№ 1406
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110211739 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. Й. ИЛ., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 21-4332-010077/21.05.2021г., издадено от
началник - група към СДВР, ОПП, с което на основание чл. 175а ал. 1 пр. 3
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 3 000, 00 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на 104б т. 2 ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят,
който го атакува със срочно подадена жалба с искане за отмяната му. Оспорва
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателят Д.И., редовно призован, се
явява лично и се представлява от упълномощен защитник - адв. Г. Г.. В хода
по същество адв. Г. пледира за отмяна на наказателното постановление
поради необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и
нарушения на процесуалните правила. Изтъква, че от събраните
доказателства не е доказано по несъмнен и категоричен начин извършването
на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на въззивника. Навежда, че от показанията на свидетелите,
осигурени от защитата, са били установени причините, поради които
1
автомобилът, управляван от жалбоподателя, е предприел отклонение вляло.
Сочи, че правото на защита на доверителя му е ограничено, тъй като и в
АУАН, и в НП при описание на обстоятелствата на нарушението е използвана
думата "дрифт", която не е легално понятие. Навежда, че е налице
несъответствие между сочената за нарушена разпоредба и описанието на
обстоятелствата на нарушението. Изтъква, че наложеното на жалбоподателя
административно наказание е прекомерно. По изложените съображения
пледира за отмяна на наказателното постановление.
Жалбоподателят Д. И. се придържа към заявеното от процесуалния си
представител.
Въззиваемата страна - отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно
уведомена, не изпраща представител.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Д. Й. ИЛ. е правоспособен водач на МПС с
придобити категории В и М, като му било издадено СУМПС №
*********/04.09.2020г., валидно до 04.09.2030г.
На 27.04.2021г. часа свидетелите М.Д. и С.С. - и двамата, служители в
ОПП, СДВР, изпълнявали служебните си задължения като автопатрул и
патрулирали в района на бул. "Цариградско шосе" и автомагистрала Тракия.
Около 19.50 часа свидетелите били спрели с патрулния автомобил на червен
сигнал на светофарната уредба на ул. "Павел Красов" и ул. "Патриарх
Герман" посока град София. На същото кръстовище диагонално на патрулния
автомобил в посока изход от град София при червен сигнал на светофарната
уредба в лявата пътна лента бил спрял лек автомобил марка "БМВ", модел
"320 ЦИ" с рег. № СО3359ВТ, собственост на Искрен Стефанов Кисимов,
управляван от жалбоподателя Д. Й. ИЛ.. При подаване на зелен сигнал на
светофарната уредба жалбоподателят потеглил рязко, като подал повече газ, в
резултат на което настъпила загуба на сцепление на задните гуми на
автомобила и автомобилът поднесъл в дясната пътна лента, след което
автомобилът продължил движението си. Свидетелите Д. и С. направили
обратен завой и спрели управлявания от жалбоподателя лек автомобил.
Свидетелката М.Д. съставила АУАН бл. № 950215/27.04.2021г., с
който повдигнала против жалбоподателя И. административнонаказателно
2
обвинение за нарушение по чл. 104б т. 2 ЗДвП - затова, че използва пътища за
обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, а именно извършва рязка маневра
като преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване и довежда
до загуба на сцепление на гумите - дрифт. Актът бил съставен в присъствието
на свидетеля С. и на жалбоподателя И.. В саморъчни обяснения
жалбоподателят И. посочил, че поднасянето на автомобила е настъпило
поради техническа повреда на автомобила, а именно повреда на заглушителя
на автомобила.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН не били направени
допълнителни възражения.
Въз основа на съставения АУАН на 21.05.2021г. Г. Б. - началник -
група към СДВР, ОПП, издала обжалваното Наказателно постановление №
21-4332-010077/21.05.2021г., с което на основание чл. 175а ал. 1 пр. 3 ЗДвП на
жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер
на 3 000, 00 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на 104б т. 2 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите М.Д., С.С., Д.И., М. И. и
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК - АУАН бл. №
950215/27.04.2021г., саморъчни обяснения от 27.04.2021г., наказателно
постановление № 21-4332-010077/21.05.2021г., справка - картон на водача,
акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г., заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. и заповед № 8121к-13180/23.10.2019г. - и двете, издадени от
Министъра на вътрешните работи.
Съдът се довери на показанията на свидетелите Д. и С., които прецени
като последователни, еднопосочни и безпротиворечиви. Въпреки естеството
на служебните им задължения, свързани с ежедневен контрол на спазването
на правилата за движение по пътищата, и изминалия период до датата на
разпита им в съдебно заседание, свидетелите Д. и С. демонстрират съхранен
спомен за мястото, времето на нарушението и конкретното поведение на
водача на лекия автомобил. Съдът не констатира твърдените от защитата
значими несъответствия в показанията на тези свидетели. Както свидетелката
Д., така и свидетелят С., имат съхранен и напълно еднопосочен спомен за
3
мястото, където е бил спрял управляваният от жалбоподателя лек автомобил
и посоката му на движение - на кръстовището на ул. "Павел Красов" и ул.
"Патриарх Герман", посоката му на движение - изход от град София, както и
за конкретните действия на водача при потегляне на автомобила - подаване на
повече газ, рязко потегляне и изнасяне на автомобила в съседна пътна лента,
като свидетелката М. Д. заявява и конкретен спомен, че автомобилът се е
изнесъл от лява в дясна лента. Свидетелите Д. и С. са напълно еднопосочни и
в показанията си, че в автомобила освен водача е имало още едно лице.
Свидетелката Д. демонстрира съхранен спомен и за обстоятелството, че не й е
направило впечатление автомобила, управляван от жалбоподателя, да има
техническа неизправност.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Д.И. и М. И., като
намери, че същите категорично се оборват от показанията на свидетелите Д. и
С.. Следва да се посочи, че свидетелите Д. И. и М. И. са роднини на
жалбоподателя, което обуславя възможната им заинтересованост от изхода на
производството и изисква особено внимателна преценка на показанията им и
съпоставянето им с други доказателствени източници. На първо място, не се
установява и двамата да са били в управлявания от жалбоподателя лек
автомобил вечерта на 27.04.2021г., доколкото макар свидетелите Д. И. и М. И.
да твърдят това обстоятелство, свидетелите С. и Д. са категорични, че в
автомобила е имало две лица. На следващо място, показанията на свидетелите
Д. И. и М. И. противоречат на показанията на свидетелите Д. и С. по
отношение на това как е потеглил автомобила - дали нормално или подавайки
повече газ. Противоречие се констатира и по отношение поведението на
останалите участници в движението на същото кръстовище. Така свидетелите
Д. И. и М. И. твърдят, че в дясната лента е имало автомобил, който обаче е
продължил движението си направо и именно необходимостта да избегне удар
в този автомобил, е мотивирала жалбоподателя да предприеме леко
отклонение вляво. Свидетелите Д. и С. обаче макар да са наблюдавали
непосредствено действията на жалбоподателя не съобщават за наличието на
подобен автомобил. Най-сетне, заявеното от свидетелите Д. И. и М. И. по
отношение причините за промяна посоката на движение на управлявания от
въззивника лек автомобил е в явно противоречие с посоченото от самия него
в дадените при съставяне на АУАН обяснения, където жалбоподателят е
посочил, че е настъпила повреда в автомобила /в шумозаглушителя/, поради
4
което автомобилът е поднесъл /каквито твърдения се излагат и в жалбата/.
Предвид изтъкнатите противоречия съдът намери, че показанията на
свидетелите Д. И. и М. И. целят единствено да обслужат защитната теза на
въззивника и да постигат отмяна на наказателното постановление, поради
което и съдът не ги кредитира.
Съдът кредитира и писмените доказателства, които оцени като
последователни, безпротиворечиви и съответни на гласните такива.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи,
видно от представената заповед № 8121з-515/14.05.2018г., издадена от
Министъра на вътрешните работи. От същата се установява компетентността
на актосъставителя М.Д., заемаща длъжност "младши автоконтрольор" в
СДВР - ОПП, да съставя актове за установени нарушения на ЗДвП, както и на
наказващия орган - началник група към ОПП, СДВР да издава наказателни
постановления. От представената заповед № 8121к-13180/23.10.2019г. на
Министъра на вътрешните работи, както и акт за встъпване от 29.10.2019г. се
установява, че издалата наказателното постановление Г. Б. заема длъжност
началник на 01 група "Административно - наказателна дейност" в 03 сектор
"Административно обслужване" към ОПП, СДВР и разполагала с
материалната и териториална компетентност да издаде обжалваното
наказателно постановление.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по
чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При съставяне на АУАН са спазени и изискванията на чл. 40 ЗАНН и
чл. 43 ЗАНН- актът е съставен в присъствието на свидетел - очевидец на
нарушението и на санкционираното лице. Подписан е от съставителя,
свидетеля и жалбоподателя, на когото е връчен и препис.
АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със
съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ал. 1 ЗАНН. При пълна
идентичност в АУАН и НП се съдържа описание, както на нарушението, така
и на обстоятелствата, при които е извършено с посочване на нарушената
разпоредба. Възраженията на жалбоподателя в тази насока съдът прецени
като неоснователни. Съдът намира, че правото на защита на въззивника не е
5
било нарушено поради посочване в АУАН и НП на понятието "дрифт", което
няма своя легална дефиниция. Описанието на обстоятелствата на
нарушението далеч не се е изчерпало с посочване на понятието "дрифт", но
едновременно с това и в АУАН и в НП са посочени конкретните действия на
жалбоподателя - рязка маневра, извеждане на МПС извън контрол чрез
презавиване, довело до загуба на сцепление на гумите. На следващо място,
макар и да няма легална дефиниция, понятието "дрифт" е придобило
гражданственост като техника на шофиране, при която превозното средство
се извежда извън контрол чрез презавиване, което води до загуба сцеплението
на задните гуми и странично приплъзване на автомобила. Ето защо съдът
намира, че както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП са
описани достатъчно ясно и конкретно всички обстоятелства на нарушението,
така че правото на защита на въззивника не е било ограничено по никакъв
начин.
При извода за липса на процесуални нарушения съдът намери, че
правилно е приложен и материалният закон. Разпоредбата на чл. 104б т. 2
ЗДвП забранява на водача на МПС да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. В случая от събраните
доказателства се установи с категоричност, че жалбоподателят Д.И. се е
намирал на път за обществено ползване, който е използвал не за превоз на
пътници и товари, а за приложение и демонстрация на техники на рисково
шофиране, с което е нарушил чл. 104б т. 2 ЗДвП.
Недоказани останаха всички възражения за възможни други причини,
довели до поднасянето на автомобила в съседна пътна лента. За твърденията в
жалбата за повреда в заглушителя не се представиха никакви доказателства /а
следва да се посочи и че това твърдение е изоставено от жалбоподателя в
съдебното заседание/, а показанията на свидетелите Д. И. и М. И., че
поведението на друг водач е наложило жалбоподателят да измени посоката на
движение на управлявания от него лек автомобил съдът прецени като
недостоверни по изложени по-горе мотиви. Тук следва да се посочи, че
самата промяна в защитата /от твърдения за техническа неизправност до
твърдения за виновно поведение на друг участник в движението/ сочи на
недостоверност на защитната теза.
6
Нарушението е извършено при пряк умисъл като форма на вината -
жалбоподателят е съзнавал противоправния характер на поведението си - че
се намира на път, отворен за обществено ползване, който следва да използва
единствено по предназначение - за превоз на хора и товари, но въпреки това е
решил да демонстрира възможностите на автомобила и собствените си такива
на водач, прилагайки техники на рисково шофиране.
Нарушението не е маловажно. Не се установиха и не се твърдят
никакви смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат на по-ниска
степен на обществена опасност на нарушението. Прилагането на подобни
техники за шофиране и то в населените места застрашава живота и здравето
на останалите участници в движението, в това число и на случайно
преминаващи пешеходци, поради което се характеризира с висока степен на
обществена опасност.
Наказващият орган правилно е приложил и санкционната разпоредба
на чл. 175а ал. 1 ЗДвП, като е наложил на въззивника глоба в размер на 3000,
00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Предвидените наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС са в
абсолютно определен размер, като съгласно чл. 27 ал. 5 ЗАНН не се допуска
налагането им в по-нисък размер, поради което излагането на съображения
досежно индивидуализацията им е безпредметно. Единствено за пълнота
съдът ще посочи, че предвид тежестта на нарушението, наложените
административни наказания не се явяват прекомерни. Имущественото
наказание ще засегне имуществената сфера на жалбоподателя в достатъчна
степен, че да осигури постигане на целите по чл. 12 ЗАНН. На следващо
място от справката - картон на водача се установява, че жалбоподателят е
придобил правоспособност като водач на МПС по-малко от година преди
процесното нарушение, но поведението му на пътя сочи, че той не е осъзнал
задълженията и отговорността, която носи като водач на МПС, по отношение
опазването здравето, живота и имуществото на останалите участници в
движението. Ето защо съдът намери, че и лишаването от право да управлява
МПС и то за срок от една година се явява адекватно и съразмерно на
извършеното нарушение.
По тези мотиви съдът намери, че жалбата не е основателна и
наказателното постановление следва да се потвърди.
7
При този изход на производството право на разноски има въззивемата
страна, която обаче не доказва извършването на разноски и не претендира
такива.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-
010077/21.05.2021г., издадено от началник - група към СДВР, ОПП, с което
на основание чл. 175а ал. 1 пр. 3 ЗДвП на Д. Й. ИЛ., ЕГН **********, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 3 000, 00 /три
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
/дванадесет/ месеца за нарушение на 104б т. 2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8