Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр. София, 08.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на девети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело № 11120 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 119401/20.05.2019 г., постановено по гр.
д. № 43560/2015 г. по описа на СРС, 50 състав, е признато за установено, че Н.Н.С.
-М. с ЕГН ********** и Н.К.М. с ЕГН ********** дължат разделно на "Т.С."
ЕАД с ЕИК *******, сумата 357,57 лева, за доставена от дружеството топлинна енергия
през периода м.02.2012 г.- м.09.2014 г. в топлоснабден имот - апартамент № 35 с
абонатен № 195894, находящ се в гр.София, ж.к.“ *******със законна лихва за
периода от 19.12.2014 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
34,04 лева за периода от 31.3.2012 г. до 08.12.2014 г. и сумите са
разпределени, както следва: Н.Н.С. -М. с ЕГН ********** сумата от 178,79 лева,
ведно със законна лихва за периода от 19.12.2014 г. до изплащане на вземането и
мораторна лихва в размер на 17,02 лева за периода от 31.3.2012 г. до 08.12.2014 г.; Н.К.М. с ЕГН ********** сумата от
178,78 лева, ведно със законна лихва за периода от 19.12.2014 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 17,02 лева за периода от 31.3.2012 г.
до 08.12.2014 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 71129 по описа за 2014 г. по описа на СРС, ГО, 50-ти
състав.
С постановеното решение са осъдени ответниците Н.Н.С.
-М. с ЕГН ********** и Н.К.М. с ЕГН ********** да заплатят разделно по 1/2 на „Т.С."
ЕАД с ЕИК ******* сумата от 75 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв.
държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт, по ч.гр.д.№ 71129 / 2014
г. по описа на СРС, ГО, 50-ти състав, както и сумата от 525 лв., разноски в
исковото производство, от която 175 лева за държавна такса, 300 лева - депозит
за вещо лица и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.
Срещу първоинстанционното решение е подадена
въззивна жалба от ответниците, в която се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното решение в частта, в която са уважени
предявените искове. Същото се оспорва и като необосновано с оплаквания за
нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат
фактически и правни доводи, че претенциите за заплащане на суми за периода от
м.02.2012 г. до м.04.2012 г. са недопустими, тъй като е налице влязло в законна
сила съдебно решение постановено по гр.д.№ 51767/2012 г. по описа на СРС, 35
с-в, с което спорът между страните за дължимите суми включващо и този период е
разрешен със сила на пресъдено нещо. Постановеното от СРС повторно решение
между същите страни за същото вземане на същото основание е недопустимо. За
периода от м.05.2012 г. до м.08.2014 г. от своя страна са погасили, чрез
плащане задълженията си, за което са представили пред първата инстанция
надлежни писмени доказателства. Поради това СРС е следвало да отхвърли
исковете, като неоснователни.
Въззиваемият „Т.С." ЕАД не е подал в
законоустановения срок отговор на въззивната жалба.
Третото лице помагач на страната на ищеца - „Т.С.”
ЕООД не е изразил становище по подадената въззивна жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
първоинстанционно решение е валидно. Изложените фактически и правни доводи за
недопустимост на постановеното решение в посочената обжалвана част съдът намира
за основателни. Съображения:
Предявени са
за разглеждане по реда на чл.415 ГПК обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответниците Н.Н.С. –М. и Н.К.М., като клиенти на топлинна енергия дължат на
ищеца, при условията на разделна отговорност сума в размер на 357,57 лева, за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.02.2012 г.-м.04.2014
г. в топлоснабден имот - апартамент № 35 с абонатен № 195894, находящ се в
гр.София, ж.к.“ *******със законна лихва за периода от 19.12.2014 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 34,04 лева за периода от
31.3.2012 г. до 08.12.2014 г. и сумите са разпределени, както следва: Н.Н.С. -М.
с ЕГН ********** сумата от 178,79 лева, ведно със законна лихва за периода от
19.12.2014 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 17,02
лева за периода от 31.3.2012 г. до 08.12.2014 г.;
Н.К.М. с ЕГН ********** сумата от 178,78 лева, ведно със законна лихва за
периода от 19.12.2014 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
17,02 лева за периода от 31.3.2012 г. до 08.12.2014 г., за които суми е била
издадена заповед за изпълнение в полза на ищеца „Т.С.“ ЕАД по ч.гр.д. № 71129/2014
г. по описа на СРС,50 с-в.
Чрез събраните пред първата инстанция писмени
доказателства в т.ч. и чрез приложеното гр.д.№ 51767/2012 г. по описа на СРС,
35 с-в се установява, че с влязло в законна сила на 22.04.2014 г. съдебно
решение № I-35-49/28.03.2014 г. постановено по гр.д.№
51767/2012 г. са отхвърлени като неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.К.М.
насрещни осъдителни искове по чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
за заплащане на следните суми: 1 708.09 лева -главница,
представляваща стойност на топлинна енергия за топлоснабден имот - ап.35,
находящ се на адрес гр. С., ж.к. „З. Б-5”, бл.6, вх. А, с абонатен № 195894 за
периода от м.10.2009г. до м.04.2012г. включително, заедно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.12.2012г. до окончателното изплащане на
сумата, както и 293.36 лева, представляваща лихва за забава за периода от
31.11.2009г. до 21.12.2012г., включително, като погасен чрез плащане след
датата на завеждане на исковата молба в съда. Поради това и повторно
повдигнатия спор между страните за дължими суми за потребена в имота - апартамент № 35 с абонатен №
195894, находящ се в гр.София, ж.к.“ ********, топлоенергия за периода м.10.2009г. до м.04.2012г. следва да
бъде прекратен на основание чл.299 ГПК като недопустим за пререшаване. При
идентичност на страните и на претенцията (дължими суми за потребена
топлоенергия в имота за периода ) е налице хипотезата на чл. 298, ал. 1 ГПК -
налице е произнасяне по второ искане между същите страни на същата сума. При
това положение е налице забрана за постановяване на решение по второто заведено
дело (чл. 299, ал. 1 ГПК), тъй като спорът между страните вече е решен с влязло
в сила решение на друг съд. С оглед това постановеното решение в частта, с
която е признато за установено, че Н.К.М. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата 101.84
лв.-главница за потребена в имота ТЕ за времето от м.02.2012 г. до м.04.2012
г., както и сумата 9.74 лв.-мораторна лихва върху сумата за времето от
31.03.2012 г. до 08.12.2014 г. /1/2 от претендираните в производството
задължения и от двамата ответници/ следва да бъде обезсилено, а производството
– прекратено.
Недопустимо е постановеното от СРС решение и в
частта, с която е признато за установено, че Н.Н.С. -М. с ЕГН ********** и Н.К.М.
дължат разделно /всеки по ½ част/ от задълженията, както следва: за
главница – стойност на потребена ТЕ в имота за периода от м.05.2014 г. до
м.09.2014 г. вкл. възлизащо на сумата 82.04 лв., ведно с мораторна лихва в
размер на 4.94 лв., тъй като съдът не е бил сезиран с претенции за посочения
период и се е произнесъл свръх петитум. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ГПК, съдебните
производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на
прокурора в определените от закон случаи, а, ал. 2 предвижда че предметът на
делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. В
случая предмет на образуваното производство пред СРС, 50 с-в са претенции срещу
двамата ответници за заплащане на суми за потребена ТЕ в имота за времето от
м.02.2012 г. до м.04.2014 г., ведно с лихви върху тях от датата на подаване на
заявлението – 19.12.2014 г., както и за заплащане на мораторна лихва върху
сумите за времето от 31.03.2012 г. до 08.12.2014 г. и в отклонение принципа за
диспозитивното начало СРС се е произнесъл за претенция, с която не е бил
сезиран надлежно. С оглед това постановеното решение, като недопустимо в
частта, с която е признато за установено, че ответниците дължат разделно /всеки
по 1/2/ от сумата от 82.04 лв.-главница, ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на заявлението – 19.12.2014 г. до окончателно погасяване на
задължението и мораторна лихва в размер на 4.94 лв. за времето от 31.03.2012 г.
до 08.12.2014 г. следва да бъде обезсилено, а производството по делото –
прекратено.
По доводите за неправилност на постановеното от СРС
решение в обжалваната част:
В производството не са събрани доказателства, за
това че след заплащане на суми от страна на ответника Н.К.М. по време на
висящност на производството по гр.д.№ 51767/2012 г. по описа на СРС, 35 с-в за
периода от м.02.2012 г. до м.04.2012 г. вкл. за топлоснабдения имот - апартамент № 35 с абонатен №
195894, находящ се в гр.София, ж.к.“ *******са
налице непогасени задължения за потребени количества ТЕ, които ответницата Н.Н.С.
–М. дължи. Напротив, както бе посочено чрез представените пред първата
инстанция писмени доказателства в т.ч. чрез приложеното производство проведено
пред СРС, 35 с-в се установи погасяване на задълженията за този период, чрез
заплащането им в хода на проведеното производство приключило с влязъл в законна
сила съдебен акт. С оглед това претенцията срещу ответницата за посочения
период се явява неоснователна. Поради това претенциите за признаване съществуване
на вземане срещу ответницата за сумата 101.84 лв.-главница за потребена в имота
ТЕ за времето от м.02.2012 г. до м.04.2012 г., както и за сумата 9.74
лв.-мораторна лихва върху сумата за времето от 31.03.2012 г. до 08.12.2014 г.
/1/2 от претендираните в производството задължения и от двамата ответници/
следва да бъде отхвърлена като неоснователна. За обосноваване на този извод
съдът не дава вяра на приетата пред първата инстанция ССчЕ, чийто констатации
са необосновани и противоречат на събраните писмени доказателства. Именно чрез
последните се установява, че за остатъкът на главното задължение в общ размер
на 71.85 лв., представляващо дължими суми за м.12.2012 г. и м.09.2013 г.
дължимите суми са били заплатени от ответниците с платежно нареждане от 29.07.2014
г. /л.53 по делото на СРС/ и от 12.01.2014 г. /л.54 по делото на СРС/ преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.12.2014 г.
С оглед неустановяване, че по съществуващото между
страните облигационно правоотношение ответниците са останали задължени със суми
за ползвана и незаплатена стойност на топлинна енергия за периода м.05.2012
г.-м.04.2014 г. предявените искове, като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде уважена.
По отношение на разноските:
При този изход на спора в полза на жалбоподателите
следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 100.00
лв. за държавна такса и в размер на 300.00 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, както и разноски за първата инстанция в размер на 300.00 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед на цената на иска въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл.
69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 119401/20.05.2019
г., постановено по гр. д. № 43560/2015 г. по описа на СРС, 50 състав, в частта,
с която е признато за установено, че Н.К.М. с ЕГН ********** дължи на "Т.С."
ЕАД с ЕИК *******, сумата 101.84 лева /част от сумата 178,79 лева/-главница за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.02.2012 г.- м.04.2012
г. вкл. в топлоснабден имот - апартамент № 35 с абонатен № 195894, находящ се в
гр.София, ж.к.“ *******със законна лихва за периода от 19.12.2014 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 9.74 лева /част от сумата
17,02 лева/ за периода от 31.03.2012 г. до 08.12.2014 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 71129 по описа
за 2014 г. по описа на СРС, ГО, 50-ти състав и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в посочената част като недопустимо.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 119401/20.05.2019 г., постановено по гр.
д. № 43560/2015 г. по описа на СРС, 50 състав, в частта, с която е признато за
установено, че Н.Н.С. -М. с ЕГН ********** и Н.К.М. с ЕГН ********** дължат
разделно /по ½ всеки/ на "Т.С." ЕАД с ЕИК *******, сумата 82.04
лева-главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
м.05.2014 г.- м.09.2014 г. в топлоснабден имот - апартамент № 35 с абонатен №
195894, находящ се в гр.София, ж.к.“ *******със законна лихва за периода от
19.12.2014 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 4.94 лева
за периода от 31.03.2012 г. до 08.12.2014 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по
делото в посочената част като недопустимо.
ОТМЕНЯ
Решение № 119401/20.05.2019 г., постановено по гр. д. № 43560/2015 г. по описа
на СРС, 50 състав, в частта, с която е признато за установено, че Н.Н.С. -М. с
ЕГН ********** и Н.К.М. с ЕГН ********** дължат разделно / по ½ всеки/ на
"Т.С." ЕАД с ЕИК *******, сумата 71.85 лева- главница за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода м.05.2012 г.- м.04.2014 г. вкл. в
топлоснабден имот - апартамент № 35 с абонатен № 195894, находящ се в гр.София,
ж.к.“ *******ведно със законна лихва за периода от 19.12.2014 г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 9.62 лева за периода от 31.3.2012 г.
до 08.12.2014 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д.№ 71129 по описа за 2014 г. по описа на СРС, ГО, 50-ти състав, както
и в частта, с която ответниците са
осъдени да заплатят на ищеца сумата от 75 лв. разноски по делото, а именно: 25
лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт по ч.гр.д.№ 71129 /
2014 г. по описа на СРС, ГО, 50-ти състав, както и сумата от 525 лв., разноски
в исковото производство, от която 175 лева за държавна такса , 300 лева -
депозит за вещо лица и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение и вместо него
постановява:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от "Т.С." ЕАД с ЕИК ******* срещу Н.Н.С.
-М. с ЕГН ********** и Н.К.М. с ЕГН ********** искове по чл.422, ал.1 от ГПК
вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответниците Н.Н.С. –М. и Н.К.М., като клиенти на
топлинна енергия дължат разделно /по ½ всеки/ на ищеца "Т.С."
ЕАД сумата 71.85 лева- главница за доставена от дружеството топлинна енергия
през периода м.05.2012 г.- м.04.2014 г. вкл. в топлоснабден имот - апартамент №
35 с абонатен № 195894, находящ се в гр.София, ж.к.“ *******ведно със законна
лихва за периода от 19.12.2014 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 9.62 лева за периода от 31.3.2012 г. до 08.12.2014 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 71129 по
описа за 2014 г. по описа на СРС, ГО, 50-ти състав.
ОТМЕНЯ Решение № 119401/20.05.2019 г., постановено по гр.
д. № 43560/2015 г. по описа на СРС, 50 състав, в частта, с която е признато за
установено, че Н.Н.С. -М. с ЕГН ********** дължи на "Т.С." ЕАД с ЕИК *******,
сумата 101.84 лева- главница за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода м.02.2012 г.- м.04.2012 г. вкл. в топлоснабден имот - апартамент № 35 с
абонатен № 195894, находящ се в гр.София, ж.к.“ *******ведно със законна лихва
за периода от 19.12.2014 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 9.74 лева за периода от 31.3.2012 г. до 08.12.2014 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 71129 по описа
за 2014 г. по описа на СРС, ГО, 50-ти състав и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от "Т.С."
ЕАД с ЕИК ******* срещу Н.Н.С. -М. с ЕГН ********** искове по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата Н.Н.С. –М., като клиент
на топлинна енергия дължи на ищеца "Т.С." ЕАД сумата 101.84 лева-
главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.02.2012
г.- м.04.2012 г. вкл. в топлоснабден имот - апартамент № 35 с абонатен №
195894, находящ се в гр.София, ж.к.“ ********, ведно със законна лихва за
периода от 19.12.2014 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
9.74 лева за периода от 31.3.2012 г. до 08.12.2014 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 71129 по описа за 2014
г. по описа на СРС, ГО, 50-ти състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Н.Н.С. -М. с ЕГН ********** и Н.К.М. с ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за въззивната инстанция в размер на
100.00 лв. за държавна такса и в размер на 300.00 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, както и разноски за първата инстанция в размер на 300.00 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на трето лице — помагач на ищеца - „Т.С.” ЕООД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.