РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Велико Търново, 05.11.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура – Невена Орманджиева, разгледа докладваното от съдия Дабкова
касационно АНД № 10 236/2021 г. по
описа на съда и за да се произнесе съобрази:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч.
2-ро от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение
№ 152/20.07.2021 г., постановено по АНД № 438/2021 г., с което състав на
Районен съд – Горна Оряховица е потвърдил Наказателно постановление № 21-0268-000629/17.05.2021г.
на началник РУ-Горна Оряховица към ОДМВР - Велико Търново, с което на О.Н.П. ***
за нарушение по чл.6, т.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП), на
основание чл. 183, ал.2, т.3 от същия закон, е наложено административно
наказание „глоба“ от 20 лв. и са отнети 8 контролни точки, на основание Наредба
№ Iз-2539 на МВР.
Така постановеното Решение е обжалвано в
законния срок с касационна жалба, подадена от името на О.П., действащ чрез упълномощения
адвокат. Според касатора решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение
на материалния закон. Твърди, че същото е необосновано и са налице процесуални
нарушения. Отрича да е извършил вмененото му нарушение. Счита, че неправилно РС
се е позовал на доказателствената сила на АУАН, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП. Безкритично
е кредитирал показанията на полицейските служители, а без причина е отхвърлил
показанията на водения от него свидетел – Н. В.. Настоява, че ПИ не са имали
пряка видимост към мястото на пътния знак в кръстовището. Подписал акта с
възражения, по които не е извършено задълбочена проверка. Твърди, че е спрял,
за да пропусне насрещно движещо се МПС, което го засякло в кръстовището. Моли настоящата инстанция да отмени оспореното
решение и да върне делото на РС. Евентуално да отмени решението и НП.
Ответникът по касационната жалба – РУ-Горна
Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, уведомен за оспорването, не представя
отговор и не взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната
жалба. Намира, че нарушението е доказано по безспорен начин. Счита че няма
основания за отмяна на съдебния акт и предлага да бъде оставен в сила.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира
като такива за неправилно приложение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуални правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1
и т.2 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 2 и ал.3 от НПК, вр. чл. 63 от ЗАНН.
Съдът, в качеството на касационна
инстанция, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно провери валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени
оплакванията в жалбата, във връзка с доказателствата по делото, запозна се с доводите
на страните, съдържанието и реквизитите на проверявания съдебен акт, касационната
инстанция приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна, участвала в производството пред РС, за която решението е
неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно
компетентния съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От фактическа страна по делото е прието за установено, че на 09.04.2021г., около 11 часа, в с. Първомайци, в кръстовището между ул. ,Княз Александър
Батенберг” и „Васил Левски”
жалбоподателят управлява товарен автомобил „Фолксваген транспортер” с рег. № ***,
собственост на „ЕТРА ЕЛ”ООД и не спазва пътен знак Б2, с който е регулирано
кръстовището, като навлиза в кръстовището без да спира. Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл. 6, т.1, пр.3-то от ЗДвП.
Съставеният АУАН е подписан с възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са
постъпили допълнително писмени възражения по акта.
Въззивният съд извършил дължимата служебна
проверка за законосъобразност, като установил, че АУАН и НП са
издадени от компетентен орган и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57,
ал. 1 от ЗАНН. По същество е приел, че нарушението е безспорно доказано от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Приел за доказано, че О. П.
не е спрял на пътен знак
Б2”Спри!Пропусни движещия се по пътя с предимство!”. Позовал се е на
непротиворечивите свидетелски показания на ПИ и доказателствената сила на АУАН.
Намерил, че същите не се разколебават от показанията на св. В., която сочи, че
автомобилът еспрял на два пъти преди знака. Освен това е отчел, че същата е
колега на жалбоподателя. Посочено е, че описаното в НП деяние съответства на
приложената материално правна разпоредба, а наложеното административно наказанието
е правилно индивидуализирано по вид. Поради това потвърдил НП.
Настоящата инстанция намира, че
проверяваното решение е правилно и при неговото постановяване не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила или нарушение на материалния
закон.
Делото пред въззивната инстанция е било
приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на
вменената му компетентност, като за заседанията са съставени протоколи. РС е
попълнил делото с необходимия доказателствен материал и решаващият състав е
формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и наведените от страните доводи и възражения.
При касационния контрол се установи, че
решението на РС е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на
задълбочен и всестранен анализ на събраните доказателства, при изложени
подробни мотиви. Констатациите съответстват на събраните по предвидения
процесуален ред писмени и гласни доказателства,
а изводите на въззивния съд са правно издържани. Настоящият касационен съдебен
състав възприема за вярна установената от районния съд фактическа обстановка и
споделя решаващия правен извод на състава на Районен съд – Горна Оряховица. В
тази връзка, на основание чл.221, ал. 2 от АПК, прерпаща към мотивите на
въззивния съд. Относно конкретните касационни оплаквания съдът намира за
необходимо да посочи следното:
Действително в рамките на наказателния
процес, приложим в хода на въззивното производство пред РС, съгласно чл.84 от ЗАНН, никое доказателство няма предварително определена доказателствена сила.
Съгласно чл.14, ал.2 от НПК, РС не може да се позове на материалната
доказателствена сила на АУАН, действаща
в рамките на гражданския порцес. Но това не означава, че не може да цени това
доказателствено средство, съвкупно с другите и да приеме неговата доказателствена
стойност за достоверна. По аргумент и от чл.107, ал.5 от НПК, който изисква
всички събрани доказателства да бъдат подложени на проверка. В случая
съдържанието на АУАН се покрива от показанията на полицейските служители,
разпитани при предупреждение за наказателната отговороност за
лъжествидетелстване. Показанията на ПИ се потвърждават и от докладните записка,
представени в хода на АН производство при разследване на възраженията на
нарушителя по повод съставения АУАН. Още там безспорно е изяснено, че предната
част на полицейския автомобил е била в банкета на пътното платно, при което е
имало пряка видимост към кръстовището и пътния знак Б2. РС не е събрал записите от боди камерите на ПИ,
които не се пазят толкова дълго, но същите не са необходими, т.к. могат само да
потвърдят възраженията на нарушителя, които и без това са въведени в процеса,
т.е. правото му на защита не е нарушено.
Изискването на предходно съставения АУАН не би могло да е пълно доказателство
за това кога и от кого е констатирано процесното нарушение, т.к. е необходимо
технологично време за съставянето му. Като не е събрал това доказателство РС не
е допуснал съществено процесуално нарушение, т.к. и без него делото е изяснено
от фактическа страна.
По отношение на показанията на водения от О.
Н. П. свидетел – Н. В.. РС по правилата на процесуалния закон е изложил мотиви
относно преценката на това доказателствено средство. Макар да е посочил, че
същатае колега ан нарушителя РС е ценил
нейните покозания като е точел, че те всъщност не подкрепят защитната теза на
нарушителя. Защото свидетелката твърди, че П. е спрял на 5-6м. преди знака, за да превключи на първа и
сл. това още веднъж спрял, за да не удари колата навлязла в тяхната лента на
движение от насрещното платно. Всичко това не потвърждава, че О. Н. е установил в покой автомобила на стоп
линията на знак Б2, преди да навлезе в кръстовището, за което е
санкциониран. Обстоятелство, коетое възприето и от двамата ПИ, видно от
непротиворечивите им показания. Косвено това се потвърждава и от обясненията на
самия П., който твърди, че е спрял, за да пропусне насрещно движещо се МПС,
което му е сякло пътя, но това не означава, че е спрял на стоп линията на знак
Б2, за да изпълни предписанието на същия, което е да пропусне движещите се по
пътя с предимство.
В заключение, по
изложените мотиви, настоящата инстанция не намери основания за касиране на
решението. Касационните оплаквания не са подкрепени с доказателства, а
служебната проверка на постановеното от РС решение сочи, че същото е валиден,
допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка
с чл.63, ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 152/20.07.2021 г.,
постановено по АНД № 438/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: