№ 268
гр. Шумен, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ (Г), в публично заседание
на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Цветанка В. Колева
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Гражданско дело №
20213630102674 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правна квалификация чл.439 от
ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба подадена от С. Н. Г.
с ЕГН **********, действаща чрез адв. Н. ТР. от ШАК срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – *** и „Фронтекс Интернешънъл”
ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление г***
Ищцата твърди, че на 18.07.2008г. майка й З.А.П. сключила Договор за банков кредит
с „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, а баща й П.Й.Н. бил поръчител по договора. По повод
сключеният договор, кредитора „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД се снабдил със Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от 13.09.2013г. по ЧГД №2646/2013г. на Районен съд
гр.Шумен срещу З.А.П. и П.Й.Н. солидарно да заплатят сумата от 13 165.02 лева – главница
по договора за банков кредит, ведно със лихви и разноски.
Твърди също така, че на 31.07.2008г. майка й З.А.П. сключила с „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД и Договор за издаване и ползване на международна банкова карта. На
20.10.2009г. баща й П.Й.Н. подписал Договор за встъпване в дълг, по силата на който
встъпил в дълга на майката. На основание тези договори банката се снабдила със заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №1479/2013г. на Районен съд гр.Шумен солидарно
срещу родителите й да заплатят сумата от 209.11 лева – главница, ведно с лихви и разноски.
След смъртта на майка й и баща й, вземанията на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД
били цедирани на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК *********, гр.София и „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД с ЕИК *********, гр.София. Получила покана за доброволно
изпълнение по изп.дело №20138760400969, по което „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
претендирало от ищцата да му заплати 1/3 от дължимата главница по издадената заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №2646/2013г. на Районен съд гр.Шумен,
а „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД - 1/3 от дължимата главница по издадената заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №1479/2013г. на Районен съд гр.Шумен,
в качеството й на наследник.
В исковата молба излага, че е изтекла погасителна давност, поради което счита, че не
дължи претендираните от ответниците суми.
С настоящата искова молба предявява два отрицателни установителни иска: един
1
частичен иск срещу ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, за сумата от 1250 лева,
представляваща част от претендираната 1/3 от главницата по Договора за банков кредит от
18.07.2008г. и един иск срещу ответника „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД за сумата от 69.70
лева, представляваща 1/3 от главницата по Договора за издаване и ползване на
международна банкова карта като моли съда да признае за установено, че не дължи на
ответниците посочените суми по изп.дело №20138760400969, поради изтекла давност.
Моли да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично, не се явява и процесуален
представител. Депозирана е писмена молба, в която изразява становище по хода на делото и
по съществото на спора.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответниците, като в законоустановения едномесечен срок от тяхна страна са депозирани
писмени отговори.
В отговора ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не оспорва, че ищцата е наследник на
починали длъжници по изп.дело №969/2013г. по описа на ЧСИ Д.З., образувано въз основа
на изпълнителен лист издаден срещу З.А.П. и П.Й.Н. по ЧГД №2646/2013г. по описа на
ШРС. Счита иска за неоснователен, тъй като по отношение на вземането предмет на иска
не е изтекла погасителна давност към датата на подаване на исковата молба.
В отговора ответникът „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД не оспорва твърденията на
ищцата, че между Райфайзенбанк България ЕАД (Банката) и З.А.П., наследодател на
ищцата, на 31.07.2008г. бил сключен договор за международна кредитна карта, по силата на
който й бил предоставен кредитен лимит в размер на 740,00 лева, както и, че бил сключен
Договор за встъпване в дълг на 20.10.2009г. по силата на който П.Й.Н. се е задължил да
отговаря солидарно с кредитополучателя за задължението. Не оспорва и твърденията за
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.г.д. 1479/2013г. на РС Шумен за
сумата от 209.11 лева главница; 13,81 лева договорна възнаградителна лихва; 51,58 лева
наказателна лихва и 125,00 лева разноски по делото. Не оспорва и обстоятелството, че по
искане на Банката било образувано и.д. №969/2013г. по описа на ЧСИ Д.З., въз основа на
издадените изпълнителни листове по ч.г.д. №2646/2013г. на РС Шумен и ч.г.д.
№1479/2013г. на РС Шумен. Не оспорва и, че по силата на Рамков договор за прехвърляне
на вземания от 07.12.2016г., допълнен с Конкретен договор за цесия от 22.03.2021г. Банката
е прехвърлила на ответното дружество вземането си, произтичащо от договор за
международна кредитна карта от 31.07.2008г., за което била издадена заповед за изпълнение
и изпълнителен лист по ч.г.д. №1479/2013г. на РС Шумен като общият размер на
прехвърленото вземане възлизал на 336.55 лева, от които 209.11 лева главница, 16.10 лева
остатък от договорна възнаградителна лихва, 100.00 лева остатък от разноски и 11.34 лева,
остатък от наказателна лихва за забава. Твърди, че в хода на изпълнителното дело са
предприемани изпълнителни действия, в резултат на които по изпълнителното дело са
постъпвали регулярно плащания в периода от 23.05.2014г. до 12.11.2019г. Счита, че
доколкото Звезделина Павлова е починала на 23.03.2020г. като е оставила като наследници
трите си деца, едно от които е ищцата С. Н. Г., същата е придобила 1/3 от имуществото на
покойната си майка, поради което следва да отговаря за 1/3 от гореописания дълг, а именно -
123,79 лева към 21.12.2021г. Ответникът излага, че на 17.06.2021г. е подал молба за
конституиране като взискател по изпълнителното дело №969/2013г. по описа на ЧСИ Д.З. и
е направил искане за предприемане на изпълнителни действия. Посочва, че към 21.12.2021г.
размерът на вземането по изпълнителното дело бил 371,39 лева. Счита предявеният иск за
неоснователен. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 600
лева.
В съдебно заседание представляващите ответните дружества не се явяват лично. Не се
явява и упълномощен представител. Депозирани са писмени становища по хода на делото
и по съществото на спора.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По повод подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист с правно основание чл.417 от ГПК по ЧГД №1479/2013 год. по описа на ШРС в полза
на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК831558413, гр.София на 29.05.2013 год. били
2
издадени Заповед №759/29.05.2013г. за изпълнение на парично задължение въз онова на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, по силата на който длъжниците З.А.П.,
ЕГН********** и П.Й.Н., ЕГН ********** били осъдени да заплатят солидарно сумата от
209.11 лева – главница по Договор за издаване и ползване на международна брандирана
кредитна карта от 31.07.2008г. и Договор за встъпване в дълг от 20.10.2009г., с 13.81 лева
изискуема редовна лихва за периода от 05.02.2012г. до 04.10.2012г., с 51.58 лева изискуема
наказателна лихва за периода от 05.03.2012г. до 25.05.2013г., ведно със законната лихва от
28.05.2013г. до окончателното плащане и сумата от 125 лева разноски по делото.
Въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист с правно основание чл.417 от ГПК по ЧГД №2646/2013 год. по описа на
ШРС в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК831558413, гр.София на
13.09.2013год. били издадени Заповед №1348/13.09.2013г. за изпълнение на парично
задължение въз онова на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, по силата на
който длъжниците З.А.П., ЕГН********** и П.Й.Н., ЕГН ********** били осъдени да
заплатят солидарно сумата 13 165.02 лева – изискуема главница по Договор за банков
кредит от 18.07.2008г., сумата от 3 268.75 лева изискуема редовна лихва за периода от
05.02.2012г. до 19.05.2013г., сумата от 1 248.75 лева - изискуема наказателна лихва за
периода от 05.03.2012г. до 11.09.2013г., ведно със законната лихва от 12.09.2013г. до
окончателното плащане и сумата от 353.65 лева разноски по делото.
Във връзка с издадените заповеди и изпълнителни листи, въз основа на депозирана
молба от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД на 08.11.2013г. било образувано изпълнително
дело №20138760400969 по описа на ЧСИ Д.З. с рег. №876 с район на действие ШОС против
З.А.П., ЕГН********** и П.Й.Н., ЕГН **********. По същото на 05.12.2013г. били връчени
покани за доброволно изпълнение на З.А.П. и П.Й.Н.. На 13.11.2013г. е наложен запор на
банковите сметки на длъжниците. На 14.04.2014г. е наложен запор на трудовото
възнаграждение на З.А.П., въз основа на който през периода от м.май 2014г. до м.април
2015г. по изпълнителното дело регулярно са постъпвали суми. По делото също така на
14.04.2016г. бил насрочен опис на движими вещи, а на 14.03.2016г. е наложена възбрана на
недвижими имоти в гр.Шумен и в с.Преселци като 27.04.2016г. бил извършен опис на
същите. В периода от м.май 2016г. до м.август 2019г. по изпълнителното дело ежемесечно
са постъпвали суми като са правени вноски на каса по сметка на ЧСИ Д.З. /л.183 – л.374 от
ИД/.
По силата на Рамков договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2016г., допълнен с
Конкретен договор за цесия от 22.03.2019г. „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД прехвърлило
на ответното дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД вземането си, предмет на събиране по
изпълнителното дело, произтичащо от Договор за банков кредит от 18.07.2008г., за което
била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.г.д. №2646/2013 год. на РС
Шумен. На 27.06.2019г. ответното дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД депозирало молба
по изпълнителното дело за конституирането му като взискател.
По силата на Рамков договор за прехвърляне на вземания от 07.12.2016г., допълнен с
Конкретен договор за цесия от 22.03.2021г. „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД прехвърлило
на ответното дружество „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД вземането си, предмет на
събиране по изпълнителното дело, произтичащо от договор за международна кредитна карта
от 31.07.2008г., за което била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.г.д.
№1479/2013г. на РС Шумен.
На 22.06.2021г. ответното дружество „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД депозирало
молба по изпълнителното дело за конституирането му като взискател, в която са направени
и искания при наличие на трудови договори и банкови сметки да бъдат предприети
действия за обезпечаване на вземанията като бъдат наложени запори, както и да бъде
насрочен и извършен опис на движими вещи в дома на длъжника З.А.П..
В хода на изпълнителното производство длъжниците –З.А.П. /майка на ищцата/ и
солидарния длъжник П.Й.Н. починали, за което ЧСИ на 09.07.2021г. уведомил ответните
дружества, в качеството им на взискатели като им указал в 6 месечен срок да посочат
правоприемници и адреси за призоваване.
На 12.07.2021г. ответното дружество „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД депозирало
молба до ЧСИ да изиска удостоверение за наследници на З.А.П. и П.Й.Н. и същите да бъдат
конституирани като длъжници по изпълнителното дело.
3
На 06.08.2021г. ЧСИ конституирал като длъжници наследниците на З.А.П. и П.Й.Н.,
между които и ищцата С.Н. Г..
На 23.12.2021г. ответното дружество „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД депозирало
молба по изпълнителното дело с искане да бъде извършена справка за трудови договори на
задължените по делото лица, да бъде наложен запор на трудовото им възнаграждение, както
и да бъде извършена справка за наличие на банкови сметки и да бъде наложен запор на
същите. На 02.01.2022г. е наложен запор на банкови сметки на длъжниците, а на
27.01.2022г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата С.Н. Г..
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка по отношение на предявените
отрицателно установителни искове с правна квалификация чл.439 от ГПК, съдът
приема от правна страна следното:
Между страните не съществува спор, че по силата на издадени изпълнителни листи по
ЧГД №1479/2013г. на РС Шумен и ЧГД №2646/2013 год. по описа на ШРС З.А.П. и П.Й.Н.
са били осъден да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД следните суми:
- 209.11 лева – главница по Договор за издаване и ползване на международна
брандирана кредитна карта от 31.07.2008г. и Договор за встъпване в дълг от 20.10.2009г., с
13.81 лева изискуема редовна лихва за периода от 05.02.2012г. до 04.10.2012г., с 51.58 лева
изискуема наказателна лихва за периода от 05.03.2012г. до 25.05.2013г., ведно със
законната лихва от 28.05.2013г. до окончателното плащане и сумата от 125 лева разноски
по делото;
- 13 165.02 лева – изискуема главница по Договор за банков кредит от 18.07.2008г.,
сумата от 3 268.75 лева изискуема редовна лихва за периода от 05.02.2012г. до 19.05.2013г.,
сумата от 1 248.75 лева - изискуема наказателна лихва за периода от 05.03.2012г. до
11.09.2013г., ведно със законната лихва от 12.09.2013г. до окончателното плащане и сумата
от 353.65 лева разноски по делото;
Не е спорно и обстоятелството, че в хода на образуваното изпълнително дело
№20138760400969 по описа на ЧСИ Д.З. с рег. №876, вземането на „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД произтичащо от Договор за банков кредит от 18.07.2008г., за което била
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №2646/2013 год. на РС
Шумен било прехвърлено на ответното дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, а вземането
произтичащо от договор за международна кредитна карта от 31.07.2008г., за което била
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №1479/2013г. на РС Шумен
на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД. Не се оспорва и обстоятелството, че след смъртта на
З.А.П. и П.Й.Н. по изпълнителното дело били конституирани като длъжници техните
наследници, между които и ищцата С.Н. Г..
Спорен между страните е въпроса дали вземането на ответните дружества е погасено
по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин,
че вземанията на ответните дружества са установени в производство по чл.417 от ГПК. В
същото време възраженията, на които ищецът основава претенциите си са свързани с
преценка за изтичане на определени срокове, в периода от време след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание.
Същите имат характер на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, поради
което предявените отрицателни установителни искове се явяват допустими.
В настоящия случай се касае за влезли в сила заповеди за изпълнение на парично
задължение, издадени в производство по чл.417 от ГПК. Съгласно действащата правна
уредба, доколкото заповедното производство се инициира със заявление за издаване на
заповед за изпълнение, а не чрез искова молба, то принципно заявлението за издаването на
заповед за изпълнение нито спира, нито прекъсва давността, като този ефект се постига едва
с евентуалното предявяване на иск при условията на чл.422 ал.1 от ГПК, като искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.4 ГПК. Целта на
4
уредната фикция в закона е да се охранят правата на заявителя с оглед евентуално
изтичащия междувременно давностен срок. В същото време обаче, съгласно съдебната
практика, същият ефект има и влязлата в сила заповед за изпълнение, която стабилизира
вземането и от влизането й в сила започва да тече нова давност.
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира
сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното
производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при
влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението
при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се
отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по
смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД.
За вземането произтичащо от договора за международна кредитна карта на 29.05.2013г.
е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №1479/2013г. на РС
Шумен, а за вземането произтичащо от Договор за банков кредит на 13.09.2013г. по ЧГД
№2646/2013 год. на РС Шумен. Изпълнително дело №20138760400969 по описа на ЧСИ Д.З.
е образувано на 08.11.2013г., по което на 05.12.2013г. били връчени покани за доброволно
изпълнение на длъжниците З.А.П. и П.Й.Н.. Последните не са възразили в
законоустановеният срок, поради което заповедите за изпълнение са влезли в сила на
20.12.2013г. Визираната по-горе петгодишна погасителна давност, действаща по отношение
на главницата не е била изтекла към датата на влизане в сила на заповедите за изпълнение.
От посочената дата е започнала да тече нова петгодишна давност. Същата е била
многократно прекъсвана с извършените по образуваното изпълнително дело същински
изпълнителни действия, сред които запор на банковите сметки на длъжниците - 13.11.2013г.,
запор на трудовото възнаграждение на З.А.П. - 14.04.2014г., въз основа на който през
периода от м.май 2014г. до м.април 2015г. по изпълнителното дело регулярно са постъпвали
суми, възбрана на недвижими имоти в гр.Шумен и в с.Преселци - 14.03.2016г. и опис на
същите на 27.04.2016г., правени вноски на каса по сметка на ЧСИ Д.З. ежемесечно в
периода от м.май 2016г. до м.август 2019г. /л.183 – л.374 от ИД/, запор на банкови сметки
на длъжниците - 02.01.2022г, запор на трудовото възнаграждение на ищцата С.Н. Г. -
27.01.2022г. С посочените действия давността е била прекъсвана и е започнала да тече нова
отново петгодишна давност, която не е изтекла.
Съгласно чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява. В периода от образуване на изпълнителното дело до депозиране на исковата
молба, както и до настоящият момент, не е налице период от 2 години, в който да не са били
извършвани действия по принудително събиране и взискателите да не са поискали
извършването на такива. С молбата за образуване на изпълнителното дело, „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД е поискало налагане на възбрана върху недвижими имоти и запори. В хода
на изпълнителното дело са извършени същински изпълнителни действия на 13.11.2013г.
/запор на банковите сметки на длъжниците/, на 14.04.2014г. /запор на трудовото
възнаграждение на З.А.П./, на 14.03.2016г. и 27.04.2016г. /възбрана на недвижими имоти и
опис на същите/, регулярно са постъпвали суми през периода от м.май 2014г. до м.април
2015г. и от м.май 2016г. до м.август 2019г. Последната вноска направена на каса по сметка
на ЧСИ Д.З. е на 08.08.2019г. /л.374 от ИД/. На 22.06.2021г. ответното дружество
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД е депозирало молба по изпълнителното дело за
конституирането му като взискател, с която молба също така е поискало при наличие на
трудови договори и банкови сметки да бъдат предприети действия за обезпечаване на
вземанията като бъдат наложени запори, както и да бъде насрочен и извършен опис на
движими вещи в дома на длъжника З.А.П.. Предвид изложеното в случая не е настъпило и
прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона поради т.нар.
„перемция“.
С оглед на изложеното и съобразявайки материалите по делото и по-конкретно
извършените изпълнителни действия в рамките на образуваното изпълнително производство
съдът намира, че вземанията на ответните дружества не са се погасили по давност.
Поради изложеното съдът намира, че исковете за признаване за установено, че ищцата
5
не дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, сумата от 1250 лева, представляваща
част от претендираната 1/3 от главницата по Договора за банков кредит от 18.07.2008г. и на
ответника „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД сумата от 69.70 лева, представляваща 1/3 от
главницата по Договора за издаване и ползване на международна банкова по изпълнително
дело №20138760400969 по описа на ЧСИ Д.З. с рег. №876 с район на действие ШОС се
явяват неоснователни и недоказани, и следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева. Предвид изхода на делото и на
основание разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответното дружество направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК съдът намира, че следва да
бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер около средния посочен в чл.25
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, а именно 230 лева, предвид
установената от съда фактическа сложност и обема на събраните по делото доказателства.
По отношение на възражението на ищцата за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение съдът намира същото за неоснователно, доколкото размера на
възнаграждението се определя от съда, съгласно чл.78 ал.8 от ГПК.
От страна на ответното дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД не е направено искане за
присъждане на разноски, поради което такива не им се дължат, независимо от изхода на
делото.
С оглед изхода на делото на ищеца разноски също не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. Г. с ЕГН **********, действаща чрез адв. Н. ТР. от
ШАК срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – *** отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК с
искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че С. Н. Г. с
ЕГН ********** не дължи на ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – *** сумата от 1250 лева, представляваща част от претендираната 1/3
от главницата по Договора за банков кредит от 18.07.2008г., представляваща задължение, за
което е бил издаден изпълнителен лист по ЧГД №2646/2013 год. на РС Шумен, поради
изтекла давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. Г. с ЕГН **********, действаща чрез адв. Н. ТР. от
ШАК срещу „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление г*** отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК с
искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че С. Н. Г. с
ЕГН ********** не дължи на Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление г***сумата от 69.70 лева, представляваща 1/3 от
главницата по Договора за издаване и ползване на международна банкова карта,
представляваща задължение, за което е бил издаден изпълнителен лист по ЧГД
№1479/2013г. на РС Шумен, поради изтекла давност.
ОСЪЖДА С. Н. Г. с ЕГН ********** на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на
ответното дружество „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление г***сумата от 230 лева /двеста и тридесет/ лева, представляваща
направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6