Р Е Ш Е Н И Е
№ 299/16.5.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 158 по описа за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 40, ал. 1 от Закона за
достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалбата на Н.Б.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, подадена чрез процесуален представител адвокат Е.К.-П., срещу
мълчалив отказ на кмета на Община Велинград да предостави достъп до обществена
информация по Заявление вх.№ 94-00/458/26.01.2023 г. В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на обжалвания административен акт, по които се иска отмяната
му, както и преписката да бъде върната на административния орган за ново
произнасяне.
В съдебно заседание процесуалният представител
адвокат К.-П. поддържа жалбата и сочи, че исканата информация е
общественозначима. Претендира присъждане на разноски по реда на чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
Ответникът – кметът на Община Велинград, чрез
процесуален представител адвокат Д.С., излага съображения за неоснователност и
недоказаност на предявената жалба.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт съобразно
с разпоредбата на чл. 168 АПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана
страна – заявител на искането за достъп до обществена информация и адресат на
обжалвания акт. Насочена е срещу акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред
по смисъла на чл. 40, ал. 1 ЗДОИ и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 2 АПК, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК
срокът за обжалване на мълчаливия отказ е едномесечен и започва да тече от
крайната дата, на която е следвало да се произнесе органът - 09.02.2023 г.
Жалбата е подадена на 16.02.2023 г., поради което е спазен срокът за обжалване.
Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Административното производство е образувано по
заявление за предоставяне на достъп до обществена информация вх.№ 94-00/458/26.01.2023
г. от Н.Б.К., с което е поискано от кмета на Община Велинград да бъде предоставена следната
информация:
1. Решение на Общински съвет Велинград, с което Ви е
дадено съгласие да предприемете действия пред Министерство на околната среда и
водите – Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ за издаване на
Разрешително за водовземане от минерални води, с място на водоползване ПИ с
идентификатор 10450.503.997 (съответно 10450.503.997.1 и 10450.503.997.2) по
плана на гр. Велинград.
2. От датата на влизане в сила на горното
Разрешително до момента - такса водовземане за разрешените водни количества
(включително и превишени, ако има такива), в какъв размер е заплатена от страна
на Община Велинград?
3. От къде са средствата за заплатени такси по пункт
2?
4. Реализирано ли е присъединяване на отклонението за
захранване на водоснабдяващия обект по пункт 1 към водовземното съоръжение?
5. Колко и от къде са средствата заплатени за
изготвяне на проектната документация и строително-монтажните работи по пункт 4?
До изтичане на 14-дневния срок по чл. 28 ЗДОИ
административният орган не се е произнесъл.
Нормата на чл. 58, ал. 1 АПК е фикция, поради
което следва да се тълкува само стриктно ограничително, защото приема за
осъществил се един юридически факт, за който се знае, че не се е осъществил.
Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите,
когато административният орган има задължение да се произнесе по направеното
пред него искане. Предвид разпоредбата на чл. 58, ал. 1 АПК, този отказ
представлява индивидуален административен акт и е напълно приравнен към
изричния такъв, който е не само липса на волеизявление от страна на съответния
административен орган, но е и отказ да се издаде съответния посочен от молителя
акт. Преценката включва налице ли е задължение на ответника да се произнесе по Заявление
вх.№ 94-00/458/26.01.2023 г.
Компетентността на кмета на Община Велинград е
регламентирана в чл. 3 ЗДОИ, където са посочени задължените да предоставят
информация субекти. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се
прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява
от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното
самоуправление в Република България.
Предвид изложеното от фактическа страна, съдът
приема, че ответникът е надлежно сезиран от жалбоподателя със Заявление вх.№
94-00/458/26.01.2023 г. и е следвало да се произнесе по искането в 14-дневен
срок с изричен акт, съдържащ изискуемите реквизити. До 09.02.2023 г. кметът на
Община Велинград не е изпълнил задължението си да се произнесе по заявлението.
Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК,
непроизнасянето в срок, се счита за мълчалив отказ да се издаде актът.
Мълчаливият отказ е бездействие на администрацията в случаите, когато
административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него
искане. Следователно, за да се приеме, че такъв отказ е налице, е необходимо
компетентният административен орган да не изпълни задължението си за
произнасяне, въпреки сезирането му.
Редът и условията за предоставяне на достъп до
обществена информация са подробно регламентирани в Глава трета на ЗДОИ.
Разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗДОИ задължава органите или изрично определените
от тях лица, да се произнесат с решение за предоставяне или за отказ от
предоставяне на достъп до исканата обществена информация и да уведомят писмено
заявителя за своето решение.
Следователно единствената призната от закона
възможност за процедиране по заявление за достъп до обществена информация е
задълженият субект да постанови изричен акт решение за предоставяне (чл. 34
ЗДОИ) или за отказ (чл. 38 ЗДОИ) за предоставяне на достъп до исканата
информация, които следва да бъдат мотивирани. Неспазването на формата, в която
следва да се произнесе задълженият субект води до основание за оспорване по чл.
146, т. 2 АПК и е основание за отмяната на оспорения акт.
При депозирано заявление, което отговаря на
изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗДОИ, органът е длъжен да се произнесе с
мотивирано решение, както когато удовлетворява искането (чл. 28, ал. 2, вр. п с
чл. 34 ЗДОИ), така и когато отказва да предостави информация (чл. 38 ЗДОИ). В
случая липсва произнасяне по заявлението, което бездействие на органа
представлява мълчалив отказ да се произнесе по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК,
който е в противоречие с разпоредбите на чл. 28, ал. 2 и чл. 38 от закона и на
това основание подлежи на отмяна. Изискването за изрично произнасяне в
производството по ЗДОИ води до извод, че задълженото лице не може да формира мълчалив
отказ.
Постановяването на решение по ЗДОИ изисква оценка
от страна на административния орган, включително и на обстоятелствата,
представляващи основание за отказ за предоставяне на информация. След преценка
на вида и характера на исканата информация и на реда, по който тя може да се
предостави, задълженият субект следва да постанови писмено мотивирано решение
по заявлението, с което да предостави или да откаже да предостави исканата
информация, ако са налице законови пречки за това, включително и тези, посочени
в чл. 37, ал. 1 ЗДОИ.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
мълчаливият отказ на административния орган да предостави исканата информация е
незаконосъобразен, издаден при нарушаване на изискванията за форма и следва да
бъде отменен, като на основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката да бъде изпратена
за произнасяне по същество по подаденото заявление.
С жалбата е направено искане за присъждане на
разноски, като в представения договор е посочено, че адвокатската защита и
съдействие е извършена безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата (ЗА), като съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г.
адвокатското възнаграждението за този вид дела е в размер на 1 000 лева. В тази
връзка следва ответникът да бъде осъден да заплати на Н.К. сумата от общо
1 010 лв., представляваща 10 лв. заплатена държавна такса и 1 000 лв.
адвокатско възнаграждение в определен от съда размер.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 във вр. чл. 173, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на Н.Б.К. мълчалив отказ на кмета на
Община Велинград за предоставяне на достъп до обществена информация по Заявление
вх.№ 94-00/458/26.01.2023 г.
ИЗПРАЩА преписката на кмета на
Община Велинград за ново произнасяне по Заявление вх.№ 94-00/458/26.01.2023 г.,
съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 174 АПК 14-дневен срок за издаване на административния акт, считано от влизане в
сила на решението.
ОСЪЖДА Община Велинград да заплати на Н.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото
разноски в размер на 10 (десет) лева, представляващи внесена държавна такса.
ОСЪЖДА
Община Велинград да заплати на Адвокатско дружество „Д-р
Петков, Проданов &
Партньори“ за осъществена адвокатска защита и съдействие по реда на чл. 38, ал.
1, т. 3 от Закона за адвокатурата, сумата от 1000 (хиляда)лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
(П)