№ 11469
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря Д.АНТ.АНТ.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110105935
по описа за 2023 година
От ищеца „ДЗ“ АД е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415
ГПК установителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД
срещу Л. А. Я..
Ищецът „ДЗ” АД твърди, че на 06.03.2018 г., около 2,00 часа, в град
София, ответникът Я. противозаконно нанесъл множество увреди по
паркираното МПС "БМВ ***", рег. № ********, и отнема елементи от него.
Увреденият автомобил бил собственост на Р.М.ИВ. и бил застрахован при
ищеца по имуществена застраховка "Каско на МПС", полица №********, с
период на застрахователо покритие 19.05.2017 г. - 18.05.2018 г. За деянието
било образувано и водено наказателно производство - НОХД № 7750/2018 г.
по описа на СРС, 111 състав, приключило с влязла в сила присъда №
66412/15.03.2019 г., с която Я. бил осъден за извършено престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК. Въз основа
на договора за застраховка ищцовото дружество определило и изплатило на
собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение за
отстраняване на щетите му, причинени от процесното деяние, в размер на
8304,11 лева. С изплащането му „ДЗ” АД встъпило в правата на
застрахования срещу причинителя на вредите. Въз основа на заявление по чл.
410 ГПК в полза на „ДЗ” АД срещу Л. А. Я. била издадена заповед за
изпълнение от 25.10.2022 г. по чл. 410 ГПК за сумата от 8304,11 лева, ведно
със законната лихва от 19.10.2022 г. до изплащане на вземането, но
ответникът възразил срещу нея. Поради това ищцовото дружество предявило
иск, предмет на настоящия процес, с който иска да бъде признато за
установено, че Я. му дължи сумата от 8304,11 лева, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
1
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба такъв е подаден от ответника Л.
Я.. Предявеният иск се оспорва изцяло както по основание, така и по размер.
Отрича се наличието на противоправно поведение на ответника, което да е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпването на твърдените вреди.
Твърди се, че претендираните вреди са в завишен размер. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа
страна следното:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в
условията на пълно и главно доказване наличие на договор за имуществена
застраховка между него и собственика на увредената вещ; настъпило
застрахователно събитие; плащане на застрахователно обезщетение;
противоправно поведение на ответника; вина за причиняването на вредите у
откветника, (вината се предполага, ако се докаже противоправното поведение
и пряката причинна връзка между него и настъпилите вреди); вид и размер на
вредите.
В тежест на ответника, при установяване на горните обстоятелства от
ищеца, е било да докаже плащане на предявеното пред съд вземане.
Тежестта за доказване на релевантните по делото факти е указана на
страните с определение на съда по чл. 140 ГПК от 06.12.2023 г.
По делото е представена застрахователна полица №
********/17.05.2017 г. и Общи условия към нея, от която се установява че
ищецът е сключил договор за имуществено застраховане "Каско", клауза
"Пълно каско", с период на валидност 19.05.2017 г. – 18.05.2018 г. за л. а.
"БМВ", модел ***, рег. №********. Настъпилото събитие представлява
покрит застрахователен риск /клауза "Пълно каско" от ОУ, която препраща
към рисковете по клауза "Щети на МПС открито след кражба или грабеж" и
„Кражба чрез взлом на трайно монтирана в МПС аудио техника, Джи Пи Ес и
други“/.
Прието е искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“,
депозирано на 06.03.2018 г. от собственика на л.а. „БМВ ***“, ******** –
Р.ИВ., пред ищеца в настоящото производство. В искането е изложено, че
автомобилът е бил паркиран в подземния паркинг на сграда, находяща се в гр.
София, ж.к. „Л.“, бл. 901А. При посещение на автомобила собственикът му
констатирал липса на фарове, огледала, навигация и др. части от
оборудването, увреждания по външни части на автомобила. Посочени са дата
и час на събитието – 06.03.2018 г., 8,00 часа.
Приет е опис-заключение за вреди на МПС от 07.03.2018 г., съставен от
представител на застрахователя и собственика на увредения автомобил.
Прието е възлагателно писмо от „ДЗ“ АД до „А.Л.Ц.“ ООД от
08.03.2018 г., с което на адресата на писмото – автосервиз е възложено
извършването на ремонт на процесния автомобил.
Приета е рекапитулация по преписка № ********/06.03.2017 г., видно
2
от която е налице пълна загуба /тотална щета/ на МПС, поради което е
определено застрахователно обезщетение в размер на 9662,88/8282,47 лева.
От ликвидационен акт № ******/23.03.2018 г. се установява, че е
разпоредено плащане в полза на Р.ИВ. на сумата от 8304,11 лева –
застрахователно обезщетение.
Видно от преводно нареждане от 29.03.2018 г. посочената сума от
8304,11 лева е изплатена на Р.ИВ. от ищеца.
По делото е представен препис от присъда № 66412/15.03.2019 г.,
постановена по НОХД № 7750/2018 г. по описа на СРС, НО, 111 състав, като
представения препис е със заличени лични данни, но доколкото са посочени
инициали на подсъдимия и на увреденото лице, които инициали съвпадат с
инициалите на ответника в настоящия процес и с инициалите на собственика
на застрахования автомобил, и доколкото присъдата е посочена в издадената
заповед за изпълнение, то настоящият състав я цени като писмено
доказателство в контекста на пълната доказателствена съвкупност. От
присъдата се установява, че Я. е отнел от владението на собственика на
застрахованото ищущество – л.а. „БМВ ***“, 1 бр. фабрична навигация,
тонколони, 2 бр. фарове, 2 бр. странични огледала.
От заключенията по САТЕ и ДСАТЕ, се установява, че уврежданията по
автомобила, настъпили в резултат на действия на ответника, са на стойност
14629,57 лева, при стойност на автомобила от 13680,00 лева към момента на
настъпване на деликта. Вещото лице дава отговор, че описаните вреди се
намират в причинна връзка с инцидента. Описан е механизмът на
произшествието,
Експертните заключения се ползват от съда при изграждане на
фактическите изводи. Вещото лице разполага с необходимите знания и
професионален опит, дало е отговори на поставените въпроси, които е
обосновало, анализирайки всички доказателства по делото.
Настоящият състав намира още, че във възражението по чл. 414 ГПК,
депозирано от ответника-длъжник в заповедното производство, е
обективирано частично съдебно признание на подлежащите на доказване от
ищеца факти и обстоятелства. От изявлението на Я., че признава част от
задължението следва, че ответникът признава, че е осъществил
противоправно поведение, от което са настъпили увреждания по
застрахованото имущество, които елементи са описани в заповедта за
изпълнение – на 06.03.2018 г. около 22 часа в гр. София, Я. нанесъл
имуществени вреди по застрахования при заявителя лек автомобил марка
"БМВ" модел "***", с рег. № *******, вследствие на удари и отнемане на
елементи от автомобила, за което длъжникът е осъден с влязла в сила присъда
№ 66412 от 15.03.2019 г. по нохд № 7750/2018 г. на СРС, НО, 111 състав.
С оглед изявлението на длъжника във възражението по чл. 414 ГПК
следва, че единственият спорен въпрос е това какви конкретно вреди са
нанесени на увреденото имущество и каква е тяхната стойност. Тези елементи
се установяват от заключенията по САТЕ и ДСАТЕ.
При установените фактически обстоятелства, се правят следните правни
3
изводи:
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки:
- настъпването на процесните увреждания по МПС "БМВ ***", рег. №
********;
- противоправното поведение на ответника;
- причинените вреди на МПС "БМВ ***", рег. № ********;
- причинна връзка между поведението на ответника и вредите;
- че към датата на настъпване на инцидента увреденият автомобил е бил
застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка;
- че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за отстраняване
вредите на увредения автомобил и размера му;
Вината като елемент от фактическия състав на отговорността се
презюмира.
Анализът на събраните доказателства позволява да се заключи, че
ищецът е доказал пълно и главно обстоятелствата, от които извежда правото
си – валидно сключен договор за застраховка "Каско" между ищеца и
собственика на уведеното МПС, наличие на непозволено увреждане,
представляващо покрит застрахователен риск по договора "Каско", от
ответника като делинквент, настъпилите вреди в пряка връзка с
произшествието и плащане на щетата от застрахователя-ищец, с което
последният се е суброгирал в правата на собственика на застрахованата при
него по договор за имуществено застраховане вещ.
Както се посочи по-горе, от изявлението на ответника във възражението
по чл. 414 ГПК, се установява, че Я. признава всички елементи от
фактическия състав, като това признание не обхваща единствено размерът на
вредите.
Относно механизма на произшествието и вината на ответника са приети
заключения по САТЕ и ДСАТЕ и присъда на наказателен съд.
Ценени в своята съвкупност доказателствата, приети по делото,
позволяват да се установи, че на 06.03.2018 г., около 2,00 часа, в град София,
ответникът Я. противозаконно нанесъл множество увреди по паркираното
МПС "БМВ ***", рег. № ********, и отнема елементи от него.
При доказано непозволено поведение от ответника и съгласно чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага
до доказване на противното, поради което доказана по делото се явява
втората предпоставка, реализираща в пълен обем деликтния състав, за
уважаване на иска.
В резултат на произшествието за л. а. "БМВ ***" са настъпили вреди.
По вид и размер тези вреди се установяват от САТЕ и ДСАТЕ.
Съобразно неоспорените от страните и приети от съда заключения средната
пазарна стойност на увреденото МПС към датата на инцидента възлиза на
13680,00 лева, а стойността за възстановяване, определена по средни пазарни
4
цени към датата на произшествието е в размер на 14629,57 лева с ДДС, която
стойност надвишава със 70% действителната стойност на вещта, поради което
се приема, че е налице тотална щета. В хипотеза като тази, обезщетението по
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането, и след приспадане на запазените части.
В случая, обезщетението към датата на събитието при наличието на
тотална щета възлиза на 9576,00 лева и е в обхвата на застрахователната
сума.
Вземане в по-малък от този размер е заплатено от ищеца на собственика
на увредения автомобил, видно от платежно нареждане от делото, поради
което е налице суброгиране в правата на увредения водач.
В заключение, представените доказателства, оценени с изложените
мотиви от фактическа страна, направените правни изводи и липсата на
доказателства за плащане на вземането дават основание предявеният иск да се
приеме за доказан по основание и размер, поради което следва да се уважи за
пълната сума от 8304,11 лева, ведно с търсената законна лихва от 19.10.2022
г. до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
С оглед изхода на делото, разноските се разпределят по правилото на
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът има право на разноски в заповедното производство – 166,08
лева за ДТ, както и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. На
ищцовата страна се дължат разноски и за исковото производство – 166,08
лева за ДТ, 692,00 лева – внесен депозит за ОП на ответника, 473,92 лева –
внесени депозити за САТЕ и ДСАТЕ, 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Разноските следва да се възложат на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ
гражданско отделение, 178 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ищеца „ДЗ“ АД,
ЕИК: *******, адрес: гр. София, бул. „КН,АЛ.Д.К.“ 68, общ. Столична, обл.
София (столица), по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 410, ал.
1, т. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, че Л. А. Я. с ЕГН: **********, адрес: гр. София, ЖК.
„Л.“ 3, бл.***, ет.6, ап.30, общ. Столична, обл. София (столица), ДЪЛЖИ НА
ищеца сумата от 8 304,11 лева (осем хиляди триста и четири лева и 11
стотинки), представляваща регресна претенция по ликвидационна преписка
№********, за нанесени от длъжника на 06.03.2018 г. около 22 часа в гр.
София, имуществени вреди по застрахования при заявителя лек автомобил
5
марка "БМВ" модел "***", с рег. № *******, вследствие на удари и отнемане
на елементи от автомобила, за което длъжникът е осъден с влязла в сила
присъда № 66412 от 15.03.2019 г. по нохд № 7750/2018 г. на СРС, НО, 111
състав, ведно със законна лихва за период от 19.10.2022 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 30479/25.10.2022 г. по ч. гр. д. № 56741/2022 г.,
по описа на СРС, 178 с-в.
ОСЪЖДА Л. А. Я. с ЕГН: **********, адрес: гр. София, ЖК. „Л.“ 3,
бл.***, ет.6, ап.30, общ. Столична, обл. София (столица), да заплати на „ДЗ“
АД, ЕИК: *******, адрес: гр. София, бул. „КН,АЛ.Д.К.“ 68, общ. Столична,
обл. София (столица), на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата от 216,08 лв. –
разноски в заповедното производство, както и сумата от 1432,00 лв. –
разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6