Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 05.05.2022г. град
Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 18 април 2022 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: АНАСТАСИЯ БАЛАБАНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от
СЪДИЯ
ИЛКОВА
гр. дело № 690 по описа за 2021 година
Предявен
е иск с правно осн. чл. 245, вр.
чл. 128, т.2 от КТ.
Ищецът Д.К.Б. твърди в исковата
си молба, че от 27.02.2020г.
е бил в трудови правоотношения по трудов договор от 27.02.2020 г. с ответника „Дистанс-Асистънс“
ООД, като е изпълнявал длъжността „Мениджър проекти“, с договорено месечно
основно трудово възнаграждение, в размер на 3275,84 лева, платимо до 10-то
число на
месеца следващ месеца, през който е била престирана
трудовата сила на ищеца
/т. 5, б. „д“/.
От месец септември 2020 г., ответникът изпаднал в затруднения и изцяло
преустановил изплащане на трудовото възнаграждение на ищеца. Към настоящия
момент, ответникът имал към ищеца изискуеми задължения за трудово
възнаграждение за месеците: септември 2020 г., октомври 2020 г., ноември 2020
г., декември 2020 г. и януари 2021 г., всяко от които било на стойност 3257,84
лв., или в общ размер – 16 289,20 лв.
Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата в размер на 16 289,20 лв., представляваща дължими
месечни трудови възнаграждения за периода от месец септември 2020 г. до месец
януари 2021 г., включително законна лихва за забава върху тази сума, считано от
08.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ответникът „Дистанс-Асистънс“ ООД - гр. София, в срока по чл. 131 ГПК не е
подал отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си, е поискал, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът счита, че са налице предпоставките на
чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо
ответника. Последният не е представил писмен отговор на исковата молба, не е
изпратил представител в съдебно заседание, без да е посочил уважителни причини
за това.
От
представения трудов договор № 4/27.02.2020г. е видно, че между страните е
възникнало трудово правоотношение, като ищецът е назначен на длъжността „Мениджър,
проекти”, с основно трудово възнаграждение 3 257.84 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.242 от Кодекса
на труда положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а съгласно
разпоредбата на чл. 128 Кодекса на труда работодателят е длъжен в установените
срокове да начислява във ведомости за
заплати трудовите възнаграждения на
работниците и служителите за положения от тях труд, да плаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа и да издава при поискване от работника или
служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените
трудови възнаграждения и обезщетения.
По
делото няма данни за заплащане от страна на работодателя на трудово
възнаграждение за периода м. септември 2020г. – м. януари 2021г., в общ размер
на 16 289.20 лв. Ето защо искът по чл. 245, вр.
чл. 128, т.2 от КТ се явява основателен и доказан.
Следва да бъде присъдена и законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба 08.02.2021г.
до окончателното изплащане на сумата.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца направените по делото разноски. Ищецът прави искане да бъде определен адвокатски
хонорар, на осн.чл. 38, ал.1, т3 от ЗА. За да се определи възнаграждение по
посочената разпоредба е необходимо на страната да е оказана безплатна адвокатска помощ, като за да упражни правото си на
присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да се
посочва, че такава се предоставя безплатно, на осн. чл. 38 ЗАдв. В случая по делото липсва представен
договор за правна защита и съдействие, в който да се посочва, че е оказана
безплатна адвокатска помощ. Поради това, не следва да се определя възнаграждение
за адвокат по см. на чл.38, ал.1 от ЗАдв.
На
основание чл.78, ал.6, вр.чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 651.57 лв., представляващи
дължима държавна такса.
Водим от горните мотиви и
съобразно разпоредбата на чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „ДИСТАНС
– АСИСТЪНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
р-н Триадица, ул. Верила № 5, ет.2, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.К.Б., ЕГН **********,***, сумата 16 289.20 лв.,
представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода м. септември 2020г. – м. януари 2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2021г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „ДИСТАНС – АСИСТЪНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Триадица, ул. Верила № 5, ет.2, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по
сметка на СтРС, сумата 651.57
лв., представляваща дължима държавна такса по
делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: