Решение по адм. дело №523/2024 на Административен съд - Варна

 

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по субективно съединени жалби на М. Д. М. с [ЕГН] от [населено място], м-ст „Зеленика“ №240 и на С. М. Д. с [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], ет. , ап.  срещу заповед № 247/01.02.2024 год. на кмета на Община Варна по чл.190 от ЗУТ .

Релевира се съществено нарушаване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Твърди се, че собственикът на ПИ с ид. 10135.5545.240 по КККР на Варна – С. Д., не е участвал в протеклото адм. производство . С разрешения временен път се засягат бетонов резервоар за вода, водомерна шахта, стопански постройки и дълготрайни декоративни и плодни дървета, които ще бъдат премахнати. Освен това трасето на временния път попада в терен с голяма денивелация и завършва в дере, което обуславя невъзможността за прокарването му. Имот №3090 има реален достъп откъм бул. „   “ и ул. „     “ в местност „   “. Адм. орган не е съобразил относимите разпоредби на Закона за пътищата. Уредбата на временните пътища по ЗУТ следва да се прилага само по изключение и само до прилагането на одобрен ПУП-ПРЗ или ПУР към имотите, през които и в полза на които се прокарват временните пътища. Законът предвижда ограничено във времето съществуване на временен път, а не същият да замести пътят, който следва да бъде реализиран по ПУП-ПУР. Отправеното към съда искане е за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, с молба за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателите не се явяват. Жалбоподателят М. Д. М. се представлява от адв. П. В. и адв. А. А., а жалбоподателят С. М. Д. се представлява от адв. П. В., които поддържат жалбата на изложените в нея основания. Представя се списък на разноските.

Ответникът – заместник-кмет на Община Варна, чрез проц. представител гл. юриск. Д. К. оспорва подадената жалба, като сочи, че при издаването й са били спазени административнопроизводствените правила и не са допуснати съществени нарушения. Изтъква, че определеното с обжалваната заповед трасе е икономически най-осъществимо и изгодно.

Заинтересованите страни – Р. С. С. и О. Т. Я. се представляват от адв. Д. П., който пледира за отхвърляне на жалбата поради законосъобразност на атакуваната заповед, като постановена при правилно приложение на материалния закон. Изтъква, че предложеният със заповедта вариант е икономически по-целесъобразен и осъществим, доколкото няма да бъдат засегнати дълготрайни декоративни дървета, а наличието на бетоновия резервоар също не представлява пречка за правото на преминаване по това трасе. Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, за които се представя списък.

Заинтересованата страна -Община Варна, редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът, след като съобрази изложените в жалбата основания, доводите на страните и фактите, които се извличат от събраните в хода на настоящото съдебно производство доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорването изхожда от лица с активна процесуална легитимация-адресати на заповедта, с която за тях възникват правни задължения и това обстоятелство обуславя съществуването на техен правен интерес от съдебна проверка за законосъобразност на атакувания административен акт. Оспорената заповед е индивидуален адм. акт и подлежи на обжалване пред съд. На жалбоподателя М. М. не е връчено съобщение по чл. 61 от АПК, поради което към момента на подаване на жалбата потестативното право на оспорване не е преклудирано. Оспорената заповед е съобщена на пълномощника на С. М. Д. на 14.02.2024г. видно от представеното на л.6 от административната преписка известие за доставяне, а жалбата до териториално компетентния административен съд е подадена на 26.02.2024г., което предполага извод за срочно упражнено потестативно право на жалба. В обобщение подадените жалби до съда са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни поради следните съображения:

Безспорен факт е , че няма съгласие между заинтересованите собственици за сключване на писмен договор за прокарване на временен път.

Административното производство е образувано по повод заявление рег. № АУ046192ВН от 17.05.2022г. на Р. С. С., чрез пълномощник, с искане за прокарване на временен път до ПИ 10135.5545.3090 по КККР на [населено място] /л. 48 от преписката/ . Към заявлението са приложени титули за собственост – НА № 30, том І, рег. №1514, дело 82 от 26.03.2018г. на Нотариус рег. №205 и НА №186, том XVІ, дело №4215/12.05.1993 г. на Варненския нотариус (л.52 и 53 от адм. преписка), скици на поземлен имот №15-829916-28.07.2021г. и №15-267681-08.06.2017г. и нотариално заверено пълномощно /л.49-51 от адм. преписка/.

Със заявление рег. №АУ090655ВН/13.09.2022г. на О. Т. Я. е поискано прокарване на временен път до парцел №239, м-ст „Зеленика“ /л. 45 от адм. преписка/. Към заявлението са представени НА №93, том XIV, дело №3599/28.04.1993г. на Варненския нотариус и скица на поземлен имот №15-643037-13.06.2022г. /л. 46 и 47 от адм. преписка/.

В това адм. производство М. Д. М. и В. Д. М. участват като заин. лица , тъй като са съсобственици на ПИ 240 .

Искането на заявителите е разгледано от назначена от ответника комисия за определяне на трасета за достъп до имоти по процедури за прокарване на временен път по чл.190 и чл.191 от ЗУТ № 415/06.02.2019 г. /л. 34/ , като в резултат на взетите решения със заповед №4027/30.11.2022г. /л. 42-43 от адм. преписка/ кметът на Община Варна , възприемайки становището на помощния орган, е разрешил прокарване на временен път на О. Т. Я.-собственик на ПИ 10135.5545.239 по КК на [населено място], [жк] и Р. С. С. – собственик на ПИ 10135.5545.3090 по КК на [населено място], [жк], през ПИ 10135.5545.235 с вписан собственик Й. С. В. покрай източната му граница с ширина 3.90м. в началото, след което при завоя се разширява до 4 м.; засегната част 47 кв.м.; след което пътят продължава през ПИ 10135.5545.239, собственост на един от заявителите О. Т. Я., с ширина 3.50м. покрай северната му граница, за да достигне до ПИ 10135.5545.3090; засегнатата част от ПИ 239 е 91 кв.м.

Тази заповед е отменена с влязло в сила решение №830/15.06.2023г. на Варненския адм. съд по адм. дело №2962/2022г. и преписката е върната за ново разглеждане /л.37-40 от адм. преписка/. Видно от мотивите на този съдебен акт съществува по-икономически изгоден вариант на временен път от този по обжалваната заповед .

След връщане на преписката на ответника комисията за определяне на трасе за достъп до имоти е разгледала повторно заявленията на Р. С. С. и О. Т. Я. и с протокол №5/10.08.2023г. /л.30-33 от адм. преписка/ е взела решение по т. 5-13 да се разделят в две отделни производства двете заявления поради преценка , че в мотивите на решението по адм. дело № 2962/2022г. на Адм. съд-Варна и приета СТЕ „ не е икономически изгодно да се обединяват двете заявления“. Има изричен диспозитив в решението по цитирания протокол , че се допуска започване на процедура по прокарване на временен път до имотите на заявителите с конкретизация на неговото трасе, засегната площ и имоти ,през които преминава.

С писмо рег. №АУ046192ВН-016ВН/28.08.2023г. за взетото решение от Комисията са уведомени заинтересованите лица /л.27 от адм. преписка/. В. В. С. в качеството й на пълномощник на Р. С. С. , В. Д. М. са получили писмото, съответно на 08.09.2023г. и 30.08.2023г. видно от известия за доставяне /л. 29 от адм. преписка/. Съобщението до М. М. е върнато като непотърсено /л. 29 гръб от адм. преписка/, поради което e публикувано обявление интернет страницата на Община Варна на 26.09.2023г. /л. 26 от адм. преписка/.

В. М. е подала писмено възражение на 04.09.2023г. срещу предложения вариант на временен път от Комисията , както и е уведомила адм. орган, че С. Д. е едноличен собственик на ПИ с ид. 10135.5545.240 по КККР на [населено място] считано от 22.06.2023г., без да представи доказателства в тази връзка /л. 19-24 от адм. преписка/.

Нейното възражение е разгледано от Комисията и видно от протокол №6/12.10.2023г. тя не го е уважила с довод, че определеното с решение 5-13 по протокол 5/2023г. трасе на временен път е с най-късо разстояние, засягат се минимални части от ПИ 240, а за подобренията и насажденията ще бъде определена оценка за обезщетение, която подлежи на отделно обжалване пред Административен съд Варна /л.15-18 от адм. преписка/.

За решението на Комисията заявителят Р. С. С. е уведомен чрез пълномощника си – В. В. С., както и заинтересованите лица в административното производство М. М. и В. М. /л.13-14 от адм. преписка/.

С писмено уведомление рег. №АУ046192ВН-020ВН/08.12.2023г. В. Д. М. е представила нотариално заверено пълномощно от С. М. Д. и е отправила искане всички уведомления до него да се изпращат на пълномощника /л. 10-12 от адм. преписка/.

На 01.02.2024г. заместник-кметът на Община Варна на основание чл. 190, ал. 1, във вр. с ал. 6 от ЗУТ е издал заповед № 0247, с която е одобрил прокарване на временен път до ПИ с идентификатор 10135.5545.3090 по КК на [населено място], [жк] като съществуващ път по КК на [населено място] ПИ с идентификатор 10135.5545.9517 се разшири и се засегнат 47 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.5545.240, покрай източната му граница /л. 4-5 от адм. преписка/.

Със заповед № 4435 от 20.12.2023г. на основание чл.44, ал.1 и ал.2 от ЗМСМА, § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, кметът на Община Варна е предоставил своите функции по ЗУТ на заместник - кмета на Община Варна – Д. И. , включително да издава мотивирани заповеди по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ за прокарване на временни пътища /л. 8 от адм. преписка/.

От неоспореното от страните и прието от съда като обективно, компетентно изготвено и кореспондиращо с останалия доказателствен материал заключение на допусната СТЕ се установява, че за територията, в която се намират процесните поземлени имоти има действащ ПУП - ПУР на м. „Зеленика“ ,одобрен с решение №3409-7 от 22,23 и 29 юни 2011 г. на Общинският съвет - [населено място]. Трасето на временния път по обжалваната заповед № 0247/01.02.2024г. на кмета на Община Варна, съвпада изцяло с проектираната улица по този план от осова точка № 341 до осова точка № 342 от цитирания ПУП-ПУР, онагледено в комбинирана скица №1 към заключението . В обхвата на временния път попадат плодни дървета: две сливи, две смокини и една черница, който са в ПИ с идентификатор 10135.5545.240 по КККР на Варна. Временният път засяга ъгъл от 20 см. на бетонов резервоар за вода , който е с размери 2м./2м. и височина 2.0 м. Засягат се също две бараки от подръчни отпадъчни материали. Няма дълготрайни декоративни дървета в обхвата на временния път. Съществува и друг вариант на временен път според експерта , онагледено на скица №2 към заключението т.е. по уличната регулация от осова точка 326 до осова точка 428 с широчина от 3,50 м. до 7,28 м. в югозападния си край, по северозападната граница на ПИ с идентификатор 10135.5545.237. Югозападният край на така предложения път попада в дере, отбелязано в кадастралната карта с идентификатор 10135.5545.9519. Дължината на предложения вариант на временен път е 55 м. и е с площ 197 м.

В открито съдебно заседание експертът пояснява, че засегнатата част от бетоновия резервоар се намира извън кадастралните граници на имот № 240 и няма пречки пътят да се проектира , без да се разрушава част от резервоара. Експертът посочва, че част от временния път по обжалваната заповед представлява бетонова пътека, записана на Община Варна. В края на този път , при навлизането му в имот 3090, т.е. на границата на имот 3090, има денивелация от 1,50м . Тази денивелация представлява откос и се намира между имоти 240 и 3090- имот 3090 е на около 1,5м. по-нисък терен, отколкото имот 240 и е възможно преодоляването на тази денивелация с насипи. По отношение на втория вариант по т.3 от заключението, вещото лице обяснява , че югозападния край на трасето попада в дере. По цялата дължима на това трасе от североизток до югозапад има денивелация от 6 метра, която не може да се преодолее с насип, понеже този път слиза в средата на дерето. Посочва се също ,че този вариант за временен път е неудачен, защото денивелацията е 6 метра, а трасето е 55м. и се получава наклон от 10%, който е недопустим. Посочените по заключението две дървени бараки се използват за отглеждане на кучета.

Според актуално към 19.04.2024 г. извлечение от КРНИ на [населено място] собственик на ПИ с идентфикатор 10135.5545.9517 е Община Варна, като имота е общинска публична собственост, трайно предназначение – урбанизирана територия и начин на трайно ползване – за второстепенна улица /л. 25-27 от делото/.

Според актуално към 05.04.2024 г. извлечение от КРНИ на [населено място] собственик на ПИ с идентификатор 10135.5545.3090 е Р. С. С., собственик на ПИ с идентификатор 10135.5545.240 е С. М. Д., а М. Д. М. има запазено право на ползване върху имота и собственик на ПИ с идентификатор 10135.5545.239 е О. Т. Я. /л. 136-139 от делото/.

Според писмено обяснение на ответника след връщане на преписката за ново разглеждане производствата по заявленията на Р. С. С. и на О. Т. Я. са разделени, но няма издаден нарочен акт за това разделяне. По заявлението на О. Я. към 28.03.2024г. няма издадена отделна заповед за прокарване на временен път / л. 15 от делото/ .

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

Предмет на оспореното волеизявление е прокарването на временен път. Съгласно чл. 190, ал. 6 от ЗУТ временни пътища се прокарват въз основа на писмен договор между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на подписите, а при липса на съгласие - въз основа на заповед на кмета на общината.

Според §1, ал. 3 от ДР на ЗУТ кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. При изрично нормативно уредена възможност за прехвърляне на правомощие по издаване на заповед по чл. 190 от ЗУТ и при постановена нарочна писмена за делегиране на права - заповед №4435/20.12.2023г. на кмета на Община Варна , съдът счита , че издателят на акта- заместник-кметът на Община Варна , е компетентен административен орган.

При издаване на обжалваната заповед са спазени изискванията за форма на административен акт, тъй като властническото волеизявление се обективира в предвидената от закона писмена форма. В обстоятелствена чат на заповедта се съдържа изложение на възприетите от органа фактически данни и има посочване на нормативното основание на издаване на акта. В разпоредителната част на заповедта в достатъчна степен на яснота е изложен одобрения вариант на временен път с индивидуализация на засегнатите имоти по действащата кадастрална карта и посочване на засегната площ, графично онагледено и в скица, неразделна част от заповедта.

При проверката по съблюдаване на административнопроцесуалните правила съдът прецени отсъствие на допуснати съществени такива , които да обосноват отмяна на атакувания адм. акт. По повод оплакването на жалбоподателя С. Д. , че не е участвал в процеса по издаване на оспорената заповед , съдът съобрази , че той е придобил право на собственост върху ПИ с ид. 10135.5545.240 по КККР на Варна на 22.06.2023 г. чрез дарение от неговия баща – жалбоподателя М. М. . Последният от собственик е станал ползвател на ПИ № 240 . М. М. е участвал при първото разглеждане на преписката, включително е подал писмено възражение срещу решението на Комисията , което предполага знание на С. Д. от неговия баща за образуваното адм. производство . Именно поради знание на С. Д. за висящия адм. процес и поради факта ,че не живее в България / л. 10 от преписката/ , той е овластил В. М. да го представлява , а пълномощникът М. е участвала като заин. лице при първото разглеждане на преписката , което е способствало същата ефективно да упражни неговите процесуални права като страна в процеса , включително и подавайки писмено възражение срещу предложеното трасе на временен път от Комисията. Следователно дори и този жалбоподател да не е получил уведомление по чл. 26 АПК , той е участвал в производството по издаване на процесната заповед чрез представител по пълномощие.

Настоящата съдебна инстанция намира, че при издаване на процесния административен акт материалният закон е бил приложен правилно.Съгласно чл. 190, ал. 1 от ЗУТ когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. Няма спор между страните , че действащият за процесната територия ПУП-ПУР на м. „Зеленика“ -Варна не е приложен към 01.02.2024г.

Според чл. 190, ал. 3 от ЗУТ временните пътища трябва по възможност да следват новите улици по ПУП, като е поставено и изискване временните пътища да се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета.

Неоспореното от страните заключение на СТЕ дава информация , че трасето на временния път по обжалваната заповед съответства на действащия ПУП-ПУР на м. „Зеленика “- Варна. Според същото доказателствено средство в обхвата на разрешения временен път попадат две дървени бараки , в които се отглеждат кучета . Това са стопански постройки с правна характеристика на допълващо застрояване по чл. 41 ЗУТ. Няма данни за законен характер на тези постройки предвид § 21 от ЗУТ т.е. тяхното предвиждане с действащ ПУП или издадена за тях виза за проучване и проектиране от гл архитект на община Варна.

В трасето на временния път попада част 20 см. от бетонен резервоар , който представлява строеж, за който се изисква издаване на разрешение за строеж по аргумент от противното на чл. 151 от ЗУТ и какъвто документ не се представя от жалбоподателите . Според заключението на вещото лице тези 20 см. се намират извън кадастралните граници на имота. Освен това експертът посочва, че според действащите строителни правила и нормативи е допустимо отклонение от определената дължина на пътя от 3.50 м. на 3.30. м. заради тези 20 см. и същите не са пречка за прокарване на временния път.

Новелата на чл. 190, ал.3 ЗУТ въвежда изискване да не се засягат дълготрайни декоративни дървета. Такива в обхвата на процесния временен път няма. Има плодни дървета . Съгласно § 1, ал. 3, изр. второ от ДР на Наредба № 1 от 10 март 1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, "декоративна растителност" е цялото декоративно растително разнообразие - дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, в насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица. Дълготрайна декоративна растителност са всички декоративни видове широколистни и иглолистни дървета и храсти. В случая изброените растителни видове, които ще бъдат засегнати при прокарването на временния път, не се причисляват към дълготрайните декоративни дървета. Видно от приложение № 1 към чл. 5 т.1 от Наредба за базисните цени на трайните насаждения /Приета с ПМС № 151 от 30.07.1991 г./, сливата е овощна култура, а приложение №2 към чл.5, т.2 определя черницата като плодоволечебно растение. Смокинята по приложение №3 е южна култура, като в съвкупността си тези дървесни видове не попадат в посочените в приложение №6 декоративни дървесни видове.

На следващо място , според заключението на СТЕ има и друг вариант на временен път , но трасето на разрешения с оспорената заповед път съответства на основен принцип в административния процес- принципа на съразмерност . Новелата на чл. 6, ал. 2 АПК гласи, че адм. акт не може да засяга права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта , за която се издава. В случая целта на оспорения акт е осигуряване достъп до път чрез временен такъв . Трасето на разрешения път с процесната заповед засяга само един поземлен имот – ПИ с ид. 10135.5545.240, докато предложеният от вещото лице вариант засяга четири поземлени имота : ПИ с идентификатор 10135.5545.237, 10135.5545.3541, част от имот 10135.5545.9519 и имот 10135.5545.118 . Засегнатата площ по обжалваната заповед е 47 кв.м. , докато по предложения друг вариант от експерта е по-голяма - 197 кв.м. Трасето на предложения втори вариант на трасе по заключението на СТЕ е с денивилацията е 6 м., което предполага недопустим по действащите правила и нормативи наклон на пътя от 10%, а денивелацията на трасето по обжалваната заповед е 1.50 м. В обобщение по-икономичен е вариантът на временен път по обжалваната заповед. Същата съответства на нормативното предписание и на чл. 6, ал.4 от АПК. Изложената по-горе конкретика за възможни варианти с брой засегнати имоти обосновава извод за законосъобразност на взетото решение от ответника , тъй като е спазено също и разпоредбата на чл. 6, ал.3 АПК за прилагане на по-благоприятните мерки.

Оплакването за неспазване на Закона за пътищата е неоснователно , понеже този нормативен акт е неприложим в случая , тъй като представлява общ закон спрямо регламентацията в раздел „Временни пътищата“ по ЗУТ , които са особени правила . Има основен принцип в правото - „Lex specialis derogat generali „(от латински: специалния закон отменя (замества) общия.

Оплакването , че временният път следва да съществува ограничено във времето , а не да замести пътят, който следва да бъде реализиран по ПУП-ПУР има отношение към производството по изпълнение на действащия, но неприложен ПУП-ПУР на „Зеленика “ и няма касателство към процедурата по издаване заповед за разрешаване на временен път.

В обобщение оспореният индивидуален адм. акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение.

Предвид изхода на правния спор искането на жалбоподателите за присъждане на разноски е неоснователно. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 219 от ЗУТ съдът следва да удовлетвори своевременно направените искания от заинтересованите лица Р. С. С. и О. Т. Я. за присъждане на направените разходи по водене на делото: платени в брой адвокатски хонорари от по 300 лв. по представени договори за правна помощ и защита, сключени с адв. Д. П. /л. 166 и 168 от делото/. Отговорността на съдебно-деловодни разноски не е солидарна, а разделна, поради което всеки от жалбоподателите следва да заплати по 150 лв. на Р. С. С. и на О. Т. Я..

Ответникът не е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Мотивиран от изложените съображения Административен съд – Варна

 

 

ОТХВЪРЛЯ субективно съединените жалби на М. Д. М. с [ЕГН], от [населено място], м-ст „Зеленика“ №240 и на С. М. Д. с [ЕГН], от [населено място], ул. „Мир“ №6, ет. 4, ап. 11, срещу заповед № 247/01.02.2024 год. на кмета на Община Варна, с която на основание чл.190 от ЗУТ е разрешено на Р. С. С. - собственик на ПИ с идентификатор 10135.5545.3090 по КККР на [населено място], [жк], прокарване на временен път.

ОСЪЖДА М. Д. М. с [ЕГН], с адрес в [населено място], м-ст „Зеленика“ №240, да заплати на Р. С. С. с [ЕГН] съдебно-деловодни разноски в размер на 150 лв.

ОСЪЖДА С. М. Д. с [ЕГН], с адрес в [населено място], ул. „Мир“ №6, ет. 4, ап. 11, да заплати на О. Т. Я. с [ЕГН] сума в размер на 150 лева.

ОСЪЖДА М. Д. М. с [ЕГН], с адрес в [населено място], м-ст „Зеленика“ №240, да заплати на О. Т. Я. с [ЕГН] съдебно-деловодни разноски в размер на 150 лв.

ОСЪЖДА С. М. Д. с [ЕГН], с адрес в [населено място], ул. „Мир“ №6, ет. 4, ап. 11, да заплати на Р. С. С. с [ЕГН] съдебно-деловодни разноски в размер на 150 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.