Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.07.2020 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А въззивен състав,
в закрито заседание на трети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева ч.гр.дело
№ 4681 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на И.Н.Г.
– длъжник по изпълнително дело № 20189250403185 по описа на
частен съдебен изпълнител Р.Г.-Ч., с рег.№ 925
по
описа на КЧСИ /преобразувано
под нов номер на основание чл. 33 и чл. 34 от ЗЧСИ след приемане на служебния
архив на ЧСИ И.Ч./, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, срещу постановление от 12.02.2020г., с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство
по делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното разпореждане
по съображения за осъществяване на фактическия състав на прекратителното
основание, визиран в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК. Сочи, че с разпореждане
от 18.12.2019г., постановено по гр.д. № 1025/2008г. по описа на СГС, е
обезсилен изпълнителен лист от 26.10.2017г., предмет на изпълнение по
настоящото производство. Твърди се, че е налице хипотеза на „съдебна грешка“,
тъй като се касае до втори изпълнителен лист, издаден за едно и също вземане по
гр.д. № 1025/2008г. по описа на СГС, както и за две висящи изпълнителни дела за
това вземане. Поддържа, че не е налице основание за съществуване на
изпълнително дело 20189250403185 по описа на частен съдебен изпълнител Р.Г.-Ч., тъй като предмета на изпълнение е именно единият
от обезсилените изпълнителни титули. Независимо от това съдебният изпълнител е
отказал да прекрати производството без да изложи никакви мотиви за това. По
тези съображения се прави искане за отмяна на обжалваното постановление и
присъждане на сторените по делото разноски.
Взискателят М.С.А.оспорва жалбата. Навежда
съображения, че в разпореждането на СГС от 18.12.2019г., с което се обезсилва
издадения изпълнителен лист, не е посочено, че следва да се връчи на страните,
нито че същото подлежи на обжалване. Цедентът и страна в производството пред
СГС – „Я.**“ ООД обаче е подал частна въззивна жалба срещу постановеното
разпореждане с доводи за нищожност, евентуално – за неправилност, по която
липсва произнасяне към настоящия момент. Изложени са твърдения, че
разпореждането на СГС за обезсилване на изпълнителния лист не е влязло в
законна сила, поради което липса основание за прекратяване на изпълнителното
производство. Поддържа се становище, че се касае до допусната очевидна
фактическа грешка, поради което няма основание за обезсилване на изпълнителния
лист, предмет на настоящото изпълнително производство. На следващо място,
взискателката е навела доводи, че изпълнителното производство е спряно до
произнасяне с окончателен съдебен акт в производството по поправка на очевидна
фактическа грешка по гр.д. № 1025/2008г. по описа на СГС, поради което няма да
бъдат накърнени правата на длъжника. По изложените съображения счита жалбата за
неоснователна и прави искане същата да бъде оставена без уважение.
В мотивите си по чл. 436, ал.
3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че производството по изпълнителното
дело е спряно с постановление от 16.12.2019г. по искане на взискателя, а
отказът за прекратяване на производството е мотивиран с оглед обстоятелството,
че актът на съда за обезсилване на издадения изпълнителен лист не е представен
в заверен препис с отбелязване, че същият е влязъл в сила.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира
следното:
Жалбата е депозирана
в преклузивния едноседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК /изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г./ длъжникът може да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение.
Изпълнително дело № 20187830400189 по описа на ЧСИ И.Ч., с рег. № 783 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на молба
от М.С.А.срещу И.Н.Г. и Й.И.Г., за принудително събиране на прехвърленото с
договор за цесия от 20.11.2017г. от „Я.**“ ООД в полза на взискателя парично
вземане, както следва: за сумата от 32 000 щатски долара и 2 630
щатски долара, дължими по равно от длъжниците, ведно със законната лихва върху
двете главници, и за направените по делото разноски, за които е издаден на 26.10.2017г.
изпълнителен лист по гр.дело № 1025/2008г. по описа на СГС, ГО, І-9 състав.
На
основание чл. 33 от ЗЧСИ въз основа на заповед № РД-08-4598/05.09.2018г.
служебният архив на ЧСИ И.Ч., с рег. № 783 на КЧСИ, е прехвърлен на ЧСИ Р.Г.-Ч.,
с рег. № 925 на КЧСИ, като изпълнително
дело №
20187830400189 по описа на ЧСИ И.Ч., е преобразувано за продължаване на
изпълнителното производство под нов номер, а именно - изпълнително дело
№ 20189250403185 по описа на
частен съдебен изпълнител Р.Г.-Ч., с рег.№ 925
по
описа на КЧСИ, с район на действие СОС.
Длъжникът И.Н.Г. е подала на
13.01.2020г. молба по изпълнителното дело, с която е направено искане за
прекратяване на производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Искането е обосновано с постановено на 18.12.2019г. разпореждане от СГС по
гр.д. № 1025/2008г., съгласно което е обезсилен издаденият на 26.10.2017г. по
делото изпълнителен лист и е разпоредено издаване на нови изпълнителни листове
срещу И.Г. и Й.Г.. Приложеният по делото препис от акта на съда не съдържа
отбелязване, че разпореждането за обезсилване на издадения изпълнителен лист е
влязло в сила.
С постановление от
12.02.2020г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати производството по
делото, тъй като няма данни, че разпореждането за обезсилване на изпълнителния
лист е влязло в сила, както и предвид факта, че насрещната страна е упражнила
правото си на въззивно обжалване на същия съдебен акт.
По делото се
съдържат данни, че на 02.01.2020г. цедентът „Я.**“ ООД е подал частна въззивна жалба
срещу разпореждане от 18.12.2019г. на СГС по гр.д. № 1025/2008г. с оплакване за
нищожност, евентуално за неправилност на същото. Не се твърди, нито се установява
производството по тази частна въззивна жалба да е приключило към настоящия
момент.
С постановление от
16.12.2019г. производството по изпълнително дело № 20189250403185 по описа на частен съдебен
изпълнител Р.Г.-Ч. е
спряно по искане на взискателя на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 от ГПК
Анализът на така
установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:
Според нормата на
чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато изпълнителният лист бъде обезсилен. В случая фактическият състав на цитираната разпоредба
не е осъществен. Действително, по делото е
представен препис от разпореждане от 18.12.2019г., постановено по гр.д. №
1025/2008г. по описа на СГС, съгласно което е обезсилен издаденият на
26.10.2017г. по делото изпълнителен лист и е разпоредено издаване на нови изпълнителни
листове срещу И.Г. и Й.Г.. Липсва надлежно отбелязване, че съдебният акт е
влязъл в сила. Дължимата от страна на съдебния изпълнител проверка е формална и се свежда до
установяване наличие на акт на съда за обезсилване на изпълнителния лист, въз
основа на който е образувано изпълнителното производство и преценка относно обстоятелството дали този съдебен акт е влязъл в сила. В конкретния случай както бе
посочено по-горе, съдебният състав, издал разпореждането за обезсилване на
изпълнителния лист, не е удостоверил по надлежния за това ред, че актът е
влязъл в сила. Същото безспорно е необходимо и с оглед обстоятелството, че
разпореждането от 18.12.2019г. на СГС не съдържа задължителен реквизит по чл.
254, ал. 2, т. 6 от ГПК, а
именно - подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. Органът по принудително
изпълнение, а и съдът в производството по чл. 435 и следв. от ГПК, не разполага
с правомощие да извършва преценка относно обжалваемостта на постановеното
разпореждане, респективно относно датата на влизането му в сила. Тези
обстоятелства следва да бъдат надлежно удостоверени върху представения заверен
препис от съдебния акт. Липсата на такова удостоверяване води до извод, че
фактическият състав на нормата на чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК към настоящия
момент не е осъществен.
По изложените
съображения се налага извод, че подадената жалба срещу постановлението от
12.02.2020г. е неоснователна и следва да се отхвърли.
На основание чл.
437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на длъжника И.Н.Г. срещу постановление от 12.02.2020г. на
ЧСИ Р.Г.-Ч., с което е постановен отказ за прекратяване на основание чл. 433, ал.
1, т. 3 от ГПК на производството по изпълнително дело № 20189250403185 по описа на
частен съдебен изпълнител Р.Г.-Ч., с рег. №
925 по описа на КЧСИ /преобразувано за продължаване на
изпълнителното производство под нов номер на основание чл. 33 и чл. 34 от ЗЧСИ след приемане на служебния архив на ЧСИ И.Ч./.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.