О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 10.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI-17 състав, в закрито заседание на десети януари две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА
КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч.гр.д. № 16100 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано
е по жалба, подадена от Р.С.П., с която се обжалва отказ на съдебния
изпълнител, постановен по изп.д. № 20197810400267 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781
в КЧСИ да извърши въвода във владение в апартамент № 114, бл. ***, кв. „***“,
гр. София, срещу намерено в имота трето лице.
Жалбоподателят
твърди, че като не е извършил исканото от него изпълнително действие съдебният
изпълнител е нарушил разпоредбата на чл. 523, ал. 1 ГПК.
В
приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че същата е
неоснователна. Заявява, че са били налице предпоставките за прилагане в хода на
изпълнението на нормата на чл. 523, ал. 2 ГПК, тъй като при извършване на
въвода във владение в имота са намерени трети лица, които са заявили, че имат
права върху него, които изключват правата на взискателя.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
От представените от съдебния
изпълнител материали по изп.д. 20197810400267 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781
в КЧСИ, се установява, че жалбоподателят има качеството на взискател в образуваното
изпълнително производство за принудително изпълнение на установено с
изпълнителен непарично задължение на длъжника да предаде на взискателя присъден
недвижим имот.
В чл. 435, ал. 1 ГПК изчерпателно
са посочени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от взискателя,
като сред тях в чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК е посочен отказа на съдебния
изпълнител да извърши искано изпълнително действие.
В случая от изложеното в жалбата
се установява, че взискателят обжалва действието на съдебния изпълнител, което
представлява неизвършване на въвод във владение в присъден с решението, което
се изпълнява, недвижим имот, поради прилагане на нормата на чл. 523, ал. 2 ГПК,
предвид това, че при неговото извършване е намерил в имота е намерено трето
лице. За да отговори на въпроса дали това действие представлява отказ на
съдебния изпълнител да извърши искано от взискателя изпълнително действие,
съдът съобразява, че от твърденията на жалбоподателя и фактите, установени с документите
по изп.д. № 20197810400267 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 в КЧСИ, е видно, че
съдебният изпълнител е насрочил въвод във владение на имота, присъден с издадения
в полза на Р.П. изпълнителен лист и е предприел неговото извършване на
21.06.2019 г., като по време на въвода в имота е намерено трето лице, поради
което не е довършил действието докрай, позовавайки се на нормата на чл. 523,
ал. 2 ГПК и предоставяйки на това трето лице тридневен срок, в който да поиска от
районния съд спиране на изпълнението. С оглед на това трябва да се приеме, че
обжалваното действие по своята същност не представлява отказ на съдебния
изпълнител да извърши въвод във владение, както счита жалбоподателят, а
представлява временно преустановяване осъществяването на изпълнителното
действие до настъпването на конкретен факт, а именно подаване от третото лице
на искане за спиране на изпълнението до районния съд и произнасяне на съда по
неговата основателност съответно изтичане на предоставения срок за подаване на
такова искане, без то да е отправено до съда, или както е посочено в чл. 523,
ал. 2 ГПК това действие представлява „отлагане“ извършването на въвод във
владение на присъдения недвижим имот.
В чл. 522 ГПК и чл. 523 ГПК са
регламентирани специални правила в случаите, когато въводът във владение се
извършва от съдебния изпълнител в изпълнение на решение за предаване на определен недвижим имот от длъжника на взискателя,
които са различни от случаите на въвод във владение, който се осъществява по
реда на чл. 498 ГПК, след осъществена публична продан на недвижим имот в
производство по принудително изпълнение за събиране на парични вземания. В чл.
523, ал. 2 ГПК е предвидено, че когато съдебният изпълнител при извършване на
въвода във владение за предаване на присъдения имот го намери във владение на
трето лице и третото лице заявява върху присъдения имот права, които изключват
правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на
третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението.
Подаденото искане за спиране се разглежда от районния съд в открито заседание с
призоваване на взискателя, длъжника и третото лице съгласно чл. 524 ГПК и
именно в това съдебно производство, което се провежда при условията на
състезателност, взискателят може да въведе пред съда всички свои възражения за
това, че не са налице условията, при които изпълнението се спира, включително,
че третото лице не притежава такива права, при които законът допуска това.
Разглеждането на тези възражения на взискателя не може да стане наред в това и
паралелно в друго съдебно производство, образувано по подадена жалба срещу действието
на съдебния изпълнител по отлагане на въвода във владение по реда на чл. 435 ГПК. Не е допустимо да бъдат образувани две висящи дела, по които съдът да дължи
да се произнесе по едни и същи твърдения за незаконосъобразност на едно и също
действие на съдебния изпълнител. С оглед на това трябва да се заключи, че наличието
на специален ред за защита пред съда срещу постановеното от съдебния изпълнител
отлагане на изпълнението по чл. 523, ал. 2 ГПК и направено от трето лице искане
за спиране, който е предвиден за взискателя с нормата на чл. 524 ГПК, изключва
прилагането на общия ред по чл. 435 ГПК и това действие на съдебния изпълнител
не подлежи на обжалване.
С оглед на всичко изложено следва
да се приеме, че взискателят Р.С.П. няма признато от закона право да обжалва отказ
на съдебния изпълнител, постановен по изп.д. № 20197810400267 по описа на ЧСИ Г.Д.,
рег. № 781 в КЧСИ да извърши докрай въвода във владение в апартамент № 114, бл.
***, кв. „***“, гр. София, срещу намерено в имота трето лице. Това прави подадената
жалба по чл. 435 ГПК процесуално недопустима и като такава следва да бъде
оставена без разглеждане.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. на
ЧСИ № 10530/ 08.07.2019 г., подадена от Р.С.П. срещу отказ на
съдебния изпълнител, постановен по изп.д. № 20197810400267 по описа на ЧСИ Г.Д.,
рег. № 781 в КЧСИ да извърши докрай въвода във владение в апартамент № 114, бл.
***, кв. „***“, гр. София, срещу намерено в имота трето лице.
Определението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.