№ 6608
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Здравка И.а
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20221100512447 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Е.Е.А.П.“ ЕООД, чрез адв. Х.,
срещу решение № 10196/19.09.2022г., постановено по гр.дело № 61255/2021г. по описа
на СРС, 176-и състав, с което е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи
на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата 408.56 лева, представляваща стойност на доставена в
периода от м.11.2018г. до м.04.2020г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от
15.07.2021г. до окончателното изплащане, 73.76 лева – лихва за забава за периода от
31.12.2018г. до 07.07.2021г., сумата 58.71 лева – главница за разпределение на
топлинна енергия за периода м.06.2018г. до м.02.2020г. и 11.71 лева – лихва за забава
за периода от 31.07.2018г. до 07.07.2021г., за които вземания по ч.гр.д. № 41428/2021г.
по описа на СРС, 176-и състав на 07.08.2021г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното от СРС
решение. С отговора на исковата молба ответникът изрично възразил, че нямал
качеството потребител на ТЕ по смисъла на пар. 1, т. 43 ДР на ЗЕ. Действително на
21.01.2011г. страните сключили писмен договор за доставка на ТЕ за небитови нужди
за процесния имот и макар и в него да било посочено, че бил безсрочен, на основание
чл. 6 ОУ на ищеца срокът му бил не повече от 5 години. Индиция за това, че договорът
1
не бил действащ през исковия период било и представеното по делото писмо рег. № П-
12416/08.11.2018г., с което ищецът изпратил на ответника формуляри за сключване на
нов договор. Макар и страните да били търговци не се установявало, че имотът се
ползвал за небитови нужди. Решението било неправилно и в частта, в която СРС приел,
че на ищеца се дължи сумата за дялово разпределение – ответникът не възложил с
договор услугата на ФДР, нито били налице данни ищецът да се суброгирал в правата
на ФДР. Ответникът не изпаднал в забава за плащането на същата главница, тъй като
не му била отправена покана, за което СРС не изложил мотиви по възраженията в
отговора на исковата молба. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
исковете в цялост. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД депозира писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Страните сключили
безсрочен писмен договор за доставка на ТЕ за стопански нужди, при което с арг. чл.
16, ал. 2 ЗЗД, приложение намирала уговорката в индивидуалния договор, а не нормата
от ОУ. Решението било правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде
потвърдено. Претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.“ ООД не заявява становище по
жалбата.
Решението не е обжалвано в частта, в която е уважен искът за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 01.08.2014г. до 30.04.2016г. в размер на сумата
16.88 лева, както и в частите, в които предявените от ищеца „Т.С.“ ЕАД установителни
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са отхвърлени, поради което в същите части решението е
влязло в законна сила.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение
настоящият съдебен състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, редакция към исковия период,
(сега т. 33в) небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди. Продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
2
В този смисъл е и разпоредбата на чл. 1, ал. 2 ОУ от 2007г. за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД на потребители в гр. София, която
предвижда, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз
основа на писмен договор с всеки купувач при прилагане на същите ОУ. Съгласно чл.
3 ОУ купувач на топлинна енергия за стопански нужди може да бъде както
юридическо, така и физическо лице, което извършва стопанска дейност и използва
топлинна енергия за технологични нужди, отопление и горещо водоснабдяване (т. 1),
използва топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
извън домакинството си (т. 3). Предвид нормата на чл. 61 ОУ страна по договора за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди може да бъде собственик, титуляр
на вещно право на ползване или наемател на имота, в който се ползва топлинна
енергия за стопански нужди.
Според чл. 62, ал. 1 ОУ за сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди купувачът подава заявление по образец и прилага
документи удостоверяващи право на собственост, вещно право на ползване, съгласие
на собственика и др., след което продавачът сключва договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди с купувача, открива и води партида с абонатен номер – ал.
2 на същия текст.
От представените по делото писмени доказателства: изходящо от ответното
дружество заявление до ищеца от 21.01.2011г. за сключване на договор при ОУ за
продажба на ТЕ за стопански нужди на адрес гр. София, ул. „*******, аб. № 015173,
писмен договор № 29-ТО15173/21.01.2011г. при ОУ за продажба на ТЕ за стопански
нужди по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ за същия адрес, сключен между страните, молба-
декларация на ответника от същата дата за откриване на партида, нотариален акт №
163, том I, рег. № 5012, дело № 139/2007г., от който се установява, че ответното
дружество било носител на правото на собственост върху имота и декларация от
31.01.2011г. на Н.Р.С. – носител на вещното право на ползване върху имота, с която
същата дала съгласието си ответното дружество безсрочно да бъде купувач на ТЕ за
същия имот, по делото се установява, че страните по делото били обвързани от валидна
облигация за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, сключена в
законовоустановената от нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма, за което
била открита и водена партида с аб. № 15173.
Доколкото със сключения между страните писмен договор изрично била
постигната договорка, че договорът е безсрочен, то основателен се явява доводът на
въззиваемата страна в отговора на въззивната жалба, че приложима е уговорката в
договора, макар и текстът в ОУ да не бил заличен – арг. чл. 16, ал. 2 ЗЗД.
Възраженията на въззивника в противен смисъл са неоснователни.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че и през процесния период
3
страните били обвързани от облигация за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди, като този извод не се опровергава от изходящото от ищеца писмо рег.№ П-
12416/08.11.2018г., на което въззивникът се позовава (съдържащо и покана за плащане
на дължими суми).
Обстоятелството за какви нужди имотът бил ползван през исковия период е
напълно ирелевантно щом по делото се установява, че страните по делото били
обвързани от валидна облигация за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди за процесния имот.
Видно от съдържанието на сключения между страните писмен договор, в същия
изрично било упоменато, че дяловото разпределение се извършва от ТЛП „Т.“ ООД,
предвид на което възраженията на въззивника в противен смисъл също са
неоснователни.
ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“
ЕАД на потребители в гр. София съдържат специални правила за заплащането на
цената на доставената ТЕ и отговорността при неизпълнение на задълженията (чл. 37 и
сл., чл. 49), но по отношение на цената на услугата дялово разпределение приложение
намира чл. 72, ал. 2 от същите ОУ, който препраща към ОУ за продажба на ТЕ за
битови нужди по отношение на купувачите в СЕС.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно
разпоредбите на чл. 36 ОУ на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди и чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването се фактурират и заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество. Нормата на чл. 36, ал. 2
ОУ на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди от 2016г. предвижда обявяване по
подходящ начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово
разпределение. Възражението на въззивника, че не бил изпаднал в забава за плащане на
същото задължение са основателни, тъй като по делото не са ангажирани никакви
доказателства за извършено от търговеца оповестяване на задълженията. Ето защо при
дължимото от ищеца пълно и главно доказване по делото не се установява изпадането
на ответника в забава. Ищецът следва да понесе неблагоприятните последици на
недоказването, като предявения иск за обезщетение за забава върху главницата за
дялово разпределение бъде отхвърлен като неоснователен.
Понеже във въззивната жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат
никакви съображения по отношение размера на установените суми за главници за ТЕ и
цена на услугата дялово разпределение, както и за обезщетението за забава върху
главницата за топлинна енергия, съдът не намира основание за промяна изводите на
СРС по тези въпроси, доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до
доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.
Предвид изложеното и поради частично несъвпадане на крайните изводи на
4
двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в
която СРС е уважил иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД сза сумата 11.71 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до 07.07.2021г. върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в останалата обжалвана част.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
С оглед изхода на спора първоинстанционното съдебно решение следва да бъде
отменено и в частта, в която на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, са присъдени
разноски, сторени пред СРС в производството по установителните искове, над сумата
122.35 лева, а за заповедното производство – над сумата 73.41 лева.
Пред СРС ответникът претендира и доказва разноски в размер на сумата 450
лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5
ГПК съдът намира за неоснователно. На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да бъдат присъдени 9.53 лева – разноски, сторени пред СРС.
Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които съдът определя в размер на сумата 100 лева. На основание чл.
78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, на ищеца следва да се присъдят 97.88 лева – разноски по
делото, сторени пред СГС.
Пред СГС ответникът претендира и доказва сторени разноски в общ размер 325
лева, от които 25 лева – заплатена държавна такса и 300 лева – адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат присъдени 6.88
лева – разноски, сторени пред СГС.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 10196/19.09.2022г., постановено по гр.дело №
61255/2021г. по описа на СРС, 176-и състав, в частта, в която е признато за
установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Е.Е.А.П.“ ЕООД,
ЕИК *******, дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата 11.71 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 31.07.2018г. до 07.07.2021г., и в частта,
в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца „Т.С.“ ЕАД са присъдени разноски в
исковото производство над сумата 122.35 лева и разноски заповедното производство
по ч.гр.д. № 41428/2021г. по описа на СРС, 176-и състав – над сумата 73.41 лева, като
5
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу „Е.Е.А.П.“ ЕООД,
ЕИК *******, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
сумата 11.71 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2018г. до
07.07.2021г., начислена върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за
което вземане по ч.гр.д. № 41428/2021г. по описа на СРС, 176-и състав, на 07.08.2021г.
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10196/19.09.2022г., постановено по гр.дело №
61255/2021г. по описа на СРС, 176-и състав, в частта, в която е признато за
установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Е.Е.А.П.“ ЕООД, ЕИК *******, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, сумата 408.56 лева, представляваща стойност на доставена в периода от
м.11.2018г. до м.04.2020г. топлинна енергия до имот с аб. № 15173 по договор за
доставка на топлинна енергия за стопански нужди № 29-ТО15173/21.01.2011г., ведно
със законната лихва от 15.07.2021г. до окончателното изплащане, сумата 73.76 лева –
обезщетение за забава за плащането на същата главница за периода от 31.12.2018г. до
07.07.2021г., и сумата 58.71 лева – цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода м.06.2018г. до м.02.2020г., за които вземания по ч.гр.д. №
41428/2021г. по описа на СРС, 176-и състав на 07.08.2021г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Е.Е.А.П.“ ЕООД, ЕИК *******, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата 97.88 лева – разноски по делото,
сторени пред СГС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, да
заплати на „Е.Е.А.П.“ ЕООД, ЕИК *******, сумата 9.53 лева – разноски по делото,
сторени пред СРС и сумата 6.88 лева – разноски по делото, сторени пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Т.“ ООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6
7