Р Е
Ш Е Н И Е
№ 260211/28.4.2021г. 28.04.2021
година град Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 27.04 2021 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Т.К.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 3417 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Т.П.Д. *** иск, с който се претендира
признаване за установено, че има трудов стаж за периода 22.11.1991 –
04.11.1992 г. , при пълен работен ден и
на пълна работна седмица на длъжността “***“, при посочен начин на заплащане.
В исковата молба се посочва, че за процесния период
ищцата е работила в ЕФ „***“ гр. Я., като в допълнителна молба и с.з. се
уточнява, че в последствие и предвид промяна в законодателството в Р България
наименованието на работодателя е променено на ЕТ „***“ – гр. Я., при пълен работен ден и пълна работна седмица,
за което й било заплащано ежемесечно трудово възнаграждение. При подготовка на
документите си за пенсиониране установила, че фирмата е закрита и без
правоприемник, като при справка в ТП на НОИ се установило, че осигурителят не е
предал разплащателните си ведомости и трудови документи при последното. Излагат
се съображения за основателност на иска и се иска уважаването му.
В законоустановения срок е депозиран отговор на
исковата молба от ответника, с който иска е оспорен като неоснователен на
изложени съображения. Иска се отхвърлянето му и присъждането на юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з. исковата молба се поддържа от
процесуален представител на ищцата.
Ответникът оспорва иска
в депозирана писмена молба.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Представено е копие от трудова книжка на
ищцата , в което е извършено вписване, че е полагала труд в ЕТ „***“ – Я., за
периода 22.11.1991 – 04.11.1992 г., на длъжността ***, при трудово
възнаграждение в размер на 1200 лв.
От Удостоверение № ***/09.12.2020 год. по чл. 5 от КСО се установява, че
разплащателните и трудовоправни документи на ЕТ „***“ гр. Я., ЕФ „***“ гр . Я., ЕТ „***“ гр. Я. и ЕТ „***“ гр. Я. не са приети в
ТП на НОИ – Я.
Предвид възраженията на ответника за липса
на идентичност в наименованието на работодателя по делото е изискано и приложено
ФД № ***/1992 год. на ЯОС със страна – ЕТ „***“. Същото е образувано по молба
на П. Д. П.от 12.03.1992 год., с която е заявил, че желае да бъде регистриран
като търговец с наименование на фирмата „***“, като едноличен търговец на
фирмата „***“. С решение от 18.03.1992 год. П.П. е
вписан в ТР като едноличен търговец под
фирма „***“, със седалище и адрес на управление в гр. Я.С решение от 14.05.1993
год. търговецът е обявен в несъстоятелност.
По делото е прието още копие от трудовата книжка на разпитаната в
качеството на свидетел, Д. А. / с предишна фамилия Д./, при оформяне на която е
посочено, че е полагала труд като *** в ЕФ ***– гр. Я., изписано с думи и ЕФ „***“ Я. , изписано на положените печати,
за периода 06.01.1992 г. – 03.12.1992 год. и копие от трудова книжка на
разпитаната в качество на свидетел С. П./ с предишна фамилия Х./, при оформянето
на която е отбелязано, че за периода 01.07.1991 г. – 01.03.1993 год. е полагала
труд като *** и *** в ЕТ „***“Я. – изписано с думи и ЕФ ***– Я., изписано на положените
печати.
В показанията си свидетелката А. посочва,
че е работила в ЕТ „***- 1992„ в периода 06.01.1992 – 04.12.1992 год.
Работодателят й се казвал П.П.. Най напред фирмата
била „ЕФ“- еднолична фирма, после си сменили името. Помни единствено „***“, но
не и абревиатурите отзад и отпред. Само П. бил собственик. Работила една година
при него като ***. Работното място било в гр. Я., на ул. „***“. Работили заедно
с ищцата, която също била ***ка в същия магазин на
пълен работен ден. От самото начало започнали заедно, заедно
ги назначили, като в края на 1992 год. свидетелката отишла на борсата.
Св. П. посочва, че е работила в ЕТ „***“ година и няколко
месеца, от лятото на 1991 год. до октомври – ноември 1992 год. Отначало била
нещо като ***, след това се преместила да работи в хранителния магазин. Мисли,
че била еднолична фирма, но не помни с точност. Собственик бил П.П.. Ищцата работела в същата фирма, мисли, че запознали
заедно и работили докато закрият фирмата, която фалирала някъде края на ноември
1992 год., когато и се преместили в друга фирма. Били на пълен работен ден.
Нямало прекъсване на периода, в който са работили. П.П.,
който бил свекър на свидетелката починал през 2005 год. и не знаела дали имало
предаване на документи в НОИ.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.1,
ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен
ред.
По реда на Закона за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР) може да се установява
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби.
Според чл.3, ал.2 от ЗУТООСР, искът за установяване на трудов стаж се предявява
срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма
правоприемник - само срещу съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт. В текста на чл.5 от Закона е посочено кога
искът е допустим, като в случая конкретно приложима е нормата на
чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, съгласно която когато осигурителят е прекратил дейността
си, без да има правоприемник, се представя удостоверение от съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното
стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Такова удостоверение,
според което ведомостите на ЕФ „***“ и
ЕТ „***“ не са приети в ТП на НОИ Я. по
настоящото дело е приложено и според съда е достатъчно условие за допустимост
на иска.
По същество искът се
преценява като основателен, предвид следното:
Според Тълкувателно решение №
59/01.06.1962 г. на ОСГК на ВС, приложимо и след приемането на ЗУТОССР съгласно
актуалната практика на ВКС (напр. Решение № 401/22.02.2016 г. по гр.д.№
228/2015 г., ІV г.о. по чл. 290 от ГПК) преценката, която следва да се прави на
писмените доказателства, следва да бъде конкретна за всеки отделен случай, като
се изхожда единствено от това дали установяват вероятността на претендирания
стаж или не. В случая ищцата е представила копие от трудовата си книжка.
Ответникът излага доводи за нередовност на вписванията в нея, в нарушение на
чл.6 ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж при прекратяване на
трудовото правоотношение. Действително в трудовата книжка липсва удостоверяване
по изисквания от Наредбата начин на продължителността на стажа, с оглед на
което не е могла да послужи като документ за пенсионирате на ищцата, което пък
обуславя правния интерес да установява стажа по съдебен ред. В т.8 от ППВС 8-63
(от 26.06.1963 г.), явяващо се задължителна съдебна практика, е прието, че
необходима предпоставка за предявяване на иск за установяване на трудов стаж е
липсата на писмени доказателства, годни да установят същия в производството по
отпускане на пенсия. Съгласно Тълкувателно решение №2/06.06.2015
г. на ОСГК на ВКС, при липса на официални удостоверителни документи за
установяване на трудовия стаж на лицата, единствено приложим и допустим е
исковият ред по специалния закон. Т.е спорът може да бъде разрешен само по
съдебен ред.
От представената и приета по
настоящото дело трудова книжка на ищцата,съдът констатира,че в същата е
записано,че ищцата е била назначена в ЕТ „***“ – Я. и, че е прекратено трудовото й правоотношение
на 04.11.1992 год. Не може да се вмени във вина на ищцата,че трудовата й книжка при напускане не е била
оформена съгласно разпоредбата на чл.6,ал.1 Наредбата за трудова книжка и
трудовия стаж при прекратяване на трудовото правоотношение,каквото възражение е
направено от ответника,тъй като това не е било в нейната компетентност.
По отношение различието в
наименованието на работодателя, съдът намира следното: Действително в процесния
случай в трудовата книжка на ищцата е
вписан работодателят ЕТ „***“Я. По делото са представени безспорни
доказателства,че предвид промяна в действащото законодателство и изричното
задължение лицата, които извършват търговска дейност по смисъла на ТЗ в 6 – месечен срок от влизане в сила на
закона да се регистрират, както и че съгласно ТЗ от 01.07.1991 год. –
едноличната фирма се смята за
едноличен търговец, като към регистрираното наименование се прибавя името, съгласно чл. 59, ако липсва, то логично, а и от
представените по делото доказателства се установява идентичност на ЕФ „***“ и
ЕТ „***- 92“, като последващото наименование на ЕТ
напълно отговаря на изискванията на закона и въведените промени.
Също така настоящия съдебен
състав не споделя възражението на ответника за допускане и събиране на гласни
доказателства,чрез разпит на свидетели.Свидетелските показания са допустими, тъй
като е налице писмено доказателство, изготвено от работодателя по време на полагане
на стажа, което установява вероятността на трудовия стаж. Това доказателство е
сред изрично изброените в чл.6 ал.2 от ЗУТОССР, а именно посочено е в т.5.
Поради наличието на писмено начало, съдът кредитира свидетелските показания,
установяващи мястото и периода на работа, длъжността на ищцата, работното време
и заплащането на труда. Претендираният стаж
попада в посочения от гласните доказателства период от време на полагане на
труда от ищцата. Налице са и писмени доказателства, че свидетелските А. и Д. са
работили при същия работодател през периода на претендирания стаж.
С оглед на всичко изложено
до тук и въз основа на всички писмени и
гласни доказателства следва да се приеме,че действително ищцата е работила през
процесния период по трудово правоотношение на длъжност „***“, без да е прекъсвала трудовия си стаж, на
пълен работен ден при пълна работна седмица.
По разноските:
Съгласно чл.9,ал.1 ЗУТОССР държавни такси
по дела за установяване на трудов и осигурителен стаж не се събират,поради
което независимо от изхода на спора ответникът не дължи такава.
Съгласно разясненията дадени с Т.Р. №
2/06.06.2016 г. по тълк.дело
№ 2/2015 год.,ОСГК на ВКС,в производството по чл.1,ал.1,т.3 ЗУТОССР са
приложими общите правила на ГПК за присъждане н разноски. Предвид това и на
основание чл.78,ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят направените от
нея съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Съдът не възприема направеното възражение от
страна на пълномощника на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар.
Освен, че не се касае за трудов спор
между работник и работодател по смисъла на чл. 357 от КТ, за който да е
приложима т.1 на ал.1 от чл.7 на Наредба № 1/2004 год., след последните
изменения в същата от 31.07.2020 год. заплатеното възнаграждение в размер на
300 лв. се явява но-ниско от минимума предвиден в Наредбата.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.1, ал.1
т.3 Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред по
отношение на ТП на НОИ – гр. Я., ул***, че Т.П.Д.,
ЕГН ********** е полагала труд като “***”
в ЕФ „***“ гр. Я., с последващо наименование на фирмата ЕТ „***“ гр. Я. за периода от 22.11.1991 – 04.11.1992 г., без да е прекъсвала трудовия си стаж, на
пълен работен ден ,при пълна работна седмица.
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.1 ГПК, ТП на НОИ –
гр. Я., *** да заплати на Т.П.Д., ЕГН **********
разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: