Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 10.05.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в публично съдебно заседание на пети
април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
при участието на
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 2444 по описа за 2017 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 3 вр. с
ал. 4 ЗБН., чл. 26 ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 59, ал. 2 ЗБН и чл. 3, ал. 3 вр.
ал. 2 ЗБН.
А.Д.и
К.М., в качеството им на синдици на „К.т.б.“ АД (н) твърдят, че между Банката и
ответника – „С.С.И.Б.“
ЕООД, бил сключен Договор за банков кредит от 20.12.2012 г., съгласно който
„КТБ“ АД, предоставя на ответника, банков кредит в размер на 53 200 000
лева. Сочи, че съгласно извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД (н.), към
29.10.2014 г. задълженията на ответника по горния договор възлизали на 29 002 108.18
лева, от които редовна главница в размер на 27 641 223.10 лева,
просрочена главница в размер на 140 465 лева, просрочени лихви върху
редовна главница в размер на 1 172 019.12 лева, просрочена лихва
върху редовна главница в размер на 9 489.20 лева, текущи лихви върху
редовна в размер на 13 820.61 лева, текущи лихви върху просрочена главница
в размер на 148.27 лева и неустойка върху просрочена в размер на 24 942.88
лева.
Твърдят
още, че в деловодството на Банката постъпило уведомление с вх. №
10168/30.10.2014 г., с което „К.И.“ АД съобщили
на КТБ АД, че по силата на Договор за цесия от 24.10.2014 г. са прехвърлили на „С.С.И.Б.“ ЕООД вземания в размер на
8 770 863.50 лева и 1 636 068.48 евро, представляващи част
от вземанията на В.В.С.по Договор за разплащателна сметка с IBAN *** депозит от 16.05.2014
г. за сметка IBAN ***,
които дружеството придобило от В.С.с договор за цесия от 24.10.2014 г.
За
извършеното прехвърляне на вземане от В.С.на „К.И.“ АД Банката била уведомена
от В.С.с уведомление за извършена цесия
вх. № 9809/24.10.2014 г.
В
деловодството на Банката постъпило и изявление за прихващане с вх. № 10194/30.10.2014
г., от „С.С.И.Б.“
ЕООД между придобитите вземания в размер на 8 770 863.50 лева и
1 636 068.48 евро и
задълженията му към Банката по Договор за банков кредит от 20.12.2012 г., до
размера на по- малкото вземане. Депозирано било от ответника и второ изявление
за прихващане с вх. № 12632/04.12.2014 г., с което било потвърдено първото
прихващане.
Банката
осчетоводила само прихващането със сумата 8 770 863.50 лева, тъй като
с другата сума - 1 636 068.48 евро, прихващане не било възможно,
поради липса на такава сума като наличност по сметката на цедента, съотв. –
липса на вземане към Банката в посочения размер.
В
деловодството на Банката постъпило и уведомление с вх. № 10209/30.10.2014 г., с
което „ПИБ“ АД съобщава на КТБ АД, че по силата на Договор за цесия са
прехвърлили на „С.С.И.Б.“
ЕООД вземане в размер на 17 000 000 лева, представляващи част от
вземане на „ПИБ“ АД към Банката по три сметки на „ПИБ“ АД.
В
деловодството на Банката постъпило и изявление за прихващане с вх. №
10216/30.10.2014 г., от „С.С.И.Б.“
ЕООД между придобитите от „ПИБ“ АД вземания в размер на 17 000 000
лева и непогасения остатък от задълженията му към Банката по Договор за банков
кредит от 20.12.2012 г.
Синдиците
на Банката намират, че изявленията за прихващане са недействителни по отношение
на кредиторите на несъстоятелността, тъй като ответникът е знаел за настъпилата
неплатежоспособност към момента на придобиване на вземането с оглед на
информацията в медиите относно финансовото състояние на Банката, както и поради
факта, че с Решения № 73 от 20.06.2014 г. и № 74 от 22.06.2014 г. на
Управителния съвет на Българска Народна Банка, Банката била поставена под
специален надзор, които решения са публикувани по партидата на Банката в
Търговски регистър. Освен това, към 30.10.2014 г., когато са придобити
вземанията, предмет на прихващанията,
неплатежоспособността на Банката била обществено известен факт, тъй като
БНБ оповестила Доклад за анализа и оценката на активите на КТБ АД и документ с
наименование „Информация за основните балансови позиции“ на „КТБ“ АД към
30.09.2014 г., както и резултатите от оценката на активите, изготвени от „Ъ.Е.Я.О.“
ООД, „Д.Б.“ ООД и „АФА“ ООД. Резултатите от доклада показвали, че капиталът на Банката
е отрицателна величина, т.е., тя е неплатежоспособна. Докладът бил публикуван
на 22.10.2014 г. на уеб страницата на БНБ. Отделни факти били разпространени и
в медиите. Ответникът придобил вземанията си към ищеца след оповестяване на
посочения доклад, само няколко дни преди 06.11.2014 г., когато бил отнет
лиценза на Банката. Ответникът придобил вземането и задължението си преди
датата на решението за откриване производство по несъстоятелност на Банката и
знаел за изпадането и в неплатежоспособност.
При
условия на евентуалност твърди, че тъй като изявленията за прихващане нямали нотариална
заверка на подписа на лицето, от което произтичат изявленията, то те не
отговаряли на изискването за форма по чл. 59, ал. 2 ЗБН и били нищожни.
Отново
в условия на евентуалност ищецът твърди, че прихващането има ефект на
погасяване на парично задължение на Банката, доколкото се погасява нейно
задължение към вложители, поради което попада в действията и сделките по чл. 3,
ал. 2 ЗБН, поради което и на основание чл. 3, ал. 3 ЗБН е нищожно по отношение
на кредиторите на несъстоятелността.
Предвид
изложеното ищецът иска да бъде постановено решение, с което да бъдат обявени за
недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на основание чл.
59, ал. 3 ЗБН, евентуално за нищожни на основание чл. 59, ал. 2 ЗБН, а
евентуално за нищожни на основание чл. 3, ал. 3 ЗБН, следните прихващания:
Изявление за прихващане с вх. № 10194/30.10.2014 г., потвърдено с Изявление за прихващане с вх. №
12632/04.12.2014 г. по регистъра на КТБ, отправено от „С.С.И.Б.“ ЕООД до Банката,
между вземане на ответника в размер на BGN
8 770 863,50 (осем милиона
седемстотин и седемдесет хиляди осемстотин шестдесет и три лева и петдесет
стотинки), придобито от ответника чрез договор за цесия с „К.И.“ АД от 29.10.2014 г. и представляващо вземане, произтичащо
от сключен между цедента и В.В.С., ЕГН: **********, Договор за цесия от
24.10.2014 г. за вземания на последната към Банката по Договор за разплащателна
сметка с IBAN ***, и задължение на
ответника към КТБ по Договор за банков кредит от 20.12.2012г. и
Изявление за прихващане с вх. № 10216/30.10.2014 г. по регистъра на КТБ,
отправено от „С.С.И.Б.“ ЕООД до Банката, между вземане на ответника в размер на BGN
17 000 000 (седемнадесет милиона
лева), придобито от ответника чрез договор за цесия на вземане на „П.и.б.“ АД от 13.06.2014 г. и представляващо част от вземане за
сумите/паричните средства, находящи се по сметки: IB
AN BG21 *********; IBAN ***; IBAN
***; IBAN ***,20 29 01 2051., срещу задължение на „С.С.И.Б.“ ЕООД
по Договор за банков кредит от 20.12.2012 г. и всички анекси към него.
Ответникът
„С.С.И.Б.“
ЕООД е депозирал отговор на исковата молба със становище за неоснователност на
предявените искове. Не оспорва, а и потвърждава твърденията на ищеца по
фактите, свързани с направените прихващания. Оспорва основателността на иска по
чл. 59, ал. 3 ЗБН като сочи, че решението на УС на БНБ за отнемане лиценза на Банката
е обявено едва на 07.11.2014 г. и едва от този момент може да се твърди знание
за неплатежоспособността на Банката, а процесните прихващания са извършени
преди тази дата. Липсвал елемент от фактическия състав по предявения иск, а
именно знание за неплатежоспособността.
По
иска с правно основание чл. 59, ал. 2 ЗБН ответникът сочи, че изявленията за
прихващане са направени в момент, в който Банката не е имала синдици, а и към
този момент не е била изискуема нотариална форма. Писмената форма в случая е
била достатъчна за валидността на прихващането.
По
отношение иска по чл. 3, ал. 3 ЗБН ответникът сочи, че не е налице прихващане
след решението за отнемане лицензията на Банката, а преди него. Освен това,
изявлението за прихващане изхождало от „Сиболе“, а не от Банката. Посоченото
правело неприложима хипотезата по чл. 3, ал. 3 ЗБН. Ответникът моли всички
предявени искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ищецът
е депозирал допълнителна искова молба. Признава, че и двете процесни изявления
за прихващания са осчетоводени от Банката и с тях са погасени задълженията на
ответника към Банката. Поддържа, че направените от ответника възражения са
неоснователни. Поддържа твърденията си за презумирано знание за
неплатежоспособността на Банката още след поставянето и под особен надзор на
20.06.2014 г. Сочи и множество последващи прес-съобщения на БНБ, от които това
знание се презумира. Поддържа всички свои твърдения по исковете.
Ответникът
е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, в който изрично признава
фактите, относими към извършването на прихващанията и погасяването на
вземанията по тях, както и относно източниците на вземанията, предмет на прихващанията.
Поддържа всички направени с отговора възражения.
В
първото по делото съдебно заседание е допуснато уточнение в личността на ищците
по различните искове, а именно, че исковете с правно основание чл. 59, ал. 3
ЗБН и чл. 3, ал. 3 ЗБН са предявени от синдиците на “КТБ“ АД (н) в качеството
им на процесуални субституенти на кредиторите, а искът по чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр.
чл. 59, ал. 2 ЗБН е предявен от тях в качеството им на представляващи Банката
(т..е, ищец по него е Банката).
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено Решение от
03.07.2015 г. на САС, трети състав по т.д. по несъстоятелност № 2216/2015 г., с
което е отменено решение на СГС, 4-ти състав от 22.04.2015 г. по т.д. №
7549/2014 г., но само в обжалваната част относно определената датата на
неплатежоспособността и е определена дата на неплатежоспособността 20.06.2014
г. С посоченото решение на СГС Банката открито е производство по
несъстоятелност и Банката е обявена в несъстоятелност, прекратена е дейността
на предприятието на Банката и са прекратени правомощията на нейните органи,
което решение е служебно известно на настоящия състав.
На 20.12.2012 г. между „К.т.б.“ АД
и „С.С.И.Б.“ ЕООД,
като кредитополучател, е сключен договор за кредит, с който Банката отпуска на
кредитополучателя банков кредит в размер на 53 200 000 лева. С Анекс
№ 1/18.11.2013 г. е констатирано, че към тази дата размерът на неиздължения
кредит е 50 000 000 лева и е уговорено, че кредитополучателят ще
издължава кредита чрез 74 месечни погасителни вноски, платими до 20-то число на
съответния месец, считано от 20.02.2014 г. до 20.02.2020 г. С Анекс № 3 от
19.03.2014 г. е констатирано, че към тази дата размерът на неиздължения кредит
е 50 000 000 лева и е уговорено, че кредитополучателят ще издължава
кредита чрез 69 месечни погасителни вноски, платими до 20-то число на
съответния месец, считано от 20.07.2014 г. до 20.02.2020 г.
С
договор за прехвърляне на вземания от 29.10.2014 г. „К.И.“ АД е прехвърлило на „С.С.И.Б.“ ЕООД
вземания в размер на 8 770 863.50 лева и 1 636 068.48 евро,
представляващи част от вземанията на В.В.С.по Договор за разплащателна сметка с
IBAN ***
депозит от 16.05.2014 г. по сметка IBAN ***, които дружеството придобило от В.С.с
договор за цесия от 24.10.2014 г.
С
уведомления вх. № 9809/24.10.2014 г. и вх. № 9810/24.10.2014 г. В.В.С.е
уведомила „ЦКБ“ АД относно сключения с „К.И.“ АД договор за цесия от 24.10.2014
г.
С
уведомление за цесия вх. № 10168/30.10.2014 г. „К.И.“ АД е уведомило „КТБ“ АД
относно сключения договор за цесия от 29.10.2014 г. със„С.С.И.Б.“ ЕООД.
С писмо за прихващане
вх. № 10194/30.10.2014 г. „С.С.И.Б.“ ЕООД е заявило пред „КТБ“
АД, че извършва прихващане между вземания в размер на 8 770 863.50
лева и 1 636 068.48 евро, представляващи част от вземанията на В.В.С.по
Договор за разплащателна сметка с IBAN *** депозит от 16.05.2014 г. по сметка IBAN ***, които дружеството
придобило от В.С.с договор за цесия от 24.10.2014 г. и задълженията на„С.С.И.Б.“ ЕООД
към Банката по Договор за банков кредит от 20.12.2012 г., до размера на по- малкото
вземане.
Представено
е и второ писмо за прихващане вх. № 12632/04.12.2014 г., което е потвърдено
изявлението за прихващане вх. № 10194/30.10.2014 г.
С
договор за продажба на вземания от 13.06.2014 г. „ПИБ“ АД са прехвърлили на „С.С.И.Б.“ ЕООД вземане в размер на
17 000 000 лева, представляващи част от вземане на „ПИБ“ АД към Банката
по три сметки на „ПИБ“ АД, цялото в размер на 97 500 000 лева.
С уведомление вх. на „КТБ” АД № 10209/ 30.10.2014
г., Банката е уведомена, че ПИБ“ АД са прехвърлили на „С.С.И.Б.“ ЕООД вземане в размер на
17 000 000 лева, представляващи част от вземане на „ПИБ“ АД към Банката
по три сметки на „ПИБ“ АД, цялото в размер на 97 500 000 лева..
С
изявление за прихващане вх. № 10216/30.10.2014 г. „С.С.И.Б.“ ЕООД е заявило, че
прихваща придобитите от „ПИБ“ АД вземания в размер на 17 000 000 лева
с непогасения остатък от задълженията му към Банката по Договор за банков
кредит от 20.12.2012 г., до размер на по-малкото.
Установява се от представеното
извлечение от протокол от решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на
БНБ, че Управителният съвет е взел решение, с което е поставил „КТБ“ АД под
специален надзор за срок от три месеца, назначени са квестори ограничена е
дейността на Банката и изпълнението на всички нейни задължения е спряно за срок
от три месеца.
Представени
са прессъобщения на БНБ от 20.06.2014 г., от 22.06.2014 г., 11.07.2014 г., 31.07.2014
г., 22.08.2014 г., 16.09.2013 г. и 22.10.2014 г., в които се отразяват данни за
финансовото състояние на „КТБ“ АД и поставянето й под специален надзор.
Представена е информация за
основните балансови позиции на „КТБ“ АД към 30.09.2014 г. и резултатите от
оценките на активите на Банката, изготвени от одиторските фирми „Ъ.Е.Я.О.“ ООД,
„Д.Б.“ ООД и „АФА“ ООД.
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното:
В исковата си
молба ищецът е посочил като главен иск този с правно основание чл. 59, ал. 3
ЗБН, а като евентуални исковете с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. чл.
59, ал. 2 ЗБН и чл. 3, ал. 3 ЗБН. Съдът намира обаче, че независимо от тази
подредба и диспозитивното начало, най-напред следва да бъдат разгледани
установителните искове за нищожност на процесните вземания, а едва след това
конститутивния иск по чл. 59, ал. 3 ЗБН. От двата установителни искове главен
следва да бъде искът по чл. 3, ал. 3 ЗБН, тъй като същият е обоснован на
по-значимо основание – нарушение на закона, а последен евентуално следва да
бъде разгледан искът с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2
ЗБН. Така приетата от съда подредба следва указанията, дадени от ВКС в редица
решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а именно, че
начинът на съединяване на искове зависи от естеството на материалните
правоотношения. Съдът е длъжен да разгледа основанията на нищожност според
тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия (противоречие със
закона или заобикалянето му) през по-леките, каквито са липсата на основание,
липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или
липсата на форма. Когато съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да
разгледа основанията за унищожаемост, подредени също според тежестта на порока:
поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, поради
неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване,
измама, грешка или поради крайна нужда и ако сделката не подлежи на унищожение
поради сочените пороци да премине към разглеждане на основания за висяща
недействителност като извършването и без или извън надлежно учредената
представителна власт. В този смисъл са Решение № 106 от 01.03.2011 г. по гр.д. №
1460/2009 г. на ІV г.о. ВКС; Решение № 97 от 08.02.2013 г. по гр.д. № 196/2011
г. І г.о. ВКС, Решение № 198 от
10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/20141 г. ІV г.о. ВКС и Решение № 199/12.07.2016
г. по т.д. № 583/2016 г. на ВКС, ІV г.о.
По иска с правно основание чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2 ЗБН.
По допустимостта на иска.
Съгласно чл.
60, ал. 3 ЗБН, процесуално легитимирани да предявят иск по чл. 3, ал. 3 ЗБН са
синдиците на Банката, които именно са ищци в настоящото производство, като тази
функция към момента се изпълнява от вписаните в търговския регистър две лица.
Ответник е лицето, направило оспорваните изявления за прихващане, които са
едностранни сделки, поради което ответната страна също е надлежно
конституирана.
По основателността на иска.
Настоящият
състав намира, че този иск е неоснователен, тъй като законовата забрана по чл.
3, ал. 2 ЗБН не обхваща извършени от кредитор прихващания.
Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗБН от датата на решението за
отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции
не могат да се извършват разпоредителни сделки и действия с имуществото
на Банката с изключение на извършването на обичайни разноски, насочени към
неговото запазване и управление. От същата дата не могат да се извършват
действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на
вземания срещу Банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения,
независимо от начина на изпълнение, като по силата на алинея 3 на чл. 3
действия и сделки, извършени в нарушение на забраните, установени в, ал. 2, са
нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността. С посочената
разпоредба са визирани както действия на Банката, така и действия, насочени
срещу нея, което е видно от изречение второ на посочената разпоредба. Едно от посочените
действия на Банката е такова, насочено към изпълнение на задължения на Банката,
независимо от начина за това. Което ще рече, че доколкото прихващането е способ
за погасяване на задължения (погасяват се насрещни, еднородни, изискуеми
вземания, до размера на по-малкото от тях), може да се приеме, че ще бъде
нищожно изпълнение на задължение на Банката, направено чрез прихващане, но
когато изявлението за прихващане е на Банката,
защото изпълнението е активно
действие на длъжника.
Друга от забранените действия и сделки са такива, насочени към
събиране вземания срещу Банката. Това предполага активно действие на
кредитор. Както бе посочено, прихващането
е правен способ за погасяване на задължения, поради което би могло да се
приеме, че чл. 3, ал. 3 ЗБН визира и прихващането като едностранна сделка,
насочена към изпълнение, сътов. – към събиране на вземане от и срещу Банката, в
зависимост чие е изявлението за прихващане. В чл. 59 от ЗБН обаче изрично е предвидено,
че е допустимо да се извършва прихващане от страна на кредитор на Банката при
определени предпоставки. Липсва ограничение по отношение момента, в който
изявлението за прихващане ще бъде направено. Значение за действителността на
прихващането има само момента, в който вземането с което се прихваща (активното
вземане) е придобито от кредитора. Следователно, с оглед изричната и отделна
регламентация на прихващането, направено от кредитор, при която същото е
допустимо при определени условия, както и изрично са уредени отделни хипотези
за неговата недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността,
съдът намира, че процесните две изявления за прихващане, направени от ответника
като кредитор на Банката, не попадат в кръга на действия, визирани в
разпоредбата на чл.3, ал. 2 ЗБН – следователно, предявеният иск за прогласяване
нищожността на прихващанията, като противоречащи на тази разпоредба, е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Отхвърлянето на главния иск сбъдва вътрешнопроцесуалното условие
за разглеждане на евентуалните искове.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 3, предложение
трето ЗЗД.
По допустимостта на иска.
Според
направеното от ищците уточнение в първото по делото съдебно заседание ищец по
тоз иск е „КТБ“ АД, представлявана от синдиците. Този иск не е сред изрично
посочените в закона искове, по които процесуално легитимирани да ги предявят са
синдиците като процесуални субституенти на кредиторите, поради което именно Банката
е надлежен ищец. Налице е правен интерес от предявяване на иска, тъй като уважаването
му ще има като последица увеличаване масата на несъстоятелността с вземането на
Банката, с което е било извършено нищожното прихващане.
По основателността на иска.
Съобразно
фактическите твърдения на ищците и петитума на предявения главен иск, съдът
намира, че е сезиран с иск по чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД вр. 59, ал. 2
ЗБН. С разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН, на която се
позовават синдиците, е уредена единствено форма за действителност на
прихващането тогава, когато то е извършено след като по отношение на Банката е
открито производство по несъстоятелност, като с нея не се регламентира
специален фактически състав, водещ до нищожност на това едностранно
волеизявление поради неспазване на изискуемата форма. При липса на предписаната
от чл. 59, ал. 2 ЗБН форма е налице фактическия състав на чл. 26, ал. 2,
предложение 3 ЗЗД и предявяваният иск за прогласяване на нищожност в този
случай се урежда от общите правила, от които в специалния ЗБН не са уредени
изключения.
Несъмнено
се установява по делото, че процесните изявления за прихващания не са направени
до синдика, нито са в писмена форма с
нотариална заверка на подписите, както изисква чл. 59, ал. 2 ЗБН. Същите обаче
са направени преди откриване производство за несъстоятелност за „КТБ“ АД, (с
решение на СГС от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г.,
което е служебно известно на съда), поради което към онзи момент нито е могло
да бъда направени към синдика, нито за действителността им е била изискуема
писмена форма с нотариална заверка на подписите. Ето защо, предявеният на
посоченото основание иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Съгласно чл. 59, ал. 3 от ЗБН прихващането може да
бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към
момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност. Съгласно приложимата редакция на ал. 4 на чл. 59 от ЗБН, счита се, че кредиторът е
знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е
придобито след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане
на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции.
По допустимостта на иска.
Съгласно чл.
60, ал. 3 ЗБН и чл. 62, ал. 1 във р. чл. 60, ал. 3 ЗБН, процесуалано
легитимирани да предявят иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН са синдиците на Банката,
които именно са ищци в настоящото производство, като тази функция към момента
се изпълнява от вписаните в търговския регистър две лица. Ответник е лицето,
направило оспорваните изявления за прихващане, които са едностранни сделки,
поради което ответната страна също е надлежно конституирана. Искът е предявен в
законоустановения срок по чл. 62, ал. 1 ЗБН.
По основателността на иска.
Фактическият състав на
правото по чл.
59, ал. 3 ЗБН включва следните кумулативни елементи: 1) да е
извършено валидно изявление за прихващане от кредитор към банка, спрямо която е
открито производство по несъстоятелност - без значение
дали е извършено преди или след откриване на производството, но ако е извършено
след откриване на производството – да е отправено до синдика на Банката (чл. 59,
ал. 2 ЗБН), като невалидно е и това изявление за прихващане, което не може да
породи материално-правен ефект; 2) преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност двете задължения да са съществували и да са
били насрещни и еднородни и вземането на кредитора да е било изискуемо; 3)
вземането на кредитора да е придобито преди датата на откриване на
производството по несъстоятелност, но
кредиторът да е знаел, че Банката е неплатежоспособна или че е поискано
откриване на производство по несъстоятелност, 4) задължението на кредитора да е
придобито преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, 5)
вземането и/или задължението на кредитора да е придобито след по-ранната дата
измежду датата на подаване молба по чл. 8 от ЗБН и датата на
неплатежоспособността, което изискване логически следва от изискването за
знание на един от двата факта (настъпила неплатежоспособност или подаване молба
за откриване производство по несъстоятелност).
В случая кредиторът „С.С.И.Б.“
ЕООД е отправил изявление за
прихващане с вх. № 10194/30.10.2014 г. и
изявление за прихващане с вх. № 10216/30.10.2014 г. преди откриване
производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД, което е станало с решение от
22.04.2015 г.
Активното вземания, с които е извършено прихващане и вземанията на
Банката към „С.С.И.Б.“
ЕООД са били еднородни,
изискуеми и ликвидни преди решението за откриване производство по
несъстоятелност. По тяхното съществуване и размери не е имало спор между
ответното дружество и Банката. Правният ефект на
материалноправното изявление за прихващане на две насрещни, изискуеми и
ликвидни вземания (извънсъдебно прихващане) настъпва с факта на отправяне на
изявлението за прихващане, съгласно чл. 104, ал.
1 от ЗЗД и достигането му до насрещната страна, от който момент
насрещните вземания се считат погасени
По въпроса относно момента на придобиване на вземанията на
кредитора „С.С.И.Б.“
ЕООД, настоящият състав
намира следното: вземанията са придобити чрез договор за прехвърляне на вземане
(цесия). Договорът има действие между страните по него от момента на
сключването му – аргумент за противното от чл. 99, ал. 4 ЗЗД, според която законова норма прехвърлянето има действие за
третите лица и за длъжника от момента на уведомяването на длъжника за
прехвърлянето от цедента. Уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия
състав на цесията, но същото е необходимо, за да може цесионерът да събере
вземането. До момента на уведомяването му длъжникът може валидно да изпълни на
стария кредитор. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че кредиторът
придобива вземането чрез цесия в момента на сключване на договора. Именно
моментът на придобиването е релевантен, а не моментът на настъпване на
материалноправния ефект на прихващането.
В случая „С.С.И.Б.“
ЕООД е придобил вземанията си с договори за цесия от 29.10.2014 г. и 13.06.2014
г. Очевидно вземанията на кредитора са придобити преди датата на откриване на
производството по несъстоятелност (22.04.2015 г.)
При служебна справка в Търговския регистър по партидата на „КТБ“АД
се установява, че решението на Централната банка за отнемане на лицензията за
извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции
е от 06.11.2014 г., и е обявено в Търговския регистър на 07.11.2014 г. Тъй като
както вземането, така и задължението на кредитора са придобити преди тази дата,
то неприложима в случая е презумпцията за знание по чл. 59, ал. 4 ЗБН. От доказателствата по делото
такова знание у ответника към момента на придобиване на вземането и
задължението също не се установява, предвид следното: Установи се, че в търговския регистър на
23.06.2014 г. е обявено решението на Управителния съвет на БНБ за поставяне на Банката
под особен надзор. С него е постановено спиране на плащанията
за определен срок и са назначени квестори. С Решение на УС на БНБ № 114 от
16.09.2014 г. е продължен до 20.11.2014 г. срокът, за който Банката е поставена
под специален надзор, с продължаване на действията на всички произтичащи от
това мерки. Решението е обявено в Търговския регистър по партидата на Банката
на 18.09.2014 г. И двете решения на УС на
БНБ от 20.06.2014 г. и от 16.09.2014 г. са обявени в Търговския регистър преди
датата на извършване на процесното прихващане. С обявяването им същите се
считат, че са станали известни на всички трети лица, включително и на ответника
„С.С.И.Б.“
ЕООД, по аргумент от чл. 7, ал. 1
от ЗТР. В същото време двете решения на БНБ и тяхното съдържание са
широко оповестени в медиите. Въпреки това, настоящият състав намира, че от
оповестяването на двете решения в търговския регистър и разгласяването им в
медиите, не може да се приеме, че е ответникът е знаел за настъпилата
неплатежоспособност. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗКИ в редакцията преди изменението обн.
ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.Българската
народна банка задължително отнема издадения лиценз на банка поради неплатежоспособност,
когато: 1. не изпълнява
повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на Банката и
по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на
изискуемите парични задължения в приемлив период от време, или 2. собственият й капитал
е отрицателна величина. Т.е., за да е настъпила неплатежоспособност следва да е
налице поне едно от двете посочени условия, съответно, следва ответникът да е
знаел за настъпването на някое от тези условия. По делото доказателства за
такова знание няма, нито пък се установи някое от насрещните вземания по
прихващането да са придобити след публикуване на решението за отнемане на
лицензията на КТБ, знанието за което решение би означавало знание за неплатежоспособността.
Поставянето под специален надзор изисква
да е налице само опасност от неплатежоспособност – чл. 115, ал. 1 ЗКИ в
редакцията преди изменението обн. ДВ, бр. 62 от 2015 г.,
в сила от 14.08.2015 г., съотв., оповестяването на поставянето под
специален надзор на КТБ означава само разгласяване опасността от нейната неплатежоспособност.
Според чл. 115, ал. 2 ЗКИ в редакцията преди изменението обн. ДВ,
бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г., според който „Опасност от неплатежоспособност
на банка е налице, когато: 1. отношението й на общата
капиталова адекватност е под определеното минимално равнище, или 2. ликвидните
активи на Банката по преценка на БНБ няма да бъдат достатъчни, за да може Банката
да изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост, или 3. Банката не е изпълнила в срок едно или повече
изискуеми задължения към своите кредитори“. И към настоящия
момент банка може да бъде поставена под особен надзор при опасност от
неплатежоспособност (аргумент от заглавието на Глава 11, Раздел 8 от ЗКИ). Във
фактическия състав по чл. 59, ал. 3 ЗБН присъства знанието за настъпила
неплатежоспособност, а не знанието за опасност от неплатежоспособност.
Опасността от неплатежоспособност е релевантна за иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН,
където недействително е извършеното прихващане след поставянето на Банката под
особен надзор (т.е, при наличие само на опасност от неплатежоспособност), на не
и за иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН. Съответно – оповестяването на решенията на УС
на БНБ за поставяне на КТБ под особен надзор доказват само знание за опасността
от неплатежоспособност. Знание за неплатежоспособност би се презумирало едва с
оповестяването на решението на БНБ за отнемане лицензията на КТБ за извършване
на банкова дейност.
След като не е налице един от
елементите от фактическия състав по чл. 59, ал. 3 ЗБН – знанието за настъпила
неплатежоспособност, искът, предявен на това основание, е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По
разноските: Право на разноски при този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК има ответника, но такива нито са искани, нито се
доказват по делото.
„КТБ“ АД (н) следва да бъде осъдена да плати дължимата държавна такса,
която е в размер на 4% от стойността на погасените чрез прихващане вземания (25 770 863.50
лева), или 1 030 834.54 лева, на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН.
На третото лице помагач разноски не се следват на основание чл. 78, ал. 10 ГПК.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл. 3, ал. 3 ЗБН, предявен от
синдиците на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК
*********, гр. София, ул. „********, чиито
функции към датата на решението се изпълняват от К.Х.М., ЕГН ********** и А.Н.Д.,
ЕГН **********, против „С.С.И.Б.“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***, за обявяване нищожността на Изявление за прихващане с вх. № 10194/30.10.2014 г., потвърдено с Изявление за прихващане с вх. №
12632/04.12.2014 г. по регистъра на КТБ, отправено от „С.С.И.Б.“ ЕООД до Банката,
между вземане на ответника в размер на BGN
8 770 863,50 (осем милиона
седемстотин и седемдесет хиляди осемстотин шестдесет и три лева и петдесет
стотинки), придобито от ответника чрез договор за цесия с „К.И.“ АД от 29.10.2014 г. и представляващо вземане, произтичащо
от сключен между цедента и В.В.С., ЕГН: **********, Договор за цесия от
24.10.2014 г. за вземания на последната към Банката по Договор за разплащателна
сметка с IBAN ***, и задължение на
ответника към КТБ по Договор за банков кредит от 20.12.2012г. и за обявяване
нищожността на Изявление за прихващане с
вх. № 10216/30.10.2014 г. по регистъра на КТБ, отправено от „С.С.И.Б.“ ЕООД до Банката,
между вземане на ответника в размер на BGN
17 000 000 (седемнадесет милиона
лева), придобито от ответника чрез цесия на вземане на „П.и.б.“
АД от 13.06.2014 г. и представляващо част от вземане за сумите/паричните средства, находящи
се по сметки: IB AN BG21 *********; IBAN
***; IBAN ***; IBAN ***,20
29 01 2051., срещу задължение на „С.С.И.Б.“ ЕООД по Договор за
банков кредит от 20.12.2012г. и всички анекси към него.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл.
26, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН, предявен от „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, гр. София, ул. „********, представлявана
от синдиците К.Х.М. и А.Н.Д., против „С.С.И.Б.“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***, за обявяване нищожността на Изявление за прихващане с вх. № 10194/30.10.2014 г., потвърдено с Изявление за прихващане с вх. №
12632/04.12.2014 г. по регистъра на КТБ, отправено от „С.С.И.Б.“ ЕООД до Банката,
между вземане на ответника в размер на BGN
8 770 863,50 (осем милиона
седемстотин и седемдесет хиляди осемстотин шестдесет и три лева и петдесет
стотинки), придобито от ответника чрез договор за цесия с „К.И.“ АД от 29.10.2014 г. и представляващо вземане, произтичащо
от сключен между цедента и В.В.С., ЕГН: **********, Договор за цесия от
24.10.2014 г. за вземания на последната към Банката по Договор за разплащателна
сметка с IBAN ***, и задължение на
ответника към КТБ по Договор за банков кредит от 20.12.2012г. и за обявяване
нищожността на Изявление за прихващане с
вх. № 10216/30.10.2014 г. по регистъра на КТБ, отправено от „С.С.И.Б.“ ЕООД до Банката,
между вземане на ответника в размер на BGN
17 000 000 (седемнадесет милиона
лева), придобито от ответника чрез цесия на вземане на „П.и.б.“
АД от 13.06.2014 г. и представляващо част от вземане за сумите/паричните средства, находящи
се по сметки: IB AN BG21 *********; IBAN
***; IBAN ***; IBAN ***,20
29 01 2051., срещу задължение на „С.С.И.Б.“ ЕООД по Договор за
банков кредит от 20.12.2012г. и всички анекси към него.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, предявен от
синдиците на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК
*********, гр. София, ул. „********, чиито
функции към датата на решението се изпълняват от К.Х.М., ЕГН ********** и А.Н.Д.,
ЕГН **********, против „С.С.И.Б.“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***, за обявяване относителна
недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността на Банката на Изявление за прихващане с вх. № 10194/30.10.2014 г., потвърдено с Изявление за прихващане с вх. №
12632/04.12.2014 г. по регистъра на КТБ, отправено от „С.С.И.Б.“ ЕООД до Банката,
между вземане на ответника в размер на BGN
8 770 863,50 (осем милиона
седемстотин и седемдесет хиляди осемстотин шестдесет и три лева и петдесет
стотинки), придобито от ответника чрез договор за цесия с „К.И.“ АД от 29.10.2014 г. и представляващо вземане, произтичащо
от сключен между цедента и В.В.С., ЕГН: **********, Договор за цесия от
24.10.2014 г. за вземания на последната към Банката по Договор за разплащателна
сметка с IBAN ***, и задължение на
ответника към КТБ по Договор за банков кредит от 20.12.2012г. и за обявяване
относителна недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността на
Банката на Изявление за прихващане с вх.
№ 10216/30.10.2014 г. по регистъра на КТБ, отправено от „С.С.И.Б.“ ЕООД до Банката,
между вземане на ответника в размер на BGN
17 000 000 (седемнадесет милиона
лева), придобито от ответника чрез договор за цесия на вземане на „П.и.б.“ АД от 13.06.2014 г. и представляващо част от вземане за
сумите/паричните средства, находящи се по сметки: IB
AN BG21 *********; IBAN ***; IBAN
***; IBAN ***,20 29 01 2051., срещу задължение на „С.С.И.Б.“ ЕООД
по Договор за банков кредит от 20.12.2012г. и всички анекси към него.
ОСЪЖДА
„К.т.б.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в бюджета на съдебната власт по
сметка на СГС държавна такса в размер на 1 030 834.54
лева
(един милион тридесет хиляди осемстотин тридесет и четири лева и петдесет и
четири стотинки), на основание чл. 59, ал. 7 от ЗБН.
Решението е постановено с участието на „П.и.б.“ АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** – трето лице помагач на
страната на ответника „С.С.И.Б.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване от страните пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.