Решение по дело №12397/2011 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 06.02.2015 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на дванадесети декември, две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                       

                                                           Съдия: Евгени Георгиев

                                              

при секретаря Е. Попова, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 12 397 по описа за 2011 г.и

 

Р Е Ш И:

 

            [1] ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 496, ал. 3 от ГПК на С.Г.С.,***, и С.И. С., с адрес *** 4, срещу частен съдебен изпълнител У.Д., със съдебен адрес – адвокат А.,***, и И.А.И.,***, ж. к. „Л.”, ул. „З.” 32, ет. 3, офис 5, административна сграда, за прогласяване недействителността на публична продан на недвижим имот, приключила на 18.04.2011 г. по изп. д. 20118580400013 на ЧСИ Д., по която е било издадено постановление за възлагане от 29.04.2011 г.

 

            [2] ОСЪЖДА: С.С. и С. С. да заплатят на И.И. 3 180,00 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК;

 

            [3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

            [4] Ако ищците подадат въззивна жалба срещу решението, с нея те следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 192,50 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба[1].

 

            [5] Предвид на вече постъпвали оплаквания относно загубване на книжа по делото, при желание на страните да го ползват за евентуално изготвяне на въззивни жалби, то да им бъде предоставено само в деловодството на съда в присъствието на деловодителя на състава. Делото да не бъде изнасяно от деловодсвото на съда.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищците

 

[6] На 18.05.2011 г. С.С. е подала искова молба (вж. исковата молба, л. 1-2 от делото на СРС). Впоследствие като ищец по делото е бил конституиран и С. С. – съпруг на ищцата (вж. определение, л. 12, том 1 от настоящото дело). Ищците са заявили, че на 19.04.2011 г. ЧСИ Д. е извършила публична продан на имот, който е бил собственост на ищцата и съпруга ú С. С., като за купувач е бил обявен И.И.. С.С. твърди, че публичната продан е недействителна, тъй като:

1. И.И. е бил в роднински отношения с ЧСИ Д.;

2. той е заемал длъжност, която не му е позволявала да участва в публичната продан и е бил от кръга лица, посочени в чл. 185 от ЗЗД;

3. И.И. не е внесъл продажната цена. Затова С.С. моли съда да отмени извършената публична продан (вж. исковата молба, л. 1—2 от делото на СРС, прикрепено към том I от настоящото дело) .[2]

 

2. На ответниците

 

1.1.  На У.Д.

 

[7] Ответникът Д. е оспорила предявените искове. Тя е заявила, че те са недопустими, тъй като преди това ищците са обжалвали постановлението за възлагане. Ответницата също е заявила, че исковете са неоснователни, тъй като И.И. е имал право да участва в проданта и , че той е заплатил продажната цена. Затова тя моли съда да отхвърли исковете (вж.  писмения отговор, л. 28-33 от том I на делото).

 

1.2.  На И.И.

 

[8] Ответникът И. в отговор от 24.02.2012 г. е оспорил предявените искове. Той е заявил, че иск за обявяване на недействителност може да се предяви само в случай, че длъжникът не е обжалвал постановлението за възлагане в определения срок, а ищците са го обжалвали с жалби, които са били оставени без уважение. Затова исковете са недопустими. И.И. е заявил, че не е лице по чл. 490 от ГПК, което е нямало право да участва в публична продан, и, че е внесъл продажната цена. Ето защо той моли съда да отхвърли исковете (вж. писмения отговор л. 440-441, том I).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

 

[9] Не се спори, че на 27.11.2010 г. СРС е издал изпълнителен лист, въз основа на заповед за незабавно изпълнение от 28.07.2010 г., в полза на „У. Б.” АД (У.), по който С.С. и С. С. са били осъдени да заплатят солидарно на У.: 163 499,77 евро главница по договор за банков кредит; 7 776,90 евро договорна лихва за периода 20.01.2010 г. – 15.07.2010 г.; 6 699,76 евро разноски (вж. л. 36, том I от делото). На 25.01.2011 г. У. е подал молба до частен съдебен изпълнител (ЧСИ) У.Д. за образуване на изпълнително дело (вж. молбата, л. 34 от том I). Не се спори, че ЧСИ Д. е образувала делото в същия ден под номер 20118580400013.

 

[10] ЧСИ Д. е връчила покана за доброволно изпълнение на С. С. и С.С. (вж. л 106-107 от том 1). На 08.02.2011 г. ЧСИ Д. е наложила възбрана върху недвижимия имот, собственост на ищците, за обезпечение на вземанията на У. (вж. постановление л. 99, том I).

 

[11] На 10.03.2011 г. ЧСИ Д. е извършила опис на процесния недвижим имот (вж. протокол за опис л. 131-133, том I). На 16.03.2011 г. ЧСИ Д. е насрочила публична продан на имота от 18.03.2011 г. до 18.04.2011 г., като е определила начална цена от 140 250,00 лева (вж. протокола, л. 192, том I). За насрочената продан са били уведомени ищците и У. (вж. съобщения л. 195-197, том I). В същия ден е било изготвено обявление за насрочване на публичната продан, което е било разгласено по надлежния начин (вж. обявление л. 198, актове за разгласяване л. 199-202, протокол, л. 203 от том I)

 

[12] На 18.04.2011 г. в 16:47 часа в СРС е било регистрирано наддавателно предложение от И.И.. То е било за 140 505,00 лева (вж. л. 230-232, том I). С наддавателното предложение И.И. е представил и платежно нареждане за внесения задатък от 14 025,00 лева (вж. пак там, като и платежното нареждане, л. 233, том I). На 19.04.2011 г. ЧСИ Д. е отворила пликовете с наддавателни предложения и единствената, и затова най-висока, предложена цена е била 140 505,00 лева от ответника И.И., който е бил обявен за купувач на имота (вж. протокол л. 234-238, том I).

 

[13] На 26.04.2011 г. И.И. е внесъл продажната цена на имота в законовоустановения едноседмичен срок от приключване на проданта, като е приспаднал внесения от него задатък (вж. платежни нареждания л. 444-447, том I). На 29.04.2011 г. ЧСИ Д. е възложила процесния недвижим имот на И.И. (вж. постановление за възлагане л. 448, том I).

 

[14] Към момента на провеждане на публичната продан ответникът И.И. е работил като изпълнител по договор за управление и контрол на търговско дружество „М.” (вж. справка НАП л. 615, том II). Той е имал: сестра–М. Р.; син-К. И.; майка–С. А.; съпруга-К. Ангова (вж. удостоверение за родствени връзки л. 472 и л. 616, том II).

 

[15] Ищците са заплатили 4 385,00 лева държавна такса (вж. л. 10а, том I, и л. 720, том II), 10 000,00 лева адвокатско възнаграждение (вж. л. 721, том 2), 100,00 лева разноски за вписване (вж. л. 18, том I, и л. 720, том II), 10,00 лева разноски за съдебни удостоверения. И.И. е заплатил 3 180,00 лева адвокатско възнаграждение (вж. л. 719, том II).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА

 

 [16] С. С. и С.С. са предявили искове с правно основание чл. 496, ал. 3 от ГПК. Исковете са неоснователни и съдът ги отхвърля.

 

1.             По иска по чл. 496, ал . 3 от ГПК

 

[17] Съгласно чл. 496, ал. 3 ГПК, ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 ГПК и при невнасяне на цената. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. имот на ищците да е бил възложен на публична продан; 2. при извършването на проданта да е бил нарушен чл. 490 от ГПК, а именно – в наддаването да е взело участие някое от посочените в разпоредбата лица; или 3. продажната цена да не е била внесена от купувача в законовоустановения срок.

[18] Съдът установи, че имот, собственост на ищците, е бил възложен вследствие на публична продан. Спори, се дали И.И. е лице, което няма право да наддава в публична продан, съгласно чл. 490 от ГПК.

 

[19] Съгласно чл. 490 ал. 1 от ГПК длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 от ЗЗД, нямат право да вземат участие в наддаването. Лицата по чл. 185 от ЗЗД са:

а. лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества - относно същите тия имущества, както и длъжностните лица относно имотите, които по служба им е възложено да продават;

б. съдиите, прокурорите, държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действат, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право.

 

[20] Съдът не установи И.И. да е сред лицата, посочени в чл. 490 от ГПК и чл. 185 от ЗЗД. Следователно той е могъл да участва в публичната продан.

 

[21] Спори се и дали И.И. е заплатил дължащата се цена. От представените платежни нареждания съдът установява, че И.И. е заплатил цената по публичната продан.  Действително, в платежните нареждания има заличени данни, но това са данни, свързани със номера на сметката на наредителя. Обстоятелство, което не влияе на доказателствената стойност на платежните нареждания, че плащанията са били извършени.

 

[22] Не са налице предпоставките за уважаването на исковете. Затова съдът ги отхвърля.

 

2.      По разноските

 

 

[23] И.И. търси разноски. Той е направил такива за 3 180,00 лева.

 

[24] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете изцяло. Затова съдът осъжда С. С. и С.С. да заплатят на И.И. 3 180,00 лева разноски по делото.

 

Съдия: