Решение по дело №68/2023 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 90
Дата: 16 март 2023 г. (в сила от 16 март 2023 г.)
Съдия: Николинка Чокоева
Дело: 20234500500068
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Русе, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Н. Чокоева

Галина Магардичиян
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Н. Чокоева Въззивно гражданско дело №
20234500500068 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Б. Н. Т., чрез редовно упълномощен процесуален представител обжалва
Решение № 1521/ 01.12.2022 г., постановено по гр. д. № 2492/2021 г. по описа
на РРС в частта, с която е развален по иска на Б. Н. И. сключения на
29.01.2013г. между Н. В. И. и Р. И. В., действаща чрез своя настойник Б. Н. И.
от една страна и Б. Н. Т. от друга договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължението за гледане и издръжка на подробно описан недвижим
имот, находящ се в гр. Русе до размер на 1/6 ид.ч. Обжалва и решението в
частта, с която са отхвърлени предявените от нея в условията на
евентуалност насрещни осъдителни искове за осъждане на ищцата да й
заплати следните суми: 2000.00лв.- частично предявена претенция от пълната
за 8308.00лв., представляващи 1/6 от паричната равностойност на
предоставяните от нея грижи и издръжка /парична и натурална/ за майка й Р.
И. В. за периода 29.01.2008г.- 29.01.2013г., 2000.00лв. - частично предявена
претенция от пълната за 8500.00лв., представляващи 1/6 от паричната
равностойност на предоставяните от нея грижи и издръжка/парична и
натурална/ за баща й Н. В. И. за периода от 29.01.2013 г. до 07.03.2020г. и
1
2000.00лв. - частично предявена претенция от пълната 3575.00лв.,
представляваща 1/6 от направените от нея подобрения след сключването на
алеаторния договор в процесния имот, дължима в по- високия размер от
направените разходи и увеличената стойност на имота, които определя на
обща стойност 21450.00лв. Излага съображения за неправилност на
решението и иска от съда да го отмени в обжалваните части и постанови
друго, с което да отхвърли предявения иск за разваляне на договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка
до размер на 1/6 ид.ч., а в условията на евентуалност, ако потвърди
решението по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД, да отмени решението, с което са
отхвърлени предявените осъдителни искове и да постанови друго, с което да
уважи същите. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата Б. Н. И., чрез редовно упълномощен
процесуален представител изразява становище за неоснователност на
жалбата, а постановеното от районния съд решение счита за правилно и
законосъобразно. Претендира деловодни разноски.
След преценка на събраните доказателства и като обсъди оплакванията
в жалбата, Окръжният съд приема за установено следното:
Жалбата е подадена от страна по спора, в законоустановения срок,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил
предявения от Б. Н. И. иск с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД и е развалили
сключения на 29.01.2013г. между Н. В. И. и Р. И. В., действаща чрез своя
настойник Б. Н. И. от една страна и Б. Н. Т. от друга договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка на подробно
описан недвижим имот, находящ се в гр. Русе до размер на 1/6 ид.ч.
Районният съд е отхвърлил изцяло предявените от жалбоподателката в
условията на евентуалност насрещни осъдителни искове за осъждане на Б. И.
да й заплати следните суми: 2000.00лв.- частично предявена претенция от
пълната за 8308.00лв., представляващи 1/6 от паричната равностойност на
предоставяните от нея грижи и издръжка /парична и натурална/ за майка й Р.
И. В. за периода 29.01.2008г.- 29.01.2013г., 2000.00лв. - частично предявена
претенция от пълната за 8500.00лв., представляващи 1/6 от паричната
2
равностойност на предоставяните от нея грижи и издръжка/парична и
натурална/ за баща й Н. В. И. за периода от 29.01.2013 г. до 07.03.2020г. и
2000.00лв. - частично предявена претенция от пълната 3575.00лв.,
представляваща 1/6 от направените от нея подобрения след сключването на
алеаторния договор в процесния имот, дължима в по- високия размер от
направените разходи и увеличената стойност на имота, които определя на
обща стойност 21450.00лв. Решението в частта, в която е отхвърлен
предявения от Б. Н. И. срещу Б. Н. Т. иск за заплащане на сумата от 11
016.46лв., представляваща пазарната стойност към момента на разглеждане
на делото на 33.54 кв.м. от процесния недвижим имот не е обжалвано и е
влязло в сила.
По делото не е спорно и от приложените доказателства се установява,
че на 29.01.2013г. с НА № 18, том І, рег. № 215, дело № 12/2013г. на
нотариус с район на действие РРС е сключен договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. По силата на този
договор родителите на страните Н. В. И. и Р. И. В., действаща чрез своя
настойник Б. Н. И. прехвърлят на Б. Н. Т. собствения си недвижим имот,
находящ се в *******, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.7.145.1.84 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД- 18- 91/15.12.2007 г. на изп. директор
на АК, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 63427.7.145 с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 , с площ от 79.54 кв.м. и 1.568 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху теР.. В НА е
посочено, че приобретателя Б. Т. придобива имота срещу дадените от нея
грижи и издръжка за майка й Р. В. през последните 5 години и срещу
задължението приобретателят да поеме изцяло гледането и издръжката на
прехвърлителите, докато са живи, като им осигури ежедневни грижи,
поддържане на личната хигиена, храна, лечение и лекарства.
Прехвърлителите си запазват пожизнено правото на ползване върху целия
имот.
На 30.01.2013г. страните са подписали споразумение с нот.заверка на
подписите, с което са се договорили, че процесния имот се прехвърля изцяло
на Т. с договор за гледане и издръжка, като И. се задължава да участва
равностойно в гледанено и издръжката на родителите си.Уговорено е и че Т.
3
или нейната дъщеря се задължава да заплати дела на И. равняващ се на 33.54
кв.м. от имота по пазарна цена в евро до една година след смъртта на
прехвърлителите или друг допълнително уговорен срок.
При тази фактическа обстановка въззивният съд намира изводите на
районния съд за основателност на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД за правилни, като
непротиворечащи на материалния закон и събраните доказателства.
Предявен е иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Процесният договор е алеаторен. Същият е с начално прехвърляне на право на
собственост срещу задължения на приобретателя да предоставя издръжка и
грижи. Този вид договор не е кодифициран от действащото право и е
ненаименуван облигационен договор с вещноправно действие. Законът -
чл.79, ал.1 ЗЗД, изисква точно изпълнение, което предполага изпълнение на
дължимата престация по вид, обем и качество. Според приетото в трайната
съдебна практика, включително и в ТР № 30/1981 г., ОСГК на ВС, допустимо
е наследник да иска разваляне на алеаторния договор, поради неизпълнение,
което е било допуснато приживе на кредитора- прехвърлител. Наследниците
на починалия кредитор могат да претендират, всеки според неговия
наследствен дял, съответната част от останалото дължимо на техния
наследодател или разваляне на съответната част от договора само за техния
наследодател.
Сключеният между наследодателите на ищцата и ответницата договор е
правопораждащ юридически факт, който създава права и задължения, които
следва да се изпълняват точно. Точното изпълнение предпоставя престиране
на дължимото по вид, обем, качество и срок съобразно уговореното. По
правната си същност процесния договор е ненаименован, допустим от закона
предвид регламентираната в чл.9 ЗЗД автономия на волите на страните, има
двустранен характер и е възмезден. Съдържанието на правата и задълженията
на всяка от страните се урежда изключително от волята им и от общите
правила на закона. Задълженията по договора за издръжка и гледане са с
нравствено-етични и социално-бИ.и изисквания, които произхождат от целта
му.
Съдът, като изхожда от уговореното съдържание в договора, приема, че
същият се характеризира с еднократност на престацията на Н. В. И. и Р. И. В.
4
- да прехвърлят правото на собственост върху недвижимия имот, а
задължението на ответницата е с продължителен характер, т.е. тя дължи
ежедневни грижи и издръжка.
В процеса ищцата следва да установи, че е наследник на починалите си
родители, факта на сключването на договора и прехвърляне на правото на
собственост. С представеният по делото НА се установи по категоричен и
безспорен начин, че наследодателите на ищцата са изпълнили задължението
си по договора, поради което И., с оглед наследственото провоприемство, има
качеството на кредитор по смисъла на чл.87, ал.3 ЗЗД до размера на
наследствения си дял от наследството на баща си- 1/6 ид.ч. от процесния
имот/ т.к. при при предявяване на иска Б. И. е съобразила изтеклата
погасителна давност по отношение на иска за разваляне на договора, касаеща
частта на майката на страните/.
В спора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД в тежест на ответницата е да докаже
точното изпълнение на вмененото й с алеаторния договор задължение да
гледа и издържа прехвърлителя. Това изпълнение трябва да е в пълен обем,
постоянно и без прекъсване от момента на сключване на договора до
прекратяването му със смъртта на кредитора, тъй като всяко неточно
изпълнение е основание за развалянето на сделката.
По делото липсват доказателства/като доказателствена тежест е на
ответницата/, че Т. е полагала ежедневно и в пълен обем такива грижи за
прехвърлителя И. след сключване на процесния договор. Кредиторът не е
длъжен да приеме дори частично изпълнение /нерегулярно и в непълен
размер, издръжка и грижи/. Той има ежедневни нужди да му бъде осигурявана
храна, домът му да бъде почистван, самият прехвърлител да бъде обслужван
при болест и немощ. Престирането от време на време на грижи и храна не
означава "точно" изпълнение на договора от страна на длъжника по смисъла
на чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В тази насока съдът съобразява показанията на свидетеля В. В. /сестра
на страните/ и правилно кредитирани от районния съд, като показания на
свидетел незаинтересован от крайния изход на спора. Този свидетел
категорично установява, че след смъртта на съпругата си Н. И. плащал
парното, топлата вода, а живущата заедно със семейството си в същото
жилище Б. Т. плащала кабелната телевизия, студената вода и ток. Н. И.
5
споделял със свидетеля, че отношението на ответницата към него тотално се е
променило, оплаквал се постоянно и многократно споделял, че има намерение
да разтрогне този договор. Ответницата се погрижила баща й да живее в
самостоятелно домакинство и да няма причина да излиза от стаята си.
Осигурила му съд, в който да уринира и му разрешавала да напуска стаята си
само два пъти дневно, за да ходи до тоалетна по голяма нужда.Свидетелят Т.
Д. също излага данни, че по-вече грижи за бащата на страните е полагала
ищцата.Свидетелят Т. П. сочи, че когато се е повредела пералнята на
ответницата, дрехите за пране ги вземал свидетеля но прането било само на
бебето, а дрехите на Н. И. не било ясно къде се перат.
Събраните по делото доказателства, мотивират съда да приеме, че след
сключване на договора, до влошаване на здравословното му състояние
прехвърлителя И. се е грижил сам за себе си. С влошаване здравословното
състояние на прехвърлителя И., приобретателят е следвало да полага
значителни по обем и вид грижи, за да бъде изправна страна по договора- да
пазарува, да приготвя храна, да се грижи за чистотата на дома му, да му
осигуряват чисти дрехи, да го транспортира при посещения при лекари и
лечебни заведения и други обичайни грижи за болен човек, каквито данни по
делото липсват в пълнота. Точно обратното- събраните по делото гласни
доказателства установяват, че тези грижи са били полагани от ищцата по
делото наравно с ответника. Изложеното мотивира съда да приеме, че е
налице неизпълнение на договорните задължения към кредитора –
прехвърлител, поради което процесния договор следва да се развали до
размера на наследствени дял на ищцата.
Правилно са отхвърлени и предявените в условията на евентуалност
насрещни осъдителни искове. По претенцията за заплащане на 2000.00лв.-
частично предявена претенция от пълната за 8308.00лв., представляващи 1/6
от паричната равностойност на предоставяните от Т. грижи и издръжка
/парична и натурална/ за майка й Р. И. В. районният съд законосъобразно е
приел, че доколкото не е искано разваляне на договора в частта, касаеща
положените грижи и даваната издръжка по отношение на майката на
страните, евентуалният насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в
тази му част е неоснователен поради липсата на елемент от фактическия
състав на неоснователното обогатяване, а именно наличието на отпаднало
основание. Настоящият състав на съда приема, че ефектът от разваляне на
6
договора за гледане и издръжка за 1/6 ид.ч.,съставляваща наследствения дял
на ищцата от имуществото на наследодателят й Н. И. не може да се
разпростре върху останалата част от сделката, а именно-тази на починалата
майка, за която не е предявен иск поради което и решението в тази част е
правилно.Правилно е и решението, с което е отхвърлен насрещния иск за
2000.00лв. - частично предявена претенция от пълната за 8500.00лв.,
представляващи 1/6 от паричната равностойност на предоставяните от Т.
грижи и издръжка/парична и натурална/ за баща й Н. В. И..По делото е
установено, че ищцата по насрещния иск не е полагала грижи и в пълен обем
и не е давала издръжка на баща си, съгласно договора, сключен с него, както и
че в грижите за него е участвала равностойно сестра й Б. И..Този факт
обуславя и извода, че като неизправна страна по договора на Т. не следва да
присъжда процесната сума. По делото са ангажирани доказателства, че
ремонтите в процесния апартамент след сключване на алеаторния договор са
извършени със средства на бащата на страните и със средства, предоставени
на Б. И. от сина й, както и че Б. Т. не е разполагала с необходимите средства
за купуване на материали и заплащане на майстори. Т.е. подобренията в
имота са извършвани предимно със средства на Б. И. и то в размер,
значително надхвърлящ размера на припадащият й се дял при разваляне на
договора. Изложеното мотивира съда да приеме, че и в тази му част
решението на първоинстанционния съд, с която е отхвърлен иска за
заплащане на 2000.00лв. - частично предявена претенция от пълната
3575.00лв., представляваща 1/6 от направените от Т. подобрения след
сключването на алеаторния договор в процесния имот е правилно и следва да
се потвърди.
Съобразно изхода на спора, на ищцата – ответник по жалбата следва да
се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 2500.00лв.-
заплатено адв.възнаграждение, за които е представен списък по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1521/01.12.2022 г., постановено по гр. д.
№ 2492/2021 г. по описа на Русенския районен съд в частта, с която е
развален по иска, предявен от Б. Н. И., ЕГН ********** срещу Б. Н. Т., ЕГН
7
**********, сключения на 29.01.2013г. между Н. В. И. и Р. И. В., действаща
чрез своя настойник Б. Н. И. от една страна и Б. Н. Т. от друга договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка,
обективиран в НА № 18, том І, рег. № 215, дело № 12/2013г. на нотариус с
район на действие РРС да размер от 1/6 ид.ч., както и в частта, с която са
отхвърлени предявените от Б. Н. Т., ЕГН ********** против Б. Н. И., ЕГН
********** евентуални насрещни искове за заплащане на следните суми:
2000.00лв.- частично предявена претенция от пълната за 8308.00лв.,
представляващи 1/6 от паричната равностойност на предоставяните от Т.
грижи и издръжка /парична и натурална/ за майка й Р. И. В. за периода
29.01.2008г.- 29.01.2013г., 2000.00лв. - частично предявена претенция от
пълната за 8500.00лв., представляващи 1/6 от паричната равностойност на
предоставяните от Т. грижи и издръжка/парична и натурална/ за баща й Н. В.
И. за периода от 29.01.2013 г. до 07.03.2020г. и 2000.00лв. - частично
предявена претенция от пълната 3575.00лв., представляваща 1/6 от
направените от Т. подобрения след сключването на алеаторния договор в
процесния имот, дължима в по- високия размер от направените разходи и
увеличената стойност на имота, които определя на обща стойност 21450.00лв.
В останалата част, с която е отхвърлен предявения от Б. Н. И. срещу Б.
Н. Т. иск за заплащане на сумата от 11016.46лв., представляваща пазарната
стойност към момента на разглеждане на делото на 33.54 кв.м. от процесния
недвижим имот решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Б. Н. Т., ЕГН ********** от ******* да заплати на Б. Н. И.,
ЕГН ********** от ******* сумата от 2500.00 лв.- разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8