Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 3524 22.10.2018 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, II състав, в публично заседание на двадесети
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12015 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба на „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 против П.И.К., ЕГН ********** *** и К.А.А., ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 430 и сл. от ТЗ.
Ищецът твърди, че по силата на договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2014 г. предоставил на ответника П.К. кредит в размер 15 000 лв. За обезпечаване на вземането по процесния договор между ищеца и ответника К.А. бил сключен договор за поръчителство на 10.05.2014 г. Твърди, че кредитът бил усвоен изцяло по разплащателна сметка на кредитополучателя и следвало да бъде върнат чрез 120 месечни погасителни вноски с падежна дата 25-то число на текущия месец. Уговорена била възнаградителна лихва с годишен лихвен процент 11,45 % при специални преференциални условия, съответно 12,45 % при изгубване правото на ползване на преференциите. Всяка вноска включвала главница и лихва от 11,45 % годишно. Неразделна част от договора били Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, приети от ответника. В т. 19.2 ОУ било предвидено, че при допусната от длъжника забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем, като до предявяване на молба за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер 10 пункта. Предвид допуснатото неизпълнение по договора за кредит, изразяващо се в забава на плащане от страна на кредитополучателя на уговорените месечни погасителни вноски, кредитът станал предсрочно изискуем на 25.05.2016 г. В тази връзка, преди да предприеме необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред ищецът изпратил уведомление с изх. № 11-20-00792/10.05.2016 г. до ответника П.К., в която се съдържало уведомление, че поради допуснатата забава в така договорените плащани, свързани с погасяване на задължението по договора за кредит от 10.05.2014 г., банката обявява същия за предсрочно изискуем. Сочи се, че уведомлението е получено лично от кредитополучателя на 17.05.2016 г. След обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията, ответникът дължал на ищеца оставащата главница до края на срока на договора в размер 14392,58 лв., неплатената възнаградителна лихва, включена във вноските, дължими за период от 25.12.2015 г. до 08.08.2016 г., в размер 1170,12 лв., както и наказателна лихва в размер 299,98 лв. за периода от 02.01.2016 г. до 08.08.2016 г. Ответникът дължал на банката и заемни такси, регламентирани в чл. 15 от договора за кредит, в размер 120 лв. За тези си вземания ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и с изпълнителен лист срещу кредитополучателя и поръчителя, издадени по ч.гр.д. №12557/2016 г. по описа на ПдРС, ХІІ гр. с. Въз основа на изложените обстоятелства и доколкото се твърди, че ответниците са възразили срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414 ГПК, в исковата молба е формулиран петитум на искове за установяване на горепосочените вземания, ведно със законна лихва върху главницата от датата на заявлението. Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, първата ответница е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който прави възражение за недължимост на претендираните суми. Твърди, че представеното извлечение от счетоводните книги на банката са неверни, тъй като има множество неотразени плащания както от нейна страна, така и от страна на ответницата К.А.. Имало и служебно удържани суми от сметката, от постъпили социални помощи. Твърди, че не е получавала писмо за предсрочна изискуемост от банката. Заявява, че подписът положен на приложените документи за получаване не е изпълнен от нея, както и името, не е изписано от нея. Твърди, че не е получавала писмо за прехвърляне на дълга към трето лице, а именно „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Подписите на приложените документи не са нито нейни, нито на К.А.. Счита, че лихвите, неустойките и другите такси са неправилно начислени и неверни и са опорочени след като размера на главницата не отговаря на реалния такъв.
В срока по чл. 131 от ГПК втората ответница не е депозирала писмен отговор.
С Определение от 19.03.2018 г., на страната на ищеца, като трето лице-помагач е конституирано „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 20217122. В предоставения му срок, не взема
становище по основателността на исковете.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 12557/2016 г. на ПРС, XII гр. с-в, вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е
подадено в срока по чл. 414, ал.2 ГПК и искът, по който е образуван настоящият
процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и
подлежи на разглеждане по същество.
Видно от приложения договор за кредит за текущо потребление се установява, че
същият е сключен на 10.05.2014 г. между „Банка ДСК” ЕАД и ответницата П.И.К.. На последната бил отпуснат кредит в
размер на 15 000 лева, подлежаща на връщане чрез 120 месечни погасителни
вноски, всяка с падеж 25-то число на текущия месец. Уговорена била
възнаградителна лихва с годишен лихвен процент 11,45 % при специални
преференциални условия, съответно 12,45 % при изгубване правото на ползване на
преференциите. Всяка вноска включвала главница и лихва от 11,45 % годишно. За
обезпечаване на вземането по договора бил сключен договор за поръчителство от
същата дата, между „Банка ДСК” ЕАД и К.А.А., представляващ неразделна част от
договора за кредит. Съгласно клаузите на договора за поръчителство била
уговорена отговорността на поръчителя за дълг на П.К. по договор за кредит за
текущо потребление от 10.06.2014 г., като поръчителят се е задължил да отговаря
солидарно с кредитополучателя и се е задължил спрямо кредитора при неизпълнение
от кредитополучателя при договорените в договора условия. Неразделна част от
договора са Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление,
подписани и приети от кредитополучателя и поръчителя. В т.19.2 ОУ е предвидено,
че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият
остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване
на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер 10
процентни пункта.
С нарочно уведомление полученото от П.К. на 17.05.2016 г. банката я е уведомила, че обявява кредита за предсрочно изискуем, поради забава в погасяване на задълженията.
Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че кредитът е усвоен изцяло и еднократно на 11.05.2014 г. Кредитополучателят е изплатил сумата 4206,44 лева, с която са погасени, както следва: главница в размер 1101,79 лева; договорни лихви от 2592,87 лева; капитализирана лихва от 494,37 лева и сакнционна лихва от 17,41 лева. Актуалният размер на задълженията по процесния договор за кредит възлиза на, както следва: главница – 14392,58 лева, договорна /възнаградителна/ лихва – 1170,12 лева за периода от 25.12.2015 г., надбавка за забава – 299,98 лева за периода от 25.11.2015 г. до 09.08.2016 г. и заемни такси в размер на 120 лева.
Установява се още, че на 13.03.2017 г. банката кредитор сключила с третото лице-помагач „ОТП Факторинг България“ ЕАД договор за цесия относно прехвърляне на вземания, сред които било и това по сключения с П.И.К. договор. Във връзка с това до първата ответница било изпратено съобщение, което не е било потърсено, видно от приложената по делото пощенска разписка. К.А. била получила съобщението лично.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Между „Банка ДСК“ ЕАД и
П.И.К. в качеството и на кредитополучател са възникнали правоотношения по
договор за банков кредит по смисъла на чл. 430 ТЗ, по
силата на който посоченото дружество се е задължило да предостави на ответницата
сумата 15 000 лева при договорени условия и срок,
която сума последната се е задължила да върне по установения между тях начин –
чрез равни месечни погасителни вноски. Договорът бил обезпечен с договор за
поръчителство, по силата на който К.А.А. в качеството й на поръчител се е
задължила да отговоря солидарно за задълженията на кредитополучателя. Уговорена
е била и възнаградителна лихва по кредита, включена като част от всяка
погасителна вноска. Установява се, че ищецът е изпълнил своето задължение, а именно
– да предаде на кредитополучателя уговорения кредит. В тази връзка съдът изцяло
кредитира приетата по делото съдебно счетоводна експертиза, като обективно и
компетентно изготвена и неоспорена от страните, според която сумата по договора
е постъпила по сметка на кредитополучателя в деня следващ дата на сключване на
договора. С това за първата ответница е възникнало насрещното задължение да
върне кредита в уговорения срок. От заключението на счетоводната експертиза се
установява още, че последната е извършила плащания, с които вземанията на
кредитодателя не са напълно погасени.
Съобразно клаузата на чл. 14 от договора за кредит неразделна част от него са Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, в раздел VІІ, чл. 19.2 от които е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта. При всички положения уговорената предсрочна изискуемост на задължението обаче не настъпва автоматично само с факта на неплащане на договорения брой последователни вноски с настъпил падеж, а още и с упражняване правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. В този смисъл освен обективният факт на неплащането, е необходимо и кредиторът да упражни правото си да обяви кредита за изискуем преди крайния му падеж. Според т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора или с други думи до длъжника трябва да е стигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. В настоящия случай съдът намира, че са налице и двете предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. С оглед на неоспореното заключение на в. л. М., според което последната погасителна вноска по кредита по главницата е извършена на 25.07.2015 г., то в съответствие с постигнатата в раздел ІІ, чл. 19.2 ОУ договореност настоящият състав приема, че поради допусната забава в плащанията на погасителните вноски по договора над 90 дни, които са изтекли на 25.10.2015 г., то към 17.05.2016 г. се е осъществил първият елемент от фактическия състав на потестативното право на кредитора на предсрочно събиране на вземанията му по договора за кредит, като както се посочи по-горе в настоящото изложение - за реализирането му следва да е извършено уведомяване на длъжника, че го упражнява.
В срока за отговор на исковата молба първата ответница е оспорила обстоятелството, че е била уведомена от ищеца – „Банка ДСК” ЕАД, че упражнява правото си да обяви вземанията по договора за кредит за предсрочно изискуеми. Съдът намира същото за неоснователно, доколкото видно от приетите по делото писмени доказателства, се установява, че с уведомление за предсрочна изискуемост и обратна разписка от 17.05.2016 г. П.К. е получила съобщението лично. Ето защо съдът приема, че волеизявлението на ищцовото дружество за обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми, е достигнало до кредитополучателя преди подаване на заявлението.
Същевременно между банката и втората
ответница по делото е възникнало правоотношение по договор за поръчителство, с
който последната се е задължила спрямо кредитора по договора за кредит да
отговаря за изпълнение задължението на кредитополучателя. Договорът за
поръчителство е сключен в писмена форма, както изисква разпоредбата на чл. 138 ЗЗД и валидно обвързва втората ответница. По силата на закона – чл. 140 ЗЗД, и
по силата на изричната договореност, поръчителството се простира върху всички
последици от неизпълнението на главното задължение, включително лихви и
разноски по събиране на вземането. Налице е формирана съдебна практика,
съгласно която шестмесечният срок по 147, ал. 1 от ЗЗД тече от момента, когато
главното задължение е станало изискуемо изцяло, респ. – тече от момента на
настъпването на предсрочната изискуемост на целия дълг – с достигането на
волеизявлението на кредитора за това до главния длъжник /в т.с. решение №
23/24.03.2015 г. по търг. дело № 1717/2013 г. на I-во
търг. отд. на ВКС/. От момента на обявяване на тази изискуемост – 17.05.2016 г.,
до датата на подаване на заявлението – 09.08.2016 г. не е изтекъл шестмесечния преклузивен
срок по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД, поради което съдът намира, че отговорността й на
поръчителя по договора за кредит не е погасена и предявените установителни
искове са основателни.
От заключението на приетата по делото
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че неплатената главница е в
размер на 14 392,58 лева; 1 170,12 лева – неизплатена договорна лихва; 299,98
лева – санкционираща лихва и 120 лева – заемни такси. И тъй като до датата на
приключване на съдебното дирене ответниците не ангажираха доказателства за
погасяване на предсрочно изискуемите вземания на банката по договора за кредит
в посочените от неоспореното заключение на вещото лице размери, то съдът
намира, че е налице неизпълнение на тези договорни задължения, поради което
установителните искове за същите като доказани по основание и размер следва да
бъдат уважени.
Не на последно място следва да се посочи,
че съдът намира и за неоснователни доводите на първата ответница, свързани със
съобщаването на извършената цесия. Прехвърлянето на вземането е извършено след
издаване на заповедта за изпълнение, като искът е предявен от стария кредитор /цедента/,
което е допустимо с оглед указанията дадени в т.10 б на Тълкувателно решение №
4/2014г. по т.д. № 4/2013г. Освен това валидността на цесията и съобщаването й
имат отношение към въпроса на кой длъжникът следва да изпълни, за да се
освободи от задължението, но не и към съществуването на цедираното вземане.
По отношение на разноските:
При този изход ищецът има право на деловодни разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Последният е направил съответно искане, представил
е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на 406,05
лева – платена ДТ и 100 лева – депозит ССчЕ. Разноските за юрисконсултско
възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да бъдат определени от
съда съобразно редакцията на чл. 78 ал. 8
от ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, действаща към датата на постановяване
на решението и приключването на съдебното дирене. Съгласно нея присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от ЗПП. азпоредбата е процесуална, тъй като
предвижда правомощия на съда да определя възнагражденията по посочения ред.
Процесуалните норми, съществуващи в момента на разглеждане на делото, са
задължителни за съда независимо от това, кога са възникнали материалноправните
отношения по даден спор и следва да се прилагат и по висящите производства,
като в случая не са предвидени изключения в преходните и заключителни
разпоредби на закона за изменение на ГПК
Съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, към която препраща чл. 37 от Закона за правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 300 лева, за защита по заповедни производства от 50 до 150 лева.
Поради изложеното ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева по заповедното производство. С оглед конкретната фактическа и
правна сложност, извършените процесуални действия с оглед защита интересите на
ищеца и предвид, че материалният интерес по него е над 10 000 лева, съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Така общият размер
на разноските за двете производства, дължими в полза на ищеца, е 1025,70 лева,
който следва да бъде присъден в тежест на ответниците.
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.И.К. с ЕГН **********, с адрес: *** в качеството й на кредитополучател и К.А.А. с ЕГН **********, с адрес: *** в качеството й на поръчител, дължат солидарно на “Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Московска“ № 19 следните суми: 14392,58 лева /четиринадесет хиляди триста деветдесет и два лева и петдесет и осем стотинки/ – главница по договор за потребителски кредит за текущо потребление от 10.05.2014 г., обезпечен с договор за поръчителство от 10.05.2014 г.; 1170,12 /хиляда сто и седемдесет лева и дванадесет стотинки/ – договорни лихви за периода 25.12.2015 г. – 08.08.2016 г.; 299,98 лева /двеста деветдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки/ - наказателна лихва за периода от 02.01.2016 г. до 08.08.2016 г.; 120 лева /сто и двадесет лева/ - заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от 09.08.2016 г. до окончателното й изплащане, за които вземания “Банка ДСК” АД, ЕИК ********* се е снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по частно гр. д. № 12557 по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2016 г.
ОСЪЖДА П.И.К. с ЕГН **********, с
адрес: *** в качеството й на кредитополучател и К.А.А. с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплатят солидарно на Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр. София, ул. „Московска“ № 19: сумата 656,05 лева /шестстотин петдесет и шест
лева и пет стотинки/ - разноски по гр. д. № 12015 по описа на Районен съд –
Пловдив, II гр. с. за
2017 г. и сумата 369,65 лева /триста
шестдесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/ - разноски по ч. гр. д. № 12557 по описа на
Районен съд – Пловдив, ХІІ гр. с. за 2016 г.
Решението е постановено при участието на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 20217122, като трето лице - помагач на страната на ищеца „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ : /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.