Р Е Ш Е Н И Е
№271
гр. Перник, 14.12.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд–П.***,
в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия:
Слава Георгиева
При секретаря Е. В., като разгледа
докладваното от съдия Георгиева административно дело № 393/2021г. по описа на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 – чл. 178 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена от З.М.Д., с адрес *** против
решение № 530106 от 30.07.2021г. на директор на ТП-П. към НОИ, с което е
отхвърлена жалба против разпореждане № 580106 от 04.06.2021г. на длъжностно
лице по пенсионно осигуряване. С разпореждането е изменено разпореждане №
580106 от 23.04.2021г. на длъжностно
лице по пенсионно осигуряване, с което, считано от 24.03.2021г. до пожизнено е
изменен размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст като е
определена в размер 792.80лв.
С жалбата се иска отмяна на решение № 580106 от 30.07.2021г. на директор на ТП-П.***
към НОИ. Счита, че постановения акт е неправилен. Пенсията е неправилно
изчислена в размер, който не съответства на осигурителния стаж и осигурителен
доход, тъй като при определяне на размера е ползван минимален осигурителен
доход, вместо да се вземат данните за размера на действителния осигурителния
доход посочени в трудова книжка и осигурителна такава. Иска да се отмени
решението като незаконосъобразно и да се върне преписката на административния
орган за ново произнасяне.
В съдебно заседание
жалбоподателката се представлява от адв. Е.Т. и адв. Г.В.,***. Поддържат
жалбата и пледират същата да се уважи. Заявяват претенция за присъждане на
съдебни разноски, за което прилагат списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В
указания срок депозират писмени бележки, в които поддържат, че отразените
доходи в трудовата и осигурителна книжка
следва да се вземат предвид и въз основа на тях да се изчисли пенсията в
по-висок размер. С тези доводи иска отмяна на решението и връщане на делото за
ново произнасяне от пенсионния орган.
Ответникът по
жалбата-директор ТП-П.към НОИ за представител изпраща в съдебно заседание гл. юрисконсулт
Й. С.***. Оспорва жалбата като неоснователна. Излага аргументи за
законосъобразност на оспорения акт и иска жалбата де се отхвърли. Заявява
претенция за присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд – П.,
като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата
на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по
делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
По допустимостта:
Жалбата
е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, при спазване на срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на
съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на Директора на ТП–П. на НОИ, поради което е процесуално допустима.
По фактите:
Със заявление депозирано в ТП-П.*** към НОИ с вх. № 2113-13-98 от 18.02.2020г. З.М.Д.
поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С
Разпореждане № 580106 от 18.03.2020г. ръководител на пенсионно осигуряване на
основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО постановил отказ за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст поради недостигащ осигурителен стаж. С
решение № 580106 от 30.04.2020г. директор на ТП-П. към НОИ отхвърлил жалбата и
по същество потвърдил Разпореждане № 580106 от 18.03.2020г. на ръководител на
пенсионно осигуряване.
Със заявление депозирано в ТП-П.*** към НОИ с вх. № Ц2170-13-5 от 26.05.2020г. З.Д. отново
поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст със
закупуване на недостигащ осигурителен стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО. Издадено е
уведомително писмо за закупуване на осигурителен стаж в размер на 4г., 11м. и
11м. Същият е закупен, за което е приложена вносна бележка от 05.06.2020г. С
разпореждане от 12.06.2020г. на основание чл.
68, ал.1, 2 от КСО, считано от 26.05.2020 г. до пожизнено е отпусната в
минимален размер лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст при зачетен общ осигурителен стаж превърнат на
основание чл. 104 от КСО към трета категория труд- 35 г. 10м. и 19 д. (в т.ч.
осигурителен стаж от трета категория труд- 30 г. 10 м. и 19д. и осигурителен
стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО- 04 г. , 11м. и 11 дни.
С разпореждане № 580106 от
31.07.2020 г. на основание чл. 99, ал.1, т.2, б „д“ от КСО пенсията на З.М.Д. е
изменена от датата на отпускането й-26.05.2020г. и е определена в действителен
размер на 862.96 лв.
Със заявление вх. № 2121-13-9 от 24.03.2021 г. З.Д.
*** на НОИ да преизчисли пенсията й за осигурителен стаж и възраст като й се
зачете допълнително установен по реда на ЗУТОССР трудов стаж. Представила влязло в сила съдебно решение № 260127 от
08.02.2021 г. на районен съд-П.***, с което е признато за установено по отношение на ТП-П. към НОИ,
че З.Д. е работила като управител в „***“ООД, в несъстоятелност за периодите от
06.07.1999г. до 31.12.1999г., от 01.01.2001г. до 29.04.2001 г., от 01.01.2002
г. до 31.12.2002 г., за м.07.2003 г. и от 01.07.2008 г. до 30.12.2008 г., което
време е зачетено за трудов стаж.
Изискано е от архивохранилище при ТП-К. да
издаде и представи за нуждите на пенсионното производство УП№15 за периода 01.07.2008
г. до 30.12.2008 г.
Искането е разгледано и длъжностното лице по
пенсионно осигуряване, което постановило разпореждане № 580106 от 23.04.2021 г..
Съгласно него, считано от 24.03.2021 г. до пожизнено в условията на чл. 99, ал.
1, т. 2, б. „д“ от КСО е изменена
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на З.М. Димитров. Зачетен е общ
осигурителен стаж по съдебното решение, който е превърнат на основание чл. 104
от КСО към трета категория труд в размер на - 38 г. 01 м. и 24 д.. Уточнено е,
че периодът от 01.07.2003 г. до 31.07.2003 г. е зачетен за осигурителен стаж на
лицето още при отпускане на пенсията по заверена от контролните органи на ТП- П.***
на НОИ осигурителна книжка с посочен в нея осигурителен доход. За периода от
01.01.2001г. до 29.04.2001 г. и от
01.01.2002 г. до 31.12.2002 г. е включен осигурителен доход на минимална
работна заплата за страната. За периода от 01.07.2008 г. до 30.12.2008 г. е
взет минималния месечен осигурителен доход по основни икономически дейности за
длъжността „управител“ по договор за управление и контрол. След направени
програмни изчисления пенсията е определена в размер на 782.65лв. при доход от
59272.00лв.
С жалба с вх. № 1012-13-63 от 13.05.2021г. З.Д.
оспорила разпореждане от 24.03.2021г. и поискала същото да се преразгледа.
Със заявление с вх. № 1012-13-63-1 от
13.05.2021г. З.Д. оттеглила жалба с вх. № 1012-13-63 от 13.05.2021г..
С резолюция № П-5 от 20.05.2021г. директор на
ТП-П.*** към НОИ оставил без разглеждане жалбата и прекратил производството по
нея.
Междувременно З.Д. депозирала жалба с вх. № 1012-13-64 от 14.05.2021г., с
която посочила, че се отказва от разпореждане № 580106 от 23.04.2021г. и
поискала да остане в сила разпореждането от 31.07.2020г.
На 28.05.2021г. в ТП-П.*** към НОИ постъпил
изискания от Регионалния архивен център
към ТП-К. към НОИ документ-удостоверение обр. 15 за удостоверяване на
осигурителен доход при осигурител „***“ООД
за периода от м. 07.2008г. до м. 12.2008г..
Длъжностното лице по пенсионно осигуряване приело,
че това представлява ново доказателство имащо значение за дохода за периода м.
07.2008г. до м. 12.2008г., което следва
да се вземе предвид, защото чрез него се
увеличава общия осигурителен доход. Поради това издало разпореждане № 580106 от
04.06.2021г., с което считано от 24.03.2021г. е изменило разпореждане № 580106
от 23.04.2021г. до пожизнено при което личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е
в размер на 792.80лв. при осигурителен доход от 60522.00лв.
Против разпореждане № 580106 от 04.06.2021г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване е подадена от З.Д. жалба с вх. № 1012-13-82 от
30.06.2021г..
Постановено е решение № 580106
от 30.07.2021г. на директора на ТП-П.***
към НОИ, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна.
Решението на директора на
ТП-П.*** на НОИ е оспорено по съдебен
ред. Образувано е АД № 393/2021г. по описа на Административен съд-П.***.
Предмет на съдебен
контрол в настоящето съдебно производство е решение № 580106 от 30.07.2021г.
на директора на ТП-П.*** към НОИ.
Горната фактическа
обстановка се възприе от представените документи от административната преписка,
които като неоспорени от страните се ценят като годни доказателства.
В хода на съдебното
производство се допусна изслушване на съдебно икономическа експертиза.
Заключението като компетентно дадено и кореспондиращо със събрания
доказателствен материал се цени като
годно доказателство. Съдът го кредитира с доверие и въз основа на него ще
изгради изводите по правото.
При горните фактически констатации, настоящият
състав на Административен съд - П.***, прави следните изводи:
По правото:
Предмет на съдебен контрол в настоящото производство съгласно чл. 118,
ал. 1 от КСО е решението на Ръководителя на ТП-П.*** към НОИ. Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган. При издаването му е спазена
предвидената в закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. В
него са посочени последователно извършените действия, изложени са фактически и правни изводи. Формулиран е ясен
диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на
обжалване. Датирано и подписано е.
От своя страна разпореждане
№ 580106 от 04.06.2021г. е издадено от
компетентен орган, посочен в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. Издадено е по
реда на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО във вр. с чл. 99, ал. 3 от КСО, въз основа на постъпило
доказателство-удостоверение обр. 15 относимо за периода от 01.07.2008г. до
31.12.2008г.. При издаването му е спазена предвидената в закона форма, съобразно
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. В него са посочени последователно извършените
действия, изложени са фактически и
правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока
и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е.
От обстоятелствената част на решението на директора на ТП-П.*** към НОИ недвусмислено
се изяснява, че контролиращият административен орган споделя извода на издателя
на разпореждане № 580106 от 04.06.2021г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, че пенсията следва да измени от
дата-24.03.2021г., на която е представено влязло в сила съдебно решение, с
което е зачетен трудов стаж до пожизнено и този осигурителен стаж да се прибави
към зачетения до момента такъв въз основа на новопостъпилото доказателство
УП-15 за посочения в същото период и осигурителен доход. По отношение на
осигурителния доход е приел, че със ЗУТОССР не може да се установява размер на
трудово възнаграждение и осигурителен
доход. Проследил е периодите по съдебното решение и приел, че с разпореждането
от 23.04.2021г. е налице произнасяне за периода от
01.01.2001 г. до 29.04.2001 г. и 01.01.2002 г. до 31.12.2002 г. осигурителният
доход е определен на база минимална работна заплата за страната, за периода м.
07.2003г. е взет предвид доход посочен в осигурителна книжка, от 01.07.2008 г.
до 30.12.2008 г. на база минимален месечен осигурителен доход по основни
икономически дейности за длъжността “управител” по договор за управление и
контрол. Приел е, че след постъпване на УП-15 правилно е изменено разпореждане
от 23.04.2021г., като с разпореждането от 04.06.2021г. размерът на пенсията за
периода от 01.07.2008г. до 30.12.2008г. е определен по осигурителния доход
посочен в удостоверението, при което пенсията е увеличена на 792.80лв. Приел е,
че при това преизчисление размерът на пенсията е определен при спазване
разпоредбата на чл. 70 от КСО, като
при изменението на пенсията индивидуалният коефициент е изчислен,
съгласно нормативните разпоредби, по които е определен при отпускането на
пенсията, т.е. по реда на чл. 70, ал. 8-9, ал. 10, т. 2 и ал. 11 от КСО. По
отношение на завения от Д. „отказ“ от разпореждане от 24.03.2021г. е приел, че
това разпореждане е постановено по нейно искане, въз основа на представени от
нея доказателства и са били налице предпоставките за преизчисляване на
пенсията. Към дата на депозиране на това искане-14.05.2021г. е налице изрично
произнасяне, постановено е разпореждане от 24.03.2021г., поради което са
споделени изводите на длъжностното лице, че такова искане е без основание.
В производството по
административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, представляващи основание
за отмяната му. Въз основа на изложеното не се откриват отменителни основания
по чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
При издаването на решението не са налице
противоречия с материалноправните разпоредби и същото е съобразено с целта на
закона. Правните разпоредби, свързани с предпоставките за отпускане и изменение
на различните видове пенсии, както и за определяне на техния размер се съдържат
в Кодекса за социално
осигуряване /КСО/ и в подзаконовите нормативни актове по неговото
прилагане. Направените от решаващия орган правни изводи са подробно мотивирани
и съдът ги кредитира, като съответстващи с доказателствения материал и на
законовите разпоредби.
Между страните не се формира спор относно зачетения
осигурителен стаж, който след доказването му по съдебен ред превърнат към
ІІІ-та категория е 38г., 01м. и 24дни.. От доказателствата по делото, в т.ч. и
от заключението на съдебно икономическата експертиза се приема, че след успешно проведено съдебно производство по чл. 1 от ЗУТОССР,
пенсионния орган е зачел и периодите от 06.07.1999г.
до 31.12.1999г., от 01.01.2001г. до 29.04.2001 г., от 01.01.2002 г. до
31.12.2002 г., за м.07.2003 г. и от 01.07.2008 г. до 30.12.2008 г.,
за осигурителен стаж
положен в „***“ООД, в несъстоятелност. Зачитането на стажа и взетия от органите
на НОИ осигурителен доход за тези периоди е обективирано в разпореждането от
23.04.2021г. Това разпореждане е връчено на Д. на 13.05.2021г., която до
изтичане на срока по чл. 118, ал. 4 от КСО не го е оспорила, вземайки предвид
депозираното от нея заявление за „оттегляне“ на жалбата и последвалото
прекратяване на административното производство по жалбата. Този извод не се
променя и от депозираното заявление от Д. на 14.05.2021г., с което е направен „отказ“
от разпореждането от 23.04.2021г. и е поискано да остане в сила разпореждането
от 31.07.2020г. Отказът, погасява
правото на оспорване и е неприложим в хипотеза на вече издаден административен
акт и то по инициатива на Д.. При това положение разпореждането от 23.04.2021г.
е стабилен акт, издаден в условията на чл. 99, ал. 1, т. 1, б. „а“ от КСО, след
надлежно сезиране със заявление с вх. № 2121-13-9 от 24.03.2021г., придружено с
доказателства за придобит осигурителен стаж. Съгласно това разпореждане периодът от
01.07.2003г. до 31.07.2003г. е зачетен за осигурителен стаж с доход посочен в
заверена от контролен орган осигурителна книжка. За периодите от 06.07.99г. до
31.12.1999г., 01.01.2001г. до 29.04.2001г. и от 01.01.2002г. до 31.12.2002г. е
ползван осигурителен доход на минимална работна заплата за страната, а за
времето от 01.07.2008г. до 31.12.2008г. минимален осигурителен доход по основни
икономически дейности за длъжността управител, по договор за управление и
контрол. Определения размер на пенсията по това разпореждане е 782.65лв.
С обжалваното
разпореждане от 04.06.2021г., постановено в производство по чл. 99, ал. 3 от КСО въз основа на постъпило удостоверение обр. 15 е направено единствено
изменение на осигурителния доход за базисния период от време от 01.01.2000г. до
20.05.2020г. като е добавен осигурителен доход посочен в удостоверението за
периода от 01.07.2008г. до 30.12.2008г.. Именно в това следва да е спорния
въпрос по делото и същия се свежда до това правилно ли е определен размерът на преизчислената
на Д. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за
този период, при взетия от органите на НОИ осигурителен
доход, за този период. Доходи за периодите, посочени в признавателното решение
на районен съд-П.*** не са предмет на разпореждането от 04.06.2021г.. Тези
доходи са включени и са формирали осигурителния
доход за базисния период от време от 01.01.2000г. до 20.05.2020г. при разпореждането от 24.03.2021г., което не е предмет на
разглеждане в тази му част по приетите по-горе аргументи.
При
това и видно от разпореждането от 23.04.2021г. при изчисленията за периода от
01.07.2008г. до 30.12.2008г. пенсионният орган е работил с осигурителен доход в
размер на 520лв. /6х520=3120лв./,
които е минималния месечен осигурителен доход по основни икономически дейност
за длъжността управител, в съответствие с чл. 40, ал. 7 от КСО и с него е формиран
общ осигурителния доход от 59272.00лв. При
изчисленията от 04.06.2021г. за периода от 01.07.2008г. до 31.08.2008г. и от
01.10.2008г. до 31.12.2008г. е ползван осигурителния доход посочен в
удостоверение № 15 в размер на 770.00лв., а за м.09.2008г. поради липса на отбелязване във ведомостите
за заплати е изчислено върху минималния месечен осигурителен доход по основни
икономически дейност за длъжността управител, в размер на 520.00лв.
Осигурителния доход за този период е изчислен на 4370лв. /5х770-3850лв+1х520=4370лв./. Следователно осигурителния доход е
увеличен с 1250лв. /4370-3120=1250лв./,
след което е формиран общ осигурителния доход от 60522.00лв. за базисния период
от време от 01.01.2000г. до 20.05.2020г. При този осигурителен доход е изчислен
индивидуален коефициент 1,7183. При зачетен осигурителен стаж с продължителност
38 г., 01м. и 24 дни пенсията на Д. е определена в размер
на 792,80лв. Заключението на
съдбно-икономическата експертиза изцяло потвърждава така определения от органа размер
и същото в тази му част се кредитира напълно. Въз основа на това се приема, че
индивидуалния коефициент е определен правилно като е взет предвид сборът на
месечните съотношения между осигурителния доход на лицето за месеца и средния
осигурителен доход за страната за същия месец, който се разделя на сбора от
съотношенията между броя на работните дни, за които се отнася осигурителният
доход на лицето за съответния месец, и броя на работните дни през месеца – за
всички месеци, участващи при изчисляване на индивидуалния коефициент.
Индивидуалният коефициент не може да надхвърля средноаритметичната стойност на
месечните съотношения между максималния месечен размер на осигурителния доход,
определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за
съответната година, и средния месечен осигурителен доход за страната – за
месеците след 31 декември 1999 г., участващи при изчисляването на индивидуалния
коефициент. Именно това е посочения в чл. 70, ал. 9
от КСО ред на изчисляване. Съответно доходът, от който е изчислена пенсията е
определен като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни
месеца преди месеца на отпускане на пенсията е умножен по индивидуалния
коефициент на лицето. Средномесечният осигурителен доход за страната за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2019г. е 1009.60 лв., който доход е оповестен
публично и съгласно чл. 70, ал. 3 от КСО служи при изчисляване размерите на
новоотпуснатите пенсии през 2020г. Този доход е умножен по индивидуалния
коефициент на лицето след което е
изчислен процента осигурителен стаж, който е 1,2 процента по осигурителния стаж,
съгласно чл. 70, ал. 1 от КСО. От
изложеното се приема, че пенсионния орган при определяне на размера на личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст, видно както от разпореждане от
31.07.2020г., така и от разпореждането от 23.04.2021г. е приложил разпоредбата
на чл. 70, ал. 8-9, ал. 10, т. 2 и ал. 11 от КСО /в ред. ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./. Съответно в оспорваното разпореждане изменението е
направено отново по същите правила, като
индивидуалния коефициент е изчислен съобразно нормативните разпоредби, по които
е бил определен. Административния орган се е съобразил и с чл. 70, ал. 18 от КСО. При така изложените доводи се
приема, че материалния закон е приложен правилно.
По
аргументите на жалбоподателя касаещи неправилно определен размер на пенсията
касателно приет от НОИ осигурителен доход за периода от 01.07.2008г. до 31.08.2008г. и от 01.10.2008г.
до 31.12.2008г. и за м.09.2008г. се приема, че доводите са напълно
несъстоятелни. С разпореждането от 04.06.2021г. е взет доходът от удостоверение
№ 15, издадено въз основа на разплащателните ведомости на „***“ООД, чийто
управител е била жалбоподателката и който доход е по-благоприятен за нея. От
доказателствата по делото е видно, че на жалбоподателката по съдебен ред е
признат за трудов стаж този период, като
труд положен в „***“ООД. Съгласно чл. 1,
ал. 3 от ЗУТОССР по реда на този закон не може да се установява размер на
трудово възнаграждение и на осигурителен доход. От доказателствата по делото е
видно, че процесното удостоверение е издадено въз основа на ведомостите
за изплатени трудови възнаграждения от заплати от осигурител „***“ООД. С оглед на това и като се съобрази, че в чл. 1 от
НПОС е установено, че пенсиите и добавките към тях се отпускат и изплащат
въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на
Националния осигурителен институт (НОИ), към което се прилагат всички
необходими оригинални документи, а съгласно ал. 3 на чл. 40 от НПОС документите по ал.
1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд се приема, че
осигурителния доход по това удостоверение е напълно доказан. Същият
кореспондира и със записите в осигурителна книжка за 2008г., която е заверена с признат стаж и доход за 6
месеца, с оглед внесените дължими осигурителни вноски. Поради изложеното
правилно органът е правил изчисленията въз основа на посоченият в удостоверението
размер от по 770лв. за периодите от
01.07.2008г. до 31.08.2008г. и от 01.10.2008г. до 31.12.2008г. Доколкото
за м. 09.2008г. липсва запис във ведомостите за заплати и не е налице друг разходооправдателен
документ се приема, че правилно и в съответствие на чл. 40, ал. 7 от НПОС във
вр. с приложение № 1 към чл. 8, ал. 1 от ЗД на ДОО, ДВ, бл. 58 от
27.06.2008г. е взет предвид минималния
осигурителен доход по основни икономически дейности и класове професии за 2008г.,
които за ръководители е в размер на 520.00лв. По изложените съображения се
приема, че пенсионния орган правилно е определил размера на осигурителния доход
за този период. Следва също така да се посочи, че представените извадки по
делото от „***“ при НАП, с посочен в тях осигурителен доход, на които се
позоват пълномощниците не представляват
такива по смисъла на чл. 5, ал. 12 от КСО, които да се използват за изчисляване
и отпускане на пенсиите. С оглед на това
доводите на жалбоподателката свързани с това, че пенсията следва са се определи
въз основана на осигурителен доход посочен в осигурителна книжка за м. 09.2008г. се приемат за неоснователни.
Въз
основа на изложеното настоящия състав приема, че оспорваното решение е
правилно. При осъществения съдебен контрол не се установиха отменителни
основания по чл. 146 от АПК. Жалбата е неоснователна и ще се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора ответникът по
жалбата има право на разноски. Същите са своевременно заявени. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на
ответника следва да се присъдят съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено по реда на чл. 24 от Наредбата
за правна помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административен съд – П.***
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на З.М.Д.
против решение № 530106 от 30.07.2021г. на директор на Териториално поделение–П.***
на Националния осигурителен институт.
ОСЪЖДА З.М.Д.,
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
Териториално поделение–П.*** на Националния осигурителен институт съдебни
разноски в размер на 100 лв. /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в
14-дневен срок от получаването му пред Върховен административен съд на
Република България.
СЪДИЯ:/П/