Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

Номер  28.,   17 май 2010 г. , град  КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД   КОТЕЛ, граждански  състав, на четвърти май през две хиляди и десета година, в публично съдебно заседание, в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЙОВКА  БЪЧВАРОВА

ЧЛЕНОВЕ : ………………..……………………………

……………….…………………………….

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : …….………….................…..

…….…………................…..

секретар С.П. ...............................………………………………...………….............………

прокурор ……………………………........………….............…………………………...……………..............

като разгледа докладваното от Председателя ЙОВКА  БЪЧВАРОВА гражданско дело номер 201 по описа за 2009 год., за да се произнесе, съобрази следното:

            Ищцата М.М. твърди, че на 17.10.1986 г. в град К.в Руската федерация сключили граждански брак с ответника Ф.Д.М.. Твърди се, че родените деца били пълнолетни. Твърди се, че до 1989 г. семейството живеело в град К., а след това се установили в България, купили жилище, но отношенията им постепенно започнали да се влошават, тъй като ответникът злоупотребявал алкохол и малтретирал ищцата психически и физически. Ищцата напуснала семейството и от 2008 г. се установила да работи в Гърция, където водела свой живот, напълно независим от ответника. Счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и нямало изгледи да бъде заздравен. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати бракът им по вина на ответника. Не предявява претенции за ползване на семейното жилище, представляващо семейна имуществена общност. Желае и след прекратяване на брака да запази следбрачното си фамилно име М..

В съдебно заседание, проведено на 04.05.2010 г. страните представиха споразумение по чл.49, ал.4 от СК, поради което съдът разпореди по реда на чл.321, ал.5 от ГПК производството по делото да продължи като развод по взаимно съгласие.

            В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. П.П., а в последствие от адв. К. К., двамата от АК Сливен, снабдени с изрични пълномощни по реда на чл.34, ал.2 от ГПК, които от нейно име поддържат предявения иск.

            Ответникът се явява лично и се представлява от адв. С. Б. от АК С. и не оспорва предявения иск, като заявява категоричното си желание бракът да бъде прекратен.

            Съдът, след като се съобрази с доводите на страните и прецени  събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното :

            Страните са съпрузи сключили граждански брак на 17.10.1986 год. в град К., Р. ф. който е първи по ред и за двамата. Родените от брака две деца са пълнолетни. Налице са изискванията, предвидени в разпоредбата на чл.49, ал.4 вр. ал.1 от СК. По време на брачния процес съгласието на съпрузите да се разведат бе сериозно и непоколебимо. Изложеното споразумение не противоречи на закона и морала, поради което следва да бъде утвърдено.

            Молителите дължат окончателна държавна такса в размер на 40.00 лева, от които 25.00 лева са внесени при образуване на делото. Разликата от 15.00 лева следва да се плати солидарно от двамата молители.

            Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш    И :

 

ПРЕКРАТЯВА  на основание чл.49, ал.4 вр. ал.1 от СК с развод сключения  на 17.10.1986 год. В град К. Р. ф., граждански брак между М.М., ЕГН **********,***, съдебен адрес град С. ул. „Д. П.” № .** ет.**, ст.***, и Ф.Д.М., ЕГН **********,***, за което в Община Сливен е съставен акт за граждански брак № 471/27.11.2001 г.

            УТВЪРЖДАВА следното споразумение между страните:

1. Родените от брака деца са пълнолетни, поради което не се обсъжда въпроса за родителските права.
2. След прекратяване на брака М.М. продължава да носи следбрачното си фамилно име М..
3. Предоставя се за ползване на ответника семейното жилище, находящо се в град С., кв. „Д.” бл.** вх.**, ап.**, имащо характер на съпружеска имуществена общност.
4. По време на брака съпрузите не са придобивали в условията на съпружеска имуществена общност моторни превозни средства.
5. Страните се споразумяват, че личните вещи и влогове, придобити по време на брака са поделени извънсъдебни и нямат претенции един срещу друг относно тях.
6. Съпрузите нямат претенции един срещу  друг относно фирмите и дяловете в търговските дружества, които притежава всеки един от тях, както и към притежаваните от всеки един от тях авоари в банкови сметки.
7. Страните нямат претенции за издръжка помежду си.
8. Разноските остават за страните така, както са ги направили, а окончателната държавна такса се поема по равно.

ОСЪЖДА М.М., ЕГН **********,***, съдебен адрес град С., ул. „Д. П.” № **, ет..**, ст.**, и Ф.Д.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на бюджета на съдебната власт окончателна държавна такса по делото за развод в размер на 15.00 (петнадесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

           

П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :