Решение по дело №1806/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Министъра на туризма против решение № 31/02.06.2023 г. по АНД № 26/2023 г. на Районен съд – Царево. С оспорения съдебен акт е отменено наказателно постановление № Т-НП-5 от 12.12.2022 г. на Министъра на туризма, с което за нарушение на чл.31, ал.1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), на „Чайка 6“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 4 000 лв. на основание чл.31, ал.1 от ЗУЧК.

Касаторът оспорва решението с твърдения, че същото е неправилно и в противоречие с материалноправните разпоредби. Счита, че сключеният с „Чайка 6“ ЕООД договор за наем на морски плаж „Мечата дупка 2“ е прекратен едностранно, от което следва, че дружеството няма право да поставя и предоставя плажни принадлежности. Иска се отмяна на обжалваното решение.

Министърът на туризма оспорва и определение № 78 от 21.07.2023 г., постановено по АНД № 26/2023 г. по описа на Районен съд – Царево, с което е допълнено решение № 31/02.06.2023 г. по същото дело, в частта относно разноските, като в полза на жалбоподателя са присъдени такива в размер на 400 лв.

В частната жалба се твърди, че в определението не са посочени датата на връчване на съдебното решение на „Чайка 6“ ЕООД, както и датата на подаване на искането за допълване на решението. Цитирано било грешно основание за дължимостта на разноските, както и че е посочен срок за обжалване на определението, който не е съобразен с чл.248, ал.3 от ГПК. Иска се отмяна на обжалваното определение.

В съдебно заседание касаторът редовно уведомен, не се явява и не се представлява, постъпило е становище, в което се поддържа жалбата и се излагат съображения по съществото на спора.

Ответникът „Чайка 6“ ЕООД, ЕИК *********, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Постъпил е отговор на касационна жалба, както и становище, в което са наведени доводи за неоснователност на жалбата и подробни мотиви относно законосъобразността на оспореното решение, иска се същото да бъде оставено в сила, както и присъждане на разноски.

За Прокуратурата на Република България се явява прокурор Мирослав Илиев от Окръжна прокуратура – Бургас, който излага становище за основателност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас намира, че касационната жалба и частната жалба са процесуални допустими като подадени в срока по чл.211 от АПК и чл.248, ал.3 от ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

І. По отношение на касационната жалба:

С оспореното решение Районен съд – Царево е приел, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение. Според съда към момента на проверката е бил налице висящ съдебен спор, с предмет установяване на това, че наемният договор не е валидно прекратен и жалбоподателят е имал право да поставя и предоставя плажни принадлежности. При съставянето на АУАН и при издаването на атакуваното НП според съда са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно: неяснота относно датата на извършването на нарушението и неговата квалификация, която се разминава в АУАН и атакуваното НП. Това препятства както правото на жалбоподателя да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му, така и преценката на съда за материална законосъобразност на постановлението. По тези съображения съдът е отменил НП.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред съответния административен съд.

Предмет на касационна проверка съгласно чл.218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Касационната съдебна инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на фактическите констатации, приети от първоинстанционния съд при спазване правилата за събиране, проверка и оценка на доказателствата.

От фактическа страна по делото е установено, че при извършена на 01.07.2022 г. проверка на морски плаж „Мечата дупка 2“ от длъжностни лица от Министерството на туризма било установено, че на морския плаж са поставени плажни принадлежности (30 бр. слънцезащитни чадъра и 63 бр. шезлонга), които според административнонаказващия орган се предоставят на посетителите на посетителите на плажа срещу консумация от разположеното в близост до тях заведение за бързо обслужване.

Съгласно чл.31, ал.1, предл. второ от ЗУЧК, който, без да има право на това разполага плажни принадлежности, които предоставя възмездно на посетителите на морския плаж и/или обвързва предоставянето им на посетителите на морския плаж като добавка към продавана стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на друга стока или услуга, се наказва с глоба от 2 000 до 6 000 лв. или с имуществена санкция от 4 000 до 20 000 лв.

В конкретния случай районният съд не е съобразил, че дружеството е санкционирано, не за това, че е разположило плажни принадлежности, които предоставя възмездно на посетителите на морския плаж, по реда на чл.31, ал.1, предл. първо от ЗУЧК, а за това, че обвърза предоставянето им с друга услуга. В този смисъл безпредметно е коментирането на факта дали към датата на проверката „Чайка 6“ ЕООД е бил наемател на морския плаж по силата на валиден договор за наем. Още повече, че в НП правната неопределеност на правото на ползване на морския плаж е коментирана и взета предвид.

Според касационния състав в провелото се производство не са събрани доказателства за извършване от страна на „Чайка 6“ ЕООД на нарушение на чл.31, ал.1, предл. второ от ЗУЧК. В съставения АУАН е посочено, че се предоставят плажни принадлежности срещу консумация от търговски обект, като това било установено чрез въпроси към посетители на плажа, които заявили, че ползват принадлежностите само срещу консумация. Липсват данни актосъставителят да е присъствал при извършване на нарушението. Приемайки, че актосъставителят е констатирал извършването на нарушението, то е следвало същият да събере достатъчно данни, от които надлежно да се докаже неговото реализиране, като например писмени сведения от посетителите на плажа.

От друга страна по делото са представени фискални касови бонове и е приета съдебно-счетоводна експертиза, от която става ясно че дружеството „Чайка 6“ ЕООД има осчетоводени приходи от предлагани плажни принадлежности, на цени посочени в договора за наем.

В тази връзка касационният състав намира, че извършването на нарушението не е доказано и НП следва да се отмени, като решението на районния съд следва да бъде оставено в сила, но по изложените в това решение мотиви.

ІІ. По отношение на частната жалба:

За да уважи искането на жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските съдът е приел, че разноски се дължат, тъй като НП е отменено.

Молбата за допълване на съдебното решение в частта на разноските е подадена в законоустановения срок.

Изводът за дължимост на разноските е формиран при правилно приложение на материалния закон.

Разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН гласи, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Същевременно чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съдът намира, че посочването на разпоредбата на чл.63 от ЗАНН в определението не е порок, който да води до незаконосъобразност, доколкото същото е съобразено изцяло с материалния закон.

Същото важи и за посочването на срока на обжалване, доколкото това не преклудира възможността на страната да оспори определението и същата се е възползвала от тази възможност.

Предвид изложеното оспореното определение следва да се остави в сила.

С отговора на касационната жалба е поискано присъждане на разноски в полза на ответника по касация, но такива не следва да се присъждат, тъй като в настоящото производството не са представени доказателства за извършени разноски.

Предвид изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН и чл.221 от АПК, Административен съд – Бургас, XXVI-ти състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила Решение № 31 от 02.06.2023 г. по АНД № 26/2023 г. по описа на Районен съд – Царево.

Решението е окончателно.

ОСТАВЯ в сила Определение № 78 от 21.07.2023 г. по АНД № 26/2023 г. по описа на Районен съд – Царево.

В тази част съдебният акт е с характер на определение, което е окончателно.

	Председател:
	Членове: