Р Е Ш Е Н И Е
№
………… 10.11.2021г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На
27 септември 2021г.
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ИЛКОВА
гр. дело № 4834, по описа за 2020 година
Предявени са
обективно съединени искове, в условие на евентуалност с правно осн. чл. 55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, и с правно осн. чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът
Д.К.Д., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба,
че на 15.01.2016 г. превел по банков път на М.П.П. сумата, в размер на 8000
лв., без основание - поради грешка.
Сумата била преведена от личната банкова сметка *** „Уникредит Булбанк“ АД с
IBAN: ***етника. Твърди, че сумата е получена от ответника и вероятно
използвана за негови нужди. Години наред се опитвал по всякакъв начин да убеди М.П.
да му върне получената без основание от ищеца сума, като въпреки обещанията на
ответника, сумата не била върната.Ищецът изпратил на ответника покана за
връщане на получената без основание сума, като му предоставил 7-дневен срок за
това. В поканата била посочена и банкова сметка, ***а. Същата била връчена
лично на ответника на 15.10.2020г., предвид което, считано от 23.10.2020 г.
предоставеният му срок изтекъл. Плащане не било осъществено. Ето защо на 11.11.2020 г. ищецът подал молба
за обезпечение на бъдещ иск срещу М.П.П., по която било образувано ч. гр. д. № 4663/2020 г., по описа на СтРС. В
полза на ищеца била издадена обезпечителна заповед, с която бил наложен запор
върху всички настоящи и бъдещи вземания на М.П.П. до размера на 8000 лв. в
посочените банки. Въз основа на обезпечителната заповед било образувано изп. дело № 3830/2020 г., по описа
на ЧСИ Гергана Илчева.
Счита, че са налице предпоставките на чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД за предявяване на осъдителен иск, тъй като ответникът не е
заплатил на ищеца сумата в размер на 8000 лв., представляваща преведена на
15.01.2016 г. сума по банков път без основание/ грешен превод/, ведно със
законна лихва, считано от датата на завеждане на молбата за обезпечение на
бъдещ иск в съда /11.11.2020 г./, до окончателното изплащане на сумата. В
условията на евентуалност, счита, че в случай че не бъде прието, че се касае за
приложението на чл.55 ал.1 от ЗЗД следва да намери приложение хипотезата на чл.
59, ал. 1 от ЗЗД, тъй като без съмнение ответникът се е обогатил неоснователно
за сметка на ищеца със сумата на превода в размер на 8000 лв.
Ответникът М.П. не заплатил и сторените от
ищеца разноски в обезпечителното производство, включващи адвокатско
възнаграждение и държавна такса по ч. гр. д. №4663/2020 г., по описа на Районен
съд гр. Стара Загора, както и разноските по привеждане в изпълнение на
обезпечителната заповед по изп. дело № 3830/2020 г., по описа на ЧСИ Гергана
Илчева.
Ищецът моли съдът да осъди М.П.П. да му
заплати сумата, в размер на 8000 лв., представляваща платена без основание сума
– погрешно извършен на 15.01.2016 г. банков превод, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на
молбата за обезпечение на бъдещ иск в съда /11.11.2020 г./, до окончателното
изплащане на сумата.
В случай, че главният иск бъде отхвърлен, моли съдът да осъди ответника М.П.П. да му
заплати сумата в размер на 8000 лв., представляваща преведена на 15.01.2016 г.
сума по банков път, с която сума М.П. се е обогатил без основание за сметка на Д.Д.,
който е обеднял с нейния размер, ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане
на молбата за обезпечение на бъдещ иск в съда /11.11.2020 г./, до окончателното
изплащане на сумата.
Претендира за
разноските по настоящото дело, както и тези сторени в обезпечителното и
изпълнителното производство.
Ответникът М.П.П., чрез пълномощника си, е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който навежда доводи за неоснователност на предявените искове
и моли да бъдат отхвърлени. Не оспорва, че 15.01.2016г. ищецът му е превел по
банков път сумата в размер на 8 000 лева. Същата сума била преведена по
повод договорни отношения. Твърди, че
той и баща му били ангажирани от ищеца и
неговия брат В. Д. да намират недвижими имоти, които ищеца и брат му да
закупуват, които имоти впоследствие били препродавани, чрез посредничеството на
ответника и баща му, на по високи цени. Други от имотите - земеделски земи, били отдавани под аренда.
Именно за тази, осъществявана от ответника дейност, на 15.01.2016г. ищецът
превел на ответника сумата от 8 000 лева. Парите за сделките идвали от ищеца,
но същият е действал като пълномощник на брат си, на чието име били записвани
имотите.За тази цел В. Д. бил упълномощил ищеца, както и ответника, които да го
представляват при сключване на сделките. Едната част от преведената сума се
отнасяла за извършена вече работа до този момент, а друга за предстоящи сделки
/каквито се и осъществили впоследствие/. Освен намирането на продавачи и
купувачи за имотите, ответникът съставял и самите договори за покупко продажба,
чиито проекти изпращал на съответния нотариус, запазвал е час за изповядване на
сделката, като в някои от сделките е участвал като пълномощник . В преведената
сума от 8 000 лв. била включена цена по извършена на 17.03.2016г. сделка,
в която ответникът привидно подарявал на
В. К.Д., представляван от пълномощника си Д.К.Д. идеални части от три ниви.
Реалната сделка била покупко-продажба, но била оформена като дарение и
изповядана в нотариална форма с нотариален акт №171 т. 1, per. 970, дело №117
от 2016г. на 17.03.2016г. на нотариус Христо Спасов с peг. № 121 в нотариалната
камара и с район на действие PC-Стара Загора. Твърди, че два от прехвърлените
имоти, ответникът е придобил по силата на симулативна сделка – дарение,
прикриващо покупко продажба от 16.04.2015г. Третия прехвърлен имот придобил
чрез публична продан, осъществена по изп.д. №20127660400991 по описа на ЧСИ
Кръстьо Ангелов при ОС Стара Загора.
Според ответника, сделката
обективирана в нотариален акт №171 т.1, peг. 970, дело №117 от 2016г. на
17.03.2016г. на нотариус Христо Спасов, следва да бъде призната за нищожна,
като сключена при относителна симулация.
Съдът в открито
съдебно заседание, проведено на 28.06.2021г. е допуснал изменение в доклада по
делото,
като е приел, че твърденията на ответника са в следния смисъл: сумата от 1000
лв. е преведена от ищеца по повод договорни взаимоотношения, касаещи изговянето
на текст и съдържание на определени сделки чрез нотариални актове, а останалата
част от исковата сума - сумата от 7000 лв., е получена като продажна цена на
имоти, предмет на договор за дарение от 17.03.2016г., която сделка е
симулативна и прикрива действителната такава по договор за покупко-продажба.
В съдебно заседание
ищецът се представлява от пълномощника си, който поддържа предявения иск и моли
да бъде уважен. Ответникът се явява лично, заедно с пълномощника си, като моли
съдът да отхвърли като неоснователни предявените в условие на евентуалност
искове.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е прието за
безспорно обстоятелството, че на 15.01.2016г. ищецът Д.Д. е превел по банков
път по сметка на М.П. сумата от 8000 лв. Правното твърдение на ищеца е, че тази
сума е преведена без основание.
Пораждането на спорното
материално право по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД се обуславя от осъществяването
на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е
излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс
на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в
патримониума на ответника да е без правно основание, т. е. без да е бил налице
годен юридически факт, оправдаващ разместването на правните блага.
В тежест на ищеца е да докаже заплащането на претендираната
сума / в случая, това не се оспорва/. Ответникът носи доказателствената тежест
да установи, че плащането е въз основа на валидно правно основание.
Ответникът твърди, че сумата
от 1000 лв. е преведена от ищеца по повод договорни взаимоотношения, касаещи
изговянето на текст и съдържание на определени сделки чрез нотариални актове, а
останалата част от исковата сума - сумата от 7000 лв., е получена като продажна
цена на имоти, предмет на договор за дарение от 17.03.2016г., която сделка е
симулативна и прикрива действителната такава по договор за покупко-продажба. С
оглед въведеното от ответника твърдение, съдът с доклада си, при разпределяне
на доказателствената тежест е указал, че в тежест на ответника е да установи
точните факти и обстоятелства, по повод на които е била преведена исковата
сума.
Ответникът представя нот.
акт за дарение на недвижим имот №171, т.1, peг. 970, дело №117 от 2016г. на нотариус Христо Спасов, с рег.№ 121 на НК,
и с район на действие СтРС, от който е видно, че М.П. е дарил на В. К.Д. свои
идеални части от недвижими имоти – ниви, находящи се в землището на ……. Установява се, че по отношение на един от
имотите – ¼ ид.ч. от имот № ….. правото на собственост е придобито от
ответника по силата на Постановление за възлагане от 20.01.2016г./представено
по делото/ на ЧСИ Кръстьо Ангелов, с
рег.№ 766, с район на действие СтОС. За правото на собственост на ответника
върху останалите недвижими имоти / в съответните ид.ч./, предмет на договора за
дарение, е представен нот.акт № 65, том втори, рег.№ 1610, дело № 174/2015г. на
Нотариус Христо Спасов, с рег.№ 121 на НК, и с район на действие СтРС, по
силата на който на ответника са били подарени по 7/36 ид.ч. от имот № 012028, с
площ от 9.405 дка, и от имот № 036031, с площ от 3.290 дка.
По делото не се спори, че
между страните са били налични взаимоотношения по съвместна дейност свързана
със сделки с недвижими имоти. В тази връзка са и представените от ответника 2
бр. пълномощни и договори за аренда.
Ответникът твърди, че договорът за дарение,
обективиран в нот.акт №171 т.1, peг. 970, дело
№117 от 2016г. на нотариус Христо Спасов, с рег.№ 121 на НК, и с район на
действие СтРС, прикрива действителната сделка между страните по договор покупко
продажба, като преведената от ищеца сума от 7 000 лв. представлява цена по
този договор за продажба.
Симулативният договор е нищожен, независимо дали прикрива
някаква друга сделка и каква (относителна симулация) или не прикрива никаква
друга сделка (абсолютна симулация). Привидността се състои именно в това, че
страните се съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат воля
да бъдат обвързани по този начин. Самите страни създават по своя воля тази
двойственост като симулацията е насочена към трети лица. С оглед твърденията на
ответника за наличието на привидност на изявленията на страните по договора за
дарение, съдът дължи произнасяне. Тежестта на доказване на опровергаването на
записаните в договора за дарение изявления на страните пада върху ответника.
За да е налице относителна симулация, следва да са сключени
между страните две сделки - едната оформена в нотариална форма, която е
привидна, защото страните не желаят поетите с нея задължения, но я сключват за
пред третите лица, и втората - прикрита сделка, която отразява действителната
им воля и желаните отношения между тях.
Поначало симулацията (в двете хипотези – абсолютна и
относителна) се установява с обратен документ, от който е видно каква е
действителната воля на страните, сключили сделката. Обратният документ може да
предшества, да съпътства или да следва по време явната сделка, но при всички
положения той трябва ясно да разкрива истинските отношения, да е създаден
нарочно за случая и да се отнася конкретно до явната сделка. Когато страната,
която претендира разкриване на симулацията, не е участвала в сделката, е
очевидно, че тя няма как да се снабди с обратно писмо, поради което и в този
случай разкриването на симулацията може да бъде установено с всички предвидени
в ГПК доказателствени средства, вкл. и с гласни, като спрямо нея ограниченията,
предвидени в чл. 165, ал.
1 и ал. 2, изр.
първо ГПК не важат – арг. от чл. 165, ал.
2, изр. второ ГПК. Тъй като конкретния случай не попада в тази
хипотеза – ответникът, поискал разкриване на симулацията, е участвал в
сделката, то установяването на симулацията следва да стане чрез писмено
доказателство, правещо твърдението на ответника вероятно. Документът,
съставляващ начало на писмено доказателство следва да изхожда от насрещната
страна (или да удостоверява изявленията й пред държавен орган) и да създава
убеждение за вероятност на твърдението за привидност на материализираното в
документ изявление.
В случая липсва такова писмено доказателство. Поради това,
въпреки, че съдът е допуснал събирането на гласни доказателства, същите не
следва да бъдат обсъждани. С оглед практиката на ВКС на РБ, изразена в Решение
№ 461/16.01.2012 г., постановено по гр. дело № 1206/2010 г. по описа на ВКС на
РБ, съгласно чл. 164, ал.
1, т. 6 от ГПК страната не може да доказва със свидетелски показания
симулативност на сделка, в която е участвала.
Поради изложеното, съдът приема твърденията на
ответната страна за привидност на изявленията в процесния договор за дарение,
обективиран в нот.акт
№171 т.1, peг. 970, дело №117 от 2016г. на
нотариус Христо Спасов, с рег.№ 121 на НК, и с район на действие СтРС, за недоказани.
Относно
твърдението на ответника, че сумата от 1000 лв. е получена от ищеца като цена
за извършена работа по изговянето на текст и
съдържание на определени сделки чрез нотариални актове:
Както се посочва по- горе,
не е спорно, че между страните са съществували договорни взаимоотношения по
повод осъществявана обща дейност, касаеща сделки с недвижими имоти. Ответникът
представя нотариални актове, обективиращи сделки с недвижими имоти – покупко
продажба, дарение, за които твърди, че проектите на същите са били изготвяни от
него. В подкрепа на това твърдание, е изслушано заключение на съдебно
техническа експертиза, от което се установява, че същите документи - нот.
актове, са изпратени от имейла на ответника, като съдържанието на документите
се намира в съответни файлове на компютъра на ответника.
Макар по делото да се
установява, че между страните са
съществували договорни взаимоотношения по повод осъществявана обща дейност,
касаеща недвижими имоти, то липсват данни относно параметрите на тази
договореност между страните – относно вида на облигационните правоотношения;
относно поетите от всяка от страните задължения по съответния договор; относно
договорено възнаграждение за извършената работа и др. Поради това, съдът намира
за недоказано твърдението на ответника, че сумата от 1000 лв. е получена с
основание – възнаграждение по договорно правоотношение.
Като взе предвид гореизложеното, съдът приема, че е налице
институтът на неоснователното обогатяване като извъндоговорен източник на
облигационни права и задължения. Правнорелевантен е фактът, че процесната сума
е излязла от патримониума на ищеца и е преминала в патримониума на ответника. В
тежест на ответника по делото е да установи основанието за получаване на
исковата сума, което в настоящото производство не бе сторено. Ето защо, при
недоказаност на наличието на правно основание за заплащане на исковата сума,
предявеният с правно основание иск по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан в
своя размер.
Поради установената основателност на главния иск, съдът не
следва да разглежда предявения в условие на евентуалност иск с правно осн. чл.
59 от ЗЗД.
Ищецът е поискал присъждане
на законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на молбата
за обезпечение на бъдещия иск. Така заявена претенцията е за присъждане на
обезщетение за забава, какъвто иск не е предявен. Ето защо, законната лихва
следва да е присъдена считано от датата на подаване на исковата молба –
23.11.2020г.
С
оглед изхода на спора, ищецът, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, има право на
разноски, платими от ответника – направените в настоящото производство, както и
тези, които са направени в
обезпечителното производство. В настоящото производство разноските
възлизат на 3240 лв., от които 320 лв. са за
държавна такса по делото, и 2920
лв. за адв. хонорар / видно от представените два броя договори за правна защита
и съдействие/. Ответникът е направил възражение за прекомерност на платения
адв. хонорар, което съдът намира за основателно. Съгл. чл.7, ал.2, т. 3 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният размер на адв. хонорар възлиза на 730 лв. Делото се отличава с
фактическа и правна сложност – в случая е осъществена защита по направено
възражение за нищожност, касателно симулативна сделка, предприети са действия
по събиране на доказателства, проведени са три съдебни заседания, което дава
основание за по- висок от предвидения минимум на адвокатски хонорар. Ето защо,
съдът счита, че осъществената от пълномощника материалноправна и
процесуалноправна защита на ищеца може да се осъразмери с възнаграждение в размер на 1 500 лв. В
останалата част до платените 2920 лв. /общо/ адвокатския хонорар е прекомерен.
Поради това, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1820 лв. за
разноски в настоящото производство.
В обезпечителното производство направените
разноски възлизат на 1266 лв., от които 40 лв. за платена държавна такса в
обезп.производство, 700 лв. за адв. хонорар в обезп. производство, 126 лв. за
платени такси в образуваното по допуснатото обезпечение изпълнително
производство, 400 лв. за адв. хонарар в изп. производство.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш
И :
ОСЪЖДА
М.П.П., ЕГН **********,***, да заплати на Д.К.Д., ЕГН **********,***, на основание чл. 55, ал.
1, пред. 1 ЗЗД, сумата от
8000 лв., представляваща платена на 15.01.2016г. без основание сума, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 23.11.2020г. до окончателното
й изплащане, както и сумата от 3086
лв., представляваща направени разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени по
следната банкова сметка:
***: ***,
„Първа Инвестиционна Банка“ АД, с титуляр адв. К..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :