№ 400
гр. Пазарджик, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20225220200583 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Н.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в гр.Панагюрище, обл.Пазарджик, представлявано от управителя Г.
Х. П., ЕГН ********** против НП № 625209-F641498 от 18.02.2022 година на
директор офис за обслужване-Пазарджик при ТД на НАП-Пловдив, с което на
основание чл.178 от ЗДДС и за нарушение на чл.97а ал.4 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
Релевираните в жалбата обстоятелства се свеждат до наличие на материална
и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
Претендира се и присъждане наразноски.
В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява неговият
управител – лично, както и надлежно упълномощен процесуален представител.
Последният поддържа жалбата и в хода по същество излага съображения за
нейната основателност. Иска срок, в който да представи допълнително писмено
становище по съществото на правния спор, но в предоставения му такъв не
изпраща становище.
Въззиваемата страна - ТД на НАП-Пловдив, чрез своя процесуален
представител, оспорва жалбата, като устно и в писмено становище излага
1
съображения за потвърждаване на постановлението. Не претендира присъждане
на разноски.
Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, при което установи следното:
С обжалваното НП дружеството е санкционирано, т.к. като задължено по
ЗДДС лице, не подало заявление за задължителна регистрация по ЗДДС във
връзка с настъпили обстоятелства по чл.97а, ал.1 от ЗДДС в законоустановения
срок - до 22.09.2021г. Основната икономическа дейност на дружеството по
смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС е търговия с употребявани автомобили и
бояджийски услуги. Дружеството е представило десет покупни фактури от
чуждестранен контрагент - COPART DEUTSCHLAND GmbH с VIN
DE295359030 /валиден/ с предмет на сделката - такса за престояване на
автомобил: Фактура № 71157018/29.09.2021 г. на стойност 10.00 евро /19,60лв./;
Фактура № 71157019/29.09.2021 г. на стойност 10.00 евро /19,60лв./; Фактура №
71158279/03.10.2021 г. на стойност 40.00 евро /78.23лв./; Фактура №
71158280/03.10.2021 г. на стойност 40.00 евро /78.23лв./; Фактура N°
71158432/04.10.2021 г. на стойност 10.00 евро /19,60лв./; Фактура N°
71158433/04.10.2021 г. на стойност 10.00 евро /19,60лв./; Фактура N°
71167245/04.11.2021 г. на стойност 10.00 евро /19,60лв./; Фактура N°
71167812/05.11.2021г. на стойност 10.00 евро /19,60лв./; Фактура N°
71169524/11.11.2021г. на стойност 10.00 евро /19,60лв./; Фактура N°
71169683/12.11.2021г. на стойност 10.00 евро /19,60лв./. Посочената такса по
същество представлявала получена услуга от регистрирано лице за целите на
ДДС на територията на друга държава – членка, а именно Германия и за нея не е
налице начислен ДДС, тъй като мястото на изпълнение при доставка на услуга,
когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е
установил независимата си икономическа дейност /чл.21, ал.2 от ЗДДС/. В
настоящия случай мястото на изпълнение на посочените услуги е на територията
на страната и данъка е бил изискуем от получателя на услугата - дружеството
„Н.“ ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл.97а, ал.1 от ЗДДС „На регистрация по
този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6, което
получава услуги с място на изпълнение на територията страната, които са
облагаеми и за които данъка е изискуеми от получателя по чл.82, ал.2“. Срокът за
подаване на заявлението за регистрация е определен в чл.97а, ал.4 - „не по-късно
от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово
2
плащане или данъчно събитие)“. В настоящия случай е налице получена Фактура
№ 71157018/29.09.2021 г. /л.54-56 от делото – на немски и с превод на български
език/ за извършена услуга по престояване на автомобил от 29.09.2021г. до
29.09.2021г. от доставчика - COPART DEUTSCHLAND GmbH с VIN
DE295359030 /валиден/ и срокът за подаване на заявлението за регистрация по
ЗДДС е бил най-късно до 22.09.2021г. Заявлението за регистрация по ЗДДС е
подадено по електронен път към ТД на НАП-Пловдив - Офис гр. Пазарджик на
06.12.2021г. и е с вх. № 0000-0096653/06.12.2021г. Нарушението е било
констатирано при извършена проверка, възложена с РИП №
132692103911298/06.12.2021 г. и документирана с Акт за регистрация по ЗДДС
№ 130422104136167/20.12.2021г. Налице е било закъснение от 2 месеца и 14 дни.
По повод на всичко това против дружеството бил съставен АУАН №
F641498 от 28.01.2022 година. Въз основа на акта било издадено и атакуваното
НП, което било връчено на управителя на дружеството на 20.04.2022 година, а
жалбата против него била подадена чрез АНО по куриер на 27.04.2022 год., т.е. в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена
в срок от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените
доказателства приети по делото и показанията на актосъставителя – св. А. Н..
Съдът кредитира изцяло събраните по делото доказателства, т.к. те са
непротиворечиви и взаимно се допълват.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
намери, че жалбата е основателна макар и не по съображенията в нея, а поради
следното:
Не се спори по делото, че дружеството е закупило автомобили втора
употреба от чуждестранно юридическо лице, а именно германското дружество
COPART DEUTSCHLAND GmbH с VIN DE295359030, което е било
регистрирано по ДДС в Германия. За продажбата на автомобилите това
дружество е издало съответните фактури и е начислило дължимото ДДС по
германския закон. Установи се и това, че същото германско дружество е издало и
фактурата, върху която се акцентира в НП с № 71157018/29.09.2021 г., както и
останалите описани в постановлението и по-горе фактури. С тях германското
дружество е начислило допълнетелна такса на дружеството-жалбоподател за
3
късно преместване на закупените от него автомобили, която такса е възлизала на
сумата от 10 евро за всеки ден закъснение. Общо начислените такси по десетте
описани в НП фактури са били в размер от 160 евро, равняващи се на сумата от
313.44 лева. Тези такси са били начислени, защото очевидно дружеството-
жалбоподател се е забавило с получаването на автомобилите от продавача,
съобразно договореното, при което те са останали на съхранение от същия този
продавач – германското дружество, което за оказаната допълнителна услуга по
съхранението им е издало и въпросните фактури.
Според вмененото от страна на АНО административно нарушение,
дружеството-жалблоподател е извършило същото чрез бездействие. Според АНО
дружеството е следвало в срок не по-късно от 7 дни преди датата, на която
данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), а
именно до 22.09.2021г. да подаде заявление за задължителна регистрация по
чл.97а ал.1 от ЗДДС. Крайният срок е определен очевидно, като е взета датата на
първата фактура с № 71157018, която е 29.09.2021 г. /има още една фактура от
същата дата с № 71157019/, след което са отброени седем дни назад, като
седмият е бил на датата 23.09.21г., при което е прието, че най-късно до
предишния ден, т.е. до 22.09.2021г. заявлението е следвало да бъде подадено, за
да бъде изпълнено изискването на чл.97а ал.4 от ЗДДС – „не по-късно от 7 дни
преди датата, на която …“.
Както актосъставителят обаче, така и АНО след това, не са държали сметка
за спецификата на казуса, при което неправилно са приели, че дружеството е
извършило нарушението. Не са държали очевидно сметка за спецификата на
услугата, предоставена и фактурирана от германския съконтрахент на
дружеството-жалбоподател. Начислена е била такса за закъсняло вземане /късно
преместване/, т.е. за престояване на автомобила при продавача и неговото
допълнително съхранение, извън договореното.
При това положение няма как да се изисква обективно от страна на
дружеството, респ. на неговия законов представител, да има яснота и то още
седем дни преди издаването на първата фактура за начислена такса за късно
преместване на автомобила, че ще се стигне да забавяне на вземането на същия
този автомобил. Казано с други думи, за да може дружеството да носи
отговорност за неизпълнение на своето задължение в срока по чл.97а ал.4 от
ЗДДС, то трябва да е било абсолютно наясно, че ще се забави с
4
вземането/преместването на автомобила от продавача, респ. че последния ще му
начисли и фактурира такса за това забавено вземане, като всичко това да е било
съзнавано най-малко седем дни преди тези събития. Това обаче е житейски
абсурдно, защото не може да се очаква от управителя на дружеството да прояви
едва ли не ясновидски способности, та да може още седмица преди да забави
вземането на автомобила да е наясно, че това ще се случи, а след това и че за
допълнителния престоя на автомобила ще се начисли допълнителна такса, за
допълнителна услуга, респ. на коя дата ще бъде издадена същата тази
допълнителна фактура, та да е в състояния най-късно седем дни преди нейното
евентулно бъдещо издаване, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС и то по
повод на все още непредоставена допълнителна услуга за съхранение на по-
късно взет автомобил. Само това е достатъчно НП да се отмени.
Налице са обаче и други основания за неговата отмяна. Първото се изразява
в това, че няма как дружеството да е извършило нарушението на дата, посочена в
АУАН и НП - 22.09.2021г. Ноторно е, че датата 22 септември е официален
празник за България, в който се отбелязва Денят на независимостта. Ноторно е,
че този ден е неработен/неприсъствен, при което дори да имаше действително
задължение да подаде заявление за регистрация по чл.97а от ЗДДС, то
дружеството обективно не би могло да стори това най-късно да този дата. В
такива хипотези действа правилото, че когато последният ден на срока е
неприсъствен ден, то срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В
конкретния казус първият следващ присъствен ден е бил 23.09.2021г., но той не е
посочен като дата на извършване на административното нарушение, при което
ако НП бъде потвърдено в този му вид, ще значи дружеството да бъде наказано
за нещо, което обективно не е извършило.
Накрая, но не по значение, дори да се игнорират горните две основания за
отмяна, то ще е налице и още едно такова. Дори хипотетично да се приеме, че с
поведението си, чрез бездействие, дружеството е осъществило от обективна
страна състава на вмененото административно нарушение, то същото би се явило
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Съдът намира, че наказващият
орган неправилно е приложил санкционната разпоредба и е наказал дружеството
с имуществена санкция, без да обсъди обстоятелствата, сочещи на маловажност,
а се е задоволил с бланкетен израз в НП, че не са налице предпоставките за
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
5
Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, „Маловажен случай“ е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
... юридическо лице към държавата ..., с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.
Дори да бе извършено нарушение, то случаят щеше да е маловажен, поради
следното:
Дружеството не е изпълнило задължение към държавата, т. е. не е подало
заявление за регистрация по ЗДДС в срока по чл. 97а, ал. 4, вр. ал.1 от ЗДДС;
вредните последици са незначителни, тъй като стойността на облагаемата
доставка по десетте фактури е общо 160 евро или 313.44 лева, при което ДДС,
който е следвало да се начисли и е бил изискуем към датата на данъчното
събитие е 62.68 лева по всички фактури, а само за първата от 29.09.21г., която е
за сумата от 10 евро /19.60лв./, ДДС, който е следвало да се начисли и е бил
изискуем към датата на данъчното събитие е 3.92 лева;
това би било първо нарушение на данъчното законодателство, което е
отразено и в НП;
задълженото лице самоинициативно е подало заявлението за регистрация
по ЗДДС на 06.12.2021г.;
закъснението на регистрациято по ЗДДС не е фрапантно – 2 месеца и 14
дни.
При наличието на тези множество смекчаващи отговорността
обстоятелства и нито едно отегчаващо, то евентуално административно
нарушение, като неизпълнение на законови задължение по ЗДДС, би
представлявало по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. При това положение пък, наложената имуществена санкция от
500 лева, макар и в минимален размер, ще се явява несъразмерно тежка, с оглед
незначителността на вредните последици от нарушението.
Настоящият съдебен състав обаче ненамира, че следва да предупреждава
дружеството, че при извършване на друго административно нарушение от същия
6
вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Това е така, защото първото и най-важно основание
за отмяна на НП е това, че вмененото административно нарушение не е било и не
е имало как да бъде извършено, за което подробни съображения се развиха в
началото на настоящото изложение.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
следва да се каже, че то бе направено своевременно – с подадената въззивна
жалба, като горният има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на
обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща
към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на
приложените по делото списък на разноските и договор за правна защита и
съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева). При
това положение Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни
разноски, доколкото тя има статут на юридическо лице по смисъла на чл.2 ал.2,
чл.4 ал.2 и чл.6 ал.1 от Закона за НАП, а ТД на НАП-Пловдив, чийто
представител е издал обжалваното и отменено с настоящото решение НП, не е
самостоятелно ЮЛ и е структурирано към същата агенция. При липса на
възражение за прекомерност на разноските така не следва да се обсъжда.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН
Пазарджишкият районен съд :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 625209-F641498 от 18.02.2022 година на директор
офис за обслужване-Пазарджик при ТД на НАП-Пловдив, с което на „Н.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Панагюрище,
обл.Пазарджик, представлявано от управителя Г. Х. П., ЕГН **********, на
основание чл.178 от ЗДДС и за нарушение на чл.97а ал.4 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите – гр.София, ДА
ЗАПЛАТИ на „Н.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.Панагюрище, обл.Пазарджик, представлявано от управителя Г. Х. П., ЕГН
7
********** разноски в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева) –
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8