№ 809
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Жанет М. Христова
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело №
************** по описа за 2025 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК
във връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от “*********” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.»*****» № 1, чрез юрисконсулт М К
срещу С. Ж. К. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.»********» № 46, ет.2, ап.4.
В исковата молба се твърди, че между „***********“ ЕАД и ответникът бил сключен
договор за услуги фиксиран интернет № ************* и фиксирана телевизия №
************, както и договор за устройство на изплащане за телевизор ******
*************.
По партида № М ****** за периода от **/**/****г. до **/**/****г. ответникът
натрупал задължения от 112.39 лв., представляващо непогасена сума за предоставените
услуги, както и 879.56 лв., представляваща непогасена сума за устройството на изплащане,
като за задълженията били издадени фактури. Върху главницата общо от 991.95 лв. била
начислена мораторна лихва в размер на 179.25 лв. за периода от **/**/****г. до **/**/****г.
Предвид неизпълнението по договора по инициатива на ищеца било учредено заповедно
производство по образуваното ч.гр.д. № ****/****г. по описа на РС – Ш. Поради
депозирано от длъжника възражение, то съдът указал на заявителя, че следва да предяви иск
за вземането си и за ищеца е възникнал правен интерес от провеждане на избраната форма
на искова защита.
В заключение се моли за установяване в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 112.39 лв. за периода от **/**/****г. до **/**/****г. по договор №
*********, представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни
1
услуги и цената на месечни абонаментни такси, сумата от 879.56 лв. – цената на вноските за
изплащане на закупено устройство на изплащане за същият период, ведно със законната
лихва върху сумата от 991.95 лв. от датата на заповедното производство до изплащане на
задължението, както и сумата от 179.25 лв. – мораторна лихва за периода от **/**/****г. до
**/**/****г. Претендират се и разноски в производството.
Препис от исковата молба, ведно с доказателствата към нея били връчени редовно на
ответникът. По делото е депозиран писмен отговор, в който се посочват разминаванията
между сумите и тяхното основание в исковата молба. Искът се оспорва изцяло, като се
твърди, че не се посочва на какъв адрес е следвало да се доставят електронните
съобщителни услуги, тъй като ответникът е живял в този период на адрес в друго населено
място и ищецът не е могъл да достави услугите на този адрес. Същевременно устройството е
било закупено именно с цел ползването му на адрес, на който услугите не са предоставяни.
Въвежда се възражение за неизпълнение от страна на ищеца, поради което и исковете са
неоснователни.
В указан от съда срок ищецът депозирал уточняваща молба, с която изправил
противоречията в първоначалната искова молба относно претендираните суми.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител, депозира се становище по
хода на делото, с което се моли исковете да бъдат уважени излагайки се обстойни аргументи
за това, както и да им бъдат присъдени съдебните разноски в производствата.
За ответникът редовно призован, се явява упълномощен представител – адв. А Д от
ШАК, който поддържа писмения отговор и счита, че исковете не са доказани, излагайки
доводите си в съдебните прения.
Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение № **** от **/**/****г. по ч.гр.д.
№ ****/****г. на ШРС било разпоредено ответникът да заплати на ищеца сума в размер на
991.95 лв. за неизпълнение на договорни задължения за електронни съобщителни услуги,
предоставени със системен партиден номер М******, като част от рамков договор,
идентифициран с неговия уникален номер ********* за периода от **/**/****г. до
**/**/****г., от които 112.39 лв. - незаплатени суми за предоставени електронни
съобщителни услуги и 879.56 лв.- неплатени суми за устройство по договор за продажба на
изплащане, сумата от 179.25 лв. мораторна лихва върху главницата от 991.95 лв. от датата,
представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки документ до **/**/****г., ведно
със законната лихва върху сумата от 991.95 лв. от **/**/****г. до окончателното изплащане
на задължението, както и сума от 75 лв. за държавна такса и юрисконсулско възнаграждение.
Между страните не се спори, а и видно от Приложение № 1 от **/**/****г. към
Договор № ********* от **/**/****г. (лист 5 от делото), се установява, че ищецът се
задължил да предоставя на ответника пакет от фиксиран интернет и телевизия за срок от 24
месеца по Тарифен план „100 Mbps + TV 230 + Ret“ с промоционална цена за срока на
2
договора от 35 лв. и инсталационна такса от 29.99 лв. за обект гр.В, кв.“М“, бл.100, вх.1,
ет.2, ап.5. В договора била включена и опция на допълнителни ТВ пакети и допълнителен
ТВ приемник. Таксите следвало да се заплащат ежемесечно, като първата се заплащала след
успешна инсталация на пакетната услуга.
На **/**/****г. между страните бил сключен и Договор за продажба на изплащане №
********* за устройство, с който продавачът „*********“ ЕАД прехвърлило на ответника
правото на собственост върху Телевизор марка „******“ модел „************“, като се
дължали 23 месечни вноски в размер на 39.98 лв. на обща стойност 919.53 лв.. В чл.3 от
договора било посочено, че закупуването на вещта по договора за изплащане било
обвързано с ползването на електронни съобщителни услуги, предоставени на купувача на
основание Договор за услуги, сключен с продавача. За предаването на вещта на ответника
бил съставен Приемо – предавателен протокол за предоставеното устройство на **/**/****г.,
подписан от ответника и неоспорен от него.
В процесния период били издадени Фактура № ********** от **/**/****г. за период
**/**/****г. – **/**/****г. на стойност 91.90 лв. за пакет услуги домашен интернет и
телевизия и вноска за стока на изплащане с падежна дата **/**/****г. и Приложение А към
нея; Фактура № *********** от 25.07.2022г. за период 2**/**/****г. – **/**/****г. на
стойност 85.96 лв. за пакет услуги домашен интернет и телевизия вноска за стока на
изплащане с падежна дата **/**/****г. и Приложение А към нея; Фактура № ********** от
24.09.2022г. за период 21.08.2022г. – 20.09.2022г. на стойност 105.03 лв. за пакет услуги
домашен интернет и телевизия вноска за стока на изплащане с падежна дата **/**/****г. и
Приложение А към нея; Фактура № *********** от **/**/****г. за период **/**/****г. –
**/**/****г. на стойност 87.96 лв. за пакет услуги домашен интернет и телевизия вноска за
стока на изплащане с падежна дата **/**/****г. и Приложение А към нея и Фактура №
*********** от **/**/****г. за период от **/**/****г. до **/**/****г. на стойност 719.64 лв.
за задължения за стоки на изплащане с падежна дата **/**/****г. и Приложение А към нея;
По делото е посочено от страна на ищецът, че услугите които следвало да се
предоставят били на адреса посочен в договора, а именно гр.В, кв.“М“, бл.100, вх.1, ет.2,
ап.5, като мобилния оператор не разполага с Протокол за инсталация на услугата на този
адрес, като в този смисъл се признава основателността на възражението на ответника.
По делото е изискана и представена Справка в табличен вид по отношение на
получени и изпратени пратки от ответника за периода от 0**/**/****г. до **/**/****г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства.
По допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими. Налице е правен
интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно
производство, по което длъжникът е депозирал възражение в срок и са дадени указания на
заявителя да депозира исковете.
По основателността на установителния иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК,
3
във връзка с чл.79 от ЗЗД, както и по този с правно основание чл.422 от ГПК за договора на
изплащане: За уважаването на исковете ищецът следва да докаже наличие на валидни
облигационни правоотношения между „***********“ ЕАД и ответникът; изправността си
по договорите; наличие на задължения от ответникът към мобилния оператор и техния
размер, а по отношение на втория иск, че продавачът е предоставил на купувача вещта,
съобразно уговореното и че е предоставял услугите си по договорът за интернет и
телевизия, предвид обвързаността на двата договора.
В настоящия случай ищцовото дружество не доказа предоставянето на услуги в
процесния период по Договора за ползване на пакет от фиксиран интернет и телевизия,
сключен на **/**/****г. за обект находящ се в гр.В, кв.“М“, бл.100, вх.1, ет.2, ап.5. По делото
безспорно се установи, че ищецът не е съставял Протокол за инсталация на услугата, като е
налице писмено признание на това обстоятелство направено от ищеца в молба Вх.***** от
**/**/****г. (лист 88 от делото). От признаването на този неизгоден за ищеца факт, съдът
прави извода, че поради липсата на доказателства за инсталиране в процесния обект на
устройства за предоставяне на услугата „фиксиран интернет и телевизия“, то ищецът не
доказа успешно, че е предоставял тази услуга през целия процесен период. Поради което и
неоснователно се претендира насрещната престация от ответника за заплащане на цена на
услуга, която ответникът не е получавал. Задължението за заплащане на услугата е
обвързано с инсталиране на пакетната услуга, тъй като съгласно чл.5 от договора първата
такса се заплаща от потребителя след успешна инсталация на пакетната услуга. Поради това
и искът за заплащане на абонаментни такси по Договора за фиксиран интернет и телевизия е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Договора за продажба на изплащане от **/**/****г. на телевизор марка „******“
модел „************“ е обвързан с Договора за фиксиран интернет и телевизия от
**/**/****г., което произтича от Раздел I, т. 3 от него, която клауза предвижда, че
закупуването на вещта (телевизора) при условията на договора е обвързано с ползването на
електронните съобщителни услуги, предоставени на купувача на основание Договор за
услуги, сключен с продавача. Доколкото по делото безспорно се установи, че по Договора за
фиксиран интернет и телевизия електронни съобщителни услуги не са доставяни, предвид
липсата на инсталиране на пакета на обекта, то и договора на изплащане не е произвел
действие. Действително вещта е във владението на ответника към момента, в какъвто
смисъл е и направеното признание от процесуалния му представител и въпреки опита да
бъде върната, вещта е изпратена обратно на потребителя – ответник. Но претендирането на
вземането на ищеца на договорно основание не е доказано по съображенията изложени по-
горе. Вземането е дължимо на друго законово основание, което обаче не е предмет на
настоящото производство. Предвид това и тази искова претенция за сумата от 879.56 лв. –
представляваща цената на вноските на изплащане на закупено устройство телевизор
подлежи на отхвърляне, като недоказана.
Вземането за мораторна лихва в размер на 179.25 лв. върху главницата общо от
991.95 лв. подлежи на отхвърляне, доколкото задължението за лихва е винаги акцесорно и
4
предполага наличността на главно задължение и предвид отхвърлянето на главните искове.
На отхвърляне подлежи и като последица искането за присъждане на законна лихва считано
от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на вземането.
При този изход на делото, претенцията на ответника за присъждане на съдебните
разноски направени както в настоящото, така и в заповедното производство се явява
основателна. В заповедното производство са направени разноски в размер на 200 лв. за
адвокатско възнаграждение, а по исковото – 400 лв., съгласно представени Договори за
правна защита и съдействие. По възражението по чл.78, ал.5 от ГПК направено бланкетно в
становището по хода на делото от ищеца, то съдът намира същото за допустимо, но
неоснователно. Възнагражденията на процесуалния представител на ответника са
определени в минималните размери на разпоредбите в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа, като съдът съобразява, че по делото са предявени три
положителни установителни иска и проведени две съдебни заседания. Предвид това и
възражението на ищеца не се възприема от съда.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*********“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.С, ул.»*****» № 1, чрез юрисконсулт М К срещу С. Ж. К. с ЕГН
********** с адрес гр.Ш, ул.»********» № 46, ет.2, ап.4 положителни установителни искове
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, за признаване на
установено в отношенията между страните, че ищецът има вземане от ответника за сумата
от 112.39 лв., представляваща цената на месечни абонаментни такси и предоставени
електронни съобщителни услуги за отчетен период от **/**/****г. до **/**/****г. начислена
съгласно Договор № *********, приложенията към него и Общите условия по партида №
М******, сумата от 879.56 лв. – представляваща цената на вноските на изплащане на
закупено устройство на изплащане Телевизор марка „******“ модел „************“ по
Договор за продажба на изплащане № ********* за устройство от **/**/****г., както и сума
в размер на 179.25 лв. представляващо мораторна лихва върху главницата от 991.95 лв.,
начислена от **/**/****г. до датата предхождаща датата на депозиране на заявлението в
съда, ведно със законната лихва върху главницата от 991.95 лв. считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които вземания
е издадена Заповед № ****/**/**/****г. за изпълнение на парично вземане по реда на чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № ****/****г. на ШРС, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „*********“ ЕАД с ЕИК да заплати на С.
Ж. К. с ЕГН ********** сумата от общо 600 лв. (шестстотин лева), представляваща
направените от ищеца в исковото и заповедното производство разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно списък за разноски по чл.80 от ГПК.
5
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
6