№ 741
гр. Велико Търново , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20204110102471 по описа за 2020 година
Производство с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от
ГПК, вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД .
Ищецът "Фронтекс Интернешънъл " ЕАД, гр.София твърди, че е подал
заявление по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника , във връзка с което била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1574/2020 г. на ВТРС . Заповедта е
връчена на основание чл.47,ал.5 от ГПК , поради което ищецът депозира иск
по реда на чл. 422 от ГПК, с цел да бъде постановено решение, с което да се
приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му
дължи част от сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение- сумата от
360,44 лева главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане и сумата от 96,51 лева лихва за забава за периода
от 22.07.2017 г. до 13.03.2020 г., представляваща част от присъдената със
заповедта за изпълнение лихва за забава от 143,48 лева за периода от
21.03.2016 г. до 13.03.2020 г. Основава вземането си на сключен между трето
за делото лице -"Провидент Файненшъл България» ООД и ответника договор
за потребителски кредит № ********* /15.01.2015 г. , по силата на който
кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сумата от 400 лева
срещу насрещното задължение за кредитополучателя да върне кредита ведно
с добавка, съставляваща печалба на кредитора на 45 седмични вноски.
Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си и е преустановил
плащането , като падежът на първата неплатена вноска е на 25.04.2015 г.
Крайният срок за изпълнение на договора бил 26.11.2015 г. Изтъква , че на
21.03.2016 г. между "Провидент Файненшъл България» ООД и «Фронтекс
1
интернешънъл» ЕАД е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания , по силата на който вземането срещу длъжника- ответник по делото
е прехвърлено на ищеца. Твърди, че е направен опит за изпълнение на
задължението по чл.99,ал.3 от ГПК относно уведомяване на длъжника за
цесията, но изпратеното писмо е върнато в цялост. Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено в отношенията между страните
дължимост на посочените суми от страна на ответника. В съдебно заседание
не изпраща представител. С писмено становище поддържа предявения иск.
Претендира разноски.
Ответникът АН. С. АТ. , чрез особения си представител адв.Н.
оспорва изцяло исковата молба. Твърди, че няма доказателства относно
реалното получаване на заемната сума от ответника. Релевира възражение за
изтекла погасителна давност относно претенциите за главница и лихва за
забава, както и за нищожност на договора за потребителски кредит поради
нарушени императивни разпоредби на ЗПК. Твърди, че не е настъпила
предсрочна изискумест на кредита и че ответника не е надлежно уведомен за
цесията. Моли съда да отхвърли исковите претенции. В съдебно заседание
поддържа изложеното становище.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа страна:
По силата на договор за потребителски кредит *********/15.01.2015
г. сключен между « Провидент Файненшъл България» ООД като кредитор и
АН. С. АТ. като кредитополучател на същата е предоставена сума в размер на
400 лева главница, срещу задължение да се върне на 45 седмични вноски в
размер на по 15,73 лева, при последна вноска от 15,64 лева. Първото плащане
се дължи на 22.01.2015 г., определен е и денят за плащане. Общият размер на
дължимата сума подлежаща на връщане е от 707,76 лева и е формиран от
главницата, такса оценка на досие от 20 лева, фиксирана лихва в размер на
54,64 лева и такса за услуга »Кредит у дома» от 233,12 лева. Договорен е
лихвен процент 29,73 % годишно , а ГПР е 49%. Договорът е подписан от
страните , като към него са приложени и формуляр за кандидатстване , както
и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити. С договор за прехвърляне на вземания от 21.03.2016
г. цедентът «Провидент Файненшъл България» ООД е прехвърлил срещу
заплащане на « Фронтекс Интернешънъл « ЕАД портфолио от вземания
срещу длъжници по договори за кредит, ведно с всички привилегии,
начислени лихви и обзпечения, като неразделна част от договора е
2
Приложение № 1 , в което са описани всички данни относно прехвърлените
вземания с посочено в т.9 от договора съдържание. Към договора е
представена извадка от Приложение № 1, видно от която вземането срещу
ответника също е предмет на договора за цесия. Прието е потвърждение за
сключената цесия, както и пълномощно, с което цедента упълномощава
цесионера да уведоми длъжниците по реда на чл. 99,ал.3 от ЗЗД за
сключения договор. Приложено е уведомително писмо до длъжника относно
извършената цесия, но видно от известията за доставяне, върнати от
«Български пощи» пратката не е потърсена от получателя. Препис от
уведомлението, ведно с пълномощното е връчено на ответника със
съобщението по чл.131 от ГПК, чрез особения му представител. По делото е
изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото
лице, ответника е получил сумата от 400 лева съгласно договора за кредит от
15.01.2015 г. , което се удостоверява от положения подпис на клиента под
договора. От проверката на счетоводните справки е установено, че
длъжникът е погасил общо сумата от 120 лева за периода 16.01.2015 г.-
25.04.2015 г. Падежът на първата неплатена седмична вноска по договора за
кредит е вноска № 5 , по която е останала частично неплатена сума за
главница от 0,03 лева. До 25.04.2015 г. с платените 120 лева са погасени
задължения в следната поредност: 58,61 лева такса услуга »Кредит у дома» ;
4,84 лева –такса за оценка на досие; 16,99 лева договорна лихва и 39,56 лева
главница. Дължимата сума за главница е от 360,44 лева, за лихва-37,66 лева;
за такса оценка на досие- 15,16 лева и такса услуга «Кредит у дома» -174,51
лева. Размерът на законната лихва за забава върху дължимата главница за
периода 22.07.2017 г. до 13.03.2020 г. е 96,71 лева, като дните на забава са
966. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. От
приложеното ч.гр.д.№ 1574/2020 г. на ВТРС се установява, че по заявление
на "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД срещу АН. С. АТ. е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК № 597/17.07.2020 г. за сумата от 360,44
лева главница; сумата от 43,79 лева договорна лихва за периода от
25.04.2015 г. до 26.11.2015 г.; сумата от 143,48 лева лихва за забава за
периода от 21.03.2016 г. до 13.03.2020 г., ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението -14.07.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
3
правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирано лице, пред
компетентния съд и в законоустановения по чл. 415,ал.1 от ГПК срок. Иска е
предявен срещу ответник , комуто е връчена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК по реда на чл.47,ал.5 от ГПК. Предмет на установителния иск по чл.
422 ГПК е съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение
и успешното доказване предполага установяване на вземането на кредитора
на посоченото основание. В конкретния случай ищецът претендира част от
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение, като от тях са
изключени вземанията за договорна лихва от 43,79 лева и разликата от 46,97
лева до пълния размер от 143,48 лева обезщетение за забава за периода
21.03.2016 г.- 22.07.2017 г. Съгласно разпределената от съда доказателствена
тежест, ищецът следваше да установи пълно и главно съществуването на
валидно облигационно правоотношение, по което кредиторът е изправна
страна, изискуемостта на вземането срещу длъжника, основанието и размера
на всяка от претенциите си, както и качеството си на кредитор по силата на
договор за прехвърляне на вземането, за което длъжникът е надлежно
уведомен. От приетите по делото доказателства се установи по безспорен
начин, че ищецът е придобил вземането срещу ответника , възникнало в полза
на "Провидент Файненшъл България» ООД по силата на договор за
потребителски кредит № *********/15.01.2015 г. с договора за цесия от
21.03.2016 година и Приложение № 1 към него, сключени между страните.
Съгласно условията на цесията, ищецът се явява активно матерално
легитимиран да предяви иск досежно възмездно придобитите от него
имуществени права срещу ответника. Цедентът е потвърдил писмено
прехвърлянето на вземането и е упълномощил цесионера с нарочно
пълномощно да уведоми от негово име всички длъжници по цедираните
вземания относно извършеното прехвърляне. Законът - чл.99,ал.3 и 4 от ЗЗД
изисква длъжникът да бъде уведомен за цесията от предишния кредитор, за да
породи действие спрямо него, като целта е да се защити длъжника срещу
изпълнение на ненадлежен кредитор. При липса на изрична законова забрана
това уведомяване да бъде извършено от новия кредитор, след като същият е
изрично упълномощен от цедента да стори това, съдебната практика приема,
че е налице изпълнение на задължението. / в този см. Решение №
4
137/02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ІІІ г.о., ВКС./ В конкретния случай
е налице именно такова делегиране на законовото задължение на новия
кредитор и същият е изготвил уведомително писмо до длъжника, но няма
събрани доказателства уведомяването да е стигнало до него. Приложеното
известие за доставяне установява, че адресатът не е потърсил пратката ,
респективно не е получил уведомителното писмо. Въпреки това, длъжникът
следва да се счита уведомен за извършената цесия с връчването на
екземпляра от уведомителното писмо и пълномощното, ведно с останалите
документи към исковата молба и разпореждането по чл.131 от ГПК на
назначения му особен представител. Съгласно установената задължителна
практика на ВКС, цесията следва да се счита надлежно съобщена на
длъжника и когато изходящото от цедента уведомление му е връчено като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за цедираното вземане /вж. Решение №78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.д.№
2352/2013 г. постановено по реда на чл.290 от ГПК, Решение №3 от
16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№ 1711/2013 г. постановено по реда на чл.290 от
ГПК/ и следва да се има предвид като факт имащ значение за спорното право
при постановяване на решението. В случая не е от значение обстоятелството,
че особеният представител на длъжника е получил книжата по делото.
Длъжникът следва да се счита уведомен за цесията, тъй като никой не може
да черпи права от собственото си противоправно поведение / длъжникът е
търсен на постоянния и настоящия си адрес, но не е открит, тъй като го е
напуснал, не работи по трудов договор, не е регистрирал по надлежния ред
новия си адрес, което е довело до фингирано връчване на книжата по реда на
чл. 47,ал.5 от ГПК/. Назначен му е особен представител, който охранява
неговите права и законни интереси и е получил книжата, а отделно от това
следва да се има предвид, че възражения срещу ненадлежно уведомяване за
цесията може да направи само длъжник, който твърди, че е изпълнил
задължението си на стария кредитор или овластено от него лице преди това
уведомяване. / вж. Решение № 40/13.05.2010г. по т.д. № 566/2009г. на I т.о./,
каквито възражения не са релевирани по делото. Приложеният договор за
потребителски кредит установява реалното получаване на заетата сума от
кредитополучателя, доколкото според чл. 27 от него клиентът потвърждава,
че е получил пълния размер на сумата с подписването на договора. Не се
спори, че подписът под договора е положен от ответника, следователно и
5
това възражение на особения представител е неоснователно. Относно
възражението за нищожност на договора поради противоречието му със
закона и императивните разпоредби на ЗПК: съдът счита, че приложеният
договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на ЗПК относно
формата и съдържанието на съществените му елементи според чл. 9 и сл. От
ЗПК. Посочен е размерът на заетата сума, годишният лихвен процент, който е
фиксиран, годишният процент на разходите , както и броя и размера на
седмичните погасителни вноски.Посочен е падежът на първата погасителна
вноска, както и деня от седмицата, в който плащанията се дължат и макар да
няма отделен погасителен план необходимата информация, която следва да
съдържа според чл. 11 от ЗПК е обективирана в договора. Договореният
фиксиран лихвен процент не противоречи на добрите нрави, тъй като не
надвишава трикратния размер на законната лихва според установената
съдебна практика. Годишният процент на разходите също е в рамките на
допустимото според императивната разпоредба на чл. 19,ал.4 от ЗПК. При
наведеното възражение от ответника за нищожност на договора , съдът счита,
че същото е основателно относно клаузите предвиждащи заплащане на такса
за оценка на досие, както и на таксата за услугата „Кредит у дома“. Същите
формират размера на седмичната погасителна вноска и съдът следва да
обсъди тяхната действителност. Съгласно чл. 10а,ал.2 от ЗПК
кредиторът не може да изисква плащане на такси и комисиони за
действия,свързани с усвояване и управление на кредита. Безспорно таксата за
оценка на досие е свързана с усвояването на кредита, тъй като кредиторът
оценява предварително платежоспособността на кандидатстващия за кредит, а
включването и в договора като компонент от сумата подлежаща на връщане
противоречи на цитираната по-горе разпоредба. Същата е неравноправна
спрямо потребителя и е уговорена в негова вреда, следователно е нищожна.
Горните доводи се отнасят и до таксата за услугата „ Кредит у дома“,
представляваща според чл. 25 от договора предоставяне на кредита по
местоживеене на длъжника и събиране на седмичните погасителни вноски
също по местоживеене. Така описаните дейности са свързани с усвояването
на кредита и такси за тях не могат да се събират. Уговореното
възнаграждение за тези „услуги“ надвишава половината от стойността на
чистата сума предоставена като кредит, очевидно е договорено във вреда на
потребителя и в нарушение на закона и на добрите нрави , поради което тази
6
клауза е нищожна. В резюме, поради нищожността на клаузите уговорени в
чл. 3 и чл. 25 от договора същите не следва да се прилагат в отношенията
между страните по договора, следователно сумите от 20 лева такса за оценка
на досие и сумата от 233,12 лева такса за услуга „Кредит у дома“ се явяват
недължими от потребителя, като по валидно съществуващото
правоотношение същият дължи чистата сума по кредита, ведно с
договорената лихва, както и обезщетение за забава поради допуснатите
просрочия. Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ, ответникът е
заплатил общо сумата от 120 лева , която разбита по компоненти погасява
39,56 лева главница, 16,99 лева лихва , 4,84 лева такса за оценка на досие и
58,61 лева такса за услуга“ Кредит у дома“. Тоест сумата от общо 63,45 лева
платена от длъжника по чл.3 и чл.25 от договора следва да се отнесе към
непогасените задължения за главница и обезщетение за забава, които са
дължими и които се претендират от ищеца в настоящото производство.
Според изричната договорка между страните в чл. 9 от договора ,
установяващ реда за разпределение на плащанията, ако същите не са
достатъчни да покрият непогасените задължения, с посочената сума следва да
се погасява обезщетението за забава. Съгласно договора кредитът е следвало
да бъде погасен на 45 седмични вноски, при първо дължимо плащане на
22.01.2015 г. Заключението на вещото лице , прието и неоспорено от страните
и кредитирано от съда като компетентно и обосновано установява, че
падежът на последната 45-та седмична вноска е на 26.11.2015 година, като от
следващия ден цялото задължение става изцяло изискуемо. Установи се, че
последното плащане длъжника е извършил на 25.04.2015 г. , след която дата
няма постъпили плащания за погасяване на кредита. Ищецът не се позовава
на настъпила предсрочна изискуемост, поради което възражението на
ответника относно неуведомяването на длъжника за това е неоснователно.
Релевираното възражение за изтекла погасителна давност на вземането за
главница също е неоснователно. Разсрочването на кредита на вноски при
договорен краен срок за погасяване не го превръща в договор за периодични
платежи. При предявено заявление по чл. 410 от ГПК на 14.07.2020 година,
от която дата според чл. 422 от ГПК следва да се счита предявен иска за
съществуване на вземането, общата петгодишна погасителна давност
съгласно чл. 114 от ЗЗД, вр. с чл. 110 от ЗЗД за главницата не е изтекла. Не е
изтекла и кратката тригодишна давност съгласно чл. 111, б.“в“ от ЗЗД
7
относно претенцията за обезщетение за забава, доколкото в исковия процес
същата се претендира с начална дата 22.07.2017 година. При тези
съображения следва да се приеме за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 360,44 лева, представляваща
непогасена част от главница по договор за потребителски паричен кредит от
15.01.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението-14.07.2020 г. до окончателното изплащане. За
периода 22.07.2017 – 13.03.2020 г. при доказано неизпълнение на
задължението на ответника се дължи обезщетение за забава върху
непогасената част от главницата, възлизащо на 96,71 лева според
заключението на вещото лице, претендирано в размер от 96,60 лева.
Отнасяйки платените суми от общо 63,45 лева за такса за оценка на досие и
такса услуга „Кредит у дома“, признати за недължими поради нищожността
на клаузите, с които са уговорени към задължението за обезщетение за
забава, иска в тази му част се явява основателен до размер от 33,15 лева, а за
разликата от 63,45 лева до пълния претендиран размер от 96,60 лева следва да
се отхвърли, като неоснователен.
По разноските:
Ищецът претендира разноски в размер на 585 лева в исковото
производство за заплатена ДТ от 75 лева, юк възнаграждение от 150 лева,
депозит за особен представител от 200 лева и депозит за вещо лице от 160
лева. Съдът на основание чл. 78,ал.8 от ГПК вр. чл. 37 ЗПП определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, при което съобразно
правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 460,81 лева съобразно уважената част от иска. С решението по
установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските и в заповедното производство, съгласно т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 53,90
лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по ч.гр.д.№ 1574/2020 г. на ВТРС. След влизане в сила на
настоящото решение препис от него следва да се приложи към заповедното
производство.
8
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АН. С. АТ. с ЕГН
********** от гр.***** , че ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Лозенец”, ул. "Хенрик Ибсен" № 15, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415
ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 360,44 / триста и
шестдесет лева и 44 ст./ главница по цедиран с договор от 21.03.2016 г.
договор за потребителски кредит № *********/15.01.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 14.07.2020 . до изплащане на вземането
и сумата от 33,15 / тридесет и три лева и 15 ст./, представляваща обезщетение
за забава за периода 22.07.2017 г. – 13.03.2020 г. , за които е издадена заповед
за изпълнение № 597/17.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1574/2020 г. на ВТРС, като за
разликата от 63,45 / шестдесет и три лева и 45 ст./ до пълния претендиран
размер на обезщетението за забава от 96,60 / деветдесет и шест лева и 60 ст./
лева отхвърля иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА АН. С. АТ. с ЕГН ********** от гр.***** да заплати на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Лозенец”, ул. "Хенрик Ибсен" № 15,
сумата от 460,81 /четиристотин и шестдесет лева и 81 ст./ , представляваща
направените в исковото производство разноски, както и сумата от 53,90
/петдесет и три лева и 90 ст./, представляваща направените в заповедното
производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по
частно гражданско дело № 1574/2020 г. по описа на ВТРС.
9
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10