Определение по дело №2846/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4165
Дата: 25 ноември 2021 г.
Съдия: Красимир Тодоров Василев
Дело: 20213100502846
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4165
гр. Варна, 24.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502846 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба от Н. А... Н. против
Определение № 7644 от 18.11.2021 година, постановено по гр.дело №
16 221/2021 година по описа на ВРС, с което е било прекратено
производството по делото, с правно основание чл.124 ал.4 от ГПК.
В жалбата се излага, че атакувания съдебен акт е неправилен и не
почива на точното тълкуване на закона.По същество се иска отмяната му и
връщане на делото за продължаване на съдо – производствените действия.
За да се произнесе по спора и с оглед застъпените от страните
становища, ВОС съобрази следното:
Производството по делото е било образувано по искова молба на ищеца,
с правно основание чл.124 ал.4 от ГПК, като в исковата си молба
жалбоподателя е изложил следните твърдения:
По негови данни и според приложеното по делото Решение на
комисията за защита на личните данни, между Н. и друго лице е възникнало
стълкновение в хранителен магазин, стопанисван от „Карина 2007“ ООД.За
изясняване на обстоятелствата и след намесата на органите на реда, т.к.
според данните по делото Н. е ударил в областта на главата жена, находяща
се до него и е отправял заплахи, са били изискани записите от наличните
камери за наблюдение.Било е установено още, че освен на органите на реда,
тези записи са били предоставени и на трето лице – дъщерята на
1
пострадалата, която /пак според молителя/ е качила същите във социалната
мрежа „Фейсбук“, група „Виждам те КАТ Варна“.Там молителя се разпознал
и намира за необходимо да предяви / според него отделен иск за
неимуществени вреди/ .В настоящия случай обаче той настоява да се
прогласи неистинността на документ – Становище на „Карина 2007“ ООД,
което обективирало заплахи за саморазправа от страна на Н. с всички
присъстващи.
Производството е било няколкократно оставяно без движение, като
съдът е дал възможност на Н. да заяви както правния си интерес от воденето
на този иск, така и да посочи поне против кого го насочва.
С отговорите си, Н. не е оправдал интереса си от воденето на това
производство, въпреки, че му е указано и обстоятелството, че е в състояние да
предяви претенция за неимуществени вреди против „Карина 2007“ ООД без
да преминава през настоящия процес.Нещо повече – Н. дори не е посочил
ответник по иска.
С атакуваното определение ВРС е прекратил производството.
Виждането на настоящия съд е следното:
Съобразно установената практика на ВКС на Р България
установителният иск за неистинност на документ е допустим при наличие на
правен интерес, специфичен за делото. Преценката за наличие на конкретен
правен интерес се извършва служебно от съда и се извежда от фактическите
твърдения на ищеца, с оглед засегнатите от възникналия правен спор права.
Съдът е длъжен въз основа на тези твърдения да съобрази дали посоченият
документ съдържа удостоверяване на факти с правно значение за един
граждански спор. Трябва да бъде взето предвид също дали по силата на
правна норма на документа не е придадена доказателствена сила и дали този
документ има значение за множество различни правоотношения-
обстоятелства, които допълнително обосновават правния интерес на ищеца да
докаже неистинността на документа в отделен процес преди завеждане на
друг иск.Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. по ТК №
5/2012 г. на ОСГТК ВКС, иск за установяване неистинност на документ по
чл. 124, ал. 4 ГПК е недопустим, когато ищецът извежда правният си интерес
от възможността да ползва решението като основание за отмяна по чл. 303,
ал. 1, т. 2 ГПК на решението по делото, по което документът е представен без
да оспорен в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК. По реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на
отмяна подлежи влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се
установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение
на вещо лице, върху което е основано решението или престъпно действие на
страната, на нейния представител, на чл. от състава на съда или на връчител
2
във връзка с решаване на делото, като общото във всички хипотези е, че
източник на неправилността на решението е извършено престъпление.
Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила
присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на
престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК в случаите, в които наказателно
преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК или
установена неистинност на документ по надлежен съдебен ред означава
установена неистинност на документа с влязла в сила присъда или
споразумение по наказателно дело, или влязло в сила решение по чл. 124, ал.
5 ГПК за случаите, когато наказателното производство е изключено по
посочените причини в НПК. След като страната по висящ исков процес е
пропуснала срока по чл. 193, ал. 1 ГПК да оспори противопоставен и
документ, тази възможност е преклудирана, включително и по исков ред с
отделен иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК.
В съответствие с Решение 124 от 18.04.2013 г. на ВКС по гр. д. №
783/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева правен интерес от
иска по чл. 124, ал. 4 ГПК страната има, само ако истинността на документа
има значение за други правоотношения между страните. Искът за
установяване на истинността на документ по чл. 124, ал. 4 ГПК е недопустим,
ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на
влязлото в сила решение по установителния иск в производство по висящ
исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал
срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК. Правният интерес от
предявяването на иска по чл. 124, ал. 4 ГПК трябва винаги да е конкретен,
свързан с твърдение за наличие на възникнали правоотношения, чието
съществуване, съдържание и последици се определят от извода за
истинността на въпросния документ. Правен интерес не е налице когато
страната се позовава на абстрактна възможност съдържанието на
документа да влияе на евентуални бъдещи правоотношения, а е
необходимо да се установи, че документът ще бъде използуван като
доказателство с оглед други правоотношения между страните.
От фактите по делото става ясно, че „Карина 2007“ ООД е била
наказана от КЗЛД, като на дружеството е била наложена ГЛОБА в размер на
200 лева.В това производство е било представено въпросното становище,
според което жалбоподателя Н. е проявил грубо и заплашително отношение
към всички присъстващи, което е наложило и намесата на органите на реда.В
случай, че Н. твърди претърпени неимуществени вреди от действията на
дружеството, то той разполага с друг вид иска, за да търси правата си.В
3
производството пред КЗЛД обаче, Становището на дружеството не е било
оспорено, нито опровергано, предвид и приетото от фактическа страна в
самото Решение.
Освен горните основания, са налице и други, посочени в нормата на
чл.130 от ГПК, както правилно е посочил ВРС.Указанията на съда са
задължителни за страните, тогава когато са коректно дадени, а случаят е
именно такъв.Пренебрегвайки ги, молителя е допуснал процесуално
опущение от категорията на съществените, т.к. той нито е оправдал интереса
си от воденето на това производство – би могъл да заведе дело за клевета
и/или за неимуществени вреди, нито е посочил кой в последна сметка трябва
да отговоря по този иск.Така, както молителя се позовава на своите права,
права притежава и другата страна в процеса, която на първо място трябва да е
известена за наличието на такъв процес, за да организира защитата си, и на
следващо тя трябва да знае по какъв иск и при какви факти се брани.Тези
указания в цялост са останали неизпълнени, което дало повод и основание на
решаващата съдебна инстанция да прекрати производството.
Предвид горното, ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7644 от 18.11.2021 година на ВРС,
деветнадесети състав, постановено по гр.дело № 16 221/2021 година.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в
едноседмичен срок от уведомяването.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4