Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.
С., 13.12.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно
заседание на втори декември през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
съдия: даниела
попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 14379 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл.432 от КЗ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за претърпени вреди /неимуществени такива/ от ПТП, настъпило на 01.09.2020г. в гр.Нови Искър, причинено виновно от водач на
застраховано при ответника МПС.
Ищцата твърди, че на посочената дата била блъсната от
товарен автомобил докато пресичала на пешеходна пътека. В резултат от ПТП-то
претърпяла травматични увреждания, налоили болнично
лечение. Твърди, че е претърпяла неимуществени вреди, чието обезщетяване иска.
Претендира разноски.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Прави
възражение за съпричиняване, тъй като пострадалата
пресичала на необозначено за пешеходци място, удължавайки ненужно пътя за
пресичане, без да съобразява разстоянието на приближаващите се превозни
средства.
Съдът, като прецени
относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
На 01.09.2020г.,
товарен автомобил Мерцедес Актрос *****рег.№ РВ *****с
прикачено полуремарке, управляван от св.М.М., се движел в гр.Нови Искър по ул.Искърско дефиле, посока
от ул.Еделвайс към ул.Китка. На кръстовището с ул.Хаджи Димитър спрял на
пешеходната пътека, пропускайки преминаващи пешеходци от ляво и дясно.
Решавайки, че пътното платно е свободно от пешеходци, водачът потеглил. В този момент ищцата В.И. пресичала пътното
платно на пешеходна пътека, тип зебра”, при което била блъсната от товарния
автомобил. При удара, пострадалата пада на пътното платно, като гумата на
влекача преминава през левия й крак, а главата й се удря в долния десен ъгъл на
предпазната решетка на полуремаркето.
Инцидентът
бил възприет от водач на друго МПС, който подал светлинни и звукови сигнали,
при което водачът на товарния автомобил веднага спрял. На място пристига екип
на „Пътна полиция". За
настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол.
Непосредствено
след инцидента, ищцата е приета в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, където по спешност е
извършена оперативна интервенция.
Установено е по делото, че към
датата на настъпване на събитието, отговорността на водача на
товарен автомобил Мерцедес Актрос *****рег.№ РВ *****е
застрахована със
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към датата на
настъпване на ПТП, при ответника.
От заключението
на приетата по делото съдебно медицинска експертиза, което съдът цени
като обективно и неоспорено от страните се установява, че в резултат от ПТП на
ищеца са причинени: контузия на дясната челна област на
главата; разкъсно контузии рана на лявата подбедрица.
размачкване и разкъсно- контузни рани на лявото ходило; разкъсно-контузна рана и фрактура на проксималната фаланга на 2-ри
пръст и на палеца на ляво ходило. фрактура на дисталната
фаланга на палеца на лявата ръка. По своят вид и тежест,
травматичните увреждания на ищцата имат следната медико- биологична характеристика: трайно ограничение на движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни
(в случая до 2 месеца), както и разстройство на здравето неопасно за живота.
През посоченият 2-месечен период, пострадалата е
търпяла - болки и страдания, като най интензивни те са били
през първите 2-3 седмици непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици по
време на проведената рехабилитация на всеки увреден крайник. През останалите
периоди ищцата е търпяла периодични болки при пренапрежение на увредените
крайници, при начално предвижване, както и при рязка промяна на времето (при
студено и влажно време), когато е била принудена често да ползва седативни и обезболяващи средства. Пострадалата продължава
да търпи единични болки в зоните на фрактурите и мускулните
групи около тях най вече при преумора и при рязка промяна на времето. Обичайно
тези болки преминават след употреба на обезболяващи средства и провеждане на
лечебна физкултура. От деня на процесната золополука вече са изминали 9 месеца, но напълно възможно е
пострадалата пак макар и по-рядко да търпи болки най вече при студено и влажно
време, които болки ще отзвучават след употреба на аналгетици
От заключението на приетата по
делото съдебно – техническа експертиза се установява, механизма на настъпване
на ПТП, както и че е налице причинно – следствена връзка между травматичните
увреждания и процесното ПТП. Вещото лице установява
освен това, че ако водачът е наблюдавал преминаващите пешеходци и е погледнал
на дясно той е имал възможност да възприеме преминаващата пешеходка, в т.ч. да
я види в огледалото в горния десен ъгъл на предното стъкло и да преустанови
потеглянето. В тази насока са и показанията на св.Колев и М., които като
неопровергани от останалите доказателства поделото съдът възприема изцяло.
От показанията на свидетеля М.К.,
които съдът не намира основание да не цени, се установяват претърпените от
ищеца негативни емоции, болки и страдания, периода на възстановяване.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при наличието
на всички обективни и субективни признаци на фактическия състав на непозволеното
увреждане, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ангажирането
на отговорността на застрахователя по „Гражданската отговорност” на причинителя
на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
функционално обусловено от правото на деликтно
обезщетение от делинквента, като фактите, въз основа
на които се поражда претендираното материално право
са: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента
и ответното застрахователно дружество към датата на настъпване на
застрахователното събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/.
претърпени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се
претендира застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД
- противоправно деяние; вина; вреди и
причинно-следствена връзка между поведението на застрахованото лице /дееца/ и
причинените вреди.
В
процесния случай деликтът,
извършителят, неговата вина, причинената вреда по вид, обем и характер и
причинната връзка са безспорно установени /покозанията на свидетелите, представените писмени доказателства и експертните
заключения / – причинено от водача на
застрахованото МПС – товарен камион с полуремарке, в гр.Нови Искър, пътно-транспортно произшествие,
който нарушавайки
правилата за движение по пътищата не пропуснал и блъснал пресичащата
на пешеходна пътека В.И., с което й е причинил
телесни увреждания.
Безспорно
е установено и наличието на валидно застрахователно правоотношение между
застрахователното дружество ответник и собственикът на товарен
автомобил Мерцедес Актрос *****рег.№ РВ *****с
прикачено полуремарке, с който виновно е реализирано пътно транспортното
произшествие.
При това положение съдът намира за
доказани предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях. Доказан
е и фактът, че причиненият вредоносен резултат- телесните увреждания и търпените болки
и страдания от страна на пострадалата са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното деяние /така заключенията на
САТЕ и СМЕ/.
Предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е доказан по
основание. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането – имуществени и неимуществени такива,
като размерът на неимуществените вреди следва да се се определи от съда по
справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази изразената в т. 11 от ППВС 4/68 г., задължителната
практика на ВС, съгласно която при приложение на чл. 52 от ЗЗД, приложима и по
отношение на отговорността на застрахователя като функционална на отговорността
на деликвента, доразвита в постановени от ВКС
решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ІІ ТО, решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, решение 103/2.11.2020
г. по т.д.2181/19 г., ВКС, 1 ТО, решение 240 от 15.01.2019 г. по т.д. 518/29
г,. 1 ТО на ВКС. Според разясненията в посочената практика на ВС и трайната
практика на ВКС, на обезщетяване на посоченото основание подлежат всички
"неимуществени вреди", включващи всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време.
Изхождайки
от критериите, посочени в чл. 52 ЗЗД, преценявайки обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите – разкъсно контузни и фрактури,
наложили и оперативна интервенция, възрастта на пострадалия към момента на
настъпване на увреждането – 80 години, срокът за възстановяване –
два месеца, периода на претърпени болки, съответстващ и на периода на
възстановяване, претърпените неудобства от личен, битов и социален
характер /в т.вр. показанията на св.Колев/,
необходимостта от последваща рехабилитация,
отражението на произшествието върху психо-емоционалното
й състояние, обществено икономическите условия към 2020г./ МРЗ от 610 лева/
съдът намира, че сумата от 30 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в този размер
съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така
и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на
непозволеното увреждане.
За
да определи този размер на обезщетението съдът прие за установено /от
заключенията на СМЕ и с кредитираните свидетелски показания/, че пострадалата е
търпяла негагивни емощии –
болки и страдания в период от два месеца, интензивни през първите 2-3 седмици
непосредствено след инцидента, както и около 2-3 седмици по време на
проведената рехабилитация, като през останалия период е търпяла болки при
пренапрежение, както и при рязка промяна на времето, които може да се проявяват
и в бъдеща. Предвид това, съобразявайки обичайното проявление и
характер на претърпените травми, които включват и болкови
симтоми, при липсата на медицински или гласни
доказателства същите да се характеризират с по-висока от обичайната
интензивност или продължителност, при липсата
на данни за настъпили усложнения в здравословното състояние на пострадалата,
съдът намира че справедливия размер на обезщетението за претърпените болки и
страдания е в размер на 30 000 лв.
В настоящия случай,
ответникът заявява възражение за съпричиняване
с оглед неправилно пресичане на пострадалата на пътното платно, което съдът
отхвърля като неоснователно.
За да е налице съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат,
какъвто не бе установен по делото.
От заключението на приетата по делото СТАЕ и приложените
писмени доказателства, се
установява, че причина за настъпване на ПТП-то е поведението на водача на
товарния автомобил, който не е осигурил предимството на пресичащата пътното
платно на означено за това място – пешеходна пътека тип „зебра”, без да се
увери, че е пропуснал всички пешеходци, без да погледне в страничните огледала,
е предприел тръгване, при което е блъснал ищцата и й е причинил установените
травматични увреждания.
Ответникът
дължи и законната лихва върху сумите от 24.12.2020г. до окончателното изплащане
на сумата, тъй като съгласно
чл. 497 КЗ застрахователят, дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение от момента на окончателното произнасяне по
претенцията, респ. от изтичане на срока за произнасяне по претенцията, заведена
при ответника. Претенцията е
заведена на 24.09.2020г., произнасяне по нея нама,
при което срокът за това е изтекъл на 24.12.2020г.
Доколкото претенцията за присъждане на
законната лихва за забава
до окончателното плащане на главниците, представлява материалноправна последица от уважаване на исковете за обезщетение и не се предявява
като самостоятелен иск по чл.
86 от ЗЗД, съдът не дължи отхвърлителен
диспозитив за претенцията за лихва, считано от датата
на настъпване на процесното ПТП.
При този изход
на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните имат право на
разноски.
Ответникът е извършил разходи в размер на 300 лева –
заплатени депозити за ВЛ и разпит на свидетели, от които следва да се присъдят 75 лева, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест
на ответника следва да се възложи сумата от 1200 лева ДТ по делото, платима по
сметката на СГС, съразмерно на уважената част от исковите претенции, както и 300.00
лева – изплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца сумата от 1 297.50 лева – част от адвокатско възнаграждение от 1 730
лева, определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съразмерно на уважената част от исковете
претенции.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК Л.И. АД, ЕИК
********, седалище и адрес на управление ***, да заплати на В.Г.И., ЕГН **********,
от гр.Нови Искър, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата 30 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания; в резултат на увреди,
получени при ПТП, станало на 01.09.2020 г. в гр. Нови Искър,
причинени виновно от М.А.М., за управляваното от който МПС е била сключена застраховка
"Гражданска отговорност" с ответното дружество, ведно със законната
лихва от 24.12.2020г. до окончателното плащане като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от
40 000 като неоснователен.
ОСЪЖДА В.Г.И., ЕГН **********, от гр.Нови Искър, да заплати на ЗК Л.И. АД, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление ***, сумата от 75.00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, ЗК Л.И. АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***,
да заплати на адв.С.К.Н.,***, сумата от 1 297.50
лева.
ОСЪЖДА ЗК Л.И. АД, ЕИК
********, седалище и адрес на управление ***,, да заплати по сметка на
Софийския градски съд, сумата от 1 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: