Р Е Ш Е Н И Е №
25.05.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело №
4143 по описа за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20228831 от 19.10.2020 г. по гр.д. № 45972/2016 г. Софийски
районен съд, 82 състав отхвърлил предявените от Г.П.Г., ЕГН **********, и С.Г.Г., ЕГН **********, срещу М.Д.Н., ЕГН **********, И.Й.П.,
ЕГН **********, Л.Й.Т., ЕГН **********, Е.Д.Д., ЕГН **********,
и Й.Д.З., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 191, ал. 1 вр. чл. 189,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят разделно
на ищците следните суми: в общ размер на 9 593.58 лева, представляваща обезщетение
поради съдебно отстранение на купувача по договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 189, том ІІІ/2004 г. на нотариус
с рег. № 332, с район на действие РС – Варна, за платената от купувача цена,
сторените разноски по договора и сторените разноски по делото, по което е
постановено решението за съдебно отстранение, ведно със законната лихва,
считано от 17.11.2014 г. до окончателното плащане, и в общ размер на 2 959.92
лева, представляваща мораторна лихва за периода 12.11.2011 г. - 16.11.2014 г.,
при следните квоти: 1/2 – от ответницата М.Д.Н.; 1/6 – от ответницата И.Й.П.;
1/6 – от ответницата Л.Й.Т.; 1/12 – от ответницата Е.Д.Д.;
1/12 – от ответника Й.Д.З.. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците са осъдени да
заплатят на ответниците М.Д.Н., Л.Й.Т., Е.Д.Д. и Й.Д.З. сумата
600 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Г.П.Г.
и С.Г.Г., които го обжалват изцяло с оплаквания за неправилност
– неправилно приложение на материалния закон. Съдът неправилно тълкувал и
приложил разпоредбата на чл. 191, ал. 2 ЗЗД. С доклада по делото на ответниците
били даден указания, че носят тежестта да докажат, че е имало достатъчно
основание за отхвърляне на иска по делото, по което купувачът е бил съдебно
отстранен. В атакуваното решение съдът неправилно приел, че е ненужно да
изследва това обстоятелство. По делото не било спорно и се установило, че
ответниците не са били привлечени като трети лица – помагачи в процеса, по
който купувачът бил съдебно отстранен, но в чл. 191, ал. 2 ЗЗД законодателят
изрично бил предвидил като условие за освобождаване от отговорност на продавача
не само неучастието му в процеса, а и да докаже, че е имало достатъчно
основания за отхвърляне на иска. Последното не било доказано в хода на делото. Поради
това молят съда да отмени атакуваното решение, вкл. в частта за разноските и
вместо това постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендират
разноски за двете инстанции.
Въззиваемите страни М.Д.Н., И.Й.П.
и Л.Й.Т., чрез процесуален представител адв. Н.А. (който впоследствие е
упълномощен и от въззиваемата страна Й.Д.З.), с
отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват жалбата и молят съда да потвърди
атакуваното решение като правилно. Претендират разноски.
Ответницата Е.Д.Д. е починала в хода на
първоинстанционното производство, на 11.07.2020 г., и с определение от 18.05.2021
г. въззивният съд е конституирал наследниците й по закон – М.С.Д., ЕГН **********,
и Ф.М.Д., ЕГН **********. От правоприемниците не е депозиран писмено отговор по
реда на чл. 263, ал. 1 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни -
посочени като ищци в атакуваното решение, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира
за установено следното:
С исковата молба, по която първоначално е било образувано гр.д. №
14478/2014 г. на РС – Варна, уточнена с молби от 29.12.2014г., 04.02.2015 г. и
03.06.2015 г., ищците Г.П.Г. и С.Г.Г. са искали от
съда да развали на основание чл. 87, ал. 3 вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 15.10.2004 г., обективиран в нотариален
акт № 189, том ІІІ, рег. № 9429, д. № 562/2004 г. на нотариус с рег. № 332 на
НК, с район на действие РС – Варна, поради претърпяното съдебно отстранение с
влязло в сила решене по гр.д. № 888/2009 г. на ОС – Варна, както и да осъди
ответниците да им заплатят сумата от общо 9 593.58 лв., включваща
продажната цена от 4 000 евро (7 823.32 лв.), разноските по сделката
– нотариална такса 73.52 лв., местен данък 104.04 лв., такса за вписване 5.20
лв., както и разноските по водените дела за имота в размер на 1 587.55
лв., и сумата от общо 2 959.92 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 12.11.2011 г. - 16.11.2014 г., като с молбата – уточнение от 03.06.2015
г., която се поддържа и в хода на делото пред СРС, са претендирали 1/2 от
ответницата М.Д.Н. – 4 796.79 лв. – главница, и 1 479.96 лв. – лихви
за забава; 1/6 от ответницата И.Й.П. - 1 598.93 лв. – главница, и 493.32
лв. - лихви; 1/6 от ответницата Л.Й.Т. - 1 598.93 лв. – главница, и 493.32
лв. - лихви; 1/12 от ответницата Е.Д.Д. - 799.46 лв. – главница, и 246.66 лв. –
лихви, и 1/12 от ответника Й.Д.З. - 799.46 лв. – главница, и 246.66 лв. –
лихви. Претендирана е и законната лихва върху главниците от подаване на
исковата молба в съда на 17.11.2014 г. до окончателното плащане.
Със същата молба от 03.06.2015 г. ищците, чрез пълномощника им адв. Д.Г. са
заявили, че оттеглят иска с правно основание чл. 87 ЗЗД, както и „иска“,
предявен от ищцата С.Г.Г., като молят производството
по делото да продължи само по отношение на ищеца Г.П.Г..
С молба от 02.03.2016 г., депозирана по гр.д. № 1547/2016 г. на РС – Варна,
ищците лично са потвърдили извършените от адв. Д.Г. процесуални действия по
оттегляне на иска по чл. 87 ЗЗД, както и иска, предявен от ищцата Г., като са
заявили, че поддържат формулирания петитум в последната уточнителна молба (от
03.06.2015 г.).
С влязло в сила определение от 07.03.2016 г. по гр.д. № 1547/2016 г. на РС
– Варна, на основание чл. 232 ГПК производството е прекратено в частта му по
предявения от двамата ищци иск с правно основание чл. 87 ЗЗД, както и в частта
му по предявените от С.Г. парични искове, а в останалата част след прекратяване
пред ВРС делото е изпратено на СРС по местна подсъдност.
Ответниците са оспорили с отговори по реда на чл. 131 ГПК предявените
искове, като са релевирали и възражение по чл. 191, ал. 2 ЗЗД при твърдения, че
не са били привлечени като трети лица помагачи в процеса, в който купувачът е
бил съдебно отстранен, а са били налице основания за отхвърляне на иска, както
и с възражение, че купувачът е бил недобросъвестен по смисъла на чл. 192, ал. 1 ЗЗД. Искали са от съда да отхвърли исковете.
В хода на производството пред СРС, със становище по отговорите на ответниците ищецът Г. поддържа, че договорът за
покупко-продажба, предвид претърпяното съдебно отстранение, е развален по право
и даденото по договора подлежи на реституция, вкл. ответниците дължат
направените разноски по договора и разноските по делото, по което е евинциран.
Развити са и съображения, че чл. 189 ЗЗД не изисквал като условие за уважаване
на осъдителните искове за връщане на продажната цена и останалите направени
разходи разваляне на договора за покупко-продажба. Заявени са и евентуални
претенции, с каквито съдът не е бил сезиран с исковата молба и уточненията й.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че е сезиран с обективно
кумулативно и субективно пасивно съединени искове – с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 3 вр. чл. 191, ал. 1 вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД, и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за недопустимо по
следните съображения:
На първо място, в нарушение на диспозитивното начало в процеса СРС се е
произнесъл по предявени от С.Г.Г. искове.
Производството в частта по предявените от тази ищца искове е било прекратено на
основание чл. 232 ГПК с влязъл в сила съдебен акт, поради което атакуваното
решение в частта, с която съдът се е произнесъл по непредявени искове е
постановено в нарушение на диспозитивното начало, установено в чл. 6 ГПК,
поради което е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено в тази част.
На следващо място, по делото се установява, че ответницата Е.Д.Д. е починала на 11.07.2020 г., преди проведеното на
21.07.2020 г. последно открито съдебно заседание, в което е даден ход на
устните състезания в първата инстанция.
Практиката на ВКС е константна, че
когато страната е починала след приключване на устните състезания, не
е налице пречка за постановяване на съдебно решение, тъй като делото е
разгледано с нейно участие. Съдебното решение обаче е недопустимо, когато е
постановено спрямо страна, починала преди края на устните състезания. Такава страна е
загубила процесуалната си правоспособност и липсва произнасяне спрямо
надлежната страна - правоприемник на основание чл. 227 ГПК.
Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата й е процесуална пречка за
постановяване на решение по съществото на спора. Съдебно решение, постановено
при липса на тази абсолютна положителна процесуална предпоставка, е процесуално
недопустимо. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова
процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото - на
връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните
действия, извършени след смъртта на страната, вече с участието
на процесуалните й правоприемници (така решение № 14 от 02.03.2022 г. по гр. д.
№ 997/2021 г., ІІІ ГО на ВКС и цитираната в него друга практика на ВКС).
В случая ответницата Е.Д.Д. е починала преди даване
ход на устните състезания в първата инстанция, поради което решението в частта
му по предявените от Г.П.Г. искове е процесуално недопустимо и подлежи на
обезсилване, а делото в тази част следва да се върне за ново разглеждане с
участие на надлежните страни в процеса (които са конституирани вече в производството),
като се преповторят извършените след смъртта на починалата страна процесуални
действия с участие на правоприемниците.
Всеки от предявените в условията на обективно кумулативно и субективно
пасивно съединяване осъдителни искове е с цена под 5 000 лв., поради което
и съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото въззивно решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20228831 от 19.10.2020 г., постановено по гр.д. № 45972/2016 г. на
Софийски районен съд, 82 състав в частта,
с която са отхвърлени предявени от С.Г.Г., ЕГН **********,
срещу М.Д.Н., ЕГН **********, И.Й.П., ЕГН **********, Л.Й.Т., ЕГН **********, Й.Д.З.,
ЕГН **********, и Е.Д.Д., ЕГН **********, последната починала
на 11.07.2020 г. и на нейно място по реда на чл. 227 ГПК конституирани
наследниците й по закон М.С.Д., ЕГН **********, и Ф.М.Д., ЕГН **********, искове
при квалификацията на чл. 191, ал. 1 вр. чл. 189, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като процесуално недопустимо поради оттегляне на тези искове на основание
чл. 232 ГПК и прекратяване на производството по делото в тази част с влязло в
сила определение.
ОБЕЗСИЛВА решение № 20228831 от 19.10.2020 г., постановено по гр.д. № 45972/2016 г. на
Софийски районен съд, 82 състав в останалата
част като недопустимо постановено по отношение на неправосубектна страна, и
ВРЪЩА делото в тази част за ново
разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.