РЕШЕНИЕ
№ 169
15.07.2020 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на седемнадесети юни, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ Г. ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Румяна Радева,
като разгледа докладваното от
мл. съдия Г. Пашалиев въззивно гражданско дело № 241 по описа на Окръжен съд Д.
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №
25742/13.12.2019 г. на Г.П.Г. срещу Решение № 1267 от 22.11.2019 г. по гр. дело
№ 5287/2018 г., с което Районен съд Д. е отхвърлил предявените от Г.П.Г. срещу Д.Д.Л.
искове за делба на следния недвижим имот:
1. Жилище – апартамент № 1, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.621.32.2.55 по КК на град Д.,
в ПИ с идентификатор 72624.621.3, находящо се в гр. Д., ж.к. "Д." №**,
вх. *, ет. *, състоящо се от 3 стаи, столова, кухня, сервизни помещения и
балкони с обща застроена площ от 124, 40 кв. м., ведно с избено помещение № 4 с
площ от 16. 78 кв. м. и таванско помещение № 10 с площ от 14. 67 кв. м., 5. 101
% идеални части от общите части на сградата с площ от 14. 21 кв. м. и 5. 101 %
идеални части от правото на строеж върху държавна земя;
2. гараж № 3, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 72624.621.32.2.37 по КК на град Д., с площ от 22, 50
кв.м., ведно с 0, 814 % идеални части от общите части на сградата с площ от 2,
27 кв. м. и 0. 814 % идеални части от правото на строеж върху държавна земя,
при квоти по ½ идеална част за двамата.
Допуснал е съдебна делба на недвижим имот, находящ се
в с. С., община Б., ул. „П.“ №**, представляващ отстъпено право на строеж върху
общинско дворно място с площ 1040 кв. м. по нотариален акт, а по скица с площ
от 1036 кв. м., представляващо поземлен имот с идентификатор 66250.501.289 по
КК на с. С., община Б., ведно с построените в него жилищна сграда с площ от 60
кв.м., представляваща самостоятелен обект с идентификатор 66250.501.289.1 и
промишлена сграда с площ от 36 кв. м., представляваща самостоятелен обект с
идентификатор 66250.501.289.2, както и находящите се в дворното място трайни
насаждения, при квоти по една втора идеална част за всеки от бившите съпрузи.
Допуснал е съдебна делба и на подробно изброени в
съдебния акт движими вещи при равни квоти от по една втора идеална част за
всяка от страните.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради
нарушение на материалния закон и необоснованост.
По отношение на отхвърлителната част на
съдебния акт въззивникът твърди, че недвижимият имот, находящ се в гр. Д., не е
лична собственост на Д.Л., тъй като не го е придобила с лични средства.
Потвърждава, че сумата от 12 000 лева, получена по договор за заем, изтеглен от
Л., е използвана изцяло за изграждане на жилищната кооперация. Оспорва обаче
характера на заемната сума, като изтъква, че е СИО, а не лична на съпруга,
който е изтеглил заема, защото за връщането ѝ двамата съпрузи са
солидарно отговорни. Основание за такъв извод черпи от разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 от СК.
Представя и анализ на гласните
доказателствени средства, въз основа на който сочи, че не са ангажирани
доказателства, установяващи придобиването на недвижимия имот с лични средства
на Л..
Изразява несъгласие с допускането до
делба на недвижимия имот в с. С.. Заявява, че същият е придобит от съпрузите по
силата на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане, сключен с родителите му. Като се позовава на показанията на
свидетелите Т.М. и В., прави извод, че Л. не следва да получи дял от имота, тъй
като не е полагала грижи за родителите му.
Г. не е съгласен с допускането до
съдебна делба на движимите вещи, защото Л. е оттеглила претенциите си по
отношение на тях. Липсва оттегляне единствено за менгемето и шмиргела на ток.
Иска обжалваният акт да бъде отменен
изцяло и да бъде допусната делба при квоти от по една втора идеална част за
всеки от съпрузите за недвижимия имот в гр. Д., за лекия автомобил, за шмиргела
и за менгемето. Не иска да бъдат допускани до делба останалата част от
движимите вещи и недвижимия имот в с. С..
Прави искане да му бъде изплащан наем за ползването на семейното жилище в
размер на 200 лева, както и наем в размер на 50 лева за ползване на движимите
вещи, намиращи се в него.
В съдебно заседание се явява лично и с
пълномощника си адвокат М.. В хода на устните състезания последната заявява, че
ответната страна не е доказала придобиването на процесния имот да е станало с
лични средства на Л.. Счита, че сумата от изтегления от ответницата заем е СИО,
тъй като задължението за погасяването му е за двамата съпрузи. По отношение на
имота в с. С. изтъква, че Д.Л. не е полагала грижи за родителите на Г., поради
което не може да придобие право на собственост върху имота. Иска решението да
бъде отменено и да бъде допусната делба на процесните апартамент и гараж, и на
движимите вещи: лек автомобил „Деу Нексия“, шмиргел и менгеме, при квоти по
½ идеална част за всеки от бившите съпрузи. Претендира разноски и релевира
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответницата.
Въззивникът лично прави изявление, в
което твърди, че е участвал в строежа на кооперацията с труд и средства.
Допълва също, че двамата с ответницата са изплащали заема от 12 000 лева.
Представени са и писмени бележки, в
които се излагат аргументи, идентични с тези от жалбата и от съдебно заседание.
Постъпил е отговор от въззиваемата
страна, в който се прави искане актът на първоинстанционния съд да бъде
потвърден. Намира изводите на районния съд за правилни. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Въззиваемата страна се противопоставя на
твърденията на въззивника. Изтъква, че имотът в гр. Д. е бил довършен в груб
строеж към датата на сключване на брака между страните. Оттук извежда, че
имотът не е съвместно притежание на съпрузите.
Пред въззивната инстанция се явява лично
и с процесуалния си представител адвокат Ю. М.. В пледоарията си по същество
пълномощникът се придържа към заявеното с отговора на въззивната жалба. Потвърждава
позицията си относно правилността на обжалвания акт и с депозираните писмени
бележки.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
От приложения по делото протокол (л.
133) се установява, че на проведено събрание на 05.04.1983 г. е била учредена ЖСК
„Р.“. Сред учредителите на кооперацията е била и Д.Л..
Със заповед № 1035 от 01.11.1983 г. Изпълнителният
комитет на Общински народен съвет – град Т. (л. 87) е отстъпил в полза на ЖСК „Р.“
правото на строеж за жилищно строителство в кв. 8, гр. 35, в к-с „Д.“.
Видно от протокол (л. 172), съставен на 27.03.1984
г., кооператорите са събрали сумата от 13 000 лева за закупуване на
материали за отпочване на строителството. Д.Л. е внесла 1000 лева. От
приложените вносни бележки № 618/21.06.1984 г.; № 1053/24.10.1984 г.; №
495/18.05.1984 г. (л. 190 до 192) се установява,
че възиваемата е внасяла по сметка на ЖСК „Р.“ суми от 1232, 00 лева; 3000, 00
лева; 778, 00 лева. От уведомително писмо на ДСК до Д.Л. (л. 193), издадено на
17.07.1984 г., се извежда, че жилищно-спестовният влог на последната, в размер
на 9696, 00 лева, е бил ликвидиран. Със същата сума е била заверена сметката на
ЖСК „Р.“. Освен това на Д.Л. е бил отпуснат заем от 12 000 лева. Не е
спорно, че цялата заемна сума е била вложена в изграждането на жилищната
кооперация. Този факт се подкрепя и от приложения списък на кооператорите от
ЖСК „Р.“. В списъка е отразено, че въззиваемата ползва жилищен заем в размер на
12 000 лева.
От удостоверение за граждански брак №
044294/03.08.1985 г., издадено от Община Т., се установява, че Г.Г. и Д.Л. са
сключили брак на 03.08.1985 г. (л. 79).
С нотариален акт от 02.11.1993 г., № 44,
т. VІ с, н. д. № 3027/1993 г. (л. 5) на нотариуса при ДРС Д.Л. и Г.Г. са
признати за собственици на следния недвижим имот:
1. Жилище – апартамент № 1,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.621.32.2.55 по
КК на град Д., в ПИ с идентификатор 72624.621.3, находящо се в гр. Д., ж.к.
"Д." № **, вх. *, ет. *, състоящо се от 3 стаи, столова, кухня,
сервизни помещения и балкони с обща застроена площ от 124, 40 кв. м., ведно с
избено помещение № 4 с площ от 16, 78 кв. м. и таванско помещение № 10 с площ от
14, 67 кв. м., 5, 101 % идеални части от общите части на сградата с площ от 14,
21 кв. м. и 5, 101 % идеални части от правото на строеж върху държавна земя;
2. гараж № 3, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.621.32.2.37 по КК на град Д.,
с площ от 22, 50 кв.м., ведно с 0, 814 % идеални части от общите части на
сградата с площ от 2, 27 кв. м. и 0, 814 % идеални части от правото на строеж
върху държавна земя. От акта се установява, че имотът е придобит чрез включване
в ЖСК, като общата му стойност е възлизала на 215 660 лева.
С нотариален акт № 81/05.10.1995 г., том
ІІІ, дело № 2097/1995 г. на нотариуса при БРС (л. 44), П.С. и Я.Г. (родители на
Г.Г.) са прехвърлили на Г.Г. недвижим имот, находящ се в с. С., община Б., ул.
„П.“ №**, представляващ отстъпено право на строеж върху общинско дворно място с
площ 1040 кв. м. (по нотариален акт, а по скица с площ от 1036 кв. м.),
представляващо поземлен имот с идентификатор 66250.501.289 по КК на с. С.,
община Б., ведно с построените в него жилищна сграда с площ от 60 кв.м.,
представляваща самостоятелен обект с идентификатор 66250.501.289.1 и промишлена
сграда с площ от 36 кв. м., представляваща самостоятелен обект с идентификатор
66250.501.289.2. От акта се установява, че П.С. и Я.Г. са прехвърлили имота на
сина си, а последният се е задължил да поеме гледането и издръжката им докато
са живи. Прехвърлителите са запазили право на ползване на една от стаите в
сградата.
Обектите са подробно индивидуализирани в
приложените по делото схеми с № 15-782914/26.10.2018 г., № 15-23972/15.01.2019
г. (л. 7, 23) и скица № 15-331153/25.05.2018 г. (л. 59), издадени от Служба по
геодезия, картография и кадастър – гр. Д..
От представеното удостоверение с изх. №
**********/24.10.2018 г., издадено от Община Д., става ясно, че данъчната
оценка на процесните апартамент и гараж (л. 8) възлиза на 43 827, 00 лева.
Данъчната оценка на имота в с. С. е 515, 20 лева, изводимо от удостоверение с
изх. № Д000699/20.03.2019 г., издадено от Община Б. (л. 58).
Видно от удостоверение № 190851000198,
издадено от МВР Д., на 19.03.2019 г., лек автомобил „Деу Нексия“, с рег. № ***,
с първа регистрация от 23.04.1998 г., е собственост на Г.Г..
С Решение № 44 по гр. д № 2380/2017 г.
на Районен съд Д., влязло в законна сила на 09.05.2018 г., бракът между Г.Г. и Д.Л.
е бил прекратен с развод.
На 29.08.2019 г. е изготвена СТЕ (л.
671), от заключението на която се установява, че в процесните апартамент и
гараж се намират следните движими вещи - Приста-легло персон и половина, цвят-
тьмно кафяв, от дървен материал, с 1бр. матрак-подвижен с пружина; ракла за
дрехи, цвят-тъмно кафяв, от дървен материал; Надстройка- 2бр. Секции, едната
над пристата, а другата встрани от същата, от дърво, цвят- тъмно кафяв, с
рафтове, с 1бр. стъклена врата; Сервиз за чай -6 бр. чаши, Каничка- 1бр. ,
чинийки- 6 бр., цвят- бял с украса; Сервиз за кафе - 12 бр. Чаши, 12бр.
чиниийки, огнеупорно стъкло; Кана- 1 бр. от стъкло; Захарница- 1 бр. от
порцелан; Каничка за мляко – 1бр. от порцелан, цвят – бял; Шкафче - 1бр. към
комплекта от пристата, от дървен материал, цвят- тъмно кафяв, със стьклена
витрина, 3бр. Чекмеджета, 3бр. дървени вратички; чаши за ракия -12бр., 100гр.,
релефно стъкло; Чаши за безалкохолно - 12бр., 250гр., релефно стъкло; Чаши за
вино - 12бр., 200гр., релефно стъкло;Чаши за ракия - 10 бр., 50гр., релефно
стъкло; Чаши за бира- 2бр., рекламни на „Ариана", стъкло; шише за ракия-
2бр.,релефно стъкло, 1 л.; чиния за торта - прозрачна, стьклена; купички-6 бр.,
прозрачни, стъклени; чинии - 10 бр., прозрачни, стъклени; солница -1 бр.,
релефно стъкло; маса -разтегателна, от дърво, елипсовидна, 1,7 на 1,0 метър, от
дървен материал, цвят- тьмно кафяв; 4 броя столове- от дървен материал, с
дамаска, цвят- тьмно кафяв; детско легло - единично легло, от дървен материал,
цвят- тьмно кафяв; Килим- чипровски, вълнен, цвят- пъстър; Щори за прозорци -
цвят-бял; Маса- правоъгална, 1,0 на 1,07 метра, разтегателна, от дърво, цвят-
бял; Столове- 4 бр., сгъваеми, дървен материал, тьмно кафяв цвят; телевизор
TELETECH- малък, бял на цвят, цветен, 030см. на 0,40см; шкафчета - 6
бр.,кухненски, бели, от дърво; печка „Мечта" -1бр. кухненска за готвене,
голяма с три котлона и фурна, цвят-бял; микровълнова - 1 бр., цвят- бял;
шкафче- 5бр., с две вратички, за чинии и прибори, от дърво, цвят-бял; Купи 5
бр., за супа, бели, на цветя, от порцелан, с капаци и дръжки; уред за газирана
вода; 10 броя големи чаши за безалкохолно, прозрачни, стъклени; чаши за кафе-2
броя, кафяви, порцелан; чаши за чай - 10 бр., порцелан, цветни; захарници - 2
бр., порцелан, цвят-бял; стелаж за буркани; Чушкопек- цвят-тъмносин; газов
фенер за осветление; Скороварка-тенджера
с капак от алпака, 6 литра; тенджера - 1 бр., метална; тиган - 1 бр.,
цвят-черен, метал; газов котлон - 1 бр.; малка газова бутилка с два котлона,
цвят-зелен; канапе /разтегателно/ -1 бр., 3 места, с дамаска, цвят- сив;
табуретки - 2 бр., с дамаска, цвят- сив; фотьойли - 2 бр., 1 место, с дамаска,
цвят – сив; стол с маса за компютър- от дърво, цвят-тьмно кафяв; маса с плочки
- 1 бр. голяма, дървена, плот с пано от фаянсови плочки, 1 на 0,50м.; Маса с
плочки- 1 бр. малка, дървена, плот с пано от фаянсови плочки, 0,50 на 0,50см.;
табуретка с форма на макара - 1 бр.,цвят-кафяв; библиотека - 4 бр. секции, от
дърво, цвят- тьмно кафяв, в средата с две стъклени врати, отстрани с плътни
вратички; шкафче - 1 бр., за напитки, от дърво, цвят- тьмно кафяв; телевизор
„Teletech" -1 бр., цвят- бял, 50см. на 40см.; Сервиз „Дуралекс": купи
- 6 бр. за компот, дуралекс,цвят-кафяв, чинии- 18бр., дуралекс, цвят-кафяв;
сервиз чаши- 18бр., дуралекс , цвят-кафяв; купа -1 бр., дуралекс, цвят-кафяв;
сервиз чаши стъклени- 64 бр., за безалкохолно; табли-3 бр., цвят- кафяв; сервиз чаши-5бр., цвят-кафяв;
чиния за торта- 1 бр., стьклена, цвят-кафяв; Чинийки за торта- 5бр. малки,
стъклени; чаши от сватбата- 2 бр., големи, кристални; телефон - 1 бр. със
слушалка с обхват 10м.; купа- 1 бр., порцелан; ваза- 1 бр., стьклена; комплект
купи- 10 бр., порцелан; Килим-голям - 1 бр., персийски, пъстър; Одеала-3 бр.,
цвят-пъстри; Гардероб - 1 бр., 4 крила, масивен, от дърво, вграден, цвят-
кафяв; пътеки- 4 бр., мокет, кафяви; шкафче - 1 бр., от дърво, цвят-кафяв;
Пералня „PROLUX''-автоматична, цвят-бяла; стълба- височина - 2 м., подвижна;
Гардероб - 4 крила, дървен, цвяткафяв, с надстройка; голямо шкафче с огледало -
1 бр., от дърво, цвят кафяв, с вратички и чекмеджета; Нощни шкафчета - 2 бр.,
малки, дървени, цвят – кафяв; табуретка- 1 бр., дърво, цвят светло сив с
дамаска; пътеки- 2 бр., от „Жакард"; легло-спалня-1 бр., дърво, цвят кафяв; столове- 3 бр., дървени, цвят -светло
кафяв; прахосмукачка - 1 бр., цвят син; метална маса-1 бр., цвят черен;
Телевизор „Електрон" - 21 инча, цвят
кафяв; телевизор „VESTEL"- 1 бр., 21 инча, кафяв – черен; табуретка
- 1 бр., ръчно правена във форма на макара, цвят кафяв; печка - 1 бр., малък
калорифер; комплект „Цептер"- кухненски комплект от 12 елемента – тигани,
тенджери, сита, цедки; Люлеещ се стол- 1 бр.- от дърво, цвят светло кафяв,
естествен цвят, с дамаска; комплект мебели: 2 бр.единични легла с ракла, дърво,
цвят светло сив, облепени със сиво
пъстро фолио; Шкафче-високо с три открити рафта и един с вратичка; Шкаф - на
две нива, с две крила горе и две малки крила долу; едно голямо чекмедже, цвят
сив, имитация на комикси; Голяма секция - гардероб с 2бр. крила, три открити
рафта със стъклени врати, долу- 9 бр. чекмеджета; столове- 2 броя, дървени, цвят
светло кафяв; Пътеки - 2 бр., цвят сиво и черно, на разчупени правоъгьлници;
Шевна машина - 1бр. „Юнос", руска; стол- 1 бр., дърво, цвят светло кафяв;
тренажор - 1 бр., колело за тренировки; Лек автомобил „Деу Нексия“ с рег.№ ***;
Менгеме; шмиргел на ток.
От заключението на втората СТЕ от
02.09.2019 г. (л. 676) се извежда, че строежът на жилищната кооперация е
започнал през месец декември 1983 г. Към 03.08.1985 г. е била завършена в груб
строеж, а е била въведена в експлоатация с разрешение за ползване на 05.07.1993
г.
Останалата част от събраните писмени
доказателствени средства не установяват факти от предмета на делото, поради
което не следва да бъдат коментирани.
В хода на съдебното дирене са събрани и
гласни доказателствени средства, посредством разпита на свидетелите Н.Г., Т.М.,
М.М., Д. В., Т. Л., М.М., Е.Л.и А.Т.. От показанията на изброените свидетели се
установяват няколко групи факти – първата обхваща участието на роднините на
бившите съпрузи в изграждането на кооперацията; втората касае етапите на
изграждане на кооперацията; третата се отнася до полагането на грижи от Д.Л. за
родителите на Г.Г..
Първата група факти са неотносими към
делото, защото в случая не е релевантно кой от роднините е помагал с труд за
изграждане на кооперацията, а вложила ли е въззиваемата лични средства в
изграждането ѝ. В показанията им не се съдържа конкретна информация
относно този факт. Посочват, че са помагали с парични средства на ответницата,
но не и с какви суми, на какво основание са ѝ предоставяни и кога. При
това положение показанията им в тази част не следва да бъдат ползвани от съда.
Не следва да бъдат кредитирани и показанията на свидетелката А.Т. която заявява,
че Д.Л. ѝ споделила, че е теглила 500, 00 лева от взаимо-спомагателна
каса и ги е ползвала за изграждането на кооперацията. Причината да не бъдат
приети от съда за достоверни произтича от производния им характер и липсата на
други кореспондиращи на тях доказателствени материали.
Втората група факти се установява
безпротиворечиво от събраните в производството писмени доказателствени средства
– протоколи, нотариален акт и СТЕ. Същите не са оспорени от страните, поради
което съдът е възприел фактите, удостоверени в тях, за достоверни. Свидетелските
показания, ангажирани за установяване на същите факти, не са категорични и
конкретни, което е разбираемо предвид отдалечеността на тези събития във
времето. Поради тази причина съдът не възприема показанията на свидетелите в
тази част.
Полагането или неполагането на грижи от
ответницата за родителите на Г.Г. са факти, относими към въпроса за
изпълнението на договора, с който имотът в с. С. е бил придобит от бившите
съпрузи. Същият обаче, няма отношение към настоящото производство. Следователно
и в тази част показанията на свидетелите
не могат да бъдат ползвани от съда при формиране на фактическите изводи.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Пред първоинстанционния съд е предявен
иск, с правно основание чл. 34 от ЗС, за делба на процесните апартамент и
гараж, находящи се в гр. Д., както и на множество движими вещи. От своя страна Д.Л.
иска да бъде допусната делба на имота в с. С., на лек автомобил „Део Нексия“,
менгеме, шмиргел на ток и други движими вещи.
Предмет на делбата са движими и
недвижими вещи, които условно могат да бъдат разделени на три групи – първата
обхваща движимите вещи, втората имота в с. С., а третата, апартамента и гаража
в гр. Д.. Въззивникът атакува решението по отношение на трите групи вещи.
Оспорва законосъобразността на делбата
на движимите вещи с доводи за недопустимост, като твърди, че за тях делба не
следва да бъде допусната, тъй като ответницата е оттеглила претенцията си за
делба на всички движими вещи. Това твърдение е невярно. В първото по делото
заседание, проведено на 02.07.2019 г., страните са оттеглили претенциите си за
част от движимите вещи, поради което съдът правилно по отношение на тях е
прекратил производството. За останалата част от движимите вещи (изброените
по-горе, подробно описани в таблица III.1. от СТЕ (л. 667 до 671)), както и за 1 бр. огледало, 1 бр. тоалетно
шкафче с огледало, килим – голям, пъстър, обикновен, предвид изявленията на
страните, производството за делба е продължило.
По отношение на вещите, които са
допуснати до делба, не е било направено оттегляне на иска. За да настъпят
последиците от това процесуално действие, то трябва да изхожда от ищеца, който ги
е въвел в производството. Такова оттегляне обаче ищецът не е направил, поради
което правилно са допуснати до делба. Изявлението му за оттегляне на иска,
направено в съдебно заседание, обхваща само една част от вещите, които е заявил
за делба с исковата си молба, и за които производството е било прекратено.
Ответницата от своя страна е направила
искане за делба на други движими вещи, различни от посочените в исковата молба
на ищеца. В съдебно заседание е оттеглила претенцията си за делба на всички
движими вещи с изключение на частта относно лек автомобил „Деу Нексус“, менгеме
и шмиргел на ток. Поради тази причина правилно е била допусната делба на
последните.
Страните не спорят, че процесните
движими вещи, описани в таблица III.1. от СТЕ (л. 667 до 671), 1 бр. огледало, 1 бр. тоалетно шкафче с
огледало, килим – голям, пъстър, обикновен, са придобити по време на брака им. От
заключението на СТЕ (л. 667 до 671) се установява, че същите, с изключение на 1
бр. огледало, 1 бр. тоалетно шкафче с огледало, килим – голям, пъстър,
обикновен, са налични в имота в гр. Д.. За тези, които не са установени
претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна. За останалите движими
вещи следва да бъде допусната делба при квоти по ½ за всеки от бившите
съпрузи, съгласно чл. 27 от СК (1985 г.). Поради съвпадане на изводите на двете
инстанции, в тази част решението следва да бъде потвърдено.
Въззивникът е обжалвал решението и в
частта, с която съдът е допуснал делба на лек автомобил „Деу Нексус“, менгеме и
шмиргел на ток при квоти по ½ за страните. В жалбата се прави искане
съответно на постановеното от съда. Поради липса на правен интерес в тази част
процесуалният документ трябва да бъде оставен без разглеждане.
Пред въззивния съд е инициирана проверка
на решението и относно делбата на имота в с. С.. Същият е придобит на 05.10.1995
г. по силата на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане. П.С. и Я.Г. (родителите на ищеца) са прехвърлили правото на
собственост върху процесния имот на сина си, а той се е задължил да ги издържа
и гледа докато са живи. Вещнопрехвърлителният ефект на сделката е настъпил по
време на брака между страните. Следователно, независимо, че страна по
прехвърлителната сделка е само ищецът, на основание чл. 19, ал. 1 от СК (1985
г.) недвижимата вещ е станала СИО. Поради тази причина делбата
на имота в с. С. следва да бъде допусната при квоти по ½ за страните, в
съответствие с правилото на чл. 27 от СК (1985 г.).
Ищецът е положил процесуални усилия
както пред първостепенния съд, така и пред въззивната инстанция, за доказване
на тезата, че ответницата не е полагала грижи за родителите му. Поддържането и
доказването ѝ са насочени към обосноваване на извода, че Д.Л. не следва
да получава дял от имота. Неполагането на грижи е факт, относим към въпроса за
неизпълнението на договора. То е основание за развалянето му, но по делото липсват
доказателства в тази насока. Освен това настъпването му следва по време
преминаването на собствеността, поради което този факт се явява ирелевантен за
делбеното производство. От значение за процеса е наличието на съсобственост
между страните, а такава е възникнала в момента на сключване на съглашението. Ето
защо, настоящият състав намира възражението на Г.Г. за неоснователно.
Изложеното налага съдебният акт да бъде потвърден
и в тази част.
На искането за делба на имота, находящ
се в гр. Д., ответницата е противопоставила възражение за пълна трансформация
по чл. 21, ал. 1 от СК (1985 г.). В тежест на Д.Л. е да установи, че е придобила
процесния недвижим имот изцяло с лично имущество.
По делото се установи, че единствено Д.Л.
е била член-кооператор в ЖСК „Р.“. Г.Г. не е членувал в кооперацията, но е признат
за собственик наред със съпругата си, изводимо от нотариалния акт от 02.11.1993
г., № 44, т. VІ с, н. д. № 3027/1993 г. (л. 5). Именно издаването на
нотариалния акт е моментът, в който настъпва транслативния ефект и кооператорът
придобива правото на собственост, а не довършването на
сградата в груб строеж - чл. 35, ал. 2, изр. второ от ЗЖСК. Нотариалният акт е
издаден по време на брака между страните, от което следва, че и двамата бивши
съпрузи са станали собственици на процесния имот, независимо, че само
ответницата е била член-кооператор в ЖСК. Този извод следва от разпоредбите на чл.
19, ал. 1 и ал. 3 от СК (1985 г.), които уреждат имуществените последици за
съпрузите при придобиване на имот от единия от тях. Те се изразяват в това, че
последният не става лична собственост на единия съпруг, а съпружеска
имуществена общност. Това становище е застъпено и в съдебната практика на ВКС в
Решение № 193 от 06.01.2015 г. по гр. д. № 2647/2014 г. на ВКС, I г.о.
Нормата на чл.
21, ал. 1 от СК (отм. 01.10.2009 г.) е
коректив на това правило. Предоставя защита на съпруга, използвал изцяло лични
средства за придобиване на вещта, срещу неоснователното обогатяване на другия
съпруг. За уважаването ѝ е необходимо ищецът да проведе обратно доказване
по отношение на презумпцията за съвместен принос, уредена в чл. 19, ал. 3 от СК
(отм. 01.10.2009 г.).
В настоящият
случай е доказана частична трансформация, а не пълна. Цената на имота е
посочена в нотариалния акт и възлиза на 215 660, 00 лева. От писмените
доказателства – протокол (л. 172); вносни бележки № 618/21.06.1984 г.,№
1053/24.10.1984 г., № 495/18.05.1984 г. (л. 190 до 192); уведомително писмо (л.
193), се установи, че Д.Л. е вложила свои лични средства в изграждането на жилищната
кооперация. Изброените документи доказват, че Л. е превеждала на ЖСК различни
суми, сборът на които възлиза на 27 706, 00 лева. Общото между тях е, че сумите
са придобити и преводите са извършени преди брака на ответницата с Г.Г.. Следователно
разпоредбата на чл. 19 от СК (1985 г.) е неприложима. Оттук се извежда
и неоснователността на възраженията на въззивника, че заемната сума от 12 000,
00 лева е СИО. Сумата принадлежи лично на Л., защото е изтеглена от нея преди
брака между страните. Погасяването на заема, независимо дали е извършено от задълженото
лице или солидарно от двамата съпрузи, е факт, стоящ извън предмета на делото.
По аргумент от
чл. 20, ал. 1 от СК (1985 г.) частта от
имота, равняваща се на 27 706 лева, или 27 706/215 660 ид. части, е нейна
лична собственост. Останалата част – 187 954/215 660 ид. части от имота е съпружеска
имуществена общност.
При това
положение, делбата на съсобствения на страните недвижим имот следва да бъде
допусната при следните квоти: 121 683 /215 660 идеални части за Д.Л. и 93 977/215
660 идеални части за Г.Г..
Изводите на
въззивната инстанция не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което
решението следва да бъде отменено в тази част и да бъде постановено ново.
По отношение на разноските:
Предвид изхода
на спора пред въззивната инстанция, в полза на двете страни се поражда правото
да им бъдат възстановени част от разноските, които са направили във връзка с
производството.
Въззивникът е направил
своевременно искане за присъждане на разноски в размер на 640, 00 лева – 40, 00
лева държавна такса и 600, 00 лева адвокатско възнаграждение. Представил е и
доказателства за плащането им. Както стана ясно по-горе в изложението, жалбата
е насочена срещу трите групи вещи. Следователно и разноските могат да бъдат
разделени на три, като съдът приема, че за обжалването във всяка част са направени
разноски в еднакъв размер. При това положение, с оглед произнасянето на
въззивния съд, на въззивника следва да бъдат платени разноски от 214, 00 лева,
представляващи 1/3 от общия им размер.
Въззиваемата е
направила искане да ѝ бъдат присъдени разноски в размер на 2300, 00 лева,
на което пълномощникът на Г.Г. е противопоставил възражение за прекомерност. Настоящият
състав счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Проведено е само едно заседание пред въззивния съд и не са събирани
доказателства. Поради тази причина възражението на въззивника следва да бъде
уважено, а претендираното възнаграждение намалено до 1900, 00 лева, в размер по-близък
до минимума, определен в чл. 7, ал. 4, във вр. с ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В съответствие с изложеното
по-горе, това адвокатско възнаграждение също трябва да бъде разделено на три
части, съобразно предмета на обжалване. Предвид изхода на делото в полза на
въззиваемата следва да бъдат присъдени 1267, 00 лева, представляващи 2/3 от редуцираното
възнаграждение от 1900, 00 лева.
Произнасянето на
районния съд по разноските трябва да бъде отменено в цялост.
Пред първата
инстанция Г.Г. е претендирал заплащане на разноски в размер на 854, 00 лева, от
които 254, 00 лева за СТЕ и 600, 00 лева за адвокатско възнаграждение. Д.Л. е
претендирала заплащане на разноски в размер на 1850, 00 лева – адвокатско
възнаграждение от 1800, 00 лева и 50, 00 лева за СТЕ. Произнасянето на
настоящата инстанция е съответно на искането на ищеца за имота в гр. Д. и за
част от движимите вещи. Съответно е и на искането на ответницата за имота в с. С.
и за част от движимите вещи, които е въвела в производството за делба. При това
положение на Г.Г. следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 570, 00
лева, а на Д.Л. разноски в размер на 1234, 00 лева – по 2/3 от общия им
претендиран размер.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 1267 от 22.11.2019 г. по гр. дело № 5287/2018 г. на Районен съд Д. в
частта относно жилище – апартамент № 1 и гараж № 3, находящи се в гр. Д., като
вместо него постановява:
ДОПУСКА
извършването на съдебна делба между Г.П.Г., ЕГН **********,*** и Д.Д.Л.,
ЕГН **********,***, на следните недвижими
имоти:
- Жилище – апартамент №1,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
72624.621.32.2.55 по КК на град Д., в
ПИ с идентификатор 72624.621.3, находящо се в гр. Д., ж.к. "Д." №**,
вх. *, ет. *, състоящо се от 3 стаи, столова, кухня, сервизни помещения и
балкони с обща застроена площ от 124,40 кв.м., ведно с избено помещение №4 с
площ от 16.78 кв.м. и таванско помещение №10 с площ от 14.67 кв.м., 5.101 %
идеални части от общите части на сградата с площ от 14.21 кв.м. и 5.101 % идеални части от правото на строеж
върху държавна земя, при квоти – 121 683 /215 660 идеални части за Д.Л. и 93
977/215 660 идеални части за Г.Г.;
- гараж № 3, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 72624.621.32.2.37 по КК на град Д., с площ от 22,50 кв.м., ведно с 0,814 %
идеални части от общите части на сградата с площ от 2,27 кв.м. и 0.814 % идеални части от правото на строеж
върху държавна земя, при квоти – 121 683 /215 660 идеални части за Д.Л. и 93
977/215 660 идеални части за Г.Г..
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 25742/13.12.2019
г. на Г.П.Г. срещу Решение № 1267 от 22.11.2019 г. по гр. дело № 5287/2018 г.
на Районен съд Д. в частта, с която е била допусната делба на менгеме, шмиргел
на ток, и на лек автомобил „Деу Нексия“, с рег.№***, при квоти по ½
идеална част за Г.Г. и Д.Л., като недопустима.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 1267 от 22.11.2019 г. по гр. дело № 5287/2018 г. на Районен съд Д. в
останалата част.
ОТМЕНЯ
Решение
№ 1267 от 22.11.2019 г. по гр. дело № 5287/2018 г. на Районен съд Д. в частта
относно произнасянето по разноските, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА
Г.П.Г., ЕГН ********** *** да заплати на Д.Д.Л., ЕГН ********** ***, сумата от 1234, 00 лева –
разноски за първа инстанция и сумата от 1267, 00 лева – разноски за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА
Д.Д.Л., ЕГН ********** *** да заплати на
Г.П.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 570, 00 лева – разноски за първа
инстанция и сумата от 214, 00 лева – разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: Членове: 1.
2.