№ 7249
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110100483 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№ 1783/06.01.2022
година на „ЗДЕ“ АД, с ЕИК: ........, със седалище и адрес управление: град С, представлявано
от ............ - двамата заедно, чрез адв. В. П. Д., вписана в Софийска адвокатска колегия с
личен № ......., съдебен адрес: гр. С, срещу „ЗКЛИ“ АД, с ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. С, представлявано от .........
Ищецът твърди, че на 10.12.2020 г. в гр. София, на бул. „Симеоновско шосе“ е
възникнало пътно-транспортно произшествие, при което водачът на лек автомобил
„Субару“, с рег. № ..... движейки се по пътното платно с несъобразена с пътните условия
скорост изгубил контрол над МПС, завъртял се и се ударил в лек автомобил Фиат 500Х, е
рег. № .........., собственост на „........., като му нанася материални щети. Сочи, че за събитието
бил съставен протокол за ПТП № 1789314 от 10.12.2020 г. от СДВР. В резултат на ПТП били
причинени материални щети на лек автомобил Фиат 500Х, с рег. № .........., изразяващи се в
повреди по същия, подробно описани в Опис на претенция и др., а именно: повредени
преден ляв калник, леви врати, предна лява джанта, предно окачване и др.
Твърди, че в изпълнение на задълженията си, произтичащи от договор за застраховка
„Каско на МПС“, полица № 00500100371719 от 2020 г., с покрити рискове „Пълно Каско“, с
период на валидност от 21.07.2020 г. до 20.07.2021 г., за лек автомобил Фиат 500Х, с рег.№
.........., собственост на „......... към момента на ПТП, в „ЗДЕ“ АД била образувана преписка
по щета № 05008463 87/2020г. Сочи, че щетите са описани от застрахователя в опис-
1
протокол по щета от 10.12.2020 г., като с възлагателно писмо от 14.12.2020 г., МПС било
предоставено на Автосервиз „.......“ за ремонт/отстраняване на щетите. Сочи, че с
възлагателно писмо за заместващ автомобил от 14.12.2020 г. на пострадалото лице бил
предоставен заместващ автомобил за времето на ремонта, като на 19.02.2021 г. с приемо-
предавателен протокол МПС било предадено от сервиза, извършил ремонта на собственика
му. Твърди, че била определена и изчислена стойността на извършения ремонт за сумата от
3725,23 лв., за което „.......“ е издало на ЗД „Е“ АД фактура №**********/26.02.2021 г. на
същата стойност. Сочи, че с доклад по щета от 31.03.2021 г. била определена окончателна
стойност на щетата в размер равен на стойността на извършения ремонт - 3725,23 лв.
Сумата от 3725,23 лв., представляваща стойността на застрахователното обезщетение по
щета № ********** била изплатена на „.......“ по банков път, с преводно нареждане на
07.05.2021 г.
Ищецът твърди, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата
на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Сочи, че МПС причинило вредата имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена в ЗК „ЛИ“ АД, с период на валидност от 02.08.2020 г.
до 01.08.2021 г., респ. и към датата на ПТП - 10.12.2020 г.
Твърди, че на 28.05.2021 г. изпратил до ответника регресна покана с рег.№ РК-014 -
18230/28.05.2021 г. с искане да възстанови доброволно стойността на изплатеното
застрахователно обезщетение по преписка номер 05008463 87/2020 г., като поканата била
получена на 28.05.2021 г. Сочи, че от така предявената сума за плащане към ответника,
последният е признал частично задължението си, като изплатил на ЗД „Е“ АД сумата от
2653,93 лв., съгласно уведомление за прихващане на насрещно дължими вземания е рег.№
5613/16.07.2021 г. на ЗД „Е“ АД и преводно нареждане от 04.08.2021 г., с което била
изплатена разликата по извършеното насрещно прихващане, останала дължима от ЗД „Е“
АД. Твърди, че след извършеното плащане на частична сума по щетата в размер на
2653,93лв., ответникът ЗК „ЛИ“ АД дължал на ЗД „Е“ АД сумата от 1071,30 лв., която сума
не била заплатена и към датата на подаване на исковата молба.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да да
заплати на „ЗД Е“ АД, сумата от 1071,30 лв. представляващи частична претенция по
регресно вземане за заплатено обезщетение по застраховка Каско на МПС на увреденото
лице, както и 57,14лв. - мораторна лихва за периода от 28.06.2021 г. до 05.01.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане, ведно с направените по делото разноски, в т.ч. и за адвокатски
хонорар.
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127
ал.1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени, като ответникът е депозирал отговор на
исковата молба в законоустановения срок.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението, че по отношение
2
на лек автомобил марка „Субару” с рег. № ..... е сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” при ЗК „ЛИ” АД, като сочи, че такава е налице с лек
автомобил марка „Субару” с рег.№ .......... Оспорва, че действителният размер на вредите,
настъпили по лек автомобил марка „Фиат 500Х” с рег. № .......... при процесното
произшествие, надвишава сумата от 2,653,93 лв./две хиляди шестстотин петдесет и три лева
и деветдесет и три стотинки/. При определяне на обезщетението било взето предвид, че
процесното МПС било над 3 години, поради което не било необходимо ремонта му да бъде
извършен в оторизиран сервиз, при което експертите на ЗК „ЛИ” АД изчислили стойността
на ремонта по пазарни цени. Оспорва дължимостта на претендираното застрахователно
обезщетение за заместващ автомобил, тъй като същата представлявала обезщетение за
пропуснати ползи, като не било пряка вреда от застрахователното събитие. Твърди, че при
ответното дружество не било постъпвало уведомление, изразяващо несъгласие с
определената и изплатена извънсъдебно сума по посочената застрахователна преписка, или
за претендиране на допълнителни суми като неудовлетворено вземане по процесната щета.
Оспорва иска за лихва за мораторна лихва като неоснователен, както и искането за
присъждане на разноски.
В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, се явява
упълномощен процесуален представител, който поддържа заявения иск, претендира
разноски, за които е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от процесуален
представител, който поддържа заявените възражения и претендира разноски, за които
представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, като е
допуснато и прието заключението по допуснатата и назначена съдебна автотехническа
експертиза. Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ
поотделно и в съвкупност, съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от
фактическа страна:
На 10.12.2020 г. в гр. София, на бул. „Симеоновско шосе“ е възникнало пътно-
транспортно произшествие, при което водачът на лек автомобил „Субару“, с рег. № .....
движейки се по пътното платно с несъобразена с пътните условия скорост изгубил контрол
над МПС, завъртял се и се ударил в лек автомобил Фиат 500Х, е рег. № .........., собственост
на „........., като му нанася материални щети. Сочи, че за събитието бил съставен протокол за
ПТП № 1789314 от 10.12.2020 г. от СДВР. В резултат на ПТП били причинени материални
щети на лек автомобил Фиат 500Х, с рег. № .........., изразяващи се в повреди по същия,
подробно описани в Опис на претенция и др., а именно: повредени преден ляв калник, леви
врати, предна лява джанта, предно окачване и др.
Съдът приема за доказано от анализа на доказателствата, че при това ПТП на лек
автомобил „Фиат 500Х“, са били нанесени увреждания, изразяващи се в повреда на предна
броня, предна лява врата, задна лява врата, преден ляв калник, предна лява джанта и др.
Щетите по лек автомобил „Фиат 500X“, с рег.№ CB6270AH се намират в пряка и причинно-
3
следствена връзка с настъпилото на 10.12.2020 г. произшествие в гр. София.
Установява се от доказателствата по делото, че в изпълнение на задълженията си,
произтичащи от договор за застраховка „Каско на МПС“, полица № 00500100371719 от 2020
г., с покрити рискове „Пълно Каско“, с период на валидност от 00:00 ч. на 21.07.2020 г. до
24:00 ч. на 20.07.2021 г., за лек автомобил „Фиат 500Х“, с рег.№ .........., собственост на
„......... към момента на ПТП, в „ЗД Е“ АД била образувана преписка по щета №
**********/2020 г.
От 3Д „Е“ АД е извършен оглед и съставен опис на увредените детайли по щета №
********** от 10.12.2020 г. В описа са отразени видът и степените на щетите, съгласувани
от собственика на застрахования автомобил. Възприемат се видът и степените на описаните
вреди от застрахователя в горецитираната щета за процесното МПС.
С възлагателно писмо от 14.12.2020 г. – /лист 23 от делото/, МПС било предоставено
на Автосервиз „....... - София“ за възстановяване на щетите на лек автомобил „Фиат 500Х“, с
рег.№ ........... С възлагателно писмо за заместващ автомобил от 14.12.2020 г. – лист 24 от
делото, на пострадалото лице е предоставен заместващ автомобил за времето на ремонта,
като на 19.02.2021 г. с приемо-предавателен протокол МПС било предадено от сервиза,
извършил ремонта, на собственика му. Приложими към процесния застрахователен договор
са общите условия за застраховка „Каско на МПС“ на ищеца, вкл. клауза „А“ - Пълно Каско.
С молба-становище от 12.07.2022 г. е приложен по делото Добавък № 1 към
застрахователната полица - клауза „Е+“ – „заместващ автомобил“
Определена е и изчислена стойността на извършения ремонт за сумата от 3725,23 лв.,
за което „....... - София“ е издало на ЗД „Е“ АД фактура № **********/26.02.2021 г. на
същата стойност – лист 26. С доклад по щета от 31.03.2021 г. била определена окончателна
стойност на щетата в размер равен на стойността на извършения ремонт - 3725,23 лв. – лист
29 от делото. Сумата от 3725,23 лв., представляваща стойността на застрахователното
обезщетение по щета № **********, е изплатена на „....... - София“ по банков път, с
преводно нареждане на 07.05.2021 г.
С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, тъй като МПС причинило вредата имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена в ЗК „ЛИ“ АД, с период на валидност от 02.08.2020 г.
до 01.08.2021 г., респ. и към датата на ПТП - 10.12.2020 г.
От доказателствата по делото се установява, че на 28.05.2021 г. е изпратена до
ответника регресна покана с рег. № РК-014 -18230/28.05.2021 г. с искане да възстанови
доброволно стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по преписка номер
**********/2020 г., като поканата била получена на 28.05.2021 г. От така предявената сума
за плащане към ответника, последният е признал частично задължението си, като изплатил
на ЗД „Е“ АД сумата от 2653,93 лв., съгласно уведомление за прихващане на насрещно
дължими вземания с рег.№ 5613/16.07.2021 г. на ЗД „Е“ АД – лист 37, и преводно
нареждане от 04.08.2021 г., с което била изплатена разликата по извършеното насрещно
4
прихващане, останала дължима от ЗД „Е“ АД.
От заключението на вещото лице Й. в оценителната част, съдът приема за доказано, че
стойността необходима за възстановяване лек автомобил „Фиат 500Х“, с рег. № ..........,
собственост на „........., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 3153,02
лв., а стойността необходима за възстановяване лев автомобил „Фиат 500Х“, с рег. № ..........,
изчислена по цени на алтернативни доставчици към датата на ПТП е 3012,62 лв. Средната
пазарна стойност на наема на автомобил от класата на заместващ автомобил – лек
автомобил „Фиат Типо“, с рег. № СВ 9513 КХ за периода 15.12.2020 г. – 14.01.2021 г. е
1416,80 лв.
Следователно действителната стойност на дължимото обезщетение, включващо
стойността за възстановяване на щетата и за наем на заместващ автомобил, възлиза на
4569,82 лв. Тази сума надвишава стойността на исковата претенция по настоящото дело.
След извършеното плащане на частична сума по щетата в размер на 2653,93 лв.,
ответникът ЗК „ЛИ“ АД дължи на ЗД „Е“ АД сумата от 1071,30 лв., която сума не е
заплатена и към датата на подаване на исковата молба.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от анализа на
доказателствата, които приема за безпротиворечиви и взаимодопълващи се.
Въз основа на сторените от съда фактически констатации се налагат следните правни
изводи:
В настоящето производство са заявени кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 411 от Кодекса на застраховането и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите.
Заявените искови претенции са допустими, като предявени пред местно и родово
компетентния съд, от лице, което твърди и доказва правен интерес и следва да бъдат
разгледани по същество.
По същество
При установеното от фактическа страна съдът е мотивиран да приеме от правна страна,
че предявеният осъдителен суброгационен иск е основателен за сумата от 1071,30 лева,
както и 57,14 лв. – мораторна лихва за периода от 28.06.2021 г. до 05.01.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 06.01.2022 година, от които изплатено
обезщетение при следните аргументи:
В настоящето производство е предявен осъдителен суброгационен иск с правна
квалификация чл. 411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите – за заплащане на сумата от общо 1071,30 лева, както и 57,14 лв.
– мораторна лихва за периода от 28.06.2021 г. до 05.01.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 06.01.2022 година до окончателното изплащане на вземането,
която сума представлява изплатено от ищеца застраховател на трето лице обезщетение за
имуществени вреди, причинени от застрахован при ответника водач на моторно превозно
средство.
Правоотношението, по силата на което застрахователят е платил на увреденото лице,
произтича от застрахователния договор по имуществено застраховане, т.е. то е договорно по
5
своята правна същност, докато правоотношението, въз основа на което застрахователят
придобива суброгационно право (право да встъпи в правата на удовлетворения кредитор
(застрахован) е извъндоговорно и по-точно деликтно правоотношение. Това положение
изрично е прието и анализирано от Съда на Европейския съюз по съединени дела С-359/14 и
С-475/14 в решение от 21.1.2016 г. по повод на преюдициални запитвания, направени на
основание чл. 267 ДФЕС, подадени от Районен съд на град Вилнюс, Литва и Върховния съд
на Литва на 15. 7. и 8.10.2014 г. Практическото значение на правното разграничение е
свързано с приложението на Регламент (ЕО) 593/2008 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 17.6. 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения, известен
още като Рим I и Регламент (ЕО) 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от
11.7.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения, известен като
Рим II.
Суброгацията се свързва с още едно правоотношение – между увреденото лице, което е
застрахованият собственик или държател на вещта, от една страна, и третото лице, което е
делинквентът, от друга страна. Това правоотношение по начало е деликтно, но може да бъде
и договорно (ако вредите са причинени във връзка с неизпълнение на договорно задължение
на третото лице срещу застрахования).
Застрахователят ищец се е суброгирал в деликтното правоотношение, в което длъжник
е третото лице – застрахователят ответник в настоящето производство. Преди суброгацията
и удовлетворяването на застрахования, това правоотношение е съществувало между
застрахования (увреденото лице) и третото лице (носителя на гражданската отговорност).
Самата суброгация е законна цесия, т.е. вземането на удовлетворения кредитор преминава
върху застрахователя такова, каквото е било и преди да е удовлетворено. Длъжникът дължи
на застрахователя не повече от това, което е дължало преди суброгацията на застрахования
и неговото задължение не може да се модифицира от виновно в безвиновно при смяната на
кредиторите.
Суброгацията е упражняване на правата на застрахования от името на застрахователя и
суброгацията настъпва по силата на закона – при осъществяване на фактическия състав, без
да е необходимо волеизявление (cession legis).
От установената фактическа обстановка съдът формира правния извод, че водачът на
лек автомобил „Субару“, с рег. № ......... е причинил процесното ПТП виновно при
неспазване на правилата за движение.
По смисъла на чл. 411, ал. 1 и чл. 412, ал. 1 от Кодекса за застраховането,
застрахователят по застраховката „Гражданска отговорност – в казуса ищеца, встъпва в
правата на застрахования „......... – собственик на лек автомобил „Фиат 500Х“, с рег.№ ..........,
срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. За да предяви претенцията си на това
основание, застрахователят следва да докаже, че водачът, застрахован при ответното
застрахователно дружество, виновно е причинил вредата на застрахованото имущество –
лек автомобил „Фиат 500Х“. В казуса съдът приема за доказано, вина за настъпване на ПТП-
6
то да има водачът на застрахования при ответника лек автомобил „Субару“, с рег. № ..........
Страните не спорят, че по отношение на увредения лек автомобил „Фиат 500Х“. с рег.
№ .........., е налице валидно сключена и действаща към момента на произшествието
имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в полица
№00500100385213/21.10.2020 г. при уговорено покритие „Пълно каско“ на рисковете
съгласно Общите условия на застраховката, част от които е Клауза „Е+“ – Заместващ
автомобил, приложима заедно с Общите условия за застраховка „Каско на МПС“ и Клауза А
към тях като ги допълва с предоставяне на допълнителна услуга „Заместващ автомобил“. По
силата на тази клауза застрахователят предоставя на застрахования услугата „Заместващ
автомобил“ в случай на настъпване на застрахователно събитие, покрито от общите
условия, което не представлява тотална щета, застрахованото МПС има право на доверен
сервиз, отстраняването на щетата по преценка на доверения сервиз ще отнеме повече от 5
дни и всички застрахователни премии са изплатени. Посочено е, че предоставянето на
услугата се извършва след изрично писмено искане на застрахования от изрично определено
от застрахователя дружество – наемодател, предоставящо услугите „рент – а – кар“.
Застрахователят поема задължение да заплати наема за заместващия автомобил, за срок не
по-дълъг от 30 дни, като всички останали разходи по ползването на наетия автомобил и в
случай, че ползването продължи повече от 30 дни, са за сметка на застрахования. Според
вписванията в допълнителната Клауза „Е+“ за заместващ автомобил услугата може да се
ползва от застрахования само веднъж в рамките на действието на застрахователния договор.
Ответникът оспорва наличието на клауза в застрахователния договор „Каско“, която да
осигурява предоставянето на услугата „заместващ автомобил“, но се установява, че същата е
част от Общите условия, при които е подписана процесната застрахователна полица и които
обвързват застрахованото лице.
От приетите по делото договор за наем на заместващ автомобил 25169 и фактура
№**********/20.01.2021 г. се установява, че за периода от 15.12.2020 г. до 14.01.2021. на
собственика на увредения при процесното ПТП автомобил е предоставен от автосервиза, на
който е възложен ремонта му, заместващ автомобил от същия клас срещу заплащане на наем
в размер на 14,17 евро на ден или общо 425,00 евро без ДДС, който наем е заплатен на
наемодателя на автомобила от застрахователя по застраховка „Каско на МПС“ по силата на
допълнителна клауза към застрахователната полица "Е+", което не е спорно между страните.
Не се установява, а и не се твърди, че преди това застрахователно събитие с процесния
лек автомобил марка „Фиат 500Х“ с рег.№ .......... е настъпило друго произшествие, което да
е налагало ползването на тази допълнителна услуга от страна на застрахования, поради
което застрахованият собственик се е възползвал от тази услуга „заместващ автомобил“ за
периода, през който застрахованият автомобил е ремонтиран.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 и ал. 2 КЗ в застрахователното обезщетение се
включват и пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволеното увреждане.
Съдът намира, че направените разходи за заместващ автомобил представляват
7
пропуснатите ползи, които са пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане, и
които подлежат на обезщетяване по застраховка „Гражданска отговорност“. Следва да се
съобрази, че непосредствени и преки са онези вреди, които по време и място следват
противоправния резултат. Законодателят предвижда в случаите, когато се ангажира
гражданската отговорност на длъжника, той да отговаря само за онези вреди, които са по
причина на неговото противоправно поведение (непозволено увреждане или неизпълнено
договорно задължение), за които вреди причинната връзка не се прекъсва.
В конкретния случай вредите, представляващи разходи във връзка с наемане на
заместваща кола, са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното
ПТП, след като невъзможността да се ползва личният автомобил е именно поради ПТП,
причинено от водача по застраховка "Гражданска отговорност", сключена с ответното
дружество. Това е така, защото е засегнато имуществото на увреденото лице – ако
автомобилът не беше увреден, нямаше да се наложи ремонтът му и собственикът му щеше
да продължи да го ползва. Самият ремонт изисква престой в сервиз и до отремонтиране
автомобилат не може да се ползва, което представлява загуба за собственика. Ето защо,
съдът достига до извод, че вредите, представляващи разходи във връзка с наемане на
заместващ автомобил, са в пряка и непосредствена причинноследствена връзка с процесното
ПТП. Невъзможността да се ползва личния автомобил е несъмнено се дължи на процесното
ПТП, виновно причинено от водача по застраховка "Гражданска отговорност", сключена с
ответното дружество – в този смисъл са: Решение № 264371 от 01.07.2021 г. по в. гр. д. №
4884/2021 г. на Софийски градски съд, Решение № 265232 от 03.08.2021 г. по в. гр. д. №
3631/2021 г. на Софийски градски съд, Решение № 261640 от 11.03.2021 г. по в. гр. д. №
9612/2020 г. на Софийски градски съд, Решение № 260572 от 15.02.2022 г. по в. гр. д. №
13371/2020 г. на Софийски градски съд, Решение от 12.05.2022 г. по в. гр. д. № 5690/2021 г.
на Софийски градски съд и др.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в претендирания размер от
1071,30 лева. Задължението на делинквента, респ. на неговия застраховател към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към
което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на
чл.84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение
само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Ето
защо за поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. Установено е по делото, че
ищецът е предявил регресната си претенция по извънсъдебен ред с регресна покана с рег. №
РК-014-18230/28.05.2021 година, получено от ответника на 28.05.2021 г. Съгласно
специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят на гражданската отговорност на
делинквента следва да определи и изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от
представяне на преписката, когато същата съдържа всички необходими документи, сочещи
за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. В случая не се твърди получената преписка да не
е съдържала всички необходими документи, че същите са били нечетливи, което не
8
изключва отговорността на ответника да определи и заплати регресната претенция в срок.
Ето защо в полза на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 57,14 лева –
обезщетение за забава за периода от 28.06.2021 г. до 05.01.2022 г.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има ищецът, който претендира такива в
размер на 610 лв. (100 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за съдебно-автотехническа
експертиза, и 310 лв. платено адвокатско възнаграждение). Предвид изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
610 лв., представляваща разноски по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.412, ал.1 във връзка с чл.411 от Кодекса за
застраховането във връзка с чл.74 от Закона за задълженията и договорите, и на основание
чл.78, ал.1, ал.3, ал.5 и ал.8 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК “ЛИ” АД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С, да
заплати на „ЗДЕ“ АД, с ЕИК: ........, със седалище и адрес управление: град С сумата от
1071,30 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба
– 06.01.2022 година до окончателното изплащане, дължимо във връзка с щета №
**********/2020 г., по повод на настъпило на 10.12.2020 година пътно-транспортно
произшествие, при което водачът на лек автомобил „Субару“, с рег. № ......... движейки се по
пътното платно с несъобразена с пътните условия скорост изгубил контрол над МПС,
завъртял се и се ударил в лек автомобил Фиат 500Х, е рег. № .........., собственост на „.........,
като му нанася материални щети, и по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
57,14 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 28.06.2021 г. до 05.01.2022 г.
ОСЪЖДА ЗК “ЛИ” АД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. С, да
заплати на „ЗДЕ“ АД, с ЕИК: ........, със седалище и адрес управление: град С сумата от 610
лева, представляваща сторените по гр.дело № 20221110100483 г. по описа за 2022 година на
Софийски районен съд, гражданско отделение, разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9