№ 503
гр. Видин, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тодор Г. Попиванов
при участието на секретаря П. П. Каменова
като разгледа докладваното от Тодор Г. Попиванов Гражданско дело №
20211320102238 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, от Р. М. К. , ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. С., ж.к. „Младост 2” бл. 208 А, вх. 1, ап. 33 , против
„Екостопанство Дунав“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Връв, общ. Брегово, обл. Видин, ул. „Дунав” № 1.
Твърди се от ищеца, че е бил собственик и управител на ответното
дружество в периода от 2006 г. до 19.03.2012г., когато прехвърлил дяловете
си от „Екостопанство Дунав" ЕООД, ЕИК: ********* на своята сестра и
останал управител на дружеството. Към този момент, ищецът сочи, че живеел
на семейни начала с М.П.. По нейно настояване, на 04.06.2012г., дяловете
били прехвърлени към нея и управител на дружеството останала само тя.
Същата му издала изключително широко пълномощно, което му дава права
като на управител да се разпорежда с имуществото на дружеството както
прецени, да тегли неограничено пари от сметките на дружеството, да
задължава дружеството, да получава обезщетения по застраховки. Сочи се, че
до август 2020 г. ищецът и управителя на ответното дружество - М.П. живели
на семейни начала. В периода 2013 - 2018 г. ищецът твърди, че е отпускал
многократно заеми на дружеството за обща сума от 250 000 лева. Една част от
1
сумата била внасяна периодично в банковата сметка на дружеството, а друга
част била предавана в касата на дружеството. Общият размер на заетата сума
ищецът твърди, че е в размер на 250 000 лева, като към датата на подаване на
иска е останала като невърната сумата от 90 000 лева. За отпуснатите
средства ищецът сочи, че имало сключен договор за заем между него и
ответното дружество.
Поддържа се, че през август, 2021г., поради прекратяване на
личните отношения между ищеца и управителя на ответното дружество -
М.П., същата оттеглила пълномощното и лишила ищеца от достъп до
счетоводните документи на дружеството.
Ищецът посочва, че въпреки многократните му настоявания да
получи копие от договора за заем, както и съпътстващите го разчетни
документи - приходни ордери, вноски по банковата сметка на фирмата и др.,
управителят на дружеството М.П., под различни поводи е отклонявана както
яснота за реалните суми и дължими главници, така и предаване на копия от
документите. Изготвеното пълномощно, по силата на което ищецът е можел
да се разпорежда със средства на дружеството неограничено, е било вид
гаранция за него за дадените средства.
Ищецът излага, че задълженията на ответното дружество към него за
връщане на средства по договор за заем били отразени в счетоводството на
дружеството, както и че при проверка в Търговския регистър, може да се
установи, че дружеството има заети и невърнати суми.
Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата в размер на 5000.00 лева /частично предявена
от сумата 90 000.00 лева/.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е подал писмен
отговор на исковата молба, като е оспорил иска като неоснователен. Излага се
в отговора, че изложената в исковата молба фактическа обстановка е
частично невярна. Поддържа се, че ищецът е бил управител на ответното
дружество до 11.06.2012 г., а не както невярно се твърди в исковата молба до
19.03.2012г., което е еднозначно видно при проверка по партидата на
дружеството в търговския регистър, когато управител е станала М.П..
Ответникът твърди, че не отговаря на истината, че смяната на ищеца като
управител станала по настояване на М.П.. Причината за неговото напускане
2
като управител и съдружник бил фактът, че ищецът е имал и продължава да
има множество неразплатени задължения към различни лица, което създавало
реален риск от запориране на неговите дружествени дялове в „Екостопанство
Дунав” ЕООД и последващо принудително прекратяване на дружеството.
Сочи се, че представеното с исковата молба пълномощно, издадено от М.П.
на ищеца, не е с цел да обезпечи едно фиктивно прехвърляне на
дружествените дялове, а целта на пълномощното била да даде възможност на
ищеца да положи усилия за активизиране и развитие на стопанската дейност
на „Екостопанство Дунав” ЕООД. Ищецът не бил положил необходимите
усилия в тази насока, което и сам признавал в исковата молба - не е използвал
по предназначение и в интерес на дружеството - упълномощител
предоставената му представителна власт. Ответникът признава, че е
предоставял заеми на „Екостопанство Дунав” ЕООД с цел покриване на
разходи по стопанската дейност на дружеството, като тези, предоставени през
201З г. са с цел изплащане на задължения, натрупани по времето, през което
дружеството е било управлявано от ищеца.
Сочи се в отговора, че по сключените между страните договори и
предоставени от ищеца заеми има извършено частично връщане от страна на
„Екостопанство Дунав” ЕООД, като ответникът признава, че е сключил с
ищеца следните договори:
Договор за паричен заем от 07. 01.2013 г. за сумата от 13 000 лв.
Ищецът е предоставил заема в брой в касата на дружеството на три
отделни плащания, за които има издадени квитанции към приходни касови
ордери съответно на 10.01.2013 г. за 6 000 лв., на 22.01.2013 г. за б 000 лв. и на
24.01.2013 г. за 1 000 лв.
Съгласно т. II. 3. от договора за заем, крайният срок за връщане на
заетата сума е 31.12.2013 г.
По този заем ответното дружество е погасило изцяло дължимите суми,
чрез връщането им в брой на ищеца, за което са издадени разходни касови
ордери, както следва:
- на 13.05.2015 г. за 770.07 лв. лихва; на 13.05.2015 г. за 5000 лв.
главница; на 25.06.2015 г. за 485.00 лв. лихва; на 25.06.2015 г. за 3 000 лв.
главница; на 15.07.2015 г. за 826.94 лв. лихва; на 15.07.2015 г. за 5000 лв.
главница.
3
Договор за паричен заем от 31.01.2013 г. за сумата от 12 000 лв.
Ищецът е предоставил заема в брой в касата на дружеството, за което
има издадена квитанция към приходен касов ордер на 01.02.2013 г. за 12 000
лв.
Съгласно т. II. 3. от договора за заем, крайният срок за връщане на
заетата сума е 31.12.2013 г.
По този заем ответното дружество е погасило частично дължимите
суми, чрез връщането им в брой на ищеца, за което са издадени 2 бр.
разходни касови ордери от 19. 08.2015 г. както следва - за сумата от 670.94
лв., представляваща лихва и за сумата от 4 000 лв., представляваща главница.
Договор за паричен заем от 08.03.2013 г. за сумата от 14 500 лв.
Ищецът е предоставил заема в брой в касата на дружеството на две
отделни плащания, за които има издадени квитанции към приходни касови
ордери съответно на 11.03.2013 г. за 6500 лв. и на 15.03.2013 г. за 8000 лв.
Съгласно т. II. 3. от договора за заем, крайният срок за връщане на
заетата сума е 31 12 2013г.
По този заем ответното дружество не е погасявало дължимите суми.
Договор за паричен заем от 19.03.2013 г. за сумата от 8 000 лв.
Ищецът е предоставил заема в брой в касата на дружеството, за което
има издадена квитанция към приходен касов ордер на 20.03.2013 г. за 8000 лв.
Съгласно т. II. 3. от договора за заем, крайният срок за връщане на
заетата сума е 31.12.2013 г.
По този заем ответното дружество не е погасявало дължимите суми.
Договор за паричен заем от 28.03.2013 г. за сумата от 9 800 лв.
Ищецът е предоставил заема чрез банков превод по сметка на
дружеството.
Съгласно т. II. 3. от договора за заем, крайният срок за връщане на
заетата сума е 31.12.2013 г.
По този заем ответното дружество не е погасявало дължимите суми.
Договор за паричен заем от 29.04.2013 г. за сумата от 9 900 лв.
Ищецът е предоставил заема чрез банков превод по сметка на
4
дружеството.
Съгласно т. II. 3. от договора за заем, крайният срок за връщане на
заетата сума е 31.12.2013 г.
По този заем ответното дружество не е погасявало дължимите суми.
Договор за паричен заем от 20.04.2015 г. за сумата от 40 000 лв.
От така уговорения размер на заема ищецът е предоставил 2 000 лв.,
които е внесъл в брой в касата на дружеството на 27.04.2015 г., за което има
издадена квитанция към приходен касов ордер на 27.04.2015 г. за 2 000 лв.
Отделно от това той е направил 4 превода по банковата сметка на
ответното дружество през м. април 2015г., чиято обща стойност е 38 000 лв.
Съгласно т. II. 3. от договора за заем, крайният срок за връщане на
заетата сума е 31.12.2015г.
По този заем ответното дружество не е погасявало дължимите суми.
Ответникът признава, че видно от изложеното, общия размер на
предоставените от ищеца на „Екостопанство Дунав'’ ЕООД заемни средства е
107 200 лв., от които твърди, че „Екостопанство Дунав” ЕООД е върнало на
ищеца 17 000 лв. главница, и признава, че дължи 90 200 лв.
Поддържа се в отговора, че целта на предоставените заеми е да
осигурят оперативни средства за упражняване на дейността на
„Екостопанство Дунав” ЕООД. След 2015 г. обаче дружеството започнало да
генерира постоянни загуби, което е видно от публикуваните в търговския
регистър ГФО за периода 2016 - 2020г., което го поставило в невъзможност
да върне получените от ищеца заеми.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност на исковата
претенция, предвид разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, доколкото падежът на
задълженията за връщане на заемните суми е 31.12.2013 г. по отношение на
заемите, предоставени през 2013 г., съответно 31.12.2015 г. по отношение на
заема, предоставен през 2015 г. Поддържа се, че към момента на предявяване
на исковата молба, претенциите на ищеца са погасени по давност.
Към отговора на исковата молба са представени горецитираните
договори, квитанции и разходни касови ордери.
Предвид изложеното, ответникът моли съда да отхвърли като
5
неоснователен предявеният от ищеца Р. К. иск срещу „Екостопанство Дунав”
ЕООД.
Претендират се и сторените в производството разноски.
Съдът, след като разгледа предявения иск и взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становището на страните, изготвената съдебно-счетоводна експертиза и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за
установено следното по допустимостта на иска, от фактическа и правна
страна:
С оглед наведените в исковата молба твърдения и формулирано
искане до съда, следва да се приеме, че в настоящият процес е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал.1 от ЗЗД.
Основанието на предявения иск по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ЗЗД, е
неизпълнение на задължението за връщане на предоставени парични суми по
сключени между страните 7 броя договори за заем от 2013 г. и от 2015 г.,
които по своята правна същност са реални двустранни договори,
регламентирани в чл. 240 и сл. ЗЗД. Искът е предявен частично за сумата от
5000 лева /от общата дължима сума 90 000 лева/.
Исковете са предявени от надлежни страни – ищец, претендиращ
правата по договори за паричен заем за връщане на частичен размер от
главницата по договорите. Искът е предявен пред компетентен съд, по
постоянния адрес на ответника - РС – Видин.
В настоящия казус, от доказателствата по делото, както и от
признанието на ответника се установява, че между ищеца и ответника са
сключени 7 бр. договори за паричен заем – шест от тях през 2013 г., а
последният договор е сключен на 20.04.2015 г., като съгласно т. II. 3. от
договора за заем, крайният срок за връщане на заетата сума е 31.12.2015 г. По
останалите договори крайния срок за връщане на заетите по тях суми е
31.12.2013 г.
От заключението на вещото лице се установява, че задължението на
ответника към ищеца от 19.08.2015 г. до момента на проверката 30.08.2022 г.
е в размер на 90200.00 лева – главница, като задължението е признато от
ответника в отговора на исковата молба.
6
При това положение съдът намира за безспорно доказано наличието
на облигационни отношения между страните, които пораждат и съответното
задължение за заемополучателя да върне на падежите дадените му в заем
парични суми. Не се представят доказателства за това сумата, посочена в
заключението на вещото лице да е била изплатена или пък дългът да е бил
погасен по някакъв начин, напротив ответникът признава в отговора на
исковата молба, че посочената от вещото лице сума се дължи от него. В този
смисъл искът е основателен до посочения размер от 5000.00 лв.
С оглед възприетото по-горе решение, следва да се разгледа и
правопогасяващото възражение, че правото на иск досежно възприетата за
основателна претенция за главница, е погасено по давност: Погасителната
давност по иск с правно основание чл. 240 ЗЗД е петгодишна, на основание
чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Вземанията по договорите сключени
през 2013 г. са станали изискуеми на 31.12.2013 г. Последното вземане по
договора, сключен през 2015 г. е станало изискуемо на 31.12.2015 г. Поради
това петгодишният погасителен давностен срок по първите шест договора е
изтекъл на 31.12.2018 г., а по последния договор от 2015 г. давностния срок е
изтекъл на 31.12.2020 г. Исковата молба е депозирана на 28.10.2021 г.
От горните доводи се налага извод, че предявеният иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е
погасен по давност и като такъв подлежи на отхвърляне.
С оглед отхвърлянето на иска в цялост, сторените от ищеца
разноски следва да останат в негова тежест.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника сторените от него разноски в размер на
1200.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, предявен от Р. М. К. , ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С., ж.к. „Младост 2” бл. 208 А, вх. 1, ап. 33 срещу
7
„Екостопанство Дунав“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Връв, общ. Брегово, обл. Видин, ул. „Дунав” № 1 за сумата в
размер на 5000.00 лева /частично предявена от сумата 90 000.00 лева/ като
ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
Решението може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба
пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
8