№ ... / ... г.
№ 260106 / 17.11.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
17.11.2020 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV- ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 10.09.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора....................................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 747 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, положителен установителен, за признаване право на съсобственост върху недвижим имот.
Ищците, К. К. И., ЕГН xxxxxxxxxx и Л. КУМАНОВА П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, представлявани от адвокат К.И.Б.,xxx, са предявили иск срещу ОБЩИНА МОНТАНА, със седалище и адрес на управление: гр.Монтана, ул.”Извора” 1, Булстат xxxx представлявана от Златко Живков – Кмет на Община Монтана, с правно основание: чл. 124, ал 1 от ГПК - положителен установителен исК.
В исковата си молба твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор № 48489.26.839 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Монтана, одобрени със заповед № РД-18-29/05.04.2006г. на изп. директор на АГКК, на площ по скица от 1436 кв.м., с адрес на имота: гр.Монтана, местността ,,Пръчов дол, с трайно предназначение: земеделска и с начин на трайно ползване: Лозе, шеста категория, при граници и съседи: 48489.26.561; 48489.26.572; 48489.26.840; 48489.26.563 и 48489.26.558.
Имотът са придобили по наследство от своя баща К. И. А., починал на 21.08.1998г., който го е придобил чрез неформален договор за покупко-продажба през 1977г. от М. Т. З., който пък го е придобил по наследство от своите родителИ.
Баща им е владял имота като свой собствен от момента на закупуването му - през 1977г. до смъртта сИ. След неговата смърт те владеят имота по същия начин.
През всичките тези години никой не е оспорвал собствеността им.
Научили, че за техния имот № 48489.26.839 е обявен търг в Община Монтана на 18.12.2020 г. и че преди това за него е съставен Акт № 3575 за публична общинска собственост на името на Община Монтана, вписан в СВ- Монтана под № 103, том 14, рег.№ 5103 от 01.08.2014г. - актът е съставен за имот с идентификатор 48489.26.562, които по-късно е разделен технически на два имота - имот № 48489.26.839 - процесния имот, и имот № 48489.26.840.
Правното основание, на което е актуван имота е чл.45г, ал.1 от ППЗСПЗЗ и протоколно решение № 2/29.08.2008г., одобрено със Заповед № 83/29.08.2008г. на Директора на ОД “Земеделие” - гр.Монтана - като земя по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Оспорват изцяло правото на собственост на Община Монтана върху имот № 48489.26.839.
Поддържат, че не са били налице основания за актуването му като
публична общинска собственост поради следните причини:
1. Не са налице законовите изисквания за определяне на имота като публична собственост.
2. Не са налице предпоставките за придобиване на правото на собственост от Община Монтана на основание чл. 45г, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и протоколно решение № 2/29 08 2008г , одобрено със Заповед № 83/29.08.2008г. на Директора на ОД Земеделие – гр. Монтана във вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
Имотът никога не е бил внасян в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация, а винаги е бил собственост на частно лице - М. Т. З., а преди него - на неговите наследодатели, които винаги са го обработвалИ. Имотът никога не е бил одържавяван, отчуждаван, отнеман неправомерно или на друго основание, никога не е бил предоставян за ползване на граждани с актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Предвид едностранния характер на административното производство по определяне на имотите по чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ, молят, при условията на чл. 17, ал. 2 изр. 2 от ГПК съдът да се произнесе по законосъобразността на протоколното решение № 2 от 29.08.2008 г. и Заповед № 83 от 29.08.2008 година на Директора на ОД „Земеделие” град Монтана, касаещо процесния имот № 48489.26.839.
Молят съда, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с решение, да се ПРИЗНАЕ за установено по отношение на ОБЩИНА МОНТАНА, със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. Извора 1, Булстат xxxx представлявана от Златко Живков - Кмет на Община Монтана, че те ищците - К. К. И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Л. КУМАНОВА П.,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 48489.26.839 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-29/05.04.2006г. на изп. директор на АГКК, на площ по скица от 1436 кв.м., с адрес на имота: гр.Монтана, местността ,,Пръчов дол, с трайно предназначение: земеделска и с начин на трайно ползване: Лозе, шеста категория, при граници и съседи: 48489.26.561; 48489.26.572; 48489.26.840; 48489.26.563 и 48489.26.558.
Претендират да им бъдат присъдени направените по делото разноскИ.
Ответникът, община Монтана, БУЛСТАТ 00О320872, с адрес гр. Монтана, ул. ,,Извора” №1, представлявана от Златко Софрониев Живков – кмет, в срока, предвиден за отговор вземат становище по иска.
Заявяват, че иска е неоснователен.
Процесният поземлен имот с идентификатор 48489.26.839 по кадастралната карта на гр. Монтана е със статут на земеделска земя, находящ се извън границите на урбанизираната територия с начин на трайно ползване лозе с площ от 1 436.00 кв.м в местност „ПРЪЧОВ ДОЛ”, при съседи: 48489.26.572, 48489.26.840, 48489.26.563, 48489.26.558 по кадастралната карта на град Монтана.
Този имот е образуван от поземлен имот с идентификатор 48489.26.562 по кадастралната карта на гр. Монтана с площ от 1887.00 кв. м.
От поземлен имот с идентификатор 48489.26.562 по кадастралната карта на гр. Монтана е образуван и още един поземлен имот с идентификатор 48489.26.840, с площ от 433 кв.м, предоставен като земя по чл. 19, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ от общински съвет гр. Монтана с решение № 345 от протокол № 14/24.11.2016 г. и възстановен с решение от Общинска служба по Земеделие гр. Монтана на наследниците на Софрони Младенов Прокорпов.
С Протоколно решение № 2/29.08.2008г комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е определила имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землището на гр. Монтана, община Монтана, като поземлен имот с идентификатор 48489.26.562 по кадастралната карта на гр. Монтана е включен в тази категория земеделски земИ.
Тази комисия е назначена със заповед на директора на областна дирекция „Земеделие” гр. Монтана и в състава и са взели участие представители на общинска служба по земеделие, агенция по геодезия картография и кадастър, общината, държавно горско стопанство и държавно ловно стопанство.
Целта на комисията е да установи всички свободни земеделски земи в случая за землището на гр. Монтана, останали след възстановяването на собствеността на бившите собственици по Закона за собствеността и ползването на земеделските земИ.
Протоколно решение № 2/29.08.2008г на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ е одобрено от Директора на Областна дирекция „Земеделие” гр. Монтана със заповед № 83/29.08.2008 г , която е влязла в сила.
На основание на съставения протокол в резултат на работата на комисията земеделските земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в землището на гр. Монтана са включени в общинския поземлен фонд
Съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците се стопанисва и управлява от общината, а след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост.
За поземлен имот с идентификатор 48489.26.562 по кадастралната карта на гр. Монтана е съставен акт за общинска собственост № 3575/28.07.2014 г. С издаването на акта за общинска собственост приключва специалната процедура по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ във връзка с чл.45в от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, която определя имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ като общинска собственост. Земите в §14 от Преходните и заключителните разпоредби /ПЗР/ към Закона за изменение и допълнение /ЗИД/ на Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, сочени като такива по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, са същите земи, за които са съставени актовете за частна общинска собственост. Съставянето на актовете ги определя като общинска собственост, но земите продължават да имат произхода по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Правилото на §14, ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗОЗЗ сочи, че в срок от 5 години от влизане в сила на ЗИД на ЗОЗЗ, т.е. до 22.12.2020г.,земите по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ не могат да бъдат обект на разпоредителни сделки, извън посочените в ал.1. В 5-годишната забрана земите могат само да се предоставят от Общинските съвети при условията на §27, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ на други проекти, за които съгласно закона се допуска принудително отчуждаване.
Ищците не са собственици на процесния имот, както и техния наследодател не е бил собственик на този имот.
Съгласно удостоверение за характеристики на имот в землище на град Монтана, изх.№ 25-42084-11 от 11.07.2014 г. от Службата по геодезия, картография и кадастър град Монтана, поземлен имот с идентификатор 48489.26.562 по кадастралната карта на град Монтана е земеделска земя.
Кооперирането на земеделската земя е започнало към 1950 г. и приключило към 1957 г. за цялата страна. Кооперираната земя е със статут
социалистическа собственост. Собствеността на тази земя се възстановява по реда на ЗСПЗЗ.
Земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ е всяка територия извън границите на населените места, която не попада в обхвата на устройствен план, върху която няма застрояване със сгради - собственост на обществени, стопански и религиозни организации, както и здравни и почивни заведения, няма открити мини и кариери, не представлява застроени дворове на ТКЗС или ДЗС, не са заети от различни видове съоръжения за обществено ползване.
Няма доказателства, че лицето М. Т. З. е бил собственик именно на поземлен имот с идентификатор 48489.26.839 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Монтана с площ от 1 436 кв.м , местност Пръчов дол , тъй като преди образуването му е бил част от поземлен имот с идентификатор 48489.26.562 по кадастралната карта на гр. Монтана, с площ от 1887.00 кв. м.
Процесният поземлен имот с идентификатор 48489.26.839 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Монтана с площ от 1 436 кв. м е отразен в кадастралната карта като самостоятелен имот едва през 2017 г., когато е отделен от поземлен имот с идентификатор 48489.26 562 от кадастралната карта на гр. Монтана с площ от 1 887.00 кв. м.
Искането на ищците за косвен съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК на заповед № 83/29.08.2008 г. на директора на областна дирекция „Земеделие” гр. Монтана и одобреното с нея протоколно решение № 2/29.08.2008г. е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
В случая заповед № 83/29.08.2008 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие” гр. Монтана и одобреното с нея протоколно решение № 2/29.08.2008г. е писмен административен акт, изготвен в предвидената от закона форма от компетентен административен орган според правилата на териториалната и материалната компетентност при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. По отношение на тези актове е упражнен пряк съдебен контрол от Административен съд гр. Монтана в производството по адм. Дело № 574 по описа за 2008 г.
Молят да се оставят без уважение искането на ищците за събиране на гласни доказателства с разпит на пет свидетели при довеждане, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ГПК. Съгласно тази разпоредба в искането за допускане до разпит на свидетели страната посочва за кои факти ще бъдат разпитванИ. В случая ищците не са посочили какви факти и обстоятелства ще установява всеки един от тях.
Молят да се допусне до разпит при довеждане един свидетел за установяване на обстоятелствата в отговора на исковата молба.
Молят съда да отхвърли иска като неоснователен.
Доказателствата по делото са писмени и гласнИ.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Предявяването на иска по чл. 124 ал. 1 ГПК предпоставя нарушение на право или установяване наличието или липсата на конкретно правоотношение. Законът само по изключение допуска установяване на факти, чрез предявяване на установителен иск и то в конкретно, изчерпателно изброени случаИ. Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на положителен установителен иск е наличието на правен интерес от провеждането на производството. Този правен интерес се обуславя от въведените фактически твърдения в исковата молба, които рамкират материално-правния спор. От посочените фактически обстоятелства се налага извода, че интереса на ищците би бил защитен с предявяването на такъв исК.
Установителният иск цели да внесе яснота и безспорност в гражданските отношения. С правото на установителен иск се ползват и лица, които не са субекти на правоотношението, предмет на установителния иск, без да имат при това качеството процесуални субституентИ. Наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, тъй като всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на исК.
Ищците сами преценяват наличието, респективно липсата на какви обстоятелства да бъде установено със сила на присъдено нещо.
Предмет на въведения установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК е едно правоотношение или право, в случая правото на собственост, чието съществуване или несъществуване се иска да бъде обявено с решението на съда.
Ищците са наследници, съответно син и дъщеря на К. И. xxx, починал на 21.08.1998 година, съгласно данните от Удостоверение за наследници № 586 от 23.03.2020 година на Община Монтана.
Няма спор между страните, че процесният поземлен имот с идентификатор 48489.26.839 по кадастралната карта на гр. Монтана, находящ се извън границите на урбанизираната територия, с начин на трайно ползване лозе, с площ от 1 436.00 кв.м, в местност „ПРЪЧОВ ДОЛ”, при съседи: 48489.26.572, 48489.26.840, 48489.26.563, 48489.26.558 по кадастралната карта на град Монтана е образуван от поземлен имот с идентификатор 48489.26.562 по кадастралната карта на гр. Монтана, с площ от 1887.00 кв. м.
Не се спори и относно обстоятелството, че от поземлен имот с идентификатор 48489.26.562 по кадастралната карта на гр. Монтана е образуван и още един поземлен имот с идентификатор 48489.26.840, с площ от 433 кв.м, предоставен като земя по чл. 19, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ от общински съвет гр. Монтана с решение № 345 от протокол № 14/24.11.2016 г. и възстановен с решение от Общинска служба по Земеделие гр. Монтана на наследниците на Софрони Младенов Прокорпов.
Правното основание, на което е актуван имота е чл.45г, ал.1 от ППЗСПЗЗ и протоколно решение № 2/29.08.2008г., одобрено със Заповед № 83/29.08.2008г. на Директора на ОД “Земеделие” - гр.Монтана - като земя по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и е съставен Акт № 3575 за публична общинска собственост на 28.07.2014 година, като земя по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОС, актът за общинска собственост е официален документ съставен от длъжностно лице по ред и форма определени от закона и като такъв има обвързваща за съда доказателствена сила относно изложеното в него, т. е. има качеството на официален свидетелстващ документ. Същевременно, без да има правопораждащо действие, той единствено констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което, на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното. С други думи, ответната община следва да установи в процеса пълно и главно, че са настъпили конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица са общинска собственост. Нормата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ има декларативен характер и също не съставлява конкретен придобивен способ със свой самостоятелен фактически състав. От наведените от ответника твърдения за факти, че имотът е бил земеделска земя, принадлежала на бивш собственик, следва, че общината се позовава на осъществен в нейна полза фактически състав на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, а от своя страна земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ са в обхвата на нормата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. В приложното поле на нормата на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване (т. е., земи, попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ), но не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при условията на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично посочени в закона остават държавна собственост - чл. 24 ЗСПЗЗ. В обхвата на реституционния закон не са включени и земеделски земи, които не са били обобществявани(отнемани) и които са останали собственост на физически лица в реалните им граници, т. е., земи, които не попадат в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ. Придобиването на правото на собственост върху земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона, за разлика от хипотезите по чл. 25, ал. 2 ЗСПЗЗ, които предвиждат възстановяване на притежавани преди 1947 г. от общините земеделски земи /вр. Конституция на НРБ от 1947 г. / по административен ред с акт на органа по поземлената собственост.
Видно от записването в АОС е, че като основание за придобиване на имота е посочена нормата на чл. 2, ал. 1, т. 1, чл. 56, ал. 1 от ЗОС, чл.45г ал.1 от ППЗСПЗЗ и протоколно решение № 2 от 29.08.2008 година, одобрено със Заповед № 83 от 29.08.2008 година на Директора на Областна дирекция Земеделие – Монтана, която норма предвижда, че при влизане в сила на кадастрална карта за имотите - общинска собственост, се съставят актове за общинска собственост. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС, общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон. Останалите разпоредби сочат реда за съставяне на акт за общинска собственост. Ответникът сочи хипотеза, която включва противопоставяне и доказване на факти, които в случая препятстват възникването правата на ищците. Позоваването на общо нормативно основание за трансформиране на собствеността в общинска не сочи удостоверяване на конкретно фактическо състояние. /Реш. № 271/30.10.2012 год. по гр. дело № 477/2012 год. на ВКС, ІІ г. о. и др. /. Общината не твърди, че е собственик на имота на основание правна сделка или по давност, а твърди, че е станала собственик на основание чл. 19 във вр. чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата е общинска собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове, респ. не са изкупени от ползватели по смисъла на параграф 4 от ЗСПЗЗ, частна хипотеза на която норма е разпоредбата на чл. 19 от ЗСПЗЗ. Земеделски земи, които не подлежат на възстановяване в хипотези, изрично посочени в закона остават държавна собственост. В обхвата на реституционния закон не са включени и земеделски земи, които не са обоществявани/отнемани и които са останали собственост на физически лица в реалните им границИ. Следователно, за да се приеме, че процесният имот е придобит от ответната община по силата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ е необходимо да се докаже, че имотът е подлежал на реституция по реда на този закон, но в установените в него срокове не са били заявени реституционни претенциИ. Ответникът по никакъв начин не ангажира доказателства имотът да е бил включван в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански образувания, чия собственост е бил преди колективизацията и не е заявяван пред ОСЗ –Монтана за възстановяване от бивши собственици или техни наследницИ. Имотът не попада в зона по параграф 4 от преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ. Не е предоставен за ползване. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, общинска собственост стават земите, които принадлежат на граждани, юридически лица или държавата. В приложното поле, обаче на тези земи се включват само земите, които са подлежали на възстановяване.
Доводите на ответника, че М. Т. З. не е бил собственик на имот с идентификатор 48489.26.839, с площ от 1 436 кв.м, са иревантни за спора, тъй като: този имот преди образуването му е бил част от поземлен имот с идентификатор 48489.26.562, с площ от 1 887 кв.м и второ, в много по-късен момент е отразен като самостоятелен имот с № 48489.26.839 в кадастралната карта, което е станало през 2017 година, т.е. към момента, когато е станало евентуалното одържавяване на този имот, освен че е имал друг идентификатор, той е бил и с друга площ. Действително, обстоятелството дали М. Т. З. е бил собственик на процесния имот към 1977 година, когато се твърди, че с неформална сделка е закупен от К. А., касаещо доводите за осъществено владение от страна на К. И. А., а след неговата смърт и на наследниците му, ищци в процеса, не касае осъщественото владение върху имота. Това не бе оборено по никакъв начин и съда приема, че К. И. А. след 1997 година до самата си смърт през 1998 година, а след това неговите наследници са владели този имот несмущавано и необозпокоявано. Съгласно чл.70 ал.1 изречение първо от Закона за собствеността, владелецът е добросъвестен, когато владее на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.
От събраните в хода на производството гласни доказателства, които са безпротиворечиви, дадени от Н. В. М. В. Х. Х. Г. Н. които съда приобщава като истинни и обективни, на първо място се установи, че освен, че те самите притежават лозя, съседни на имота на ищците, че тези имоти не са внасяни в ТКЗС, не са одържавявани и че са ползвани като лозе повече от 40 години от наследодателите на ищците и от самите тях, без да са смущавани, обезпокоявани от никого и без някои да им е оспорвал собствеността.
Твърдяното от ответника земеделско предназначение на имота, съответно статута му на земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, не се установява от събраните по делото доказателства, като в негова тежест бе установяване на това обстоятелство. За придобиване на имота при условията на чл.19 ЗСПЗЗ общината следваше да докаже, че имотът е бил внесен в ТКЗС или друга организация; имотът е подлежал на реституция, имотът е останал след възстановяване правата на собствениците и да са изтекли 10 години от влизане в сила плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални границИ. Представените доказателства, удостоверяващи внасяне в ТКЗС на съседни имоти не може да обоснове извода, че процесния имот също е бил внесен в ТКЗС при одържавяването на имотите. От приложеното Писмо, изх.№ ДА-ИП-10-229 от 02.09.2020 година на Държавна Агенция „Архиви”, Дирекция „Регионален държавен архив” – Монтана, не са се оказали заявления – декларации за внесена земеделска земя в ТКЗС на имената Зарко Т. и М. Т. З..
В случая липсват доказателства, че имотът е подлежал на възстановяване, тъй като липсват данни същият да е бил отнет, да е бил част от кооперативно земеползване, одържавен или отнет по друг начин. При това положение той не е подлежал на възстановяване и затова не може да стана общинска собственост.
От горното следва извода, че общината не установи правоизключващото си възражение доказвайки, че имотът е бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет по друг начин и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Липсват по делото доказателства налагащи извод имотът да е бил част от кооперативното земеползване, да е бил одържавен или отнет по друг начин, а оттам да е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ. Същият не е предоставян за ползване по някое ПМС, не е заявяван за реституиране. Следователно, процесният имот не попада във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ.
При така установените по делото факти, следва извод, че ответникът не е доказал предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ, като способ за придобиване на земеделска земя. Създаденият АПОС на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС не налага извод, че имотът е общински, тъй като няма вещно- прехвърлително действие.
Ето защо, следва да се приеме, че е оборен легитимиращият ефект на АПОС, въз основа на който ответникът заявява собственически права върху имота. Посоченото в акта основание не е вярно, поради което е оборена неговата доказателствена сила. Исковата претенция следва да се уважИ.
При този изход на делото, в тежест на ответника са и разноските, направени в хода на производството от ищците, съобразно приложен списък, съгласно разпоредбата на чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАЗНАВА за установено по отношение на ОБЩИНА МОНТАНА, със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. Извора 1, Булстат xxxx представлявана от Златко Живков - Кмет на Община Монтана, че К. К. И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Л. КУМАНОВА П.,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, СА СОБСТВЕНИЦИ на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 48489.26.839 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-29/05.04.2006г. на Изп. директор на АГКК, на площ по скица от 1436 кв.м., с адрес на имота: гр.Монтана, местността ,,Пръчов дол, с трайно предназначение: земеделска и с начин на трайно ползване: Лозе, шеста категория, при граници и съседи: 48489.26.561; 48489.26.572; 48489.26.840; 48489.26.563 и 48489.26.558.
ОСЪЖДА ОБЩИНА МОНТАНА, със седалище и адрес на управление гр. Монтана, ул. Извора 1, Булстат xxxx представлявана от Златко Живков - Кмет на Община Монтана, ДА ЗАПЛАТИ на К. К. И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и Л. КУМАНОВА П.,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, сумата от 1 267.41 лв. направените в хода на производството разноскИ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: