№ 1121
гр. София, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503481 по описа за 2020 година
САС е сезиран с въззивна жалба от всеки един от ищците и от ответника
по гр.д. 4003/19 г. по описа на СГС. С решение по делото от 18.08.20 г. С нея
съдът на основание чл. 2 ЗОДОВ е осъдил Прокуратурата на РБългария да
заплати в полза на всеки от ищците Е. Б. Д. и Д. Р. К. обезщетение за
неимуществени вреди – принципно презумирани неимуществени вреди –
негативно влияние върху психиката (евентуално физиката), негативна
рефлексия върху отношенията в семейството, близките, приятелите и
колегите обезщетения в размер на по 5 000 лв., ведно със законната лихва от
02.12.14 г. За разликите до заявените по 100 000 лв. обезщетения и
припадащите се акцесорни претенции за забава исковете са отхвърлени.
С въззивните си жалби ищците оспорват отхвърлителните диспозитиви,
като твърдят, че страданията им са подценени.
Прокуратурата твърди, че обжалваният съдебен акт страда от липса на
мотиви и не може да се извлече на какво съдът базира изводите си. Оспорва
се правилността на определените обезщетения. Иска се пълна отмяна на
решението в осъдителната му част и отхвърляне на исковете.
В производството пред Апелативен съд - София не са събирани нови
1
доказателства.
При служебна проверка съдът установи, че е сезиран с допустима жалба, атакуващи
валидно и допустимо съдебно решение.
Дължи се произнасяне относно правилността на решението според доводите за
неправилност, съдържащи се във въззивнита жалба.
Въз основа твърденията на страните и наличния по делото доказателствен
материал, съобразно определения предмет на произнасяне, Апелативен съд - София
прави следните изводи:
СГС е бил сезиран с обективно съединени искове от двама ищци, срещу
които било водено общо наказателно производство. В исковата молба се
твърди, че същото приключило с оправдателна присъдя спрямо всеки един от
ищците в качеството му на подсъдим. През време на производството спрямо
всеки от ищците била взета мярка за неотклонение задържане под стража.
Същата поради оправдателната присъда се явява незаконосъобразна. Твърди
се, че поради изтърпяването на незаконосъобразната мярка за неотклонение
всеки от ищците претърпял неимуществени вреди – влошено здравословно
състояние, развалени семейни отношения (за първия ищец) и невъзможност
вторият да се грижи за дъщеря си, нарушен социален статус (първият ищец
работел по силата на трудово правоотношение и печелел, наред със заплатата
си и допълнителни средства, начислявани като командировачни. В
първоинстанционното производство въпреки отговора на ответника, с който
се оспорва допустимостта на исковата молба поради изтекла погасителна
давност и се навежда твърдение за липса на доказателства относно воденето
на наказателен процес, съдът е постановил решение на база твърденията на
ищците в исковата молба (за това, че оправдателна присъда е постановена по
нохд 12 944/11 г. по описа на СРС, потвърдена с решение по внохд 3353/14 г.
на СГС, последното, влязло в сила на 02.12.14 г.)
Липсват доказателства за правопораждащото основание на претенциите
– постановени оправдателни присъди. Няма доказателства за това през какъв
период от време спрямо всеки от ищците е била взета мярка за неотклонение
и на какво основание е станало това. В тази насока събраните в процеса
гласни доказателства са неотносими, тъй като, видно от представени от
ответника справки, спрямо ищците са водени многократно наказателни
производства. Липсата на представена по делото влязла в сила оправдателна
присъда спрямо всеки от ищците не позволява да се направи проверка за
2
правоизключващото възражение на ответника – изтекла погасителна давност.
Ако и доколкото е вярно, че оправдателната присъда е влязла в сила на
20.03.14 г., то подаването на исковата молба на 21.03.19 г. (в работен ден,
четвъртък) е след изтичане на давностния срок. Липсата за доказателства за
наличието на наказателен процес, по повод на който спрямо
обвиняемите/подсъдимите е била взета мярка за неотклонение, периода на
задържане (ако и доколкото такова е имало) не позволява на съда да направи
извод за наличие на причинна връзка между поведението на Прокуратурата
(водила наказателно производство) и заявените с исковата молба вреди.
Последното обезсмисля анализа на вида на вредите и съизмеряването им с
пари. На това основание жалбите на ищците са неоснователни и следва да
бъдат оставени без уважение, а отхвърлителните диспозитиви – да бъдат
потвърдени.
Постановеното от СГС решение в осъдителната му част е необосновано
и като такова следва да се отмени и в частта, отнасяща се до главните искове,
и в частта, отнасяща се до акцесорните такива.
Водим от горното САС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 18.08.20 г., постановено по гр.д. 4003/19 г. по
описа на СГС в осъдителните му части и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен
от Е. Б. Д. срещу Прокуратура на РБългария за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди поради незаконосъобразно наложена мярка „задържане
под стража” в рамките на наказателно производство, приключило с
оправдателна присъда е постановена по нохд 12 944/11 г. по описа на СРС,
потвърдена с решение по внохд 3353/14 г. на СГС, последното, влязло в сила
на 02.12.14 г. в размер на 5 000 лв. ведно със законната лихва от 03.12.14 г.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен
от Д. Р. К. срещу Прокуратура на РБългария за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди поради незаконосъобразно наложена мярка „задържане
под стража” в рамките на наказателно производство, приключило с
оправдателна присъда е постановена по нохд 12 944/11 г. по описа на СРС,
3
потвърдена с решение по внохд 3353/14 г. на СГС, последното, влязло в сила
на 02.12.14 г. в размер на 5 000 лв. ведно със законната лихва от 03.12.14 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителните му части.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.
2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4