РЕШЕНИЕ
№ 205
гр.Перник 12.06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд гражданска колегия в публичното заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета
година в състав
Председател : Милена
Даскалова
при
секретаря Златка Стоянова_____________________
и в присъствието на прокурора Николай Цветков като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 48 по описа за 2019г. година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Р.М.Й. моли да бъде осъдена Прокуратура на Република България
да му заплати сумата от 26 000 лв., съставляващи обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно
обвинение, 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди поради нарушение
на правото на разглеждане и решаване на описаното в исковата молба наказателно
производство в разумен срок и 1 000 лв. имуществени вреди.
Прокуратура на Република България изразява становище за
неоснователност на иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и на
иска по чл. 2б от ЗОДОВ, а относно иска а присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди по чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ се твърди, че претендираната сума е завишена.
Пернишкият окръжен съд като преценява събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От приложеното НОХД № 1094/2013г. по описа на Пернишкия
районен съд, се установява, че на 27.11.2010 г. е образувано досъдебно
производство № 570/2010 г. по описана Второ РУП - Перник, пр.№ 3498/2010 г. по
описа на Районна прокуратура - Перник, срещу виновни лица, за това, че на
27.11.2010 г. в *** са влезли в чуждо жилище, като употребили сила и деянието е
извършено нощем - престъпление по чл. 170 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Със заповед рег. № 743/27.11.2010г. ищецът е задържан за
срок от 24 часа по чл. 65 ал. 1 т.1 от ЗМВР. На посочената дата е разпитан в
качеството на свидетел, което е видно от приложения протокол за разпит.
Следващият разпит е извършен на 24.01.2011 г.
С постановление от 08.06.2011 г. ищецът е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 170 ал.2 вр. ал.1 НК и му е определена мярка за
неотклонение „подписка”. Същият е и разпитан в качеството му на обвиняем .
Обвинителен акт е изготвен на 12.08.2011 г. и на
17.08.2011г. е внесен в съда, когато е
образувано НОХД №1270/2011 г. по описа на РС-Перник. По делото са
насрочени и проведени общо 3 съдебни заседания: на 27.10.2011 г.; на 08.12.2011
г. и на 20.01.2012 г., на всяко едно от които ищецът се е явявал лично.
На 20.01.2012г. е постановена присъда № 60, с която Р.Й.
е признат за виновен в това, че на 27.11.2010г. с Б.П.Д. е влязъл в чуждо
жилище, като употребил за това сила – разбили входната врата и деянието е
извършено от две лица, поради което и на основание чл.170, ал.2, пр. 1 и 3- то,
вр. ал.1, вр. чл. 54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от една година. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието е
отложено за срок от три години. Подсъдимите са осъдени солидарно да заплатят
сумата от 1500 лева - обезщетение за неимуществени вреди на гражданския ищец.
На 02.02.2012г. са постъпила въззивни жалби от
подсъдимите, а на 03.02.2012г. е депозирана жалба и от пострадалия. На
15.03.2012г.. е образувано ВНОХД № 100/2012 г. по описа на Окръжен съд - Перник.
Делото е насрочено за 19.04.2012 г., като ищецът се е явил лично в съдебно
заседание. С решение № 42 от 17.05.2012 г. обжалваната присъда е потвърдена.
Осъждането е вписано в бюлетина за съдимост на осъдения Р.Й., което е видно от
справка за съдимост, приложена на лист 84 от НОХД № 1094/2013г. на ПРС.
На 30.05.2012г. Б.П.Д. е подал искане до ВКС за
възобновяване на наказателното дело, по повод на което е образувано кнд №
1126/2012 г. по описа на ВКС. С решение № 384 от 01.10.2012 г. е възобновено
въззивното наказателно производство и делото е върнато на ОС – Перник за ново
разглеждане от друг състав на съда.
На 09.10.2012г. е образувано ВНОХД № 343/2012 г. по описа на ОС- Перник.
На проведеното на 07.11.2012г. съдебно заседание Р.Й. се е явил лично. С
решение № 82/07.12.2012 г. е отменена присъдата, постановена по НОХД №
1270/11г. на ПРС и делото е върнато на районния съд за ново разглеждане от друг
състав от стадия на разпоредителното заседание.
По образуваното НОХД №1959/2012 г. в Районен съд -гр.
Перник е насрочено съдебно заседание за 17.01.2013 г., на която дата Р.Й. се е
явил лично. С определение, постановено в открито заседание, съдът е приел, че е
допуснато съществено нарушение на процесуалните норми, довели до ограничаване
правото на защита на подсъдимите и е прекратил производството, като е върнал
делото на прокуратурата за изпълнение на дадените указания – да бъде посочено
при каква форма на вината е извършено всяко едно от деянията и се изложат мотиви
относно субективната страна за всяко от тях и да бъдат прецизирани обвиненията
по чл.170, ал.2, вр. ал.1 НК .
С постановление от 28.02.2013г. РП- Перник е изпратила
досъдебното производство за допълнително разследване с оглед дадените указания.
С постановление от 23.05.2013 г. ищецът е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 170 ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл.20,
ал.2 от НК, както и за престъпление по чл. 131 ал. 1 т.12 вр. чл. 129 ал. 2 вр.
ал. 1 и вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Определена му е мярка за неотклонение „подписка”
и е разпитан в качеството му на обвиняем.
На 05.07.2013 г. е изготвен обвинителен акт по така повдигнатите
обвинения, въз основа на който е образувано НОХД № 1094/2013 г. по описа на
ПРС. От момента на образуване на делото до постановяване на присъдата - 16.03.2015г. са проведени 9 съдебни
заседания, като на четири от тях ход на делото не е даван поради нередовно
призоваване на подсъдимите, по молба на пострадалия поради неявяване на съдебен
заседател и поради ангажираност на адвоката на Р.Й.. Наред с това е имало
определени още три дати за съдебни заседания, но същите са били отсрочени в
разпоредително заседание поради заболяване на съдията- докладчик и веднъж по
молба на упълномощен по делото адвокат.
С присъда № 204 от
16.03.2015 г Р.Й. е признат за виновен за престъпление по чл.170 ал. 2 вр. ал.
1 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година,
като е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение в частта, в която същото
е квалифицирано и във вр. чл. 20 ал.2 НК. С присъдата Й. е признат за виновен
за престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 и във вр. чл. 20 ал. 2 от НК и му е
наложено наказание "лишаване от
свобода“ за срок от една година и шест месеца, като е оправдан по първоначално
повдигнатото му по- тежко обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 20 ал.2 НК. На основание чл. 23, ал.1 НК е определено едно общо наказание "лишаване от свобода“ за срок от една
година и шест месеца при общ първоначален режим на изтърпяване в затворническо
общежитие от открит тип, като на основание чл. 66, ал.1 НК изтърпяването му е
отложено за срок от 4 години. Осъден е да заплати на гражданския ищец солидарно
с другия подсъдим 3000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от деянието по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 НК, както и сумата от 9800 лв.-
обезщетение за неимуществени вреди от деянието по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 НК.
На 11.05.2017г. са изпратени съобщения, че мотивите на
присъдата са изготвени и са на разположение на страните.
По въззивни жалби на подсъдимите и на пострадалия на
27.07.2017 г. е образувано ВНОХД № 221/2017 г. по описа на ПОС. Проведени са
две съдебни заседания – на 06.10.2017г. и на 10.11.2017г. С решение №
97/15.12.2017 г. окръжният съд е изменил обжалваната присъда, като е признал Р.Й.
за виновен за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК и е увеличил определеното му за престъплението по
чл.129, ал.2 вр. ал.1 и вр. чл.20 ал.1 и чл.54 от НК наказание „лишаване от
свобода" за срок от 1 година и 6 месеца на 2 години и 6 месеца. Увеличено
е и определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода" от 1
година и 6 месеца на 2 години и 6 месеца и е отменен определения първоначален
общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, като е
намален определения изпитателен срок от 4 години на 3 години. Въззивният съд е
изменил присъдата и в гражданско осъдителната й част като е намалил определените
обезщетения. Присъдата в останалата й част е потвърдена.
На 29.01.2018 г. е постъпило искане от Р.Й. за
възобновяване на наказателното
производство. Делото е изпратено на САС от PC -Перник на 08.03.2018г. По
образуваното в САС НД №348/2018 г. е
проведено съдебно заседание на 18.04.2018 г. и с решение № 203/18.05.2018 г.
наказателното производство е възобновено в частта, с която Й. е осъден за
престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр, чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК и
относно осъждането му да заплати солидарно на пострадалия 3 500 лв. и
производството е прекратено. Съдът е приел, че след връщане на делото в
досъдебната му фаза е утежнено положението на осъдения Й., като за пръв път му
е повдигнато обвинение за престъпление по чл.131, ал.1 т.12 вр, чл.129, ал.2
вр. ал.1 вр. чл.20 ал. 2 НК, което е в нарушение на процесуалните правила.
Съдът е констатирал също, че делото е върнато на РП- Перник за да бъде
отстранена нередовност на обвинителни акт и прокурорът е следвало да спази тези
указания, но вместо това е проведено разследване и е повдигнато ново обвинение.
От показанията на свидетелите М.К.А. /майка на ищеца/ и Е.Х.М.,
се установява, че след образуване на наказателното производство ищецът е променил
поведението си като е станал необщителен, затворен. Ограничил е общуването с
близки и приятели, изпитвал е притеснения, че околните го обсъждат, като и към
настоящия момент същият продължава да е затворен и да ограничава контактите си. Свидетелката А., сочи, че много по- трудно е
преживял второто обвинение, мислел е, че всичко ще отмине, а вместо това
присъдата е била увеличена. Отношенията с приятелката му се влошили, защото тя
и родителите й не му вярвали, че е невинен.
От заключението на вещото лице- психолог, се установява
че ищецът по наличните данни има правилно преморбидно развитие. Липсва
медицинска документация и данни за психиатрични проблеми и лечение в периодите
на развитието му. Налице са стресогенни житейски събития, непостоянно проявени
от преди около година и постепенно задълбочили се, които причиняват
функционално разстройство на психичната дейност, проявяващо се с тревожност,
депресия, стрес и страхова симптоматика. Констатирано е наличие на повтарящо се
припомняне и възпроизвеждане на стресогенните фактори, вегетативни нарушения и
разстройства на афекта. Тези фактори обуславят развитието и наличието на
тревожно депресивна симптоматика. Касае се за временно и преходно реактивно
състояние, възникващо при наличие на предразполагащи фактори, като в случая
значение имат социалните форми на средата, като натрупаните преживявания с
отрицателен характер. Отчита се лабилност на афекта, водещ до депресивно и
тревожно настроение. Наблюдава се реакция, т.е. отговор на определено
въздействие с неблагоприятен характер. Вещото лице е посочило, че повдигането
на обвиненията, вземането на мярка за неотклонение и извършената регистрация,
както и продължителното разследване и съдебно производство са се отразили
отрицателно върху психичното състояние на ищеца с развитие на тревожно -
депресивна симптоматика, придружена със невро-вегетативни прояви, развивайки
тревожно-депресивна личностова структура. Променил е съзнателната и волевата си
дейност и поведението си, изпитвайки страх и постоянна тревожност.
В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че ищецът не
може да излезе от състоянието си без да бъде приложена терапия. Опитвал се е
сам да се справи, но симптоматиките му се засилват. Вещото лице е посочило
също, че се самообвинява и срамува, че неговите постъпки и последвалите дела са
провокирали неспокойствието на съпругата му и проблемната й бременност.
Ищецът е поискал на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
да му се присъдят 26 000 лв., съставляващи обезщетение за неимуществени
вреди за незаконно обвинение и на основание чл. 2б от ЗОДОВ -10 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди поради нарушение на правото на разглеждане и
решаване на наказателното производство в разумен срок.
По правило искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ поглъща
иска по чл. 2б от ЗОДОВ и това обикновено е хипотезата, при която се касае за
едно наказателно производство, образувано по едно или няколко обвинения, когато
е налице оправдателна присъда или прекратяване по отношение на всички
обвинения. В случая не е налице пълна идентичност между фактическите основания
на предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и на претенцията по чл. 2б от ЗОДОВ. Последната касае цялото
наказателно производство, водено против ищеца, докато тази по чл.2, ал.1, т.3
от ЗОЗОВ е относно периода от повторното повдигане на обвинение до постановяване
на решението от САС и не включва периода от първоначалното образуване на
наказателното производство против ищеца. Срещу ищеца е имало повдигнати
обвинения за две престъпления, като по едното от тях е осъден с влязла в сила
присъда и именно по него продължителността на наказателното преследване е била
и най- голяма. Независимо от тази специфика на случая обаче, съдът, вземайки
предвид че в хипотезата на чл.2, ал.1 ЗОДОВ се преценява и продължителността на
наказателното производство и дали същото е приключило в разумен срок, както и
по аргумент от разрешението, дадено в т.11 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК
на ВКС, намира, че следва да се произнесе като определи едно общо обезщетение
по чл. 2 и чл. 2б от ЗОДОВ. Това е така, защото по реда на чл.2б се преценява
само срокът, в който е приключило производството и дали той е разумен или не, а
в хипотезата на чл.2 се отчитат и други обстоятелства от значение за размера на
обезщетението.Същевременно неимуществените вреди са едни и те обективно няма
как да бъдат разделени, за да се присъдят самостоятелни обезщетения по чл. 2 и
по чл. 2 б от ЗОДОВ.
По изложените съображения, съдът намира, че в случая
искът е един - по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в общ размер на претенцията от
36 000 лв., при произнасяне по който съдът следва да се определи
обезщетение, като се съобрази общия период на наказателното производство – от
първоначалното повдигане на обвинение против ищеца на 08.06.2011г. до постановяване
решението на САС.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено. По настоящето дело е установено, че срещу ищеца е имало образувано
наказателно производство за престъпления от общ характер, като той е бил
признат за виновен с влязла в сила
присъда и в последствие по реда на чл. 422 НПК наказателното производство е
възобновено в едната му част и същото е прекратено. С прекратяването на
наказателното производство на посоченото в решението на САС основание, следва
да се приеме, че против ищеца е било повдигнато и поддържано незаконно
обвинение. Наред с това се установява, че ищецът в резултат на образуваното
наказателното производство е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
причинените му стрес и неудобства във връзка с това.
Изхождайки от вида и степента на причинените вреди, както
и вземайки предвид принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД, съдът
намира, че сумата от 7 500 лв. справедливо ще обезщети ищеца за претърпените от
него неимуществени вреди. Съдът, при определяне на обезщетението, отчита факта,
че за деянието за което е постановено прекратяване на наказателното
производство, се предвижда наказание от две до десет години лишаване от
свобода, което е достатъчно, за да се приеме, че на ищеца са причинени
неимуществени вреди в рамките на обичайните такива. Наред с това съдът взема
предвид показанията на разпитаните свидетели относно промяната в поведението
му, след повторното му привличане като обвиняем и повдигане на обвинение,
начина по който то се отразило в общуването с близките му, недоверието на
съпругата му и нейните родители, както и
констатациите на вещото лице относно психическото му състояние и невъзможността
сам да се справи, без провеждане на терапия. Също така от значение при
определяне на обезщетението е и обстоятелството, че ищецът живее в неголямо
населено място, където хората се познават, случаят е обсъждан, което
допълнително е причинявало негативни изживявания на ищеца /в този смисъл са
показанията на св. М./.
При определяне размера на обезщетението съдът отчита и
обстоятелството, че наказателното производство е продължило повече от шест
години, което надвишава разумния срок за това. Причина за забавяне на
производството е фактическата и правна сложност на спора. Поведението, както на
съда, така и на прокуратурата също са довели до забавяне на производството. От
страна на РП, вместо да се изпълнят указанията, дадени от ПРС за отстраняване
нередовности в обвинителния акт е проведено разследване и е повдигнато ново
обвинение в противоречие с процесуалните правила, в който смисъл са и
констатациите на САС. Само по себе си връщането на делото на прокуратурата за
отстраняване на допуснати процесуални нарушения, води до забавяне на
производството, като в конкретния случай, това връщане, съчетано с извършването
на допълнителни процесуални действия е довело до забавяне на производство с
шест месеца, считано от датата на определението на съда до внасяне в съда на втория
обвинителен акт. Налице е и необосновано
забавяне на производството с период от 2 години и 24 дни от постановяване на
присъдата на ПРС по НОХД 1094/13г. до датата на изпращане на съобщения, че
мотивите са изготвени. Така констатираните забавяния, са станали причина цялото
наказателно производство против ищеца от момента на повдигане на първоначалното
обвинение до постановяване на окончателния съдебен акт по делото да продължи
извън разумния срок за това. В резултат на воденото наказателно производство в неразумно дълъг
срок, ищецът е претърпял вреди поради създадената несигурност в бъдещето му,
неизвестността как ще завърши производството, накърняване на доброто му име в
обществото.
Във връзка с горното, съдът намира, че искът по чл.2,
ал.1,т.3 от ЗОДОВ следва да се уважи за сумата от 7 500 лв., като за
разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли като неоснователен.
Липсват доказателства, от които да се установи, че ищецът е претърпял вреди в
по- голям размер. Имайки предвид наложената мярка за неотклонение, не може да
се приеме, че са били налице съществени
ограничения на гражданските права на ищеца. Фактът, че по обвинението по чл.
170, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК ищецът е оправдан в частта, с която
деянието е квалифицирано и във вр. с чл. 20, ал.2 НК, също не следва да се
взема предвид при определяне на обезщетението. Квалификацията по чл. 170, ал.2 НК се обуславя от това, че деянието е извършено от две лица, което прави
неприложима разпоредбата на чл. 20, ал.2 НК, което е и мотивирало районния съд
да признае ищеца за виновен, че в съучастие като съизвършител е осъществил
състава на чл. 170, ал.2, вр. ал.1, оправдавайки го по в частта, с която
деянието е квалифицирано по чл. 20, ал.2 НК. След като ищецът е признат за виновен,
че е извършил деянието в съучастие като съизвършител, то и не може да се
приеме, че е търпял вреди в резултат на неправилното квалифициране на
обвинението по чл.20, ал.2 НК.
На
основание чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ се
претендира присъждане на сумата от 1 500 лв., съставляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди.
Видно от доказателствата по делото, след повторното
привличане на ищеца като обвиняем на 23.05.2013 г., същият е направил разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. Тази сума е заплатена
за производството по чл. 422, ал.1, т.5 НК. Последното е образувано по молбата
за възобновяване на вохд 1094/13г., по което Й. е признат за виновен и е осъден
за две престъпления. С решението на САС е възобновено производството само относно
престъплението по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20,
ал.2 НК, а в останалата му част искането е оставено без уважение.
Съгласно чл. 13, ал.3 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за защита по няколко обвинения,
възнаграждението, предвидено за най-тежкото обвинение се увеличава с 1/2. Т.е.
заплаща се общо възнаграждение за цялото производство и с оглед изхода на
производството пред САС, се налага извод, че исковата претенция е основателна
за сумата от 500 лв., представляваща половината от заплатената сума за цялото
производство. В останалата му част искът следва да се отхвърли, тъй като
молбата за възобновяване е оставена без уважение.
Основателността на иска по чл. 2, ал.1, т. 3, ЗОДОВ до
посочените размери от 7 500 лв. – за неимуществени вреди, и 500 лв. за
имуществени вреди, обосновава уважаване и на акцесорната претенция за лихва,
така както са поискани с исковата молба -
върху главницата от 7 500 от 18.05.2018г., а върху сумата от 500
лв. – от датата на предявяване на иска – 28.01.2019г до окончателното им
изплащане.
Ответникът поддържа, че е налице съпричиняване по смисъла
на чл. 5 от ЗОДОВ. Тази разпоредба, че в случаите, когато увреждането е
причинено по изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи, а ако
пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.
Т.е. обезщетението се намалява, когато настъпилият вредоносен резултат е в
причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия, в който смисъл е и
приетото в т. 3 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС. Подлежи на установяване
конкретното поведение на пострадалия – дали с действията си по време на
наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и
поддържане на незаконно обвинение. Доказателства за наличие на такова поведение
от страна на ищеца няма. Той не е станал и причина за забавяне на
производството. Явявал се е в случаите, когато е бил призован, присъствал е на
съдебните заседания в районен и окръжен съд, като само едно заседание е
отложено поради невъзможност за явяване на упълномощения от него адвокат, като
са представени и доказателства в тази насока.
Горното налага извод, че възражението на ответника по чл.
5 от ЗОДОВ е неоснователно.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски а размер на 387,20 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Прокуратурата на Република България на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да
заплати на Р.М.Й. с ЕГН ********** *** сумата от 7 500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконното му обвинение в
извършване на престъпление по чл.131, ал.1 т.12 вр, чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.20 ал. 2 НК, по което производството е прекратено с Решение № 203 от
18.05.2018 г. по н.д.№ 348/2018г. по описа на САС и от нарушаване правото на
разглеждане на делото в разумен срок, както и сумата от 500 лв., съставляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата от 7 500 лв., считано от 13.08.2013 г., а върху главницата от
500 лв., считано от 28.01.2019г. до окончателното им изплащане и 387,20 лв.
разноски по делото, като отхвърля предявените искове до разликите до пълните
предявени размери от 36 000 лв. за претърпени неимуществени вреди и
1 500 лв. за претърпени имуществени вреди, като неоснователни и
недоказани.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия :