Р Е Ш Е Н И Е №51
гр.Силистра,
29.05.2023 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди и двадесет и трета година,в
състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова и с участието на прокурор….…..,като
разгледа докладваното от с-я Славова адм.дело
№23 по описа за 2023 година,за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Н.И.Й.
***, подадена чрез представител по пълномощие адв.И.Р. ***, против Заповед №С-РД-04-22/26.01.2023г.,
издадена от Директора на Териториално статистическо бюро - Север гр.Русе, с
която на основание чл.90 ал.1 т.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл),на оспорващия,
изпълняващ длъжността „главен експерт“ в отдел „Статистически изследвания -
Силистра“,за две отделни нарушения на чл.89 ал.2 т.1 и т.5 от ЗДСл, е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“.
С жалбата се твърди, че органът на
дисциплинарната власт е издал процесния акт без да е изяснил относимите към
отговорността на служителя факти и обстоятелства, както и, че била нарушена
нормираната процедура с чл.93-чл.97 ЗДСл. Оспорва се осъществяването на
релевираните деяния, които освен всичко друго, не кореспондирали със
задълженията на „главен експерт“ в системата на НСИ и съответно, нямало такива
разписани в чл.6 от Наредбата за
прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (Обн.ДВ, бр.49/12г., посл.изм.ДВ,бр.15/23г.),
което сочело на липса на съставомерно нарушение на служебната дисциплина в
контекста на чл.89 ал.2 т.1-т.5 ЗДСл.Поддържа се наличие на нарушение във
формата на оспорената заповед, съгласно чл.97 ал.1 ЗДСл, тъй като в същата не
били обсъдени обясненията на служителя, нито били посочени „служебните
задължения“,които виновно бил нарушил, в контекста на т.5 на чл.97 ал.1
ЗДСл.Акцент е поставен върху твърдение за нарушение на чл.91 ЗДСл, което
опорочавало крайния акт, правещ го материално незаконосъобразен и несъответен
на целта на закона, изведена от чл.4 ЗДСл.Твърди се още,че липсвал „протокол“
за изслушване на жалбоподателя от дисциплинарно-наказващия орган,съгласно
изискването от чл.93 ал.1 ЗДСл,защото такъв не бил подписвал и не му бил
връчван,като на същия терен поддържа,че горното нарушение,ведно с необсъдените
му писмени обяснения (чл.93 ал.2 ЗДСл), следвало да обосноват пълна отмяна на
процесната заповед,без съдът да разглежда спора по същество.Ето защо се счита,че
оспорената дисциплинарно-наказваща заповед подлежала на отмяна, поради
проявление на основанията по чл.146 т.2-т.5 АПК.Претендира се присъждане на
разноски,като се заявява възражение по реда на чл.78 ал.5 ГПК, за прекомерност
на заплатеното възнаграждение за адвокат от ответния орган.
Ответникът по жалбата - Директорът на Териториално статистическо
бюро Север(ТСБ) гр.Русе,участващ в съдебното производството чрез
упълномощен представител адв.Е.З. от АК-Русе (л.64),изразява становище за
неоснователност на оспорването.В писмен отговор (л.65-л.66) поддържа,че
процесната заповед е издадена от компетентен орган (арг.чл.36
Устройствен правилник на Националния статистически институт, л.67-л.82 и
л.85-л.103; необнародван в ДВ,съгласно чл.4 ал.1 от Закона за „Държавен
вестник“;приложим за ТСБ (арг. §3 ПЗР УПНСИ). Счита,че
е издадена в предписаната от закона форма,съдържаща всички реквизити от чл.97
ал.1 ЗДСл,във връзка с чл.59 ал.2 АПК.Твърди,че преди издаване на заповедта са
спазени изискванията от чл.93 и чл.94 ЗДСл,като в законосъобразно проведения
дисциплинарен процес е било гарантирано правото на защита на оспорващия, вкл. посредством
личното му изслушване от дисциплинарно-наказващия орган преди налагане на
наказанието.Поддържа пълно съответствие между установените факти и приложените
правни разпоредби,още повече,че за простъпки от вида на процесните, е имало друга
докладна записка (ДЗ), депозирана три месеца преди сложилата началото на
настоящото дисциплинарно производство. Органът, който е получавал сигнали от
прекия ръководител на жалбоподателя за повтарящи се еднотипни нарушения, не е
можел да бездейства, поради което законосъобразно бил образувал и провел
настоящото производство, в рамките на което служителят е дал писмени
обяснения,а на 19.01.2023г. е бил изслушан и лично от органа. Позовавайки се на
разпечатки от провеждан ежедневен мониторинг на служебния му компютър, твърди,че
въпреки забраната за посещаване на сайтове,които не са свързани с пряката му
работа,е посещавал такива,вкл. на конфликтната дата 21.12.2022г. (свързана с
второ- то вменено му във вина нарушение),е гледал спортни предавания в сайта sempremi lan.com в
продължение на един час.Последното опровергавало твърденията му, че не бил
изпълнил устното разпореждане на началник отдел „Статистически изследвания - Силистра“
за извършване на транспортно обслужване на служителка от същия от-дел във
връзка със започващо обучение, поради спешна пряка статистическа работа. Поддържа,
че били установени и двете процесни нарушения на чл.89
ал.2 т.1 и т.5 ЗДСл.За тяхната съставомерност били ирелевантни причините,поради които жалбоподателят е отказал
да изпълни разпореждането на ръководителя на отдела на 21.12. 2022г.,щом същото
не противоречи на закона и може да бъде възложено за изпълнение само на него, с
оглед на задълженията му по Длъжностна характеристика.Счита първото
дисциплинарно нарушение за несъмнено доказано посредством ДЗ на началник ОСИ-Силистра,
потвърдена със свидетелските ѝ показания пред съда,както и с писмените обяснения
на пътувалата на същата дата (06.12.23г.) и в същия автомобил И. С. Г. (отговор-л.28).
След като в Длъжностната характеристика на „главен експерт“,връчена на
жалбоподателя на 19.05.2020г.,по т.3 пр.3 и т.5 пр.9,изрично му е възложено да
осигурява транспортното обслужване на ОСИ-Силистра и да поддържа автомобила
технически изправен,счита че управлението му на процесната дата (06.12. 2022г.)
от гр.Русе до гр.Силистра, било несъобразено със служебното му задължение за
безопасно транспортно обслужване на отдела, което попълвало хипотезата на чл.89
ал.2 т.1 ЗДСл -„неизпълнение на служебните задължения“.Заявява,че това
допълнително задължение-за транспортно обслужване на отдела, по което се
отличава длъжностната му характеристика от типичната за „главен експерт“ в
ТСБ-Север,не се заплаща допълнително,но пък било съобразено с неговата
натовареност,като му се разпределяли по-малко на брой преписки и проучвания, за
което ангажира доказателства, оспорени от жалбоподателя. При определяне вида и
размера на дисциплинарното наказание (в случая най-лекото „забележка“),органът бил
съобразил: - възведени били две отделни нарушения на служебната дисциплина, за
които били събрани убедителни доказателства; както и - нормативните критерии от
чл.91 ал.1 ЗДСл, с което се завършвал техния динамичен фактически състав,обосноваващ
оспореното дисциплинарно наказание. Ето защо настоява, жалбата да бъде оставена
без уважение.Претендира разноски по представен списък (чл.80 ГПК).
Производството е по реда на чл.145 и следващите
от АПК,във вр. с чл.124 от Закона за държавния
служител.Съдът,като обсъди изложените в жалбата доводи, становищата на
страните и след преценка на доказателствата по делото, прие за установено
следното: Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от активно легитимирано лице - адресат на дисциплинарно-наказваща
заповед, в законоустановения срок.Оспорването е
насочено срещу подлежащ на съдебен контрол акт, съгласно чл.124 ал.1
пр.”четвърто” ЗДСл. Разгледана по същество жалбата е основателна.
Предмет
на съдебния контрол е Заповед №С-РД-04-22/26.01.2023г.
на Директора на ТСБ- Север гр.Русе,с която на основание чл.90 ал.1 т.1 ЗДСл, на
„главен експерт“ в ОСИ-Силистра Н.И.Й., за нарушения на чл.89 ал.2 т.1 и т.5
ЗДСл,е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.От служебното досие на
жалбоподателя се установява, че първоначалното му назначаване при ответника е
станало с Трудов договор №РД 15-01/05.01.2015г.(л.46) на длъжността „младши
експерт“ с код по НКП/ЕКДА 2422-5040.Със Заповед №С-РД-04-31/23.04.2018г. на
ответния орган и в изпълнение на Заповед №РД 05-302/17.04.2018г. на Главния
секретар на НСИ, на отдел „Статистически изследвания - Силистра“ е зачислен
служебен автомобил KIA CEED,рег.№СВ3264ММ,чието
управление за изпълнение на служебни
задачи (т.1.4 от Заповед на л.40),е възложено на Н.И.Й. - младши експерт в
отдела, притежаващ Свидетелство за управление на МПС №28344 1000/04.12.2017г. Със
Заповед №ЧР 01-90/15.05.2020г. жалбоподателят е повишен в длъжност „главен
експерт“, с ранг IV младши за държавен служител
(л.39),а със Заповед №ЧР 01-160/17.09.2020г. е увеличено и месечното му
възнаграждение (л.47). На 19.05.2020г.
му е връчена Длъжностна характеристика за длъжността„главен експерт“;експертно
ниво 5,видно от която е, че е пряко подчинен на началника на отдел
„Статистически изследвания-Силистра“.В т.3„Основни цели на длъжността“ е
включено:“Управлява и поддържа служебния автомобил в ОСИ-Силистра,собственост
на ТСБ-Север“,а в т.5 „Преки задължения“ пр.9 фигурира:“Осигурява транспортното
обслужване на ОСИ-Силистра и поддържа автомобила технически изправен, съобразявайки
най-подходящите маршрути“.В т.7 б.“В“ пр.2 е предвидено,че отговаря за
икономичното разходване на гориво и предоставените консумативи. Въпреки всичко това,
в т.10 “Изисквания за заемане на длъжността“, не са предвидени допълнителни такива,извън
необходимите за длъжността „главен експерт“ в ТСБ-Север,вкл. липсва изискване
за притежаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство и от
каква категория.
Независимо от изрично дадените указания на ответния
орган, представеното по делото служебно досие на оспорващия държавен служител е
непълно,тъй като не съдържа всички заповеди и атестационни формуляри, свързани
с кариерното му развитие и годишните оценки за изпълнение на възложената му
държавна служба. Ответният орган е представил: - само първа страница на формуляр
(Приложение №2 към чл.19 ал.1 т.1 от Наредба
за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната
администрация- обн.ДВ,бр.49/12г.,посл.изм.ДВ,бр.29/ 21г.,изд. по законовата делегация от
чл.76 ЗДСл)-л.52,без съпътстващите я междинна и годишна оценки за 2021г.; - само 3-та страница от формуляр за
годишна оценка на изпълнението за 2022г. (л.54) и съпътстващ го формуляр за
корекция на годишната оценка (Приложение №5 към чл.24 ал.2 с.н.) за
изпълнението на длъжността от оспорващия за 2022г., чиято дата на издаване
съвпада в темпорално отношение с процесното дисциплинарно
производство.Последната (оценка) е „изпълнението отговаря не напълно на
изискванията“,с изложени мотиви от оценяващия ръководител - началникът на
ОСИ-Силистра,съвпадащи с мотивите на процесната ДЗ,а жалбоподателят е
посочил,че ще подаде възражение,защото не е съгласен с поставената му годишна
оценка. - само стр.3 от формуляр за годишна оценка, с дата 31.01.2022г.
(л.55),което означава,че е относима към изпълнението на индивидуалния план от
държавния служител за 2021г., а не както е посочено в титулната част- за 2020г.Поставената
оценка е „изпълнението напълно отговаря на изискванията“.
Въпреки, че ответният орган не е
представил пълното служебно досие на оспорващия служител, последният с жалбата
си е приложил стр.3 от формуляра за годишна оценка на изпълнението за 2020г. и
2021г., каквато му е определена за 2020г.-“Изпълнението надвишава изискванията“
(л.17) и „Изпълнението напълно отговаря на изискванията“ за 2021г. (л.16).Горното
обсъждане е релевантно в процеса,не само заради задължителната преценка на
изискванията от чл.91 ал.1 т.4 ЗДСл от дисциплинарно-наказващия орган,но и защото
има връзка с твърдението в жалбата за тенденциозно отношение към служителя през
последната година.
По повод ДЗ вх.№С-ВХ-654/21.12.2022г. на началник отдел „Статистически
изследвания-Силистра“ (л.33),на жалбоподателя е връчено Уведомително писмо-покана
(л.30) на 10.01.2023г. от директора на ТСБ-Север, за даване на писмен отговор
по посочени в него въпроси. Последните два от тях (въпрос 3 и въпрос 4) са общи
и касаят по-скоро субективната преценка на служителя, без посочване на
релацията им с нормативни изисквания или такива, възведени с Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация (Обн.ДВ,бр.33/2020г.).Със
същото е поканен за личното му изслушване от дисциплинарно-наказващия орган
(ДНО) на 19.01.2023г. от 11:00ч.В рамките на стартиралото дисциплинарно
производство ответният орган е поискал писмени обяснения от И. С. Г.,
изпълняваща длъжността „главен експерт“ в ОСИ-Силистра във връзка с пътуване на
06. 12.2022г. от гр.Русе до гр.Силистра със служебния автомобил, управляван от
жалбоподателя, каквито с вх.№С-ВХ-29/13.01.2023г. (л.28) са постъпили. На
19.01.2023г. оспорващият е депозирал своите обяснения (л.27; л.48),като на
същата дата, в ТСБ-Север гр.Русе е бил изслушан от директора,в присъствието на
двама други служители, заемащи високи административни длъжности (Вж.Протокол на
л.26), което като събитие не се отрича от жалбоподателя в съдебно заседание, но
същият твърди,че не бил изслушван за конкретни дисциплинарни нарушения,а бил
проведен продължителен разговор на други теми, както и, че никой не бил водил
писмен протокол и такъв видял за първи път в кориците на делото.Последното е
без правно значение, както основателно счита ответният орган, щом среща между
същите лица (посочени в приложения протокол) и него, се е състояла на вярно
отразената дата и място, по повод водената дисциплинарна проверка.
В
съдебното производство са изслушани трима свидетели, които са служители в
ОСИ-Силистра,въпреки което добросъвестно дават показания, че единственият
автомобил на отдела се управлява от жалбоподателя, с когото често пътуват по
служба (няколкократно в месеца) и нямат впечатление същият да го управлява
рисково, да има неадекватно поведение като водач,вкл. с епизоди на задрямване, отвличане
на внимание и др.под. На процесната дата - 06.12.2022г. не са пътували в колата
с него и не могат да знаят как я е управлявал по пътя до гр.Силистра. Свидетелят
Б.Д. е бил в едно работно помещение с Й. през 2022г. и са си помагали при
текущите обработки на разпределените им за събиране и отчитане статистически
данни (по икономически направления),като за процесния период заявява,че е
следвало на 22.12.2022г. да предадат завършен продукт (отчет), а жалбоподателят
е бил в разрешен му отпуск на тази крайна дата, което е налагало да бърза и да
предаде отчета си на 21.12.2022г.Точно тогава се е развил инцидента с вменения
му във вина отказ да обслужи транспортно служителка от ОСИ-Силистра, имаща
задължения по организираното обучение на същата дата, но забравила в дома си тефтера
със записки за същото.Относно активирането на спортния сайт „Семпремилан ком“ от жалбоподателя
обяснява,че независимо от отварянето му като прозорец на екрана на компютъра,всички
останали сайтове,вкл. служебните, си работят нормално. Мониторингът на
компютрите е 24-часов и видно от приложените разпечатки (л.107), не се засича
конкретния часови диапазон на активиране на различните сайтове, а само общото
време,през което са били отворени,вкл. като икона в полетата на
екрана.Свидетелят потвърждава, че на процесната дата жалбоподателят е имал
сериозна служебна работа,която е извършвал в ускорен порядък, защото му е предстоял
отпуск, а е взел и участие във въпросното обучение на служителите от отдела на
21.12.2022г.Заявява също така,че нееднократно колегата му жалбоподател, в
работно време, е бил каран/заставян със служебната кола да ходи на различни
места, извън командировките по служба. В същия смисъл са и показанията на св.В.А.
и св.Д.К..
В
съдебното заседание е изслушана като свидетел и началникът на ОСИ-Силистра Д.П.-А.,която
потвърждава отказа на оспорващия да превози И. Г., имаща ангажимент по
организираното обучение на 21.12. 2022г., но забравила в дома си тефтера със
записки от семинар на същата тема, в какъвто е взела участие.В показанията си
набляга на поведението и начина на общуване с нея от страна на служителя Й.,вкл.
че обичайният му отговор по повод обсъждани въпроси бил с негативно съдържание
(напр.“Няма как да стане“; „Няма шанс“;„Я по-сериозно,не ставай смешна“ и
др.)Потвърждава и всички обстоятелства от процесната ДЗ,вкл. подробности за
управлението на автомобила от жалбоподателя на 06.12.22г. Свидетелства и за
други подобни случаи с голяма давност, в подкрепа на убеждението си, че той е рисков
водач,но нямало кой друг да управлява служебния автомобил. Били правили няколко
пъти конкурси, но не можели да намерят човек,т.е. няма кой друг служител в
ОСИ-Силистра да изпълнява задълженията за транспортното обслужване.Самата тя
имала притеснения/страх да се вози в автомобила, но въпреки това и на
06.12.2022г. е била в него,независимо, че е имало на разположение и друга кола,
заета от служители на отдела,пътували по същия повод- организирана двудневна
среща за отчитане на резултатите от преброяването през 2021 г., в гр.Русе на
05. и 06.12.2022г. След отказа му на 21.12.22г. да превози И. Г. до дома
ѝ, за да си вземе тефтера със записките, същата си ангажирала такси и
обучението се провело в предварително обявеното време. Заявява, че във връзка с
транспортните ангажименти, жалбоподателят бил с по-ниска служебна натовареност
като „главен експерт“ в ОСИ-Силистра, което категорично се оспорва.
Установяването на горния факт лежи в доказателствената тежест на
ответния орган, за което същият е представил месечни, тримесечни и годишни
отчети с придружаващи ги обяснения (л.139-л.147),които не сочат еднозначно на
някакво редуциране на разпределените преписки и отчети на жалбоподателя.Нещо
повече, същите се оспорват като некоректно изготвени и непълни, тъй като на
жалбоподателя били възложени и направленията - събиране и обработване на
статистически данни за обществените превози (автомобилни);общественото
водоснабдяване,както и дейностите, свързани с производствените отпадъци,
каквито изобщо нямало отразени в представените по делото справки (Вж.Протокол
от съдебно заседание на 17.05.23г.) Анализът на същите, ведно с непосочените в
тях икономически направления, сочат по-скоро на еднаква натовареност на
оспорващия, като „главен експерт“ в ОСИ-Силистра,който факт има правно значение
доколкото е безспорно,че транспортното обслужване на отдела се извършва без
допълнително заплащане.По изявление на ответния орган,тази непропорционалност
била преодоляна с по-ниската му пряка служебна натовареност, каквато обаче, не
е установена по делото.Последната подлежи на установяване от ответника,вкл.
посредством експертиза,каквото пълно и пряко доказване не е проведено в процеса,
даващо основание да се приеме, че при несъразмерно натоварване и съответно
заплащане, между служителите в отдела, е нагнетено напрежение, в контекста на
което жалбоподателя твърди, че никога не е отказвал транспортно обслужване,
когато същото е свързано с преките служебни задължения на работещите в отдела (след
издадени командировъчни заповеди),какъвто не бил процесният случай от 21.12.22г.със
забравения тефтер от гл.експерт Ив.Г..
При горните фактически установявания, настоящият състав намира от правна
страна следното: Оспорената Заповед №С-РД-04-22/26.01.2023г. на директора на
ТСБ-Север гр.Русе е издадена от компетентен орган.Съгласно чл.92 ал.1 ЗДСл, дисциплинарните
наказания се налагат от органа по назначаването.С качеството на такъв по
отношение на жалбоподателя и съгласно чл.36 ал.2 т.3,във вр.
с чл.16 ал.2 т.2 УПНСИ (л.68-л.82),е именно ответният административен орган. Процесният
по делото акт е издаден в изискуемата от чл.97 ал.1 ЗДСл писмена форма с
изложени фактически и правни основания,съдържащ нормативно определените
реквизити. Дисциплинарното наказание е наложено в сроковете от чл.94 ал.1
ЗДСл,след проведено съкратено производство по чл.93 ЗДСл,тъй като процесният
случай е извън регулацията с чл.96 ЗДСл.
Жалбоподателят е бил уведомен за
започналото срещу него дисциплинарно производство; дал е писмени
обяснения,както и е бил изслушан от ДНО преди налагане на
наказанието.Основателно обаче,същият твърди,че са му искани общи обяснения, а
не за конкретен случай (напр. за управлението на служебния автомобил на
06.12.2022г. от гр.Русе до гр.Силистра),което се установява от Уведомително
писмо-покана (л.30), чийто въпрос 3 е:„Случвало ли Ви се е при изпълнение на
служебни задачи като водач на служебен автомобил да задрямвате при шофиране и
да излагате на риск служители на ТСБ-Север?“ Така зададен въпросът е получил
адекватен общ отговор:„3.Никога не ми се е случвало да заспивам на волана.Като
шофьор зад гърба си имам изминати над 250 000 км.“ (л.27) Обсъдени горните
факти сочат на липса на конкретно възведено в производството пред ответния ДНО
нарушение на служебната дисциплина, което да е годно,при евентуалното му
установяване,за ангажиране на дисциплинарната отговорност на оспорващия. Последната
е стриктно регламентирана и не може да бъде тълкувана и прилагана по
аналогия,за общи, неконкретизирани случаи. Това, че за първи път в процесната
заповед, ДНО е визирал шофиране на 06. 12.22г. по пътя от гр.Русе към
гр.Силистра,накърнява правото на защита на жалбоподателя, защото такъв факт не
му е бил предявен,не са му искани конкретни обяснения и следователно, не е
могъл да се защитава по него. Същият е квалифициран юридически като нарушение
по чл.89 ал.2 т.1 ЗДСл, т.е. виновно неизпълнение на служебните задължения.
Съгласно чл.21 ал.2 ЗДСл задълженията на
държавния служител се определят в неговата длъжностна характеристика, а
допълнителни могат да му бъдат възлагани само в предписаните в закона случаи
(чл.21 ал.3 с.з.) Според предписанието на чл.24 ал.1 ЗДСл държавният служител е
длъжен да изпълнява законосъобразните актове и заповеди на по-горестоящите
органи и държавни служители, като ал.2 предвижда възможност да не бъде
изпълнена неправомерна заповед,вкл. съгласно ал.3 на с.чл. да поиска писмено
потвърждаване на служебния акт,когато в отправената до служителя устна заповед
се съдържа очевидно за него правонарушение. В конкретния случай, на държавен
служител с аналитични експертни функции, са възложени задължения на шофьор,
която длъжност съгласно чл.10 НПКДА е „техническа“,по дефиниция свързана с
техническото обслужване и подпомагане на дейността на администрацията и/или на
други служители.Според примерното изброяване в чл.10 ал.2 НП КДА,такива
длъжности са: шофьор, куриер, машинописец, оператор на... и др.,което сочи на
несъвместимост на възложените функции от различни длъжностни нива на един и същ
държавен служител.Нещо повече, макар и в Длъжностната му характеристика да е
посочено най-общо “осигурява транспортното обслужване на ОСИ-Силистра…“,видно
от Заповед №С-РД-04-31/23.04.18г.(л.40-л.41) на ответния орган,издадена на
базата на Заповед на главния секретар на НСИ е, че управлението на служебния
автомобил на ОСИ-Силистра, е възложено на жалбоподателя по следния начин:“да се
управлява по изпълнение на служебни задачи“.
Анализът на
фактите и обстоятелствата сочи на липса на неизпълнение на служебни задължения от
страна на жалбоподателя на процесната дата,тъй като устно разпореденото му
транспортиране на служителка от отдела до дома ѝ, не е пряко свързано с
изпълнение на служебните му задължения,вкл. за транспортно обслужване на
отдела,така както са му вменени с цитираната по-горе заповед.Последната
разпорежда „за служебно обслужване“,а не за спешно вземане на забравени от
служители на ОСИ-Силистра вещи,дори и същите да са свързани със служебните им
задължения.Ето защо,отказът да бъде изпълнено такова устно разпореждане,не може
да се свърже с неизпълнение на служебните задължения на жалбоподателя,както
основателно възразява същият.Отделен е въпросът за тона и отношението му към
ръководителя на териториалната структура, в чиито обсег е и неговата основна
експертна длъжност,което сочи по-скоро на нарушение на изискванията на чл.14 от
Кодекса за поведение на служителите в
държавната администрация (КПСДА),каквото обаче не е релевирано
в дисциплинарното производство. Макар и квалифицирано деянието по „второ“ тире от
процесната заповед (от 21.12.2022г.) като нарушение на чл.89 ал.2 т.5 ЗДСл -
„неспазване на правилата на КПСДА“, с направена привръзка
с чл.6 ал.1 от същия кодекс,преповтарящ текста на чл.24 ЗДСл,установените факти
по случая не могат да бъдат субсумирани еднозначно
под приложените правни норми, с оглед на изложените по-горе съображения. Не е
налице йерархична неподчиненост, по разума на цитираните в заповедта
разпоредби, доколкото самите те дават право на държавния служител да не
изпълнява устни разпореждания на по-горестоящи органи
и служители, щом не са свързани с пряко изпълнение на държавната служба. Да,
оспорващият дължи поведение, което не накърнява достойнството и правата на
отделната личност, както и да не създава враждебна или обидна среда (арг.чл.14 КП СДА),но за такова нарушение изобщо не става
въпрос в дисциплинарната преписка.
Съгласно чл.89
ал.2 т.5 ЗДСл неспазването на правилата на КПСДА е въздигнато в самостоятелен
състав на нарушение, за което законосъобразно може да бъде ангажирана
дисциплинарната отговорност на съответния държавен служител.В конкретния
случай, обаче, и двете описани нарушения в оспорената заповед, не попълват хипотезите
на посочените нормативни текстове.За да е налице виновно неизпълнение на служебните задължения, по разума на чл.89
ал.2 т.1 ЗДСл, е задължително въпросното задължение да е ясно и недвусмислено
разписано (не просто „управлява и поддържа служебния автомобил…“-т.3 от
Длъжностната характеристика; „осигурява транспортното обслужване на
ОСИ-Силистра и поддържа…“-т.5 пр.9 от същата). С какъв акт и какви точно
действия са вменени за изпълнение на жалбоподателя в този сегмент от
задълженията му (на шофьор), на който терен изцяло се намират процесните по
делото правоотношения, не е ясно.А това е основата,при неизпълнението на която,
може да се приеме неизпълнение на служебни задължения. Последните следва да са
конкретно възложени, предварително оповестени,вкл. съдържащи предписания
относно:кога; в какви случаи; по чие разпореждане; дадено в какъв вид и форма и
т.н., е възложено на жалбоподателя да извършва транспортното обслужване на
отдела „Статистически изследвания-Силистра“. Липсата на такива води до извод и за
липса на дисциплинарно нарушение,което сочи на неправилно приложение на
материалния закон. Дори и да с приеме, че на 06.12.2022г., при управлението на
служебния автомобил, жалбоподателят не е бил в добра кондиция, същото явно е
изолиран случай в неговата практика, предвид показанията на тримата свидетели,
които са в действащи служебни правоотношения и зависимост от ответния орган и,
напълно отговорно и доблестно свидетелстваха. Въведеният в процеса друг случай
(за командировка в гр.Сливен през 2021г.) не следва да бъде обсъждан,поради
неговата ирелевантност за настоящия случай.Ако
ответният орган има други впечатления, следва да сезира компетентните органи по
контрол на движението по пътищата, които са компетентни да санкционират подобни
прояви по ЗДвП.
По общото правило на чл.89 ал.1 ЗДСл,
нарушенията на служебната дисциплина са обединени в две групи,като в първата
попадат виновно неизпълнение на служебни задължения, чиито източник са
разпоредби на ЗДСл, Закона за статистиката и издадените въз основа на тях
подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на ръководството на НСИ
и на началници на териториални структури на последния. При упражняване на
правомощията си в дисциплинарното производство наказващият орган е длъжен да
дава точна правна квалификация на нарушенията на служебните задължения,свързани
със заеманата длъжност и регламентирани по начина от чл.21 ЗДСл.В случая,
релевираните деяния са отнесени към служебните задължения на жалбоподателя, с
позоваване на законовите разпоредби на чл.21 и чл.24 ал.1 ЗДСл.В тези хипотези
обаче, моралната оценка за допуснатото нарушение е без значение за правната
квалификация и нормата на чл89 ал.2 т.5 ЗДСл е неприложима, тъй като
субективната оценка на ДНО не е елемент от фактическия състав.
В обсега на чл.89 ал.2 ЗДСл попадат и
втора група нарушения на служебната дисциплина - тези,с които се нарушават
изискванията към поведението на държавните служители,т.е. нарушава се морала,
чиито източник са неписаните правила за поведение, неизчерпателно посочени в
КПСДА.Когато с деянието не са нарушени служебни задължения,свързани със
заеманата длъжност „главен експерт“,чиито източник са Закона за
статистиката;ЗДСл и подзаконовите актове за тяхното прилагане,но поради
нарушение на морални норми,поведението се преценява като „несъвместимо с
морала“, тези случаи само могат да бъдат квалифицирани по чл.89 ал.2 т.5 ЗДСл, с
ясно посочване на нарушените правила от КПСДА, какъвто настоящият случай не е.
Ето защо се
налага извод, че незаконосъобразно в оспорената заповед е прието, че с деянието
по тире-2 се осъществява в идеална съвкупност и неизпълнение на служебно
задължение по смисъла на чл.24 ал.1 ЗДСл „Ѝерархична
подчиненост“, и неизпълнение на изискването от чл.6 на КПСДА. В случаите на
установено виновно неизпълнение на служебни задължения,свързани с нарушаване на
конкретни правила и заповеди, които регламентират задължението, няма място за
приложението на етичните правила от КПСДА.Същите са относими към
деяния,обосноваващи укоримост от гледна точка на
морала и етичното поведение, но които са извън фактическия състав на
конкретните нарушения на задълженията (в случая на чл.21 ал.2 и чл. 24 ал.1
ЗДСл),произтичащи от служебното правоотношение.В такъв смисъл е Решение
№1474/05.02.2019г.,адм.д.№13672/17г. на ВАС, VО, като полезно може да бъде и ТП №3/07.06.2007г. по
т.д.№4/2007г. на ОСС на ВАС.
В контекста на второто нарушение е прието, от
една страна, нарушение на служебни задължения като извършена дисциплинарна
простъпка с позоваване на чл. 24 ал.1 ЗДСл,съгласно който жалбоподателят е
длъжен да изпълнява законосъобразните актове и заповеди на по-горестоящите
органи и държавни служители, но го е квалифицирал като нарушение (неспазване)
на правилото от чл.6 КПСДА, за които факти е определено едно общо наказание (в
съвкупност с посоченото в заповедта по първо тире - за случая от 06.12.22г.).Последното
сочи на нарушение на административнопроизводствените правила,което е от
категорията на съществените.Това е така, защото в процесната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание, при допуснатото от ДНО противоречие спрямо
вида на дисциплинарното нарушение (ако е на чл.24 ал.1 ЗДСл,то е съставомерно
по чл.89 ал.2 т.1 с.з., а ако е на чл.6 КПСДА, попълва състава на чл.89 ал.2
т.5 ЗДСл),липсват изложени мотиви както защо е определено извършено конкретно
по вид нарушение, така и защо при възприемането на дисциплинарно нарушение е
определено конкретното наказание (чл.90 ал.1 т.1 ЗДСл).Налице е нарушение на
чл.91 ал.1 ЗДСл,съдържащ четири кумулативни предпоставки,които органът
задължително трябва да вземе предвид при издаване на акта по чл.97 ал.1 ЗДСл и
да изложи отделни мотиви относно определянето на вида на наложеното
дисциплинарно наказание (чл.97 ал.1 т.6 ЗДСл),каквито в случая липсват.Задължението
е нормативно възложено и не се влияе от това,че е наложено най-лекото
наказание,за което законодателят да е казал,че щом е най-лекото дисциплинарно
наказание, мотиви може да не се излагат.
Допуснатото от ответния орган
едновременно квалифициране на фактите по тире-2 от заповедта и като нарушение
на служебни задължения,и като нарушение на правилата за етично поведение
съгласно КПСДА, е препятствало жалбоподателя да упражни адекватно правото си на
защита и е пречка за извършване на настоящия контрол за законосъобразност на
акта по чл.97 ал.1 ЗДСл. (Вж.Решение №4088/ 18.04.23г.,адм.д.№9241/22г., VО на ВАС).
Разноски
своевременно са поискали и двете страни, каквито с оглед изхода на делото, се
дължат на жалбоподателя, в удостоверения по делото размер от 936 лева с включен
ДДС (л.3-л.4) - възнаграждение за един адвокат.Същите,съгласно чл.143 ал. 1 АПК,вр.с §1 т.6 ДР АПК, следва да бъдат възложени в
тежест на бюджета на администрацията,която е способна да се разпорежда и да
отговаря по имуществени претенции,т.е.разпоредител с бюджет.Юридическото лице,в
структурата на което се намира ответният орган,според чл.6 ал.2 от Закона за
статистиката,е Националният статистически институт,със статут на държавна
агенция и първостепенен разпоредител с бюджет.Съгласно чл.35 от УПНСИ,териториалните
статистически бюра са второстепенни разпоредители с бюджет към НСИ и
следователно, могат да отговарят по имуществени претенции.Ето защо, основателно
поисканите разноски следва да бъдат възложени в тежест на ТСБ-Север гр.Русе.Съгласно
чл.124 ал.1 изр.2 ЗДСл, решение по спор от вида на процесния - за налагане на
дисциплинарни наказания по чл.90 ал.1 т.1-т.4 ЗДСл, не подлежи на касационно
обжалване.
В обобщение, настоящият състав на АС гр.Силистра приема, че при
издава-нето на оспорената дисциплинарно-наказваща заповед, са допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила.Същата е и материално
незаконосъобразна, тъй като отсъстват базови изисквания за задължението, чието
неизпълнение е вменено с тире „първо“ от нея.Липсва основа,на която да бъде
преценено изпълнението или неизпълнението на общо възложеното с Длъжностната
характеристика служебно задължение на жалбоподателя:“осигурява транспортното
обслужване на ОСИ-Силистра и поддържа автомобила…“, без посочване кога, в какви
случаи, по чие разпореждане, дадено в какъв вид, при какви условия и т.н.,
следва да изпълнява службата си в този ѝ сегмент.Ето защо, като издадена
в несъответствие с установените факти по делото и закона, оспорената заповед
следва да бъде отменена, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.2 АПК, Административният
съд Силистра
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Н.И.Й. ***, Заповед №С-РД-04-22/26.01.2023г. на Директора
на Териториално статистическо бюро - Север
гр.Русе, с която му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“,на
основание чл.90 ал.1 т.1 във връзка с чл.89 ал.2 т.1 и т.5 от Закона за
държавния служител.
ОСЪЖДА Териториално статистическо бюро - Север,с
административен адрес: гр.Русе, ул.****************, да заплати на Н.И.Й., с
ЕГН:**********,***, сумата от 936.00 (Деветстотин
тридесет и шест) лева - разноски по делото.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: