Решение по дело №761/2023 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 32
Дата: 27 март 2024 г.
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20235620200761
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Свиленград, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20235620200761 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП)
№******************** година на Директор на Национално тол
управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който на
К. Х. М. с ЕГН ********** от гр.*********************, за нарушение на
чл.179,ал.3а от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер
на 1 800 лв.
С жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на
НП – в противоречие с материалноправните норми, при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и в разрез с целта
на закона.Счита , че описаните в АУАН и НП факти и обстоятелства не
отговаряли на фактическата обстановка,като се излагат доводи в тази насока.
Твърди още,че посочената за нарушена норма не била правилно
посочена,като се излагат доводи в тази насока. Отделно от това било налице
маловажен случай.По изложените доводи моли съда да отмени обжалваното
НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят К. Х. М. , не се
явява и не изпраща представител. Постъпило е становище от пълномощника
на жалбоподателя /адв.Кр.А./ , която излага подробни съображение в
подкрепа на отмяна на обжалваното НП.
В съдебната фаза ангажира доказателства.Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
1
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ), редовно призован, изпраща представител –
юрисконсулт, който пледира за потвърждаване на НП. Представя Писмени
бележки, в които подробно аргументира тезата си за потвърждаване на НП.
Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. и отправя възражение за прекомерност на
претендираното от страна на жалбоподателя възнаграждение,както и
възражение относно представените от страна на пълномощника на два пъти
доказателства за договорна защита,като излага доводи в тази насока,сочещи
на злоупотреба с право.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не
изпращат представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На ********* година,св.Г. А. А. и св.Г. Х. Г. –инспектори в Агенция
Митници в отдел Пътни такси и разрешителен режим към ТД Митница
Пловдив, когато в 14.27 часа на МП „Капитан Петков войвода“ на изход
трасе товарни автомобили ,пристигнал за проверка ППС –марка
„**********” с рег.№ **********, с обща техническа маса допустима
максимална маса над 3,5 тона /над 12 t./ – собственост на „************”
ООД (видно от справката за процесното ППС) и управляван от
жалбоподателя /което обстоятелство се установява от свидетелските
показания на разпитаните по делото свидетели/.
След проверка в Електронната система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) (т.нар. ТОЛ система), контролният орган
- св. Г. А. А. констатирала, че на дата **************ената пътна мрежа е
засечено с контролно устройство с идентификатор №********, посоченото
моторно превозно средство (МПС) ,което е било управлявано, без да има
заплатена дължимата пътна такса за движение по републиканската пътна
мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
За извършеното нарушение е генериран запис от електронната система
под формата на доклад и снимков материал като са налични две снимки, на
които е виден регистрационният номер на автомобила /само от едната снимка
се установява номера на автомобила ясно/. От същите се установява, че е
заснет автомобил с държавен регистрационен № ********, датата, часа и
мястото на движение и е посочен номерът на контролното устройство.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, на дата
******** година, св. Г. А. А. , във връзка с възложените й функции,
съставила против жалбоподателя и в негово присъствие Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) № ******************* г.
Това процесуално действие извършил и с участието на колегата си –
свидетеля Г. Х. Г..
В изготвения АУАН актосъставителят сочи, че влекачът е управляван
(засечен) без да има заплатена пътна такса за изминато разстояние по
платената републиканска пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
2
А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която вписва за нарушена.
АУАН е предявен на жалбоподателя на дата ********** година.
АУАН е връчен срещу подпис,като в него жалбоподателя е вписал,че има
възражения по така съставения АУАН,а именно: машинката била включена.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено
възражение от жалбоподателя.
На 19.08.2022г.е постъпило заявление от собственика на процесното
МПС, което е оставено без разглеждане,като подадено от ненадлежно
легитимиран субект в АНПр.
След получаване на образуваната преписка, АНО- Директора на
Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ) е издал процесното НП.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган и наложил на жалбоподателя
административно наказание „Глоба” в размер на 1 800 лв.
Обжалваното НП не е редовно връчено на жалбоподателя ,а съобщенията
изпратени до адреса му, с известие за доставяне на три пъти е било връщано
невръчено с отбелязване,че пратката не е потърсена,поради което в
процесното НП е отразено,че е влязло в законна сила на ********г. на
основание чл.58,ал.2 от ЗАНН.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на
Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по
ЗДвП, се доказва от приетите по делото Заповед №ЗАМ-332/32-
66544/28.02.2020г. и Заповед № ЗАМ-1434/32-263874 от 08.08.2022 година на
Директора на агенция Митници и писмо от Агенция Митници относно
действие на първата заповед до издаване на втората, Заповед №ЧР-СП-
622/11.08.2022г. , Заповед №РД-11-167/08.02.2021г.и Заповед №РД-11-
760/19.08.2022г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от
които актосъставителя има право да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП, а
Г. Атанасов Темелков е оправомощен да издава НП по ЗДвП, т.е. последният
се явява носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по
закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП – Председателя на Управителния
съвет на АПИ по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Налично е публикуваното в ДВ бр.42 от 09.06.2015г.- Разрешение за
строеж № РС-32 от 15.05.2015 година, издадено от Министерството на
регионалното развитие и благоустройството, относно внедряване на система
за автоматизирано събиране и анализ на данни за пътния трафик по АМ и
първокласни пътища на територията на Република България, т.е. за
извършване на строително-монтажни работи – автоматичните устройства,
записващи пътния трафик се разполагат върху типови стоманени рамки,
ведно с актуализиран списък с рамки и съдилища,касателно с №20382.
Ангажирани са и доказателства относно нарушение №**********,
касателно собствеността на процесното ПТС,неговото тегло, товароносимост,
клас ЕВРО,брой оси и т.н.,като е представено и Становище от отдел
Управление на информационна система и инфраструктура към НТУ от
***********г.,както и писмо от Български пощи,от което се установява ,че
3
няма доставени до жалбоподателя препоръчани пратки от АНО,а
непрепоръчени не може да бъде извършена проверка и да се отговори, както
и проведена кореспонденция между жалбоподателя и АНО във връзка с
връчване на настоящото НП, Договор за заплащане на тол такси и Трудов
договор №****************г. на жалбоподателя с ********** ООД.
От приобщената по делото справка от Главна Дирекция“Гранична
полиция“ се установява,че в АИС Граничен контрол за дата **********г. за
превозното средство с рег.№ ************* няма запис на данни за
преминаване през ГКПП на Р.България,такъв запис е налице ,но за дата
********г.,влизане през ГКПП Капитан Петко войвода в *******ч. с водач –
жалбоподателя. Отразено е ,че след ********г. данните в системата са
непълни,съгласно правото на Съюза.
По делото е постъпила информация от ********* ООД,в което съгласно
задължението му да представи по делото карта на водача и извлечение от
дигиталния тахограф за датата и часа на нарушението,се сочи,че не може да
представи исканите доказателства,тъй като същите се пазели в рамките на
една календарна година,съгласно разпоредбата на чл.91в от Закона за
автомобилните превози.
Видно от придружителното писмо с изх.№***********г. на АНО се
установява,че липсва плащане на 80 % от стойността на наложеното
адм.наказание глоба от страна на нарушителя.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – Г. А. А. и Г. Х.
Г. . Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи.
Що се отнася до извлечение- „нарушение № ********* “,то съгласно
чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, контролните органи могат да извършват проверка в
електронните системи за събиране на пътни такси,поради което
представените от страна на АНО писмени документа,следва да се приемат за
годно доказателство .
С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на Г. А. А. и Г. Х. Г., които са безпротиворечиви,
логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции
за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да
има личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да
съставят АУАН. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и
помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират
и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените
такива, нито пък се опровергават от насрещни доказателства, ангажирани от
страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на
двамата свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от АНП и в другите документи, налични по делото. Ето защо,
според Съда показанията на посочените двама свидетели не са и не се считат
за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
4
на процесното нарушение и времето и мястото на осъществяването му.
Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП и представени по делото, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и
да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство.
Съдът кредитира и представените от страна на АНО и жалбоподателя
документи , тъй като не са в противоречие с другите събрани по делото
доказателства, които се кредитират от съда.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът формира от следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежното
лице.
В процесното Наказателно постановление е отразено,че е влязло в
законна сила на ********г. на основание чл.58,ал.2 от ЗАНН.
Съгласно последната- Когато нарушителят или поискалият обезщетение
не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен,
наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се
счита за връчено от деня на отбелязването. ( чл. 58, ал. 2 от ЗАНН ).
За да се приеме, че срокът за оспорване на НП е изтекъл, е необходимо да
се установи датата на редовното му съобщаване. При редовно връчване
правата на адресата са гарантирани, а задълженията на
административнонаказващия орган - изпълнени, какъвто не е разглежданият
случай. Правилото на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН допуска връчване на
наказателното постановление чрез прилагане по преписката при
кумулативното наличие на две предпоставки - нарушителят или поискалият
обезщетение да не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да
е неизвестен. Правилото не подлежи на разширително тълкуване.
Правилата на чл. 180 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН при връчване
на наказателното постановление в хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН ,
поставят в тежест на административнонаказващия орган да докаже, че са
спазени изискванията на закона, тоест че нарушителят не е намерен на
посочения от него адрес, а новият адрес е неизвестен.
Само при наличие на доказателства за изпълнение на тези
законоустановени предпоставки, връчването по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН
би било редовно процесуално действие, от което възниква последицата в чл.
59, ал. 2 от ЗАНН – начало на срок за обжалване.
В конкретния случай такива доказателства липсват.
Освен изпращането на процесното НП на три пъти на адреса на
нарушителя, не са ангажирани други доказателства в подкрепа наличието на
втората кумулативна предпоставка – нарушителят да е сменил адреса си и
новият адрес да е неизвестен.
В допълнение следва да бъде отбелязано, че наказващият орган не е
представил доказателства, а липсват и твърдения в тази насока, че е положил
усилия да открие новия адрес на нарушителя или да е предприел действия за
връчване на наказателното постановление по друг начин.
5
В представената по делото пред съда административнонаказателна
преписка липсват каквито и да е доказателства, които да удостоверяват факта
на продължително или постоянно отсъствие на жалбоподателя от посочения
от него адрес или за промяна на адреса.
Същевременно, следва да се посочи, че няма конкретни данни по
преписката да е извършвана проверка в масивите на МВР или Национална
база данни "Население" за обстоятелството дали жалбодателя има
регистриран различен постоянен и настоящ адрес в страната, от този, посочен
в АУАН и в процесното НП.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че в случая не са
били налице двете кумулативно дадени предпоставки за приложението от
страна на АНО на разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН . /така и Определение
№ 907 от 28.11.2022 г. на АдмС - Хасково по к. ч. а. н. д. № 1116/2022 г. и
Определение № 692 от 19.07.2023 г. на АдмС - Хасково по к. ч. а. н. д. №
738/2023 г./ .
По изложените по горе доводи ,съдът намира жалбата за допустима.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена, поради което производството не подлежи на прекратяване
поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на санкцията.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
С разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е въведено в задължение на
водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да
изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице.
Съответно в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за лицата,
които управляват ППС, без да са изпълнили тези задължения.
В конкретния случай описаното в АУАН и НП деяние не е
квалифицирано с надлежната административнонаказателна разпоредба, а е
посочена като нарушена санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Т.е. за описателното в НП нарушение следва да бъде посочена
нарушената материалноправна норма, за да бъде ясно на нарушителя, това с
кои свои действия коя норма на закона е нарушил. Задължение на органа е
съобразно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН да посочи законните разпоредби, които
виновно са били нарушени, което в настоящия случай не е сторено.
Иначе казано описаното в АУАН и НП деяние не е квалифицирано с
надлежната административнонаказателна разпоредба, която да съответства на
вменените на жалбоподателя факти.
Изложеното представлява съществено нарушение на процесуалните
правила и обосновава извод за незаконосъобразност на административния акт
и основание за неговата отмяна на процесуално основание. Привлеченият към
административнонаказателната отговорност следва да знае всички факти,
които наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната страна на
състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и правно
единство с конкретна разпоредба на закона.
6
В административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае за правна квалификация, явяваща
се задължителен съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизит на същия акт.
Извеждането на правната квалификация от други налични по делото
документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза,
в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.
В случая не би могло да се приложи разяснението, дадено в цитираното в
Писмените бележки на процесуалния представител на АНО, Тълкувателно
решение/ТР №8/16.09.2021г. на ВАС/, тъй като като нарушена е посочена
санкционната норма и не може да се преквалифицира деянието поради
липсата на посочена материалноправна разпоредба./в тази насока е и
практиката на АС Хасково-Решение № 682 от 14.08.2023 г. на АдмС -
Хасково по к. а. н. д. № 623/2023 г., Решение № 111 от 16.02.2023 г. на АдмС
- Хасково по к. а. н. д. № 1079/2022 г./
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП следва
да бъде отменено като незаконосъобразно поради допуснато съществено
процесуално нарушение, без да се коментира от съда материалната му
законосъобразност. Т.е. административната отговорност спрямо
жалбоподателя следва да отпадне.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 720 лв. и 250лева за адвокатски хонорари
съобразно представените Договор за правна защита и съдействие и от страна
на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
С оглед изхода на делото, искането на АНО следва да бъде оставено без
уважение.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане на
разноски по делото се явява основателно и следва да бъде уважено ,но от
страна на АНО се отправя възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение,както и че следва да се присъди единствено едно
възнаграждение.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е основателно искането на АНО, направено на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от
жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона
за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се
определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
7
(нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 2 е 400
лв.+10% за горницата над 1000 лв. или в случая 480,00лева. Не е налице
правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това дело
се състои, написване на Жалба и молби по делото, т.е. е налице
несъответствие между размера на възнаграждението/за един адвокат/ и
усилията на защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът
счита, че в съответствие с т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
година, постановено по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на
ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, следва претендираното и
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение / за един адвокат/,
следва да се редуцира,като се присъди възнаграждение в размер на 480лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1
вр с ал. 3, т.2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП)
№******************** година на Директор на Национално тол
управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който на
К. Х. М. с ЕГН ********** от гр.******************, за нарушение на
чл.179,ал.3а от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер
на 1 800 лв.
ОСЪЖДА Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура” (АПИ) към Министерството на регионалното развитие и
благоустройството адрес: град София, бул.„Македония” № 3, ДА ЗАПЛАТИ
на К. Х. М. с ЕГН ********** от гр.*******************, сумата от 480
лв., представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение по
АНД № 761/2023 година по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8