РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. гр. Радомир, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20211730100400 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни
установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че за периода от 01.10.2017 г. до 31.05.2018 г. ищцовото
дружество е доставяло топлинна енергия на ответниците за обект, находящ се в гр. С., ЖК „Д.“,
бл. ., вх. ., ап. . аб. № ., на стойност 169,59 лева. Сочи, че ответниците, като наследници на . . .,
били потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществявала при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., които се изготвяли от
„Топлофикация С.“ ЕАД и се одобрявали от КЕВР към МС. Същите влизали в сила в едномесечен
срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. В чл. 33, ал. 1 от ОУ бил
определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача.
На основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда
- етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на
1
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ
сумите за ТЕ за топлоснабдения имот се начислявали от „Топлофикация С.“ ЕАД по прогнозни
месечни вноски. След края на отоплителния период се изготвяли изравнителни сметки от фирма
„Бруната България“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Тъй като ответниците не заплатили в срок задълженията си, ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което било
образувано ч. гр. д. № 59470/2020 г. по описа на СРС, препратено по компетентност на РдРС, в
рамките на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. в полза на
заявителя и настоящ ищец. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците подали възражение срещу
издадената заповед, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на
настоящата искова претенция.
От съда се иска да признае за установено по отношение на ответниците Б.Б. и П.Б., че всеки от
тях дължи на ищцовото дружество сума в размер на 28,27 лева - главница за ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ЖК „Д.“, бл. ., вх. ., ап. .
аб. № ., за периода от 01.10.2017 г. до 31.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от деня на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.11.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата, мораторна лихва за забава в размер на 0,03 лева, начислена за периода от
16.12.2017 г. до 18.11.2020 г., сума за дялово разпределение в размер на 3,67 лева за периода от
01.10.2017 г. до 31.05.2018 г., както и 0,99 лева – мораторна лихва за забава върху сумата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 18.11.2020 г.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата З.Б., че дължи на ищцовото дружество сума в размер на 113,06 лева - главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ЖК „Д.“,
бл. ., вх. ., ап. . аб. № ., за периода от 01.10.2017 г. до 31.05.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.11.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва за забава в размер на 0,13 лева, начислена за
периода от 16.12.2017 г. до 18.11.2020 г., сума за дялово разпределение в размер на 14,67 лева за
периода от 01.10.2017 г. до 31.05.2018 г., както и 3,96 лева – мораторна лихва за забава върху
сумата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 18.11.2020 г.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който са
противопоставили възражение за погасяване по давност на претендираните суми.
Изложили са и твърдения, че като наследници на . . ., който е бил наемател на имота, нямат
качеството на клиенти на топлинна енергия, поради което молят предявените искове да бъдат
отхвърлени.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответниците, редовно призовани, чрез упълномощен представител,
оспорват предявените искове.
Третото лице – помагач - „Бруната България“ ООД, не изпраща представител в съдебно
2
заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
Ищцовото дружество „Топлофикация С.“ ЕАД, в качеството му на доставчик на топлинна
енергия, е подало на 27.11.2020 г. до Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответниците Б.Б., П.Б. и З.Б. за дължими суми за
топлоенергия за обект, находящ се в гр. С., ЖК „Д.“, бл. ., вх. ., ап. . аб. № ., за периода от
01.10.2017 г. до 31.05.2018 г.
Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № 59470/2020 г. на СРС, препратено по
компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № . г. против длъжниците и настоящи ответници.
В законоустановения срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжниците са депозирали
възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят
„Топлофикация С.“ ЕАД е предявил настоящия положителен установителен иск.
По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, протокол от общо събрание на собствениците на етажната собственост, с адрес: гр. С., ЖК
„Д.“бл. ., вх. ., с който е взето решение да се сключи договор с „Бруната България“ ООД за
доставка и монтаж на индивидуални разпределители, термостатни вентили, демонтаж на всички
радиатори без индивидуални разпределители и индивидуално разпределение на топлинната
енергия по апартаменти съгласно действащото законодателство и системата за индивидуално
измерване, договор от 27.09.2002 г., сключен между „Топлофикация С.“ ЕАД и „Бруната
България“ ООД, с предмет извършване на услугата „топлинно счетоводство“ от страна на
„Бруната България“ ООД и договор от 08.07.2011 г., сключен между „Топлофикация С.“ ЕАД и
„Бруната България“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
между потребителите в сгради – етажна собственост в гр. С..
По делото са представени и заповеди от 30.05.2007 г. и 20.01.2013 г. на кмета на р-н „Искър“,
по силата на които Б.Б., . . и . ., както и . .. са настанени в общинско жилище, находящо се в гр. С.,
ЖК „Д.“, бл. . ,вх. ., ет. ., ап. . за срок от три години, считано от 01.03.2007 г.
Видно от представения списък на титулярите - потребители на топлинна енергия в сграда на
адрес гр. С., ЖК „Д“бл. ., вх. . е, че в същия като потребител на топлинна енергия е включен и . . .,
което обстоятелство е удостоверено с подписа на последния.
Видно от служебна бележка, издадена от Столична община, р-н „Искър“ е, че със заповед от
06.06.2018 г. в процесния топлоснабден имот е настанена . . ., като до този момент партидата за
ползвана топлинна енергия е била на . . ..
От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно -счетоводна
експертиза се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия
общо и по отделни компоненти. Вещото лице не е констатирало платени суми, относими към
исковия период. В заключението си е посочило, че за периода от м. 10.2017 г. до м. 05.2018 г. за
3
абонатен № ., стойността на ползваната, но незаплатена топлинна енергия за процесния имот, е в
размер на 169,59 лева, като лихвата за забава на месечните плащания за процесния период е в
размер на 0,20 лева. Вещото лице е констатирало и че изравнителната сметка, изготвена от
„Бруната Българяи“ ООД за процесния имот, е в размер на 1,75 лева. Наред с това сумата за
разпределение на топлинна енергия от дружеството за топлинно счетоводство е в размер на 22,00
лева, а лихвата за забава върху тази сума за периода от 01.12.2017 г. до 18.11.2020 г. е в размер на
5,94 лева. Според вещото лице в информационната система на ищцовото дружество
изравнителните сметки, изготвени от „Бруната България“ ООД за имота на ответниците за
процесния период, са идентични между двете дружества и са на една и съща стойност.
От заключението по назначената и изслушана в хода на производството съдебно -техническа
експертиза се установява, че за процесния период отчетените по електронен път към нула часа на
първо число на всеки един месец показания от общия топломер в абонатната станция ежемесечно
са нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване. Нетната топлоенергия от базата
данни на „Толофикация С.” ЕАД общо по отчетни периоди от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. и от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е идентична с отразената в индивидуалните изравнителни сметки.
За процесния период от 01.10.2017 г. до 31.05.2018 г. „Бруната България” ООД е разпределяла
на абоната по партида по време на отчетните периоди прогнозна топлоенергия за отопление и БГВ,
като след всеки отчетен период разпределяната на абоната по партида прогнозна топлоенергия е
изравнявана с разпределяната му по отчет за БГВ и по изчислителен път - за отопление.
Според вещото лице начислените суми върху разпределената топлоенергия са в съответствие с
действащите през процесния период цени на топлоенергията за потребителите в гр. С., като наред
с това, за процесния период технологичните разходи в абонатната станция са приспадани от
отчетената ежемесечно брутна топлоенергия и са изчислени вярно от „Топлофикация С.” ЕАД.
Вещото лице е констатирало, че общият топломер, като средство за търговско измерване, е
освидетелстван по съответния ред през 2013 г., 2015 г. и 2018 г. и това е документирано със
свидетелства за метрологична проверка.
Според вещото лице разпределението на топлоенергията за процесния имот е извършвано в
съответствие със ЗЕ, както и в съответствие с Приложението към чл. 61, ал. 1 на Наредба 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Вещото лице сочи, че имотът на абоната по партида е свързан към сградната инсталация за
БГВ и е с монтирани два броя водомери за топла вода. Наред с това в имота има монтирани пет
отоплителни тела в детската стая, хол, спалня, баня и кухня.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответниците в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно
вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415,
ал. 4 ГПК.
4
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че общият
наследодател на ответниците е ползвал през исковия период топлинна енергия, от какво се
формира тя, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени
съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането и
съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като установяването на
фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и пълно. За да се приеме, че
ответниците в качеството им на наследници на . .., дължат сумите, търсени от тях като стойност на
доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че общият наследодател на ответниците
е бил клиент на ТЕ, и ако това бъде установено - да докаже размера на вземането си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003
г.) клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на
ползване на топлоснабдявания имот.
Между страните не се спори, че ответниците са наследници на . . ., починал на 04.09.2017 г.
Безспорно се установява и че по силата на заповеди от 30.05.2007 г. и 20.01.2013 г. на кмета на р-н
„Искър“ ответницата Б.Б. заедно с общия наследодател . .. са настанени в общинско жилище, за
което обстоятелство не се спори по делото. В случая между общия наследодател . .., от една страна
и съответната община, от друга, е възникнало наемно правоотношение по повод процесния имот.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов
клиент“ по смисъла на т. 2а, § 1 от ДР на ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо
лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. С оглед на
така дадените разяснения, съдът приема, че общият наследодател на страните е притежавал
качеството „клиент“ на топлинна енергия за процесния имот, тъй като е безспорно установено по
делото, че индивидуалната партида, открита за имота, е на негово име, а наред с това същият е
положил подпис в приложения по делото списък, удостоверявайки обстоятелството, че е „клиент“
(„потребител“) на топлинна енергия.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и
на клиентите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6.
5
редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за
разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за
възражение.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата
на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на
топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. С.. Касае се
за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите
в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД,
които изискват писмено приемане на Общите условия. Поради това договорът се счита сключен
при определените от дружеството Общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Начинът на разгласяването на Общите условия не се отразява на тяхната валидност, като следва да
се има предвид и разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност за потребителите,
които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им
в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. Ответниците не твърдят общият им наследодател да е упражнил правото си да
възрази по горепосочения начин срещу Общите условия, предвид което следва извод, че ги е
приел. Общите условия на „Топлофикация С.” ЕАД са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане
от страна на потребителите.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай между„Топлофикация С.” ЕАД, от една
страна и общия наследодател на ответниците, от друга, е съществувало облигационно
правоотношение, чието съдържание е установено в Общите условия.
На основание чл. 60, ал. 1 ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. В нормата на чл. 48
ЗН се съдържа законова презумпция, по силата на която законните наследници носят
отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване
приемането на наследството по опис или отказ от наследството. В този смисъл е и решение №
437/17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о. По делото липсват представени
доказателства, оборващи законовата презумпция на чл. 48 ЗН, поради което съдът приема, че
ответниците са приели наследството, оставено им от техния общ наследодател.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителният иск, ищецът следва да
докаже и размера на претендираните задължения от ответниците.
От заключението по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза, което съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на задължението за
ползвана топлинна енергия за процесния период и за процесния топлоснабден имот възлиза на
169,59 лева и е в съответствие с действащите за процесния период цени на топлоенергията. Въз
основа заключението на СТЕ, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно
дадено, съдът приема за установено, че за процесния период в процесния имот е използвана
топлинна енергия за топлоотдаване от сградната инсталация (СИ), като в имота има отоплителни
тела, монтирани в отделни помещения от жилището, посочени подробно в заключението, както и
е начисляван разход за битово горещо водоснабдяване (БГВ) за периода въз основа на монтирани
6
уреди за измерване на топла вода (водомери). Осъщественото от ФДР дялово разпределение на
потребената от ответниците топлинна енергия за процесния период е извършено правилно и
ищцовото дружество правилно е начислило дължимите въз основа на тях суми. ФДР осъществява
дейността по измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в
режим на етажна собственост по договор с етажните собственици. За целия процесен период е
било извършено реално отчитане на ползваната в имота топлоенергия, след което е извършвано
изравняване на начислените прогнозни суми с реалния разход за всеки отчетен период. Изготвени
са индивидуални изравнителни сметки за всеки отоплителен период. При определяне на
дължимите суми ищецът се е съобразил с действащите през процесния период цени, като от
дължимите суми за абонатната станция са приспаднати технологичните разходи в същата. В чл.
140, ал. 3 ЗЕ е посочено, че сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща
етажна собственост и съответно отдадената от тях топлоенергия се разпределя между отделните
потребители от етажната собственост като топлоенергия, отдадена от сградната инсталация. По
време на процесния период топлоенергията, отдадена от сградната инсталация за сградата - етажна
собственост, следва да бъде определяна по изчислителен път, съгласно Наредба № 16-334 и т. 6.1.1
от Приложението към чл. 61, ал. 1 от наредбата, и е разпределяна в съответствие с т. 6.1.3. –
пропорционално на отопляемия обем на всеки един имот от сградата - етажна собственост. За
имота е разпределяна топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на
отопляемия обем, като определената от ФДР топлинна енергия за единица отопляем обем за
сградата - етажна собственост за отчетните отоплителни периоди, е в съответствие с нормативната
база.
Наред с това, следва да се посочи, че с Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 05.04.2006 г. се въвежда принципът за реалното отчитане на потребената енергия и
реалното ù включване в сметката, като на държавата - членка е предоставено да прецени доколко
това е уместно. В случая държавата (чрез органа, на който е делегирала правомощия - КЕВР) е
преценила, че това не е уместно по една или друга причина и затова е одобрен принципът на
отчитане и заплащане на месечно потребление на базата на прогнозни сметки. От друга страна
принципът на реалното заплащане е спазен, защото е предвидено заплащане на изравнителни
сметки, респ. възстановяване на надвзета сума по изравнителна сметка. Така че, макар и да няма
реално определена месечна сума, то има реална сума за отчетния период. От друга страна,
съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна енергия за
процесния период са начислявани по прогнозни месечни вноски, за които се издават фактури, като
след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо
дялово разпределение. За процесния имот са издадени изравнителни сметки, които са съобразени
от СТЕ и СИЕ, като от заключенията се установява стойността на действително потребената
топлинна енергия за процесния период. Ответниците не установяват да са се възползвали от
предвиденото рекламационно производство и да са оспорили изготвените изравнителни сметки в
установените срокове съгласно Общите условия, които имат силата на закон за страните – в 30-
дневен срок след получаването на изравнителните сметки (чл. 29, ал. 1 от ОУ), нито в срока за
рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл. 70, ал. 6 от Наредбата за
топлоснабдяването. Поради това, и с оглед на липсата на мотивирано оспорване на тези документи
по настоящото производство, съдът намира, че разпределението е извършено в съответствие с
нормативната уредба.
7
От заключението по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза, което съдът възприема
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че за процесния период размерът на
ползваната, но незаплатена топлинна енергия за апартамент № ., находящ се в гр. С., ЖК „Д.“бл. .,
вх. ., е в размер на 169,59 лева. Вещото лице е посочило също, че сумата за разпределение на
топлинна енергия от дружеството за топлинно счетоводство е в размер на 22,00 лева.
Когато вземането е срочно, то е изискуемо на срока и длъжникът изпада в забава, ако не плати
на падежа, без да е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, както и че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва (чл. 33, ал. 4 от ОУ). През 45-дневния период от време
вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо. В случая,
ответниците имат задължение да платят стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е
изпълнено в 45-дневния срок, поради което същите са в забава. Лихвата за забава върху
главницата, изчислена от вещото лице, е 0,20 лева, а лихвата за забава върху сумата за
разпределение на топлинна енергия от дружеството за топлинно счетоводство е в размер на 5,94
лева.
На основание чл. 86 ЗЗД ответниците дължат и законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното ù
плащане.
Горните суми, изчислени от вещото лице, са останали непогасени от ответниците за
процесния период от време.
При тези изводи съдът дължи произнасяне и по противопоставеното в отговора на исковата
молба възражение за изтекла погасителна давност.
На основание чл. 111 ЗЗД и ТР № 3/18.05.2012 по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, в
случая е приложима кратката погасителна давност, тъй като задълженията за заплащане на
доставена топлоенергия са повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Исковата молба, която стартира
процес относно вземането, е подадена в съда на 27.11.2020 г., следователно погасени са по давност
всички ликвидни и изискуеми преди 27.11.2017 г. такива, т. е. тези, за които срокът за заплащане
на фактурите съгласно Общите условия е изтекъл преди тази дата. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. При съобразяване с така посочените разпоредби на ОУ, съдът констатира, че
вземанията на ищцовото дружество не са погасени по давност, тъй като срокът за плащане на
задължението за първия месец от процесния период, а именно м. октомври 2017 г., изтича на
15.12.2017 г., т. е. след 27.11.2020 г.
С оглед изложеното дотук, съдът намира предявените искове за доказани по основание и
размер, като от така посочените суми ответницата З.Б. дължи на ищцовото дружество сумата от
8
113,06 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2017 г. до 31.05.2018 г., мораторна лихва за забава в размер на 0,13 лева, както и сума за
дялово разпределение в размер на 14,67 лева и сумата в размер на 3,96 лева - мораторна лихва за
забава за периода от 01.12.2017 г. до 18.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
сумите.
Останалите двама ответници дължат на ищцовото дружество сумата от по 28,27 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2017 г.
до 31.05.2018 г., мораторна лихва за забава в размер на 0,03 лева, както и сума за дялово
разпределение в размер на 3,67 лева и сумата в размер на 0,99 лева - мораторна лихва за забава за
периода от 01.12.2017 г. до 18.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищцовото дружество направените по делото разноски в общ размер на 550,00 лева,
от които държавна такса за заповедното и исковото производство в общ размер на 100,00 лева,
300,00 лева – възнаграждение за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на
150,00 лева, от които: 50,00 лева - за заповедното производство и 100,00 лева - за исковото
производство, което съдът определя, предвид ниската правна и фактическа сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЗЛ. Б. Б., с ЕГН: **********, с адрес:
**********, че дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „Ястребец“ 23Б сума в размер на 113,06 лева (сто и тринадесет лева и шест стотинки) -
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,
ЖК „Д.“, бл. ., вх. ., ап. . аб. № ., за периода от 01.10.2017 г. до 31.05.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
27.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва за забава в размер на 0,13
лева (тринадесет стотинки), начислена за периода от 16.12.2017 г. до 18.11.2020 г., сума за дялово
разпределение в размер на 14,67 лева (четиринадесет лева и шестдесет и седем стотинки) за
периода от 01.10.2017 г. до 31.05.2018 г., както и 3,96 лева (три лева и деветдесет и шест стотинки)
– мораторна лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до
18.11.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ПЛ. ЕФТ. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
К., ж. к. „И.“ № ., вх. ., ет. ., ап. .3, че дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и
адрес на управление гр. С., ул. „Ястребец“ 23Б сума в размер на 28,27 лева (двадесет и осем лева и
двадесет и седем стотинки) - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ЖК „Д.“, бл. ., вх. ., ап. . аб. № ., за периода от 01.10.2017
г. до 31.05.2018 г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за
9
издаване на заповед за изпълнение – 27.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата,
мораторна лихва за забава в размер на 0,03 лева (три стотинки), начислена за периода от 16.12.2017
г. до 18.11.2020 г., сума за дялово разпределение в размер на 3,67 лева (три лева и шестдесет и
седем стотинки) за периода от 01.10.2017 г. до 31.05.2018 г., както и 0,99 лева (деветдесет и девет
стотинки) – мораторна лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода от
01.12.2017 г. до 18.11.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на БР. ЕФТ. Б., с ЕГН: **********, с адрес:
**********, че дължи на „Топлофикация С.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „Ястребец“ 23Б сума в размер на 28,27 лева (двадесет и осем лева и двадесет и седем
стотинки) - главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., ЖК „Д.“, бл. ., вх. ., ап. . аб. № ., за периода от 01.10.2017 г. до 31.05.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 27.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва за забава в
размер на 0,03 лева (три стотинки), начислена за периода от 16.12.2017 г. до 18.11.2020 г., сума за
дялово разпределение в размер на 3,67 лева (три лева и шестдесет и седем стотинки) за периода от
01.10.2017 г. до 31.05.2018 г., както и 0,99 лева (деветдесет и девет стотинки) – мораторна лихва за
забава върху сумата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 18.11.2020 г.
ОСЪЖДА ЗЛ. Б. Б., с ЕГН: **********, с адрес: с. В., общ. Р., ПЛ. ЕФТ. Б., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. К., ж. к. „И.“ № 6, вх.“Б“, ет. 3, ап. 23 и БР. ЕФТ. Б., с ЕГН: **********, с
адрес: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Топлофикация С.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Ястребец“ 23Б сумата от 550,00 лева (петстотин и петдесет лева) –
направени разноски по делото.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ищеца -
„Бруната България“ ООД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир:_______________________
10