№ 135
гр. Търговище, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20243500500209 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от на ответника Б. Б. Х. от с.Б.,
общ.Търговище, действуващ чрез процесуалния си представител адв.Т. Д. от
АК-Търговище против решение №328/12.07.2024г. по гр.д.№903/2023г. на
Районен съд-Търговище в частта му, с която на осн.чл.124, ал.1 от ГПК по
отношение на ищцата Ф. Ю. Х. от с.Б., общ.Търговище е установено, че
ответникът Б. Б. Х. не е собственик на северната част от ПИ с пл.№ 86 в кв. 36
и 37 по плана на с.Б., общ.Търговище, с площ от 2 747кв.м., ведно със
сградите, намиращи се в нея, колорирана в червено в скицата на вещото лице,
неразделна част от решението, за която част ответникът се снабдил с нот.акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № 153,
том III, рег. №3068, дело № 200/2021г. по описа на нотариус Д.Г., рег. № 771 с
район на действие РСТ, вписан в СлВп Търговище под ДВ вх. № 1783,вх. Рег.
№1786/10.05.2021г., акт № 165, том V, дело № 994/2021г., имотна книга 93283,
като е отменен нот.акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
наследство и давност № 153, том III, рег. №3068, дело № 200/2021г. по описа
на нотариус Д.Г., рег. № 771 с район на действие РСТ, вписан в СлВп
1
Търговище под ДВ вх. № 1783,вх. Рег. №1786/10.05.2021г., акт № 165, том V,
дело № 994/2021г., имотна книга 93283, с който Б. Б. Х. е признат за
собственик на целия ПИ с пл.№ 86 в кв.36 и 37 с площ от 5 965кв.м. по плана
на с.Б., общ.Търговище в частта относно северната част от ПИ с пл.№ 86 в кв.
36 и 37 по плана на с.Б., общ.Търговище, с площ от 2747кв.м., ведно със
сградите, намиращи се в нея, на осн. чл. 537, ал.2 от ГПК и на ищцата са
присъдени направените по делото разноски в размер на 1 735.85лв. С доводи
за нарушения на процесуалния и материалния закон, както и за
необоснованост, въззивникът моли за обезсилване на решението и
прекратяване на производството относно ищцата Ф. Ю., поради
процесуалната недопустимост на иска, евентуално- за отмяна на решението и
за отхвърляне на предявения от нея иск.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата
страна, действуваща чрез процесуалния си представител адв.А. М. от АК-
Търговище оспорва основателността на въззивната жалба и моли за
потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК е
обоснован с обстоятелствата, че ищцата Ф. Ю. Х. упражнява фактическата
власт върху северната част от ПИ с пл.№ 86 в кв. 36 и 37 по плана на с.Б.,
общ.Търговище, с площ от 2 747кв.м., но ответникът Б. Б. Х. се снабдил с
нот.акт за собственост върху недвижим имот, включващ и посочената част,
придобит по наследство и давност № 153, том III, рег. №3068, дело №
200/2021г. по описа на нотариус Д.Г., рег. № 771 с район на действие РСТ,
вписан в СлВп Търговище под ДВ вх. № 1783,вх. Рег. №1786/10.05.2021г., акт
№ 165, том V, дело № 994/2021г., имотна книга 93283, обуславящо и правния
интерес от водене на делото.
С писмен отговор по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът
оспорва предявения иск с възражения за неговата недопустимост, поради
приключил спор за собственост с ищцата по гр.д.№269/2022г. по описа на РС-
Търговище относно посочения имот, както и за неговата неоснователност,
тъй като е носител на правото на собственост по наследство от родителите си,
след чиято смърт продължил да упражнява фактическата власт и да свои
2
имота.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
С влязло в сила на 23.06.2023г. решение №89/27.02.2023г. по гр.д.
№269/2022г. на РС-Търговище е отхвърлен предявения от ищцата Ф. Ю. Х.
против ответника Б. Б. Х. установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр.с
чл.79, ал.1 от ЗС за собственост по давност на северната част от ПИ с пл.№ 86
в кв. 36 и 37 по плана на с.Б., общ.Търговище, с площ от 2 747кв.м., но така
постановеното решение не установява, че именно ответникът е носител на
правото на собственост върху описания обект по наследство, евентуално по
давностно владение-съобразно постановлението на нотариуса от 10.05.2021г.,
поради което предявеният отрицателен установителен иск е допустим и
спорът следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно заключението по назначената СТЕ, за с.Б., общ.Търговище има
само един дворищно- регулационен план, одобрен със заповеди
№36/28.02.1934г. и №1056/21.03.1934г., съответно на кадастралния план и на
регулационния план, като със заповед №РД-16-53/21.12.2021г. е открито
производство за изработване на кадастрална карта и кадастрални регистри.
Имотът с пл.сн.№86 по плана на с.Б. в по-голямата си част представлява
незастроено място- необработвана нива, като южната част от имот пл.№ 86 с
площ от около 720 кв.м., отделена от имота с трайна ограда мрежа и дървета,
се владее от З. Х. М. и попада в УПИ 1-86, кв. 37 по регулационния план на
с.Б..Централната част от имот пл.№ 86 с площ около 2 600 кв.м., ограничена с
трайни топографски елементи, като каменен зид и телена ограда от изток,
синур със следи от отрязани дървета и счупени бетонови колчета от север,
новоизградена телена ограда през 2023 г. от запад и ограда мрежа и дървета от
юг, се владее от ответника Б. Б. Х., а северната част от имот пл.№ 86 с площ
около 2 770 кв.м., ограничена с телена мрежа от изток, стара граница от жив
плет и дървета от север, част от стара граница от жив плет и дървета и нова
оградна мрежа от запад и синор със следи от отрязани дървета и счупени
бетонови колчета от юг, е спорната част от имота, като при огледа на място от
вещото лице е установена трайна граница между северната и централна част
на имота, представляваща синор по който са премахнати/отсечени 16 бр.
дървета и има останали счупени бетонови колчета, като страните са
3
потвърдили, че граница е имало, но същата е била премахната от ответника
през лятото на 2023г.Наличието на трайна граница, представляваща дървета,
се потвърждава и от извадки от сателитни снимки на мястото на процесния
имот с дата на изображението в Google Earth 7.10.2013 г и 4.11.2021 г. и
извадки Ортофото карта (2016 г. - 2019 г.) и (2020 г. - 2022 г.), приложени към
заключението, съгласно които, северната част на ПИ с пл.№ 86 в кв. 36 и 37 е
продължение на УПИ V-84 в кв.36-на праводателите на ищцата, а централната
част на имота е продължение на УПИ IV-85 в кв.36-на праводателите на
ответника. Уличната и дворищната регулация не са приложени, като улица с
о.т.40 - 41 не е отворена и мястото се владее като част от имот пл.№ 86, а
дворищната регулация по отношение на УПИ 1-86 в кв.37, УПИ III-86, УПИ
V-84 и УПИ IV-85 в кв.36 също не е приложена и имотите се владеят по
кадастрални граници. Отчуждаване, обезщетяване и заемане на придаваеми
места не е осъществено. Както спорната северна част, така и централната част
на имот с пл.№86 не отговарят на изискванията по чл.200 от ЗУТ, тъй като
нямат излаз на улица, не е проведена и административна процедура за
обединяването им с урегулираните имоти на страните, които имат такъв излаз.
Спорът е дали ищецът е придобил собствеността по наследство,
евентуално-по давностно владение.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, като владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя-
чл.68 от ЗС.
В конкретния случай, по данните от разписния лист на плана за 1934-
1945г. притежател на ПИ 86 в кв.36 е И.С., а след това е записано името на
бащата на ответника-Бончо Иванов А.ов относно 5 960 кв.м. площ на УПИ
III.Последният единствен е посочен в разписния лист след 1945г., но без
отразяване площта на имотите, основанието за придобиване, документ, дата
на записването и длъжностното лице, като българските имена сочат, че
записването е след смяната на имената 1984-85г., а съгласно представения
писмен договор от 01.04.1940г., бащата на ответника е закупил от И.С. само
3.0 дка от описаната дворна площ.Съгласно показанията на св.И.А., св.И.И.,
св.И.И., св.Г. Б.а и св.Х. М., от посочената обща площ на дворището са
4
обособени три имота, отделени от стара ограда-жив плет и каменен зид, като
северната част от имота се владее от десетки години от семейството на ищцата
Ф. Х.-още от преди дядото и баба й, като е засяван с люцерна за животните и с
домати в източната част; средната част от около 3 дка се владее от
семейството на ответника, а южната част-от З. Х., като родителите на
ответника никога не са упражнявали фактическа власт върху спорната северна
площ, нито са имали някакви уговорки с праводателите на ищцата относно
тази площ; едва преди около 3 години ответникът изявил претенции и заменил
старата ограда с нова, а съгласно показанията на св.А.А. и св.М.М. целият
имот е бил притежание на родителите на ответника, които са косили ливадата
в северната част, като след смъртта на бащата, майката на ответника
предоставила под наем същата на ищцата.При така констатираното
противоречие, предпочитание следва да бъде отдадено на първата група
свидетелски показания, които кореспондират изцяло с писмените
доказателства-договорът за покупка само на 3.дка от бащата на ответника и
заключението на назначената техническа експертиза за стара ограда и други
топографски елементи, отграничаващо ползването на различните части от
дворището по описания начин, както и че фактическото положение сочи, че
тези площи са естествено продължение на застроените имоти на страните.С
оглед на тези обстоятелства и доводи, не е възможно да се приеме, че
родителите на ответника са придобили правото на собственост върху
процесната площ от ПИ 86 в кв.36 по плана на селото, нито в резултат на
правна сделка, нито поради изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна
давност по чл.79, ал.1 от ЗС, предвид и забраните по чл.59, ал.1 от ЗТСУ,
респ.чл.200 от ЗУТ, както и непроведена процедура по чл.15 от ЗУТ, в
резултат на което след смъртта им собствеността да е преминала в
патримониума на ответника по наследство.Последният не е придобил
собствеността и въз основа на осъществено от него на самостоятелно
основание давностно владение, поради неизтекъл срок на 10-годишната
придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС, тъй като едва от около три години е
предприел фактически действия относно имота, а и те се състоят в поставяне
на нова ограда на мястото на старата, т.е. липсва промяна в досегашното
разграничаване на различните части от имота.
При разрешаване на спора, първоинстанционният съд е изложил
обстойни мотиви, които се споделят от настоящия състав на въззивната
5
инстанция, поради което въззивният съд извършва препращане към тях, на
осн.чл.272 от ГПК.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено
в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде
потвърдено, като на въззиваемата Ф. Ю. Х. следва да се присъдят и
направените в настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 1 000 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №328/12.07.2024г., постановено по гр.д.
№903/2023г. по описа на Районен съд-Търговище в обжалваната му част по
чл.124, ал.1 от ГПК, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ответника Б. Б. Х. от с.Б., общ.Търговище, ЕГН:**********
да заплати на ищцата Ф. Ю. Х. от с.с., ЕГН:********** направените във
въззивната инстанция разноски в размер на 1000 лв.
В необжалвана му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6