№ 15375
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П С
при участието на секретаря В М
като разгледа докладваното от П С Гражданско дело № 20241110101139 по
описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.08.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и седми юни две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С
Секретар В М
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П С
гражданско дело номер 1139 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. Д. Г., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „О..“, бл. .., вх. А, ет. 5, ап. .. против „Т..” ЕАД, с ЕИК .. със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ”Я..” № .., представлявано от изпълнителния директор А С А за
установяване по отношение на ответника, че ищецът не дължи на „Т..” ЕАД сумата от 8 090
лв. – главница, сумата от 4 102,70 лв. – неолихвяема сума, сумата от 11 385,24 лв. – лихва и
сумата от 5 лв. – присъдени разноски, за които е образувано изп.д. № .. по описа на ЧСИ В.
М., с рег. № .., действаща в района на СГС, поради погасяване на вземането по давност,
претендира направените по делото разноски.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „О..“, бл. .., вх. А, ет. 5, ап. .. придобит от
ищеца и съпругата му през 1989 г. Също така твърди, че бракът е прекратен с Решение № 36
от 09.03.2001 г. по гр.д. № 614/2000 г. по описа на СРС, 81 състав, което в частта относно
семейното жилище влязло в сила на 12.12.2002 г. По силата на същото решение
недвижимият имот се предоставял за ползване на Г И Д.. Сочи, че напуснал жилището през
2002 г., като до 2015 г. не ползвал същото. По силата на съдебна спогодба от 16.06.2015 г. по
гр.д. № 49861/2010 г. по описа на СРС, 61 състав, ищецът станал изключителен собственик
на имота и влязъл във владение на същия на 17.07.2015 г. Излага твърдения, че на 15.02.2010
г. ответникът подал заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, по което било
образувано гр.д. № 2147/2010 г. по описа на СРС, 90 състав. На 25.06.2010 г. бил издаден
изпълнителен лист въз основа на издадената заповед. Твърди, че на 20.10.2023 г.от сметката
на ищеца била преведена сумата от 26 083,12 лв. по сметката на ЧСИ В. М.. Позовава се на
изтекла погасителна давност от издаване на изпълнителния лист до образуване на
изпълнителното дело, в която насока излага подробни съображения. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните си представители, поддържа
исковата молба. Моли съда да уважи исковата претенция, претендира направените по делото
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество „Т..“ ЕАД. Ответникът, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявената искова претенция като неоснователна. Не спори, че на 25.06.2010 г. в
полза на ответното дружество е бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № 2147/2010 г. по
описа на СРС, 90 състав. Твърди, че въз основа на издадения в полза на ответното дружество
изпълнителен лист и подадена молба на 13.12.2010 г. било образувано изп.д. № .. по описа
на ЧСИ МБ с рег. № .., действащ в района на СГС, което дело по повод на молба от
21.01.2011 г. било образувано под № 2.. по описа на ЧСИ М. П., с рег. № .. действащ в
района на СГС. Също така твърди, че по последното дело били предприети изпълнителни
действия, като на 29.09.2014 г. били наложени запори върху банковите сметки на длъжника,
на 24.01.2018 г. бил наложен запор върху получаваната от длъжника пенсия, а на 31.08.2018
2
г. бил наложен запор върху собственото на длъжника МПС. Твърди, че делото било
преобразувано под № .. по описа на ЧСИ В. М., с рег. № .., действаща в района на СГС.
Излага твърдения, че по образуваното изпълнително дело били предприети действия по
принудително изпълнение. Оспорва изтичане на погасителна давност в полза на ищеца, като
твърди, че давностният срок бил прекъсван по реда на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Излага
подробни съображения относно липсата на изтекла погасителна давност в полза на ищеца,
позовава се на задължителната съдебна практика. Моли съда да отхвърли исковата
претенция, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от
ГПК. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК във връзка с
чл. 124, ал. 1 от ГПК. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения заверен препис от договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ от 09.11.1989 г. се установява, че А. Д. Г. е придобил
собствеността върху апартамент № .. находящ се в гр. София, ж.к. „О..-1“, бл. .. вх. А, ет. 5.
С влязло в сила Решение № 36 от 09.03.2001 г. по гр.д. № 614/2000 г. по описа на СРС, 81
състав, е прекратен сключения на 12.11.1979 г. граждански брак между А. Д. Г. и Г И Г.а, и
семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „О..-1“, бл. .., вх. А, ет. 5, ап. .. е било
предоставено за ползване на съпругата. С Протоколно определение от 16.06.2015 г. по гр.д.
№ 49861/2010 г. по описа на СРС, е била одобрена съдебна спогодба между А. Д. Г. и Г И Д.,
като недвижим имот с идентификатор .... находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „О..-1“, бл. ..,
вх. А, ет. 5, ап. .. е бил поставен в дял на А. Д. Г..
От представения заверен препис от изпълнителен лист от 25.06.2010 г. по гр.д. №
2147/2010 г. по описа на СРС, 90 състав, издаден въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.02.2010 г., се установява, че А. Д. Г. е осъден да
заплати на „Т..“ ЕАД сумата от 8 090,66 лв. – главница за потребена топлинна енергия,
сумата от 3 393,34 лв. – лихва за забава за периода от 01.02.2001 г. до 17.12.1020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2010 г. до изплащане на вземането, както
и сумата от 709,36 лв. – разноски по делото, от които: сумата от 229,68 лв. – държавна такса
и сумата от 479,68 лв. – юрисконустко възнаграждение.
От приложения заверен препис от изп.д. № 2.. по описа на ЧСИ М. П., с рег. № ..
действащ в района на СГС, се установява, че същото е обрзавяно по повод на Молба с вх. №
.. от 13.12.2010 г., подадена от „Т..“ ЕАД, и приложен към нея изпълнителен лист от
25.06.2010 г., издаден по гр.д. № 2147/2010 г. по описа на СРС, 90 състав. По делото са били
извършени справки, като на 19.01.2011 г. ЧСИ, при когото първоначално е било образувано
3
делото, е направил отвод и е разпоредил да се уведоми взискателят. На 21.01.2011 г.
изпълнителното дело е било изпратено на ЧСИ М. П., като на 10.03.2011 г. същият е
изпратил съобщение до ЧСИ МБ пред когото първоначално е било образувано делото. На
същата дата ЧСИ е разпоредил да се изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника,
получена от последния на 14.03.2011 г. На 07.02.2018 г. по делото е постъпило уведомление
от НОИ, ТП – град София. През 2018 г. по делото са били изискани справки от ЧСИ. С
постановление от 14.08.2023 г. ЧСИ е прекратил производството по делото на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК., като от извършеното отбелязване същото е влязло в сила на
19.09.2023 г. Върху изпълнителния лист е извършено отбелязване, че същият е получен на
05.10.2023 г.
От приложения препис от изп.д. № .. по описа на ЧСИ В. М., с рег. № .., действаща в
района на СГС, се установява, че същото е образувано по повод на Молба с вх. № .. от
11.10.2023 г., подадена от „Т..“ ЕАД, и приложен към нея изпълнителен лист от 25.06.2010 г.,
издаден по гр.д. № 2147/2010 г. по описа на СРС, 90 състав, като в молбата са посочени
способи за принудително изпълнение. С разпореждане от 12.10.2023 г. ЧСИ е разпоредила да
изпрати покана за доброволно изпълнение, както и да се извършат справки, а също да се
изпратят запорни съобщения. От извършеното отбелязване върху гърба на изпълнителния
лист се установява, че сумата от 23 909,91 лв. е била събрана от ЧСИ на 20.10.2023 г.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По предявения отрицателен установителен иск, в съответствие с указаната от съда
доказателствена тежест, ответникът е този, който следва да докаже възникване на
претендираното от него задължение по основание и размер. В конкретния случай
ответникът следва да проведе пълно и главно доказване на основанието за възникване на
задължените на ищеца към ответника.
По делото е безспорно установено, че “Т..” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ответникът е доставчик на
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който имот
притежава ищецът. Не се спори, че въз основа на влязло в сила съдебно решение за
процесния период, за който в полза на ответното дружество е бил издаден изпълнителен
лист срещу ищеца, процесният недвижим имот се е ползвал от Г И Д., а същият имот е
възложен в дял на ищеца едва по силата на съдебна спогодба от 16.06.2015 г. Спори се за
дължимостта на претендираните от ответника парични суми.
По делото е безспорно установено, че срещу А. Д. Г. е бил издаден изпълнителен
лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК.
В конкретния случай въпросът за давността има отношение, доколкото предявената
искова претенция е по реда на чл. 439 от ГПК и на изследване подлежат факти, настъпили
4
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК представлява действие, което прекъсва давностния срок по
смисъла на чл. 116, б. ”в” от ЗЗД. Видно от приложения в изпълнителното дело
изпълнителен лист, същият е издаден на основание именно заповед за изпълнение. С
уважаването на заявлението и издаване на заповедта по чл. 410 от ГПК започва да тече нова
давност. Такава нова давност е започнала да тече и от издаване на изпълнителния лист на
26.06.2010 г. Следва да се отбележи, че всяко от действията, предприети от кредитора за
принудително изпълнение прекъсва давността по силата на чл. 116, б. ”в” от ГПК.
Съобразно с разпоредбата на чл. 115, ал.1, б. ”ж” от ЗЗД докато трае съдебният процес
относно вземането, давност не тече.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че
длъжникът прави вноски срещу задължението си. От приложения заверен препис от
изпълнително дело се установява, че след образуване на изпълнителното дело и изпращане
на покана за доборонлво изпалнение до длъжника, същата е била получена на на 14.03.2011
г. Съгласно ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителна
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни
дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015
г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Доколкото изпълнителното дело е образувано
през 2011 г., давността за вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г. След изпращане на
поканата за доброволно изпалнение по делото не са били извършвани никакви изпълнителни
дейстивя, като едва през 2018 г. Са били изискани справки. Прекратяването на
изпълнителния процес в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпва ex lege, което в
конкретния случай е 10.03.2011 г., на която дата ЧСИ е изпратил поканаза доборволно
изпълнение до длъжника. Изпълнителният процес е бил прекратен по силата на закона, тъй
като двугодишният срок е изтекъл на 26.06.2017 г. Едва на 14.08.2023 г. ЧСИ е прекратил
производството.
Ето защо и с оглед на гореизложеното за съда се налага извод, че вземането на „Т..“
ЕАД е погасено по давност. По изложените съображения предявения иск е основателен и
следва да бъде уважен за претендирания размер.
Съобразно с разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Ето защо съдът намира за погасени по давност и претенциите за разноски.
За пълнота на изследването следва да се посочи, че от момента на погасяване на
вземането по давност – 26.06.2017 г. до момента на образуване на второто изпълнително
дело е изтекла и петгодишна давност.
5
По делото е направено искане от ищеца за присъждане на направените по делото
разноски. Същото като основателно, съобразно с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва да бъде уважено, като в полза на ищеца бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 3 468,32 лв., от които: сумата от 943,32 лв. – платена държавна такса и
сумата от 2 525 лв. – платено адвокатско възнаграждение. В конкретния случай съдът
намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на ответника
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, доколкото размерът на уговореното и платено
адвокатско възнаграждение е минималният такъв, предвиден в т. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не на последно
място съдът съобразява и фактическата и правната обстановка по делото.
По отношение на направеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на направените по делото разноски, на същия съобразно с чл. 78, ал. 3 от ГПК
не следва да бъдат присъждани разноски.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от А. Д. Г., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „О..“, бл. .., вх. А, ет. 5, ап. .. против „Т..” ЕАД, с ЕИК .. със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ”Я..” № .., представлявано от изпълнителния директор А С А че
ищецът не дължи на „Т..” ЕАД сумата от 8 090 лв. /осем хиляди и деветдесет лева/ –
главница, сумата от 4 102,70 лв. /четири хиляди сто и два лева и седемдесет стотинки/ –
неолихвяема сума, сумата от 11385,24 лв. /единадесет хиляди триста осемдесет и пет лева и
двадесет и четири стотинки/ – лихва и сумата от 5 лв. /пет лева/ – присъдени разноски, за
които е образувано изп.д. № .. по описа на ЧСИ В. М., с рег. № .., действаща в района на
СГС, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „Т..” ЕАД, с ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Я..”
№ .., представлявано от изпълнителния директор А С А ДА ЗАПЛАТИ на А. Д. Г., с ЕГН
**********, от гр. София, ж.к. „О..“, бл. .., вх. А, ет. 5, ап. .. на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 3 468,32 лв. /три хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и тридесет и
две стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7