№ 113
гр. Габрово, 22.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно частно гражданско
дело № 20224200500070 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба от "А1 България" EАД, чрез юрк. М.К.,
против разпореждане №2058 от 20.12.2021г., постановено по ч. гр. д. №
2147/2021 г. по описа на Районен съд - Габрово, в частта с която на основание
чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 367,30 лева
– неустойка за предсрочно прекратяване на договор с №***, сумата от 378,48
лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с №*** и сумата от
399,37 лв. – мораторна лихва, начислена от датата, представляваща първи ден
от забавата за плащане по всеки отделен документ, до датата, предхождаща
датата на депозиране на заявлението.
Твърди се, че съдебният акт е неправилен. Посочва се, че заповедният съд
е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
посочените суми с мотива, че сумите, начислени под формата на неустойка и
мораторна лихва, се основават на вероятно неравноправни договорни клаузи.
Жалбоподателят излага доводи, че размерът на сумите за неустойката е
съгласуван с КЗП в съдебна спогодба, която е потвърдена от СГС, и не
надвишава три месечни абонаментни такси по отношение на услугата, за
която са начислени. Изтъква, че срочният характер на договора обуславял
включването на клауза за неустойка при предсрочно прекратяване на
договора. На следващо място се посочва, че отстъпките от цената на
устройството се явявали неустойка, която е начислена предвид закупуването
на устройство на изплащане на преференциална цена с оглед минималния
срок на договора. Именно срочният характер на правоотношението и
постигането на дългосрочна обвързаност между страните обуславяли
предоставянето на отстъпки от дължимите месечни такси и цена на
устройството. Поради това отхвърлянето на заявлението в частта, в която се
претендират начислените неустойки при едностранно прекратяване на
договора от страна на оператора, лишавало от икономически смисъл
1
предлаганите преференциални условия и поставяло оператора в
неравностойно положение спрямо абоната. Предвидената клауза за неустойка
при предсрочно прекратяване на договора притежавала обезщетителна
функция. Възприетото от заповедния съд становище поощрявало
недобросъвестност у потребителя и предоставяло възможност да се възползва
от облагите на срочността на договора без да бъде санкциониран при
неизпълнението му. Позовава се на даденото задължително тълкуване на
приложимата европейска нормативна уредба в Решение от 22.11.2018 г. по
дело С-295/17 на Съда на ЕС. Излага становище че задължението за
заплащане на мораторна лихва произтича от закона, което изключва
неравноправния характер. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане в
частта му, с която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, подадено от "А1 България" ЕАД, за сумата в общ размер от 745,
78 лева - неустойка при предсрочно прекратяване на договора, както и сумата
от 399,37 лв. – мораторна лихва, начислена от датата, представляваща първи
ден от забавата по всеки отделен документ, до датата предхождаща датата на
депозиране на заявлението, както и да бъдат признати сторените съдебни
разноски от заявителя в претендирания размер. Претендира се присъждането
на разноски за настоящото производство.
Съдът след като обсъди доводите на страната, изложени в частната жалба,
и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество подадената частна жалба е неоснователна.
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от "А1 България"
EАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК срещу длъжника В. П. АЛ. за сумата в общ размер от 1 642,96 лева, от
които 1 089,11 лева - неплатени суми за услуги, предоставяни със системен
партиден номер М2992812 като част от рамков договор с уникален номер
*********, за периода от 11.02.2019г. до 24.08.2019г., включващи неплатени
суми за ползвани електронни съобщителни услуги на стойност 657,97 лева,
неплатени суми за закупено устройство на стойност 63,84 лева, неустойки в
общ размер от 367,30 лева, и 553,35 лева - неплатени суми за услуги,
предоставяни със системен партиден номер М5654605, като част от рамков
договор с уникален номер *********, за периода от 22.02.2019г. до
26.07.2019г., включващи неплатени суми за ползвани електронни
съобщителни услуги на стойност 154,88 лева, неплатени суми за закупено
устройство на стойност 19,99 лева и неустойки в общ размер от 378,48 лева.
В заявлението е направено искане за присъждане на сума в общ размер от
399,37 лева - вземане за начислена мораторна лихва върху цялата сума за
главница и неустойка, за периода от датата, представляваща първи ден от
забавата по всеки отделен документ, до датата предхождаща датата на
депозиране на заявлението.
С разпореждане №2058 от 20.12.2021г., по ч. гр. д. № 2147/2021 г.
заповедният съд е приел, че следва да уважи частично подаденото заявление,
като отхвърли искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК по отношение на заявените като безспорни вземания за сумата от
367,30 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с №***,
сумата от 378,48 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор с
№*** и сумата от 399,37 лв. – мораторна лихва, начислена от датата,
2
представляваща първи ден от забавата по всеки отделен документ, до датата
предхождаща датата на депозиране на заявлението, поради вероятна
неравноправност на клаузите, от които произтичат посочените вземания.
Настоящият състав на съда намира, че обжалваното разпореждане, с
което частично е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, следва да бъде потвърдено изцяло.
В процесния случай вземанията за неустойка и мораторна лихва
произтичат от Договор за електронни съобщителни услуги № *********,
заедно с приложенията към и него и общите условия, поради което
заповедният съд правилно е извършил проверка за неравноправност на
договорни клаузи в потребителски договор по реда на чл. 411, ал.2, т.3 ГПК.
От съдържанието на подаденото заявление по чл. 410 ГПК се установява,
че заявителят е поскал издаване на заповед за изпълнение за вземане за
неустойки по договор за мобилни услуги и видно от представените заверени
копия от тях с приложения, договорени са идентични клаузи,
регламентиращи отговорността на абоната. Според тези клаузи, в случай на
прекратяването на договорите преди изтичане на срока им по вина или искане
на потребителя той дължи неустойка в размер на месечните абонаментни
такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния
стандартен размер без отстъпка до изтичане на съответния срок на ползване.
Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката за
предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на
месечната абонаментна такса за услугите на срочен абонамент по техния
стандартен размер без отстъпка. В този случай, в допълнение на посочените
неустойки за предсрочно прекратяване, абонатът дължи да възстанови на
оператора и частта от стойността на отстъпките от абонаментните планове и
от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок
на ползване по съответния абонамент. Съгласно чл. 54.12 от Общите условия
договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от
страна на „А1 България“ АД, в случай че забавата на плащането на
дължимите суми е продължила повече от 124 дни, при което операторът
разполага с правото да прекрати едностранно договора с едномесечно
писмено предизвестие.
Въззивният съд приема, че е налице обоснована вероятност посочените
клаузи да са неравноправни съгласно чл. 143, ал. 1 във връзка с ал. 2, т. 5 от
ЗЗП. Уговорената договорна неустойка за предсрочно прекратяване има
обезпечителен и обезщетителен характер, доколкото е насочена към
гарантиране на интереса на оператора и към възстановяване на вредите при
евентуално неизпълнение от страна на потребителя. Уговореният между
страните размер на неустойката се формира като сбор от стойността на
отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните
устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент, заедно с трикратния размер на месечната абонаментна такса за
услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.
Анализът на визираните договорни клаузи води до извод за наличие на
обоснована вероятност за техния неравноправен характер. Действително
вследствие на извършеното едностранно прекратяване операторът търпи
вреди - пропуснати ползи, изразяващи се в незаплатени месечни абонаментни
такси и вноски по разсрочено вземане за цената на закупеното устройство.
Същевременно начисляването на трикратния размер на месечната
3
абонаментна такса за услугите на срочен абонамент по техния стандартен
размер значително надвишава размера на прогнозираните пропуснати ползи и
води до неравновесие между правата на търговеца и потребителя. В
обсъжданата хипотеза за кредитора би възникнала възможност да получи от
потребителя обезщетение, надвишаващо сумата, която би получил при
изпълнение на договора и посредством недобросъвестни практики да си
осигури допълнителна печалба в размер на част от стойността на отстъпките
на абонамента до изтичане на срока на договора за услуги, които не е
предоставил.
На следващо място от представената в табличен формат извадка от
издадените счетоводни документи за дължими суми по договора се
установява, че кредиторът е начислил нееднократно неустойка в размер на
три стандартни месечни такси без ДДС при различни размери на включените
суми. При формиране на общия размер на сумите за неустойка са включени и
дължими суми за обезщетение за обработка на просрочени задължения,
въпреки че такива вземания не се претендират в заявлението.
Посоченото преюдициално заключение по дело C-295/2017 на СЕС е
неотносимо към разглежданата хипотеза в настоящото производство.
Поставените въпроси не засягат въпроса за неравноправност на обсъжданите
договорни клаузи, а са насочени към установяване на съответствие между
Директива 2006/1129/ЕО на Съвета от 26.11.2006г. относно общата система
на данъка върху добавената стойност и начина на формиране на обезщетение
при предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на услуги с
предвиден минимален срок на обвързаност по искане или вина на
потребителя.
С оглед изложените съображения и предвид това, че в заповедното
производство съдът изследва въпроса за вероятна неравноправност на
договора, на този етап от наличните данни е достатъчно да се заключи, че
клаузите на договора и приложимите общи условия към него, от които
произтичат задълженията за заплащане на неустойка за предсрочно
прекратяване на договора, вероятно попадат в несъответствие с изискванията
на чл. 143, ал.2 т.5 ЗЗП.
По искането на присъждане на мораторна лихва върху цялата сума
въззивният съд намира обжалваното разпореждане за правилно и
законосъобразно.
Съгласно чл. 27.1 от общите условия към договора в случай на частично
или цялостно неизплащане на указаната във фактурата или друг финансово-
счетоводен документ сума в срока на плащане абонатът дължи законовата
лихва за забава за всеки ден закъснение.
Претендираната сума от 399.37 лв., начислена от датата, представляваща
първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ, до датата,
предхождаща датата на депозиране на заявлението, е недължима. В
съдържанието на подаденото заявление кредиторът е посочил, че
претендирата сума за мораторна лихва е формирана върху сбора от всички
дължими и неплатени суми по договора, включително и за неустойка.
Посоченият период, в който е начислена сумата за мораторната лихва, не е
конкретизиран достатъчно прецизно и ясно. На следващо място доколкото
част от главното вземане произтича от неравноправни клаузи и съдът в
заповедното производство не разполага с правомощия да преизчислява
4
дължимата лихва при отхвърляне на част от заявлението, то заповедният съд
правилно е отхвърлил искането в частта на претендираното вземане за
мораторна лихва.
Ето защо съдът намира, че в изпълнение на задълженията си за проверка
по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК правилно е отказано издаване на заповед
за изпълнение за горепосочени суми, т. к. основанието на което се
претендират представлява вероятно неравноправна клауза в потребителски
договор. В този смисъл изводите на заповедния съд, са правилни и
постановеното разпореждане следва да бъде потвърдено.
С оглед изложените съображения за неоснователност на подадената
жалба на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски в настоящото
производство
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2058 от 20.12.2021 г., постановено по
ч. гр. д. № 2147/2021 г. от Районен съд - Габрово, в частта, в която съдът е
отхвърлил искането на „А1 България“ EАД по предявено заявление по чл. 410
от ГПК против В. П. АЛ., за сумата от 367,30 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договор с № ***, сумата от 378,48 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с № *** и сумата от 399,37 лв. –
мораторна лихва, начислена от датата, представляваща първи ден от забавата
за плащане по всеки отделен документ, до датата, предхождаща датата на
депозиране на заявлението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5