ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 631
гр. Благоевград, 16.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500437 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 от ГПК.
Окръжният съд е сезиран с частна жалба, подадена от адвокат С.Д., пълномощник
на ЗДР. ЗЛ. К., ЕГН **********, адрес гр. С., ж. к. „****“, бл. *, вх. „*“, ет. *, ап.
**, срещу определение № 220, постановено на 08.04.2022 г. по гражданско дело №
796 от 2020 г. на Районен съд Петрич. Твърди се, че атакуваният съдебен акт е
неправилен и противоречи на материалния и процесуалния закон. Неправилно
съдът възприел, че след като са обединени няколко иска в едно производство, то
трябва да се дължат няколко адвокатски възнаграждения по всеки от тях.
Адвокатските възнаграждения се изчислявали на базата на материален интерес по
исковото производство. В случая се касаело за едно съдебно производство и
материален интерес от 2000 лева, и следвало да бъде заплатен само един
адвокатски хонорар. Съдът бил длъжен да присъди хонорар само и единствено за
един адвокат, независимо от това колко адвокати страната е упълномощила в
дадено производство. Присъденото адвокатско възнаграждение било прекомерно.
Производството по делото не се развило и не приключило със съдебен акт по
същество на спора. На делото не бил даван ход. От страна на процесуалния
представител на ответника бил депозиран само отговор на искова молба и същият
се явил на две открити съдебни заседания. Производството по делото било
прекратено поради оттегляне на исковете. Делото не представлявало фактическа и
правна сложност, тъй като единствените извършени от пълномощника действия
били изготвянето на отговора на исковата молба и последващ отговор във връзка с
изпълнени указания на съда от страна на ищеца. В срока преди второто по делото
открито съдебно заседание ищецът оттеглил изцяло исковете си и поискал
прекратяване на съдебното производство, като не били предприети други съдебни
1
действия, извършени от адвоката на ответника. Положеният от упълномощения
адвокат труд бил минимален, следователно и платеното възнаграждение
подлежало на намаляване поради неговата прекомерност. Материалният интерес
по делото бил нисък - 2000 лева. Самото исково производство също не се
отличавало с особена правна и фактическа сложност, поради което справедливият
размер на адвокатското възнаграждение за него съгласно съответната приложима
наредба бил 370 лева, което било около 3 пъти по-малко от претендирания от
ответника и присъден му размер. Моли се за отмяна на обжалваното определение
и намаляване на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение до
минималния размер.
Подаден е отговор. В него се изтъква, че жалбата е неоснователна. Исковата
молба многократно била оставяна без движение. Производството по делото се
развило в период от година и няколко месеца, при постоянна размяна на книжа.
Касаело се за три обективно съединени иска между едни и същи страни. Двата
иска били облигационни - за непозволено увреждане, а третият - вещен /по чл. 109
от ЗС/. Всеки един иск бил с материален интерес, който имал цифрово изражение
и подлежал на заплащане съобразно наредбата за минималните възнаграждения.
При обективно съединени искове, размерът на възнаграждението се изчислявал за
всеки иск. Адвокатското възнаграждение се изчислявало и заплащало
предварително, на база предявената искова молба, поради което последващо
оттегляне на иска, т. е. „лесно“ приключване на делото, не можело да бъде
аргумент за редуцирането му, също и поради изричната разпоредба на чл. 78, ал. 4
от ГПК. Делото било с висока правна и фактическа сложност, което се
установявало от многократно преработваната искова молба, в която се твърдяли
разнопосочни факти и обстоятелства, преплитали се вещно и облигационно право,
правели се доказателствени искания за свидетели и вещи лица, като ответникът
следвало да организира съответна защита за първото заседание по делото, което
било от същностно значение с оглед концентрационното начало на действащия
ГПК. Моли се за оставяне на частната жалба без уважение.
Жалбата отговаря на изискванията на чл. 274 и 275 от ГПК, подадена е срещу
подлежащ на атакуване съдебен акт, в едноседмичния срок и от страна, която има
правен интерес от обжалването, с оглед което се явява редовна и допустима.
Отговорът също съответства на изискванията на процесуалния закон.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017
г., ОСГТК, докладвано от съдиите Гергана Никова и Вероника Николова,
обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл.
278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността
на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието
самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата
процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на
производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от
изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени
конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, то те имат значение единствено да
ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът служебно
2
проверява всички правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата,
събрани от първата инстанция, тези, които са представени с частната жалба и
отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите,
включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето
задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е
обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за
незаконосъобразност.
В настоящия казус е несъмнено, че разноски на ответника се дължат на основание
чл. 78, ал. 4 от ГПК. Предявени са 3 претенции - 1 с правно основание чл. 109 от
ЗС и 2 с правно основание чл. 50 от ЗЗДог. За защита срещу всеки от тези искове,
по силата на изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.,
се дължи отделно адвокатско възнаграждение. Присъденият от районния съд общ
хонорар на адвокат С. е 1200 лева. Той е съобразен с приложимата наредба.
Съгласно чл. 7, ал. 5 от същата, минималното адвокатско възнаграждение за
защита срещу негаторна претенция е 600 лева. За всеки от двата иска, с които се
търсят обезщетения за осъществени деликти, се следва минимален хонорар от 300
лева /чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата/. Сборът им дава точно 1200 лева, колкото са и
присъдени от първата инстанция. Не е налице прекомерност. Нито едно от трите
отделни адвокатски възнаграждения не надхвърля фиксираните в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. минимални размери. Частната жалба следва да бъде оставена без
уважение.
Настоящият съдебен акт няма да подлежи на последващ инстанционен контрол.
Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, определението за разноските може да се
обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Предмет на
разглеждане в първата инстанция са искове, чиято цена е под 5000 лева. След като
решението по делото не подлежи на проверка от ВКС с оглед чл. 280, ал. 3, т. 1,
предл. 1 от ГПК, не подлежат на касационен контрол и определенията по него /чл.
274, ал. 4 от ГПК и Определение № 508 от 17.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4857/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева/.
Воден от изложените съображения, Окръжен съд Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от адвокат С.Д.,
пълномощник на ЗДР. ЗЛ. К., ЕГН **********, адрес гр. С., ж. к. „**“, бл. * вх.
„*“, ет.*, ап. **, срещу определение № 220, постановено на 08.04.2022 г. по
гражданско дело № 796 от 2020 г. на Районен съд Петрич.
Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4