – сторени в хода на исковото
производство разноски.
След влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. №
2387 по описа на РС – Велико Търново за 2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5