№ 134
гр. Кюстендил, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500197 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от
**********************, ЕИК **********************, чрез адв. П.В.,
съдебен адрес: гр. София, ул. „**********************, ет. Е, ап. 3, срещу
решение № 260002 от 11.01.2022 г. постановено по гр. д. № 425/2021 г. на
КРС, с което е отхвърлил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, с който
********************** е поискал да бъде признато за установено, че
ответника А.А.Т. му дължи вземане, предмет на издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2018/2020 г.
по описа на КРС.
Въззивникът счита решението за неоснователно и незаконосъобразно.
Излага, че съдът не му е дал указания да представи целия договор за цесия и
едва след непредставянето му да изключи доказателството от материалите по
делото. Твърди, че ответникът не е оспорил цесията с отговора на исковата
молба, а само е изложил, че не е запознат с нея. Сочи, че КРС е нарушил чл.
10 ГПК, не е осигурил възможност на ********************** и съдействие
за установяване на фактите. Моли съдът да отмени решението и да постанови
такова, с което да уважи предявеният иск. Моли съдът да приеме като
доказателство договор за цесия в цялост и приложения към него.
В срок е подаден отговор на въззивна жалба от А.Т., чрез адв. А.И..
Сочи, че жалбата е недопустима и неоснователна. Излага, че решението е
правилно и законосъобразно. Моли съдът да го потвърди. Посочва, че
искането за приемане на писмените доказателства е недопустимо на осн. чл.
1
266 ГПК. Моли да му бъдат присъдени разноски.
При съобразяване на данните по делото, настоящият състав е приел
жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страни в рамките на
законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за
разглеждане в открито съдебно заседание.
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Въззивната инстанция, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от
ГПК, извърши служебно проверка на валидността на обжалваното решение и
прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че същото
представлява валиден и допустим съдебен акт.
Съдът не констатира неравноправни клаузи в договора за потребителски
кредит.
След преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на
събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение
и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Районен съд Кюстендил е бил сезиран с установителен иск с правна
квалификация с което е отхвърлил иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 240, ал. 1, чл. 99, ал. 1 и чл.
79, ал. 1 ЗЗД, относно признаването за установено, че ответника А.А.Т. дължи
на ********************** 4 500 лв. – частично от общото задължение за
12 288.98 лв. главница по договор за потребителски кредит и 500 лв. –
частично от 7 033,76 лв. възнаградителна лихва за периода от 01.10.2017 г. до
10.08.2020 г., и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК –за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2018/2020 г. по описа на
КРС. Твърди се, че вземането произтича от договор за потребителски кредит
и е било цедирано от банката в полза на ищеца, като впоследствие е обявено
за предсрочно изискуемо.
За да бъде уважен искът ищецът трябва да се докаже: наличието на
валидно облигационно отношение по предоставяне на банков кредит за
текущо потребление; предоставяне на сумата; неизпълнение на задълженията
по кредита и обявяването му за предсрочно изискуем на длъжника; валидно
сключен договор за цесия и съобщаването му на длъжника; размера на
вземането. В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че
отговорността му е погасена по давност.
1. По делото е установено и неоспорено от ответника, че на 07.06.2011 г.
между „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД, настоящо наименование
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, в качеството му на кредитор и А.А.Т., в
качеството му на кредитополучател е сключен договор за потребителски
кредит № FL589888, по силата на който банката е предоставила на последния
2
паричен кредит в размер на 12 510 лв., със срок на погасяване 02.06.2021 г.
2. От приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че Т. е усвоил сумата на
07.06.2011 г.
3. Въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния съд, че
ищецът не е доказал сключването на договора за цесия.
От исковата молба е видно, че ищецът основава активната си
процесуална легитимация за предявяване на иска срещу Т. от качеството си
на цесионер-приобретател по договор за възлагане на вземания между
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и ********************** от 2016 г. Пред РС
ищецът е представил единствено трета и петдесет и втора страница от
договора. С оглед на основните начала определени от законодателя в чл. 7, ал.
1 и чл. 10 ГПК и на конкретния спор, първоинстанционният съд е трябвало да
остави исковата молба без движение по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. чл. 127,
ал. 2 ГПК и да даде указания на ищеца да представи в цялост договора за
цесия или да му укаже същото с проекто-доклада по чл. 140 ГПК или в хода
на делото.
Въззивната жалба на ********************** съдържа обосновано
оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушение на
съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото, по-конкретно,
че съдът не му е указал да представи в цялост договор за цесия. С оглед на
предоставената на страната възможност да предприеме процесуални действия
по посочване на относими за делото доказателства, които е пропуснала да
извърши в първата инстанция, поради непълнота или неточност на доклада,
постановена в т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.
дело № 1/2013 на ВКС, ОСГТК, настоящият състав приема, че е допустимо да
приемане на представения от въззивника с въззивната жалба договор за цесия
с всички страници от 1-ва до 52-ра, включително, които не са били изискани
от районния съд.
Трябва да се отбележи на първо място, че договорът за цесия се
дефинира като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната
връзка чрез промяна на активната страна в нея, или това е договорът за
отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо
на тази връзка лице. Този договор се определя още като каузален,
неформален и консенсуален - Решение № 40/13.05.2010 г. на ВКС по т. д. №
566/2009 г., ТК, І т. о. В хода на делото пред районния съд са представени
достатъчно доказателства, от които да стане ясно съдържанието му и да бъде
доказано съществуването му. На второ място, действителността на договора
за цесия не е била оспорена от страна на ответника. На трето място, в т. 2.1.1.
от представения договор е посочено, че прехвърлителят се съгласява да
прехвърли на приобретателя всички свои права, права на собственост, облаги
и участия върху вземанията, а приобретателят се съгласява да приеме това
прехвърляне, сключено в съответствие с чл. 99 и 100 от ЗЗД. В т. 1
определения и тълкувания страните са посочили, че вземания означават
вземания произтичащи от договор за заем – главници и лихви върху
3
главници, такси, комисионни и други суми, както и акцесорни права на
прехвърлителя – привилегии, обезпечения, поръчителства и др. Изрично е
посочено, че договора не представлява новация. Видно от „Приложение към
потвърждение за извършената цесия“, което е подписано от цедента и
цесионера, се прехвърля и вземането по договор за потребителски кредит №
FL589888, уникален номер на случая 4227039 от 07.06.2011 г., с име на
длъжника А.А.Т., с дължима сума към 31.12.2015 г. 19 322,74 лв., от които
главница: 12 288,98 лв., лихви: 7 033,76 лв., такси и разноски: 0.00 лв.
Изложеното е достатъчно да обоснове активната материална
легитимация на ищеца в качеството му на приобретател на процесните
вземания по силата на договора за цесия, които е произвел действие по
отношение на длъжника с факта на връчване на уведомлението по чл. 99 ЗЗД.
4. Прехвърлянето на вземането е валидно съобщено на длъжника на
10.08.2020 г., чрез куриерската фирма „МиБМ ЕКСПРЕС“ ООД, с
получаването от сестра му на уведомление с изх. № 528/27.08.2020 г.
изпратено от адвокат П.В. – в качеството му на пълномощник на цесионера
**********************, съгласно пълномощно от 02.05.2017 г., последния
упълномощен от цедента „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, съгласно нотариално
заверено пълномощно от 18.01.2016 г.
Цедентът може да упълномощи трето лице, включително цесионера, да
извърши уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име, като с това не е
налице заобикаляне на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. ЗЗД, тъй като
длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на
трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия
кредитор, в която насока е и досегашната практика на ВКС по чл.290 ГПК –
решение № 137/ 02.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г. на III ГО на ВКС.
5. Със същата пратка на 10.08.2020 г., кредиторът е уведомил длъжника,
че обявява задължението му за предсрочно изискуемо. Волеизявлението му е
обективирано в уведомление с изх. № 528/27.07.2020 г. Последното действие
е допустимо и валидно, защото със сключване на договора за цесия върху
новия кредитор преминават всички права, които старият кредитор е имал по
отношение на длъжника във връзка със съществуващото към момента на
сключване на цесионната сделка вземане към длъжника, в това число и да
обяви кредита за предсрочно изискуем при наличие на предвидените в
договора предпоставки за това – решение № 204 от 25.01.2018 г., т.д. №
2230/2016 г. ВКС.
По отношение на длъжника, след като цесията му е съобщена по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, титуляр на вземането е цедентът - чл. 99, ал. 4 ЗЗД, поради което
той, в качеството си на кредитор, е легитимиран да иска изпълнение на
вземането на падежа и при липсата на надлежно изпълнение да лиши
длъжника от преимуществото на срока, когато същият е уговорен в полза на
длъжника, при наличие на предпоставките, посочени договора, съответно при
осъществяване на установени за това в закона юридически факти за обявяване
на предсрочната изискуемост.
6. По делото е установено неизпълнение от страна на длъжника на
4
задълженията му по договора за потребителски кредит.
Съгласно съдебно-счетоводната експертиза последната вноска, която Т.
е направил е на 26.05.2015 г. В чл. 15 от договора за потребителски кредит №
FL58988/02.06.2011 г. е посочено, че при непогасяване изцяло или отчасти на
която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и
неизпълнение на което и да е друго задължение по договора, задължението
става предсрочно изискуемо.
С помощта на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
задължението на кредитополучателя Т. за целия период на действие на
договора за потребителски кредит е както следва: главница – 12 288,98 лв.,
възнаградителна лихва до датата на предсрочната изискуемост – 10 246,30 лв.
Възраженията на длъжника за изтекла погасителна давност по
отношение на главницата и възнаградителната лихва са частично
основателни.
6.1. По отношение на главницата:
6.1.1. При разсрочването на едно парично задължение, което по
естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при
уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се
касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съдебната
практика приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в
интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на
кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. Задължението
продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът
на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена
предсрочната изискуемост (в т. см. мотивите към Тълкувателно решение
5/2019 от 21.01.2022 г. на ОСГТК, ВКС).
Следователно, спрямо процесното вземане е приложима общата 5-
годишна погасителна давност.
6.1.2. Обявяването на предсрочната изискуемост може да стане по всяко
време, когато са налице предпоставките за това, независимо от момента на
възникването им. Що се отнася до вноските по договора с настъпил преди
обявяването на предсрочната изискуемост падеж, то давността за същите тече
от момента на падежа и изтича на съответната дата, като обявяването на
предсрочната изискуемост не води до отпадане на вече изтеклата по
отношение на тях давност. За вноските, които стават изискуеми с обявяване
на предсрочната изискуемост давност тече от момента, в който същата
произведе действие - Определение № 583 от 8.07.2022 г. на ВКС по гр. д. №
3651/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров.
6.1.3. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
е подадено на 05.11.2020 г. Не са погасени по давност анюитетните вноски,
дължими след 05.11.2015 г., с падеж 07.11.2015 г. и следващите, чийто падеж
е настъпил след тази дата, не е погасен и остатъка от вземането, който е
обявено за предсрочно изискуем на 10.08.2020 г. – общо в размер на 9 340.95
лв.
5
6.1.4. Съгласно чл. 3, т. 2. от ЗАКОН за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), (редакция от 11.08.2020 г.), (ЗМДВИП), за
срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат: (изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
Трябва да се отбележи, че с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г. е обявено извънредно положение върху цялата територия на
Република България, считано от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г., а с решение от
03.04.2020 г. на Народното събрание срокът на извънредното положение е
удължен до 13.05.2020 г. Съгласно § 13 ПЗР на ЗИД на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат
по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат
след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен
вестник", т.е. продължават да текат, считано от 21.05.2020 г.
С оглед на спирането на давността за два месеца и седем дена и
продължаването и считано от 21.05.2020 г. съдът намира, че не са погасени и
задълженията за заплащане на главница за 07.09.2015 г. в размер на 89.50 лв.
и за 07.10.2015 г. в размер на 90.55 лв., като петгодишния срок би следвало да
изтече на 14.11.2020 г., за първата и на 14.12.2020 г. за втората.
6.1.5. Следователно непогасено по давност е задължението за главница
в размер на 9 521 лв., като горницата до 12 288,98 лв. е погасена по давност.
По изложените съображения искът за съществуване на вземането за
главница се явява основателен изцяло, доколкото предявеният частичен
размер от 4 500 лв. не надхвърля установения от съда пълен размер на
вземането – 9 521 лв. Налице са предпоставките съдът да уважи искането за
присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата.
6.2. По отношение на възнаградителната лихва следва да се приложи
кратката тригодишна погасителна давност /така Решение № 118/11.11.2020 г.
по т.д. № 2278/2019 г. ВКС; Решение №130/15.04.2020г. по т.д. № 1829/2018г.
на ВКС, I т.о.,/.
Точка 2 от ТР № 3/2017 г., от 27 март 2019 г., по Тълкувателно дело №
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, предвиждаща, че размерът на вземането на
кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да
се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, дължима по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Следователно върху задълженията по главното вземане не
следва да се извършват начисления след датата на обявяване на предсрочната
изискуемост – 10.08.2020 г.
6.2.1. Съдът възприема посоченото в допълнителната съдебно-
счетоводна експертиза, че целия размер на вземането за възнаградителна
6
лихва към 10.08.2020 г. е 10 246,30 лв. Видно от експертизата неплатената
възнаградителна лихва до 05.11.2017 г., в размер на 8 432,99 лв. С оглед на
последното, дължима е възнаградителната лихва дължима за 7.11.2017 г. до
7.08.2019 г., е 1 813.31 лв., към която сума трябва да се прибави и
непогасеното по давност поради приложението на чл. 3, т. 2. от ЗМДВИП
вземане за възнаградителна лихва за 07.10.2017 г. – 81.97 лв.
Ищецът е поискал възнаградителна лихва за периода от 01.10.2017 г. до
10.08.2020 г. Според въззивния съд установения и непогасен по давност
размер на вземането за възнаградителна лихва за 01.10.2017 г. до 10.08.2020 г.
е в размер на 1 895.28 лв.
6.2.3. По изложените съображения искът за съществуване на вземането
за възнаградителна лихва за периода от 01.10.2017 г. до 10.08.2020 г. се явява
основателен изцяло, доколкото предявеният частичен размер от 500 лв. не
надхвърля установения от съда пълен размер на вземането – 1 895.28 лв.
7. По разноските:
Въззивникът ********************** не е направил искане за
присъждане на разноски, направени във връзка с въззивното дело.
Въззиваемият А.А.Т. е направил искане за присъждане на разноски за
въззивното дело, което съобразно основателността на въззивната жалба ще
бъде оставено без уважение.
Съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. Пред районният съд
********************** е искал разноски, съобразно няколко представени
списъка по чл. 80 ГПК, като в последния претендира - 100 лв. държавна такса
в заповедното производство, 130 лв. държавна такса за установителния иск,
300 лв. такса за съдебно-счетоводна експертиза. По делото е видно, че
ищецът е заплатил единствено 200 лв. депозит съдебно-счетоводна
експертиза, като съдът не може да му присъди в повече от платеното от него.
С оглед на цялостното уважаване на частично предявените искове, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени в разноски в размер на 430 лв.
С оглед изхода на спора разноските, които въззиваемия А.А.Т. няма
право да му бъдат присъдени разноски.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260002 от 11.01.2022 г. постановено по гр. д. №
425/2021 г. на Районен съд Кюстендил в частта, в която исковете на
**********************, предявени срещу А.А.Т., са отхвърлени като
неоснователни и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А.А.Т., ЕГН **********, с адрес:
г**********************, дължи на **********************, ЕИК
**********************, с адрес на управление: със седалище и адрес на
7
управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо
Петров-Казанджията“ № 4-6, съдебен адрес: гр. София, ул.
„**********************, ет. Е, ап. 3, в качеството му на цесионер по
договор за прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., сключен между ищеца и
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, следните суми: 1) 4 500 лв. (четири хиляди и
петстотин лева) – частичен иск от общата сума от 12 288,98 лв. (дванадесет
хиляди двеста осемдесет и осем лева и деветдесет и осем стотинки),
представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит №
FL589888 от 07.06.2011 г., сключен между ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ АД, настоящо наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и
ответника; 2) 500 лв. (петстотин лева) – частичен иск от 7 033,76 лв. (седем
хиляди тридесет и три лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща
незаплатена възнаградителна лихва за периода от 01.10.2017 г. до 10.08.2020
г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК 05.11.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА А.А.Т., ЕГН **********, с адрес: г**********************,
ДА ЗАПЛАТИ на **********************, ЕИК **********************,
с адрес на управление: със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петров-Казанджията“ № 4-6,
съдебен адрес: гр. София, ул. „**********************, ет. Е, ап. 3, сумата
от 430 лв. (четиристотин и тридесет лева) разноски по делото, извършени в
първата инстанция и заповедното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260002 от 11.01.2022 г. постановено по
гр. д. № 425/2021 г. на Районен съд Кюстендил в останалата му част.
Определение № 260156 от 14.03.2022 г. по гр. д. № 425/2021 г. на
Кюстендилския районен съд, постановено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, с
което решение № 260002 от 11.01.2022 г. по гр. д. № 425/2021 г. на КРС е
изменено в частта за разноските не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението на Кюстендилския окръжен съд не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8