ОПРЕДЕЛЕНИЕ
19.06.2023 г.
№
гр. Пловдив
Пловдивски административен съд, ХХIV състав,
На
деветнадесети юни, две хиляди двадесет и третата
година
В
закрито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
след като
разгледа докладваното от член-съдия Методиева КАНД
№ 1479/2023 г.
по описа на Административен съд Пловдив, намира за установено следното:
Производството е по реда на
чл.234, ал.1 от АПК.
Касационното административнонаказателно дело с №1479/2023 г. е било
образувано по постъпила касационна жалба срещу съдебното решение, постановено
по АНД 4298/2022 г. по описа на РС Пловдив, заедно с която на настоящия съд е
изпратена и частна жалба против Определение № 394/15.05.2023 г., постановено по
същото дело на РС Пловдив, с което е оставена без разглеждане молба за
изменение на съдебното решение в частта му за
разноските.
Настоящата съдебна инстанция намери, че следва да разгледа частната жалба
преди да прецени основанията за насрочване на делото за разглеждане на касационната
жалба, доколкото изхода на производството по чл.234, ал.1 от АПК ще е от
значение за посочената преценка.
От материалите по АНД 4298/2022 г. се установява, че с Решение №
664/13.04.2023 г. Районен съд Пловдив е изменил в частта по т.1, потвърдил в
частта по т.2 и отменил в частта му по т.3 Наказателно постановление №
22-0432-000609/19.05.2022 г., издадено от Началник Първо РУ при ОД МВР Пловдив,
с което на Е.М.А. са били наложени административни наказания за три нарушения
по ЗДвП. В мотивите на съдебното решение съдът е изложил и конкретни
съображения относно извода си за отказ от присъждане на поисканите разноски за
адвокатско възнаграждение за ползваната от А. безплатна адвокатска защита в
производството по договор с адв.Ст.Паров с посочено в него основание по чл.38, ал.1,
т.3 от ЗА. В срока за обжалване на
съдебното решение от адв.Ст.Паров е постъпила молба вх. № 37765/24.04.2023 г., с която е направено искане до районния съд на
основание чл.248, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, съдът да измени
постановеното по АНД 4298/2022 г. решение в частта му относно разноските, като
на адв. Паров се присъди адвокатско възнаграждение, определено от съда, за
предоставената безплатна правна помощ на близък по делото по чл.38 от ЗА.
По молбата от 24.04.2023 г. Районен съд Пловдив се е произнесъл с
процесното Определение № 394/15.05.2023 г., с което, като е приел, че е налице
хипотеза на искане за изменение на съдебното решение по чл.248, ал.1 от ГПК и
се е позовал на т.8 и т.9 от ТР № 6/2013 г. на ВКС по т.д. № 6/2012 г. ОСГТК,
съдът е оставил молбата без разглеждане поради липса на представен списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Настоящата съдебна инстанция намира, че така обжалваното сега с частна
жалба определение е неправилно, доколкото съдът е възприел погрешно фактите,
необходими за направата на правните му изводи.
Правилна с оглед на наличното мотивиране на съдебното решение в частта
относно разноските е преценката на първоинстанционния съд, че е налице хипотеза
на отправено до него искане за изменение на съдебното решение в частта относно
разноските по приложимия субсидиарно ред на чл.248, ал.1 от ГПК. Действително, както
е посочил адв.Паров в частната жалба, страната не е абсолютно задължена да
представя списък на разноските, които е заявила да претендира, за да ѝ
бъдат присъдени такива и това произтича и от съдържанието на разпоредбата на
чл.80 от ГПК, но същевременно, последицата от непредставянето на такъв списък,
както е посочено и в цитираното от РС Пловдив ТР № 6/2013 г. е такава, че
страната, непредставила списък на разноските впоследствие няма
право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В тази насока и не отговаря на действителното съдържание на посочената
разпоредба на чл.80 от ГПК съждението на частния жалбоподател, че понеже се
касае до производство по ЗА за присъждане от съда на разноски, което е
специално, то това изключвало приложението на чл.80 от ГПК, доколкото, със
задължителните указания по т.9 на ТР № 6/2013 г. по приложението
на разпоредбата на чл.80 ГПК, не
са били отграничени или
изключени от изискването за представяне на списък по чл.80 ГПК,
обуславящо надлежното упражняване на правото да се иска изменение на решението,
случаите, в които разноските следва да бъдат присъдени по реда на чл.38, ал.2 ЗА /в този смисъл е напр. Определение № 5358/2023 г. на ВАС по адм. дело №
11509/2022 г./. Сиреч, преценката на РС Пловдив относно това, че не е допустимо
искане за изменение на решението в частта относно разноските, когато не е
представен списък на разноските, дори и в хипотезата по чл.38, ал.2 от ЗА, е принципно
правилна. Същевременно обаче, неправилна е констатацията на РС Пловдив относно
това, че в конкретния случай действително липсвал такъв списък, който да е
своевременно представен по делото до приключване на последното заседание в тази
инстанция. В тази насока, видно е от съдебния протокол от последното съдебно
заседание от 08.02.2023 г., в което е даден ход на делото пред РС Пловдив по
същество, че нито жалбоподателят, нито неговият адвокат са се явили в
заседанието. Същевременно обаче, съдът е докладвал в заседанието постъпилата от
адв.Паров, като пълномощник на жалбоподателя, молба за същото. Последната е приложена
по делото на РС Пловдив на стр.45, като от съдържанието ѝ е видно, че е
било направено изрично искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение на адв.Паров на основание чл.38, ал.2
от ЗА за предоставена безплатна правна помощ на близък в размер на общо 800
лева. Наличието на конкретизиран характер на претендираните разноски и преди
всичко на размер на същите в писмената молба, депозирана от адв.Паров за
последното съдебно заседание пред РС Пловдив, според настоящия съд прави
претендираното вземане изцяло определено по смисъла, вложен в това понятие в
цитираното по-горе определение на ВАС от 2023 г. Налице е изрично разрешение и в
ТР № 6/213 г на ВКС ОСГТК, а именно в т.2 от същото, че когато списъкът на разноските съдържа изброяване на всички разходи, които
страната е направила и които счита, че следва да ѝ
бъдат присъдени, то няма пречки той да бъде инкорпориран,
както в исковата молба, така и в жалбата, като
част от нея. Изложеното сочи на извод, че без значение дали е
представен отделно, или е инкорпориран в други книжа, представяни от страната
по делото, списък на разноски по смисъла на чл.80 от ГПК ще е налице, когато е
било конкретно посочено какви разноски се претендират по вид и по размер, сиреч
претенцията за разноски е ясна и определена. Ето защо и настоящата съдебна инстанция
намира, че в конкретния случай е налице писмено, каквото е изискването на чл.80
от ГПК, посочване от страна на пълномощника на жалбоподателя пред първата
инстанция на разноските, които същият претендира, както по вид, така и по размер,
поради което и следва да се приеме, че е бил наличен представен списък на
разноските преди приключване на съдебното заседание по делото, инкорпориран в
молбата на адв. Паров вх. № 9266/30.01.2023 г. Като не е отчел това фактическо
обстоятелство, районният съд неправилно е оставил без разглеждане искането за
изменение на решението му в частта относно разноските поради липса на
представен списък на разноските.
Ето защо и определението на РС Пловдив ще следва да се отмени, като делото
ще следва да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по същество по
искането по чл.248, ал.1 от ГПК, като едва след приключването на същото ще
следва да се сложи на разглеждане и касационната жалба против съдебното решение.
Настоящият съд не може да се произнесе понястоящем по същество по искането за
разноските при произнасянето си по частната жалба, както се иска от частния
жалбоподател, доколкото произнасянето му е предпоставено от изхода на
производството по чл.248 от ГПК пред Районния съд, което с оглед на изложените
по-горе мотиви е допустимо за провеждане.
По изложените мотиви и Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 394/15.05.2023 г. на РС Пловдив,
постановено по АНД № 4298/2022 г., с което е оставено без разглеждане искане по
чл.248, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 АПК.
ВРЪЩА делото на РС Пловдив за произнасяне по същество по постъпилото искане по
чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта
му за разноските.
След произнасяне на РС Пловдив и изтичане срока за обжалване на акта му по
чл.248 от ГПК, делото да се върне на настоящия съд за произнасяне по
постъпилата касационна жалба против съдебното решение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: